М
О Т И В И
към присъда № 86 от
14.04.2011 година
по
н.о.х.дело № 170
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимия Б.А.Х., ЕГН **********,***
2008 год. в гр.Стара Загора противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – машина за извършване на машинни замазки PFT-Г4 на
стойност 5000 лева, собственост на М.В.Г. – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалата М.В.Г. против подсъдимиия Б.А.Х. граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляваща стойността на причинените й имуществени вреди вследствие на
присвоената й от подсъдимия през м.май 2008 год. в гр.Стара Загора движима вещ
– машина за извършване на машинни
замазки PFT-Г4, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, а пострадалата М.В.Г. беше конституирана като граждански ищец в
наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено
предвиденото в закона наказание – без да сочи конкретен вид и
размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Счита, че
гражданският иск следва да бъде уважен в пълния му размер.
Гражданската
ищца М.В.Г. моли
гражданския й иск да бъде уважен изцяло.
Служебният
защитник адв.Н. не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния й да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок
от три години. Не взема отношение по основателността на гражданския иск.
Подсъдимият Б.А.Х. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.А.Х. с прякор Манчо е роден на *** *** и
осъждан, както следва:
с присъда по н.о.х.дело № 320/2000 год. на РС-Момчилград,
влязла в сила на 02.01.2001 год., за престъпление по чл.279, ал.1 от НК, извършено
на 30.09.2000 год., на „глоба” в размер на 80 лева;
с определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 138/2006 год. на
РС-Момчилград, влязло в сила на 15.01.2009 год., за престъпление по чл.129,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 26.03.2006 год., на „лишаване от
свобода” за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл.66 от НК за срок от четири години.
Подсъдимият и св.М.В.Г. *** 2007 год.. Подсъдимият бил
приятел на дъщеря й – св.Т.Д.Г.,***.
Подсъдимият работил в строителството. В тази връзка
предложил на св.М.Г. да закупи машина за извършване на машинна мазилка,
която да му предостави за ползване по
обекти с оглед увеличаване на доходите им.
Св.М.Г. се съгласила. Тъй като нямала налични пари,
изтеглила потребителски кредит от Банка ДСК съгласно приложения към досъдебното
производство договор за залог върху вземания по трудово провоотношение от
01.02.2008 год..
На 04.02.2008 год. св.М.Г. и подсъдимият отишли заедно в
гр.София, където първата закупила процесната машина по препоръка на подсъдимия
от „Елер-Кадлера” ООД гр.Кърджали за сумата от 5 000 лева, за което бил съставен
договор за покупко-продажба на машина за извършване на машинни мазилки.
След закупуването на машината св.М.Г. я предоставила на
подсъдимия да я ползва въз основа на неформални устни договорни отношения
помежду им.
Подсъдимият работил известно време с машината. Последно я
ползвал на строителен обект на ул.„Димитър Наумов” 30. Отношенията между него и
св.Т.Г. се влошили и двамата се разделили. Подсъдимият напуснал дома им. Междувременно
подсъдимият обещал да продаде машината на свои познати, които били строителни
работници от гр.Димитровград – св.И.Б.Е. и брат му Младен Е.. Обяснявайки им,
че машината е негова собственост, подсъдимият се договорил с тях относно продажната
цена.
На 14.05.2008 год. св.Е. и брат му се срещнали с
подсъдимия на обекта, където последният работил, натоварили машината и я транспортирали до
гр.Димитровград. Св.Е. заплатил на подсъдимия сумата от 3000 лева, като
разликата до 4000 лева, която цена била договорена помежду им, св.Е. трябвало
да изплати на подсъдимия след като последният му предадял документите на
машината. Въпреки че това не се случило, св.Е. препродал машината за сумата от
6000 лева на неустановено в хода на разследването трето лице.
От изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза се установено, че стойността на обсебената от
подсъдимият вещ – машина за извършване на машинни мазилки „РFТ-Г4”, към датата на присвояването й възлиза на 5000
лева.
От изложеното е видно, че подсъдимият е владеел вещта,
предмет на престъплението, въз основа на неформални устни договорни отношения
със св.М.Г.. Към момента на осъществяване на изпълнителното деяние по
обсебването на й същата се е намирала във фактическата власт на подсъдимия,
който се разпоредил с нея, продавайки я на св.Е..
В хода на разследването по реда на чл.171, ал.4 във
връзка с чл.169 от НПК е извършено разпознаване от св.Е., при което подсъдимият
по категоричен начин е бил посочен от него за лицето „Манчо”, извършител на
гореописаното деяние.
Причинените имуществени вреди от престъплението за св.М.Г.
в размер на 5000 лева до момента не са възстановени.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство /договор за покупко-продажба
на машина за извършване на машинни мазилки от 04.02.2008 год., договор за залог
върху вземания по трудово правоотношение от 01.02.2008 год., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия от 16.12.2010
год./, както и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства /справка за съдимост
рег.№ 138 от 14.02.2011 год. на Районен съд Кърджали с приложени към нея
преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия Б.А.Х., справки за съдимост
рег.№ 1155 от 16.03.2011 год. и рег.№ 1610 от 12.04.2011 год. на РС-Стара
Загора, изготвени след извършени справки в Бюрото за съдимост при РС-Кърджали,
писмо рег.№ И-2837 от 21.02.2011 год. на ГД „Изпълнение на наказанията”/, като в тази
насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, между които да са налице съществени противоречия, поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че през м.май 2008 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Б.А.Х.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – машина за
извършване на машинни замазки PFT-Г4 на
стойност 5000 лева, собственост на М.В.Г., с което свое деяние той е осъществил
от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той
е извършил престъпното си деяние под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Междувпрочем, на този извод недвусмислено навеждат и
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, обхващащи, както
фактите, изложени в обвинителния акт и касаещи обективната страна на
престъплението, така и фактите, изложени в обвинителния акт относно
субективната страна на престъплението.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;
младата възраст на
подсъдимия, направените от него самопризнания и изразеното критично отношение
към извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства;
осъжданията на
подсъдимия, предхождащи и последващи инкриминираното деяние, които съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелство;
видът и размерът
на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление според
редакцията на чл.206, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието, явяваща
се по-благоприятен за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК – лишаване от
свобода до шест години;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща определяне на
наказанието при условията на чл.58а от НК;
разпоредбата на
чл.58а от НК в редакцията й перди изменението й, обнародвано в ДВ бр.26/2010
год., явяваща се по-благоприятен за дееца закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК
и предвиждаща в конкретния случай задължително приложение на чл.55 от НК.
Воден от
гореизложеното съдът определи и наложи на подсъдимия Б.А.Х. наказание при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.„б”, а именно „пробация”, както следва: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от две години два пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и
„безвъзмезден труд в полза на обществото” от 100 часа годишно в рамките на две
поредни календарни години.
Имайки
предвид, че настоящото инкриминирано деяние е било извършено от подсъдимия в
условията на реална съвкупност с наказанието, наложено му по н.о.х.дело №
138/2006 год. на Районен съд Момчилград, т.е. преди за което и да е от тях да е
имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23,
ал.1 от НК групира наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия с
наказанието, наложено му по н.о.х.дело № 138/2006 год. на Районен съд
Момчилград, като му определи и наложи едно общо наказание, а именно -
най-тежкото от тях: „лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага същият ефективно да търпи определеното и наложено му
общо най-тежко наказание, както и че същото следва да бъде отложено за
максималния изпитателен срок, предвиден в закона, поради което и на основание
чл.25, ал.4 във връзка с чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението определеното и
наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия за срок от
пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 80 лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като, видно от
изложената фактическа обстановка, в случая са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане /виновно поведение от страна на подсъдимия,
причинени на гражданската ищца имуществени вреди и причинни връзка между тях/ и
искът се явява доказан до претендирания от ищцата размер, поради което и съдът
го уважи изцяло, като осъди подсъдимия Б.А.Х. да заплати на гражданската ищца М.В.Г. сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени
вреди вследствие на присвоената й през м.май 2008 год. в
гр.Стара Загора движима вещ – машина за извършване на машинни замазки PFT-Г4, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (31.05.2008 год.) до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимия да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 200 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: