Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 363 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.6 от Закона
за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано
е по жалба на П.К.М. ***, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г.,
издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
потвърдена с Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Стара Загора. С оспорената заповед, на
основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, на П.М. е отказано
отпускането на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и на основни правни принципи,
регламентирани в АПК. Жалбоподателят поддържа, че в хода на проведеното
административно производство не са изяснени всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за произнасянето по заявеното искане за отпускане на целева
помощ по чл.16б от ППЗСП, като събраните в хода на това производство
доказателства са тълкувани и интерпретирани погрешно. Счита, че допуснатите
нарушения при преценката на установените факти, са довели до неправилни и
незаконосъобразни правни изводи досежно заявеното право на социално
подпомагане. Твърди, че по отношение на него са изпълнени законово регламентираните
материалноправни условия и предпоставки за получаване на месечна целева по
чл.16б, ал.1 от ППЗСП, поради което неправилно решаващият административен орган
е приел, че липсва основание за отпускане на помощта. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
неправилна и незаконосъобразна, ведно с всички законни последици от това.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане” – Стара Загора, в
представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – П.К.М., е подал Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-СТ/555 от 05.04.2021г. в Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че П.М.
е неженен, но е съвместно живеещ родител без сключен граждански брак с Л.Н.Н. -
самоосигуряваща се, с три деца, като две от тях – П.П.М. и Б.П.М. – ученици съотв.
във втори и в първи клас във Второ основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара
Загора, за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. не посещават училище поради
въведените ограничения в училището във връзка с извънредната епидемична
обстановка. Брутните доходи на семейството на П.М. през месеца, в който в
училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична
обстановка, са в размер на 3 089.72лв., в т.ч доходи от трудова дейност – 3 059.72лв. и стипендия
– 30.00 лв. Към заявлението са приложени служебни бележки от работодателя „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД,
удостоверяващи, че П.М. работи по постоянен трудов договор на 8 часа, считано
от 05.03.2012г.; за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. ползва неплатен
годишен отпуск, като не получава компенсации по реда на ПМС № 325/ 26.11.2020г.;
няма право на платен годишен отпуск, тъй като това право е реализирано
пропорционално на отработеното време от началото на годината; не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност и не е възможно работата да
се извършва дистанционно от вкъщи. Приложени са и удостоверение „ЕВРОЕКСПРЕС“
ООД за получено от П. М. брутно възнаграждение за м. март 2021г. в размер на
1059.72лв. и Декларация от Л.Н., че за
месец март 2021г. брутният й доход, в качеството й на самоосигуряващо се лице,
упражняващо свободна професия, е в размер на 2000лв. Въз основа на подаденото
заявление и след извършена социална анкета, на 22.04.2021г. от Дирекция „СП” – Стара
Загора е изготвен социален доклад. Съгласно изложеното в обстоятелствената част
на социалния доклад, заявителят живее на семейни начала с Л.Н. -
самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия; родителите полагат грижи
за три деца в учебна възраст, обучаващи се от разстояние за периода
22.03.2021г. – 02.04.2021г. При направена на 16.04.2021г. справка в Търговския
регистър и в НАП било установено, че П.М. е управител/съдружник в „Глобални компютри“ ООД, която фирма е прекъснала
дейността си от 2015г, както и че заявителят е управител и съдружник в „ЕВРОЕКСПРЕС“
ООД, чиято дейност е активна. Констатирано е, че М. е назначен на трудов
договор като търговски директор в „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, в която фирма М. е
управител и съдружник и не е прекъснал/прекратил своята дейност. Прието е, че лицето
не отговаря изискванията по чл.16б, ал.1, т.1 – т.4 от ППЗСП за отпускането на
помощта, с оглед на което е предложено да му бъде отказано отпускане на месечна
целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП,
тъй като е управител и съдружник в „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД и не е прекъснал/прекратил
дейността си.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от
22.04.2021г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара
Загора, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на П.К.М. е
отказано отпускането на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП. От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с обстоятелството, че семейството не отговаря на условията за
отпускане на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, тъй като не попада
в кръга от лицата, посочени в чл.16б, ал.1, т.1 – т.4 от ППЗСП. Семейството не
попада в хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП – самоосигуряващи се, които
не могат да упражняват занятията си поради въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Посочено е, че П.М.
не е прекъснал или прекратил своята дейност като съдружник и управител във
фирма „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, а е в неплатен отпуск като търговски директор във
фирмата на трудов договор.
П.М. е обжалвал заповедта по административен
ред. С Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Стара Загора, на основание чл. 97, ал.1 и чл.81, ал.1
от АПК и чл.13, ал.5 от ЗСП във вр. с чл.16б от ППЗСП, е отхвърлена като
неоснователна подадената от П.М. жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от
22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Решаващият
административен орган е приел, че за заявителя П.М. не е възникнало право на месечна
целева помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като при направена служебна справка било
установено, че лицето е съдружник и управител в две фирми - „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД и
„Глобални компютри“ ООД. В „ЕВРОЕКСПРЕС“ ЕООД П.М. е назначен като търговски
директор на трудов договор от 02.03.2012г., при представена служебна бележка,
че ползва неплатен отпуск от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. При направена
служебна справка за историята на осигуряването на самоосигуряващите се лица в
НАП било установено, че „г-н М. за фирма „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД е със статус
към този момент е активен“. По съображения, основани на регламентацията по
чл.4, ал.3, т.2 от КСО и на статута и осигуряването на управителя на
търговското дружество, е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната
заповед на Директора на ДСП – Стара Загора е отказано отпускането на целева помощ
по чл.16б от ППЗСП.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаването на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от
22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора и
на потвърждаващото заповедта Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора
на РДСП – Стара Загора. Като доказателства са приети и представените от
жалбоподателя декларации, подадени в НСИ, за липсата на осъществявана от
„Глобални компютри“ ООД дейност по см. на ЗСч за 2018г., 2019г. и 2020г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от
22.04.2021г. е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара
Загора, при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл.13,
ал.2 от ЗСП и чл. 28, ал.1 във вр. с чл.16б от ППЗСП.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото административно
правомощие, така и обстоятелствата, възприети като релевантно фактическо
основание за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ.
следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията
и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.
В случая жалбоподателят П.М. е
подал заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от
ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020г. за допълнение на ППЗСП /обн.
ДВ бр.77/ 01.09.2020г./. В новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е
предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от работещите родители, или
родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи
и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал. 4; т. 3 двамата или единият от родителите, или
родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да
упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП
нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева помощ
по чл.16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл.
26 от Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска
ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените
ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на
член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са
въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна
заплата. В ал.6 на чл.16б от ППЗСП е предвидено, че като семейство се
подпомагат при условията на ал. 1, 3 и 4 и съвместно живеещи родители без
сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с
техните ненавършили пълнолетие деца.
От посочената регламентация следва
извода, че месечната целева помощ по чл.16б от ППЗСП има специфичен характер и
е свързана с подпомагане на семействата /съвместно живеещи родители без сключен
граждански брак/ с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават
училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради
въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на
родителите /респ. на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е
налице някоя от хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено
условието по чл.16б, ал.4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член
от семейството.
В случая от фактическа страна не е
спорно по делото, че заявителят е съвместно живеещ на един настоящ адрес с Л.Н.Н.
без сключен граждански брак, родител на три деца, като две от тях – П.П.М. и Б.П.М.
– ученици съотв. във втори и в първи клас във Второ ОУ „П. Р. Славейков“, гр.
Стара Загора, за периода от 22.03.2021г. до 02.04.2021г. не посещават училище
поради въведените със заповед на Министъра на здравеопазването ограничения във
връзка с извънредната епидемична обстановка – т. е изпълнено е условието по
чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП. Без съмнение изпълнено е и условието по чл.16б,
ал.4 от ППЗСП средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на
150 % от минималната работна заплата. За да възникне правото на месечна целева
помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, обаче е необходимо съществуването на още една
материалноправна предпоставка, а именно по отношение на родителя да е изпълнена
някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б, ал. 1,
т. 1 – т. 3 от ППЗСП.
Заявеното от П. М.
искане за отпускане на месечната целева помощ се основава на хипотезата на
чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на работещ
родител, който не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и няма
възможност да ползва платен отпуск или не получава парично обезщетение за
временна неработоспособност. В контекста на регламентацията на месечната целева
помощ по чл.16б от ППЗСП, следва извода, че за да възникне правото на помощта в
хипотезата на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП, е необходимо заявилият искане работещ
родител да установи и да докаже, че полага труд по трудово правоотношение /или
приравнено на трудово правоотношение/; осъществяваната трудова дейност, която
не може да се извършва дистанционно от вкъщи; няма възможност да ползва платен
отпуск и че не получава обезщетение за временна неработоспособност. В случая
посочените обстоятелства са надлежно удостоверени от приложената към подаденото
от П.М. заявление за отпускане на месечна целева помощ, служебна бележка от
работодателя „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, съгласно която П.М. работи по постоянен трудов
договор на 8 часа, считано от 05.03.2012г.; за периода от 22.03.2021г. до
31.03.2021г. ползва неплатен годишен отпуск, като не получава компенсации по
реда на ПМС № 325/ 26.11.2020г. и няма право на платен годишен отпуск, тъй като
това право е реализирано пропорционално на отработеното време от началото на
годината; не получава парично обезщетение за временна неработоспособност и не е
възможно работата да се извършва дистанционно от вкъщи. Посочените
обстоятелства се потвърждават при извършената социална анкета и изготвения
Социален доклад съгласно приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП. Въпреки
установяването на тези обстоятелства /изрично в мотивите на обжалваната заповед
е посочено, че П.М. е в неплатен отпуск като търговски директор на „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД на трудов договор/,
преценката досежно възникването и съществуването на правото на заявителя на
месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, не е обвързана с наличието на
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка в хипотезата на
чл.16б, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, като постановения отказ за отпускане на месечна
целева помощ /съгласно мотивите на оспорената Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от
22.04.2021г. на Директора на ДСП – Стара Загора/ е обоснован със съображения,
че по отношение на заявителя не са изпълнени условията на чл.16б, ал. 1, т. 3
от ППЗСП – да е самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява занаята си
поради въведените ограничения във връзка с извънредно положение или извънредна
епидемична обстановка, тъй като П. М. не е прекъснал или прекратил своята
дейност като съдружник и управител във фирма „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД. Във връзка с
така приетото следва да се отбележи следното:
Не е спорно по делото, че
жалбоподателят П.М. е един от съдружниците и съотв. един от управителите на „ЕВРОЕКСПРЕС“
ООД, съгласно направените вписвания в ТР. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за всички
осигурителни рискове са управителите и прокуристите на търговски дружества, на
еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни
юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни
съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както
и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и
лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и
общински предприятия по глава девета
от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица,
създадени със закон. Ако едно лице е и управител на търговското дружество, и съдружник в това ТД, осигуряването му като
управител изключва предвиденото като задължително осигуряване по чл.4, ал.3,
т.2 от КСО за упражняване на трудова дейност от съдружника в ТД. Предвиденото
задължително осигуряване на управителите на ТД обаче не е в хипотезата на чл.5,
ал.2 от КСО т.е управителите на ТД не са самоосигуряващи се лица, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка – осигуряването им се извършва
чрез съответното търговско дружество, в качеството му на осигурител, независимо
дали правоотношенията по възлагане на управление на дружеството са оформени
между дружеството и управителя с договор за управление или със сключен трудов
договор /както е в случая/. В този смисъл неправилно и необосновано с обжалваната Заповед №
ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Стара Загора е прието, че в качеството си на съдружник и управител на
„ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД, П.М. има качество на самоосигуряващо се лице. Съответно в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон разглеждането и
произнасянето по подаденото от П.М. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/555 от
05.04.2021г. за отпускане на месечна целева помощ и преценката за наличието на
обуславящите това право материалноправни предпоставки по чл.16б, ал.1, т.1 –
т.3 от ППЗСП, е извършена при прилагането на хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от
ППЗСП – за родител - самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява занаята си поради въведените ограничения във
връзка с извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Както беше посочено, с Решение № 24-РД06-0050/
20.05.2021г. на Директора на РДСП – Стара Загора, постановено в производство по
реда на чл.81 и сл. от АПК, е отхвърлена като неоснователна подадената от П.М.
жалба против Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г. на Директора на ДСП – Стара
Загора. Съображенията на решаващия орган, че правилно и законосъобразно е
отказано отпускането на социална помощ, отново се свързват невъзникнало за
заявителя право на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП, но по
различни мотиви, основани на констатацията, че П.М. е съдружник и управител в
две фирми - „ЕВРОЕКСПРЕС“ ООД и „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД. В „ЕВРОЕКСПРЕС“
ЕООД П.М. е назначен като търговски
директор на трудов договор от 02.03.2021г., при представена служебна бележка,
че ползва неплатен отпуск от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. При направена
служебна справка за историята на осигуряването на самоосигуряващите се лица в
НАП било установено, че „г-н М. за фирма „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД е със статус
към този момент е активен“.
На първо място мотивът, че при направена
служебна справка за историята на осигуряването на самоосигуряващите се лица в
НАП е констатирано, че „г-н М. за фирма „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД е със статус
към този момент е активен“, е неясен. Ако решаващият орган е имал предвид, че
към датата на произнасянето П.М. е със статут на самоосигуряващо се лице като
управител/ съдружник в „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД, то тази констатация не
съответства на съдържанието на посочената справка /приложена като част от
административната преписка/, на стр. 2 на която справка е удостоверено, че
поради прекъсване на дейността, считано от 01.01.2015г., П.М. не се
самоосигурява като съдружник в „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД т.е противно на приетото
статусът на П. М. като самоосигуряващо се лице в качеството на съдружник в
„ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД, не е активен.
Несъответни и
на законовата регламентация по чл.10, ал.1 от КСО /че осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а,
ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й/ във вр. с разпоредба на §1, т.3 от ДР на КСО /че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски/, както и на трайната практика на ВАС, са
изложените в Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на РДСП – Стара
Загора като мотиви съображения, че „фактът, че едно лице е вписано като
управител на ТД е достатъчно и задължително условие за възникване на задължение
за осигуряване/. Вписването на едно лице в Търговския регистър като управител
на търговско дружество или като съдружник, само по себе си не е основание за възникване
на осигуряването по чл.4, ал.1, т.7, респ. по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Осигуряването /задължението за осигуряване/ възниква от момента, в който лицето
започне да осъществява трудова дейност като управител/ съдружник и продължава
до прекратяването на тази дейност. В случая с оглед декларираните данни за
прекъсната, считано от 01.01.2015г., дейност в „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД на П.М.
като съдружник в дружеството, е отпаднало основанието за задължително
осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на упражняващ трудова
дейност съдружник в ТД. Действително
константна е съдебната практика, че за целите на социалното осигуряване, в
понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на
престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи,
при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на
общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1,
т. 7 от КСО, в частност - дейността на управителите на търговски
дружества. Безспорно е и че следва да се прави разграничение между личната
трудова дейност на управителя и стопанската /търговска/ дейност на дружеството,
като непротиворечиво се приема, че за целите на общественото осигуряване
трудова дейност на управителя на ТД е всяко действие /дейности/, включени в
обхвата на функциите на управител на ТД, имащи отношение към функционирането на
дружеството след вписването му в съдебния регистър. Но както беше посочено,
дали предвиденото в закона задължително осигуряване на управителите на ТД е в
хипотезата на самоосигуряване по чл.5, ал.2 от КСО или на осигуряване чрез ТД –
осигурител по см. на чл.5, ал.1 от КСО, зависи от вътрешните отношения между
дружеството и неговия управител. С оглед на което необоснован, от гл.т на събраните доказателства
и неправилен от гл.т на закона е направения от решаващия административен орган
извод, че П.М., в качеството му на вписан в ТР управител на „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“
ООД или на съдружник с декларирана като прекъсната дейност в ТД, е подлежал на
задължително осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, респ. по чл.4, ал.3, т.2 от КСО като самоосигуряващо се лице по см.
на чл.5, ал.2 от КСО. А и видно от приложената справка от НАП за историята на
осигуряването на самоосигуряващите се лица, по отношение на лицето П.К.М.
липсват данни, че към датата на заявеното искане за отпускането на помощта по
чл.16б от ППЗСП и съотв. към датата на произнасяне с оспорената заповед, М. е
самоосигуряващо се лице по см. на чл.5, ал.2 от КСО в качеството на управител/
съдружник в „ГЛОБАЛНИ КОМПЮТРИ“ ООД. В тази връзка следва да се отбележи, че
преценката дали заявителят е правоимащо лице за получаване на целева помощ в
хипотезата на чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП, следва да се основава на данните от
НАП относно начина на осигуряването и основанието за осигуряване на лицето, като абсолютно недопустимо и извън
материалната компетентност на органите за социално подпомагане в това
производство е да извършват преценка дали лицето е подлежало на задължително
осигуряване като самоосигуряващо се лице и на какво основание.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че обективираният в обжалваната Заповед №
ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0050/ 20.05.2021г. на Директора на
РДСП – Стара Загора, отказ за отпускане
на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, се явява постановен в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон.
При издаване на
оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на
административно-производствените правила. Както беше посочено, въпреки че
направеното от П. М. искане за отпускане на месечната целева помощ е в хипотезата
на чл.16б, ал.1, т.1 от ППЗСП /работещ родител/, извършената от
административния орган преценката досежно възникването и съществуването на
правото на заявителя на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, не е
обвързана с наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка в хипотезата на чл.16б, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, а се основава на
приетите като неизпълнени условия на чл.16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, отнасящи се
за родители – самоосигуряващи се лица. Съответно проверката за осигурителния статус на лицето /вида на
осигуряването, основанието за осигуряване и начина на осигуряване/, не се
основава на данни от регистрите на НАП и на НОИ, а е сведена до необоснована,
неправилна и несъответна на удостовереното в служебно направената справка в НАП
преценка, че П. М. е подлежащо на задължително осигуряване самоосигуряващо се
лице. Допуснатите нарушения при разглеждането и произнасянето по заявеното от
П. М. искане и при преценката на релевантните факти, са довели до формиране на
необосновани фактически констатации и неправилни правни изводи досежно
възникването и съществуването за заявителя на право на месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. На основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от П.М. заявление за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора следва да
бъде осъдена за заплати на П.М. сумата от 500 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат. Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. чл.173, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на П.К.М.
***, Заповед № ЗСП/Д-СТ/555 от 22.04.2021г., издадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Стара Загора, потвърдена с Решение № 24-РД06-0050/
20.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Стара Загора, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от П.К.М. Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/555 от 05.04.2021г. за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 14 дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ –
Стара Загора, да заплати на П.К.М., ЕГН **********,***,
сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените от жалбоподателя
по делото разноски.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане.
СЪДИЯ: