№ 632
гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200030 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в с. Главиница, обл. Пазарджик, представлявано от управителя
Г. И. . против Наказателно постановление № 30 от 03.11.2020 година на
директора на РИОСВ-Пазарджик, с което за нарушение и на основание чл.150
ал.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв. /десет
хиляди лева/.
В жалбата се развиват подробни доводи относно това, че обжалваното
наказателно постановление е материално и процесуално незаконосъобразно,
т.к. вмененото административно нарушение не е извършено, а отделно са
допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно
основание за неговата отмяна.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за отмяна на атакуваното НП. Претендира и присъждане на
разноски.
1
Въззиваемата страна - АНО, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Пледира
за потвърждаване на НП и на свой ред претендира присъждане на разноски.
Районният съд прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като с оглед разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена проверка
от служители на РИОСВ-Пазарджик на 16.04.2020 година, сред които бил и
актосъставителят – св. П.П.. В хода на тази проверка било констатирано, че:
на площадка № 3 на дружеството с местонахождение в с.Варвара, общ.
Септември, местност ,,Бузевци“ , УПИ ІІІ-402, с площ 8062 кв.м били
налични - 970,81 тона отпадъци с код 19 12 01, от които внесени от Германия
653,70т по нотификация DE 1350-183633 и 317,11т по нотификация DE 1350-
183637;
на площадка № 4 с местонахождение с. Варвара, общ. Септември,
местност „Бузевци“ УПИ ІІ-131, с площ 5420 кв.м били налични - 2290,95
тона, от които внесени от Германия 1544,10т по нотификация DE**********;
- 293,38т по нотификация DE 1350-183637; 2,30т по нотификация DE 1350-
183631; 245,03т по нотификация DE 1350-183635; - 206,14т по нотификация
DE 1350-183632.
Прието било, че превозените отпадъци с код 19 12 01 до площадка № 3
по нотификации DE 1350-183633 и DE 1350-183637 и до площадка № 4 по
нотификации DE **********, DE 1350-183637, DE 1350-183631,
DE1350/183635, DE1350/183632, не са осъществени в съответствие със
заявените обстоятелства в документите и информацията по Приложение II от
Регламент (ЕО) № 1013/2006, представени от нотификатора във връзка с чл. 4
параграф 2 от Регламент (ЕО) №1013/2006. В предоставените планирани
маршрути не са били посочени други площадки на дружеството, освен тази в
с. Главиница. Нямало информация за площадките в с. Варвара (№ 3 и № 4), на
които се извършва временна операция R13, преди предаването им за крайно
оползотворяване (дейност R3). За това изменение на обстоятелствата по
нотифициране не са били предварително уведомени компетентните органи,
2
които да предоставят становище във връзка с чл. 17 от Регламент (ЕО)
№1013/2006. Съгласно Приложение IB към Регламент (ЕО) №1013/2006, част
IV (специфични инструкции за попълването на документа за нотифициране )
в клетка 10 на документа по Приложение IA от Регламент (ЕО) №1013/2006
следва да се посочи местоназначението на превоза, адресът на действителното
местонахождение на площадката за оползотворяване, ако е различен от
адреса на съоръжението. Ако операцията по оползотворяване е операция R12
или R13, съоръжението, което извършва операцията се отбелязва в клетка 10,
както и мястото, където ще бъде извършена операцията. В такъв случай, като
приложение се добавя съответната информация за допълнителното
съоръжение или съоръжения, в които се извършва или е възможно да се
извърши допълнителна операция R12/R13 и R1/ R11. За да бъдат приемани
отпадъците на друга площадка на дружеството и съхранявани там до
крайното им оползотворяване, следва това да е изрично упоменато в
информацията по приложение II, част I, предоставена от нотификатора или за
това изменение на обстоятелствата по нотификациите да бъдат уведомени
предварително заинтересованите компетентни органи, които да предоставят
становище във връзка с чл. 17 от Регламент (ЕО) №1013/2006. Според
проверяващите, установеният при проверката внос на отпадъци с код 19 12 01
на площадки № 3 и № 4 в с. Варвара бил определен като незаконен по
смисъла на чл. 2, § 35, т. „г” от Регламент (ЕО) № 1013/2006, поради следните
причини:
1. Извършеният превоз на отпадъци е извършен по начин, който
фактически не е посочен в нотификациите или в документите за превоз
Приложение ІБ и без съгласието на засегнатите компетентни органи.
2. Документите за превоз на наличните количества отпадъци на
площадките, (Приложение ІБ, поле 19, което представлява сертификат за
окончателно оползотворяване) са били подпечатани и подписани в
съответствие с чл.16, буква „д” от Регламент(ЕО) № 1013/2006.
Потвържденията за окончателно оползотворяване на отпадъците в поле 19 на
документите за движение противоречат с констатираното на площадките
(отпадъците към момента на проверката са били налични). Невярно е било
удостоверено, че отпадъците са били окончателно оползотворени.
Резултатите от проверката били обективирани първоначално в протокол -
3
КП № 15-21/16.04.2020г. и били изготвен снимков материал на отпадъците в
двете площадки с мобилен телефон и фотоапарат.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.150 ал.1 от ЗУО,
констатирано в хода на осъществен контрол при условията на чл. 116, ал. 2, т.
2 от ЗУО - за случаите по чл. 50, параграф 3, буква „б” от Регламент (ЕО) №
1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006г. относно
превоза на отпадъци.
По този повод се пристъпило към съставянето на АУАН № 30 от
26.05.2020 година против дружеството жалбоподател, който бил предявен и
връчен срещу подпис на неговия управител.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
на управителя на дружеството на 10.12.2020г., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 17.12.2020 година, при което е процесуално
допустима, т.к. е подадена е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на приетите
по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П.П. и
Людм. Уз., които съдът кредитира като обективни и неопровергани от никое
друго доказателство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна по следните съображения:
Първото, което следва да се каже е, че според настоящия съдебен състав,
в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения /СПН/, които накърняват правото на
защита на санкционираното лице и което е достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Видно от обстоятелствената част на акта и НП в тях никъде не е
посочена датата на извършване, респ. довършване на нарушението, т.е.
никъде не е посочено кога или от кога до кога, респ. в какъв времеви период е
бил извършен констатираният според проверяващите незаконен превоз. Става
ясно, че отпадъците са били превозени от Германия до България, по няколко
4
отделни нотификации, при което е несъмнено, че това не би могло да стане за
един ден. Няма съмнение, че превозът е бил извършван преди констатиране
на нарушението – 16.04.20г., т.е. назад във времето и то на няколко пъти в
различни времеви периоди, но за това кога /в кой период/ той е бил извършен
по всяка от конкретно цитираните нотификации, респ. какъв е общият период
на извършване на отделните превози по всички нотификации, не е било дори
загатнато.
Самият актосъставител в показанията си пред съда сочи, че превозът е
бил извършван няколко пъти, като са правени отделни курсове, в определени
периоди от време, които принципно биха могли да се установят от
представените документи във връзка с вноса на процесните отпадъци. В
същото време обаче нито от негова страна са положени усилия за
установяване и посочване на датата /периодът/ на нарушението, нито АНО
след съставянето на акта е упражнил правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,
а именно да извърши разследване на спорните обстоятелства и така да
установи дата /период/ на нарушението и да ги посочи в издаденото от него
НП. Така се е стигнало до издаване на последното без в него да се сочи дата
или период на извършване на вмененото нарушение.
Тук е мястото да се посочи, че дата на нарушението е съществен негов
елемент и тя недвусмислено следва да бъде указана на установения като
нарушител още със започване на АНП и съставянето на АУАН, т.к. от този
момент той има право на защита. Неслучайно датата на нарушението е
императивен реквизит на акта и НП, заложен в нормата на чл.42 т.3, предл.1,
респ. в чл.57 ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Непосочването на датата на
нарушението всякога накърнява драстично правото на защита на
санкционираното лице, т.к. го лишава от възможността да оспорва
извършването на нарушението, да гради алиби и т.н. Липсата на дата на
извършване на нарушението има отношение и при преценка на спазването на
разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, която императивно определя давностните
сроковете за образуване на административнонаказателно производство, в
хода на осъществявания съдебен контрол. Още повече щом е ясно, че са били
извършвани отделни превози, то ако те са незаконни ще значи, че с всеки от
тях е извършено отделно административно нарушение по чл.150 ал.1 от ЗУО,
а не едно такова, както е квалифицирано в настоящото НП. Това пък означава,
че следва да е ясна датата на всяко отделно нарушение, за да се прецени дали
към момента на констатирането му не е бил изтекъл по-дългият давностен
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН – една година от извършване на нарушението /две
години за екологични нарушения/, при което ще е недопустимо да се започне
5
АНП със съставяне на акт. Накрая, но не по значение, датата на извършване,
респ. довършване на нарушението има отношение и към преценка относно
приложението на чл.28 от ЗАНН, при положение, че едно конкретно
нарушение бъде отстранено кратко време след неговото извършване и от него
не са настъпили никакви реални вредни последици. Само това процесуално
нарушение е достатъчно да се отмени атакуваното НП.
Извън казаното до тук обаче съдът констатира, че НП се явява
незаконосъобразно и на друго основание. Това е така, защото вмененото
административно нарушение по чл.150 ал.1 от ЗУО предвижда санкция
единствено за извършване на превоз, определен като незаконен, а не за
получаването на стоките от такъв превоз. Наказаното лице не притежава
качеството на „нотификатор“ или „превозвач“ на процесиите отпадъци, а
само и единствено на получател на последните. Видно от приложените
нотификации и по-конкретно от приложените нотификационни формуляри за
трансграничен превоз на отпадъци, изпращач (нотификатор) на отпадъците е
дружеството Omnirec GmbH&Co.KG (Омнирек ГмбХ&Ко.КД). Видно от
приложението към нотификациите, в същото са подробно изброени и
превозвачите на процесиите отпадъци, сред които не фигурира
жалбоподателят. Това се установя категорично и от приложеното Решение №
УО-4/11.02.19г. на МОСВ за предоставяне на съгласие по нотификация, в
което по т.5 е посочено кои правни субекти ще извършат транспортирането на
отпадъците, като санкционираното дружество отново не е сред тях /виж л.51-
53 от делото/.
В хода на АНП, съобразно разпределението на доказателствената
тежест, от страна на АНО не бяха ангажирани, каквито и да било
доказателства, а в НП не са изложени, каквито и да било мотиви, сочещи на
извода, че жалбоподателят е извършил превоза на процесиите отпадъци.
Фактът, че жалбоподателят е получател на отпадъците, не го прави нито
нотификатор, нито превозвач на последните, от което следва и че не може да
бъде наказателноотговорен за твърдяния незаконен превоз. Поради казаното
до тук, административнонаказващият орган неправилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.150, чл.1 от ЗУО, каквато може да бъде ангажирана само по отношение на
лице, извършило незаконен превоз на неопасни отпадъци, но не и на лице
6
получило такива отпадъци.
В този смисъл има обилна и константна съдебна практика, като само за
пример може да се посочат: Решение № 2354 от 17.10.2014 г. на АдмС -
Варна по к. н. а. х. д. № 1496/2014 г.; Решение № 260068 от 19.02.2021 г. на
PC -Дупница по а. н. д. № 1116/2020 г.; Решение № 2353 от 12.07.2013 г. на
PC -Варна по а. н. д. № 1767/2013 г.; Решение от 12.07.2013 г. на PC –
Свиленград по а. н. д. № 610/2013 г.; Решение № 124 от 28.05.21 г. на АдмС -
Кюстендил по к. н. а. х. д. № 88/2021 г.
Налице е и трето основание за отмяна на обжалваното НП. То се състои
в това, че според настоящия съдебен състав не е налице „незаконен превоз“
по смисъла на чл.150 ал.1 от ЗУО. По делото не е спорен фактът, че
жалбоподателят разполага с всички необходими документи за извършения
превоз, в това число и основополагащият документ за законността на превоза,
а именно, процесиите нотификации и съпровождащите ги формуляри за
трансгранични превози на отпадъци. Процесиите отпадъци са докарани до
двете площадки на дружеството в с. Варвара, като са преминали
безпроблемно през няколко гранични пункта. Видно от съпровождащите
формуляри за трансгранични превози на отпадъци, а именно клетка 18 от
документите, отпадъците са постъпили, претеглени са и са приети при
инсталацията за оползотворяване в с. Главиница, за което пък категорично
свидетелства и св. Людм. Уз.. С това действие е приключил трансграничния
превоз на отпадъците. След като е приел отпадъците жалбоподателят е
преместил същите на други свои две площадки в с. Варвара, за които има
разрешение за временно съхраняване на отпадъци, до извършване на
окончателното оползотворяване на отпадъците в законоустановения
едногодишен срок за това. Преместването е било наложително, т.к. на
основната площадка в с.Главиница не е имало достатъчно място за
съхранение на тези отпадъци, а е ясно, че те не биха могли да бъдат
окончателно оползотворени за един-два дни. Не могат да бъдат споделени
изводите на контролните органи за наличие на „незаконен превоз“ по
смисъла на чл. 2, §.35, буква „г“ от горецитирания Регламент, тъй като
превозът е извършен според описаното в него изискване на §. 34, буква „а“.
„Превозът“ по смисъла на Регламента приключва с влизането на отпадъка на
територията на България, оттам нататък е извършено „съхранение“, за която
7
дейност обаче вече действа националното законодателство, а то е спазено в
пълна степен, тъй като оспорваното съхранение е осъществено от „Е.“ ЕООД
в рамките на документа му за дейности с отпадъци № 07-ДО-275-
09/13.11.2019 г., издаден именно от РИОСВ-Пазарджик. Временното
съхраняване на отпадъците на площадките в с. Варвара не е правило
невъзможно проследяването на движението на отпадъка при неговия внос в
България, за което свидетелства и актосъставителят.
Друг аргумент на АНО в подкрепа на извода за извършен „незаконен
превоз“ е фактът, че потвържденията за окончателното оползотворяване в
поле 19 на документите за движение са били невярно попълнени. Тук следва
да се каже, че подвеждането на твърдяното от административния орган
несъответствие в датите - между посочените дати за рециклиране в поле 19 на
документите за движение на отпадъци по Приложение ІБ към Регламента и
действителните по-късни дати на рециклиране на отпадъците - под нормата на
чл. 2, параграф 35, буква „г“ от Регламента, е неправилно, тъй като такова
нарушение не съществува. Видно от посочения текст на Регламента, той касае
само превоза /транспортирането на отпадъци по смисъла на чл. 2, §. 34/ и
разглежда само начина на осъществяването му, без да въздига в нарушение на
Регламента деяния, касаещи нарушения при попълване на документи,
отразяващи дейностите по оползотворяване и още по-малко ги определя като
„незаконен превоз“.
Като следващ аргумент в подкрепа на извода за извършен „незаконен
превоз“, АНО сочи обстоятелството, че в нотификациите няма информация за
площадките в с. Варвара, на които се извършва временна операция R13. За
това изменение на обстоятелствата по нотифициране не са предварително
уведомени компетентните органи, които да предоставят становище във връзка
с чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. АНО приема, че извършеният превоз
е осъществен при нарушение на чл. 17 от Регламента, тъй като компетентния
орган не е бил предварително уведомен, че ще бъде извършвана допълнителна
временна операция R13, преди предаването на отпадъците за крайно
оползотворяване.
На тези аргументи може успешно да се противопостави това, че на
дружеството „Е.“ ЕООД е издадено от административния орган Решение №
07-ДО-275-09 от 13.11.2019 г, с което дружеството е получило разрешение за
8
площадки № 3 и № 4 да извършва дейности с код R13 - съхраняване на
отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1-R12 за отпадъци
с код 19 12 01 „хартия и картон“ и за количества 10 000 тона годишно за
площадка 3 и 8 000 тона годишно за площадка 4. По отношение на площадка
2 разрешените дейности включват дейности с код R3, R12 и R13.
Дружеството извършва всички констатирани от административния орган
дейности при спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на
условията по полученото от административния орган разрешение на
разрешените за това площадки. Отпадъците са приети в съответствие с
изискванията на ЗУО, а именно: от лице, притежаващо съответно разрешение
за съответната дейност и на площадка за отпадъци със съответния код
съгласно наредбата по чл. 3 от ЗУО за класификация на отпадъците.
Наличието на временна операция с код R13, се включва в понятието
„оползотворяване“. Неуведомяването на компетентния орган за временно
извършваната операция с код R13, извършвана от същото лице, заявено като
получател на отпадъците и извършващо окончателна операция
„оползотворяване“ с код R3 на същите тези отпадъци, не може да бъде прието
за съществена промяна в условията на превоза. На още по малко основание
може да бъде прието, че извършеният превоз е незаконен, като извършен по
начин, който фактически не е посочен в нотификациите.
Накрая, фактът, че превозът не бил незаконен се установява и от
приетото като писмено доказателство по делото, макар и невлязло в сила все
още, решение на Административен съд-Пазарджик по адм. д. № 790/20г., с
което по жалба на „Е.“ ЕООД е била отменена Заповед на директора на
РИОСВ-Пазарджик за налагане на ПАМ по повод същия превоз на отпадъци.
В това решение е коментирано подробно заключението на приета по делото
експертиза, която е дала категорично становище, че извършеният превоз е по
начин, който фактически е посочен в нотификациите и в документа за превоз.
Това е било така, защото стоките след приключването на превоза са
пристигнали на площадка № 2 в с.Главиница, където са били претеглени, при
което са изпълнени условията и фактите, посочени в нотификацията и в
документа за превоз/движение. Площадките 3 и 4 в с.Варвара са прибавени на
по-късен етап и те не са били снабдени с кантар, т.е. операторът е премерил
отпадъците на площадка № 2 в с.Главиница, която е посочена в
9
нотификациите. След това отпадъкът е транспортиран до другите две
площадки № 3 и № 4 в с.Варвара, където по-късно е бил установен от
контролните органи. Дружеството ги е отчело в отчетната книга, като при
проверката контролните органи са преброили повече от 4000 бали и те са
били разделени по нотификациите, т.е. налице е ред и проследяемост.
По всички изложени до тук съображения обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, искането на
неговия пълномощник за присъждане на разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение, не може да бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на дружеството
жалбоподател следва да се каже, че то бе направено своевременно – в
последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на дружеството,
като последното има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК.
От съдържанието на представените по делото списък на разноските,
платежно нареждане и фактура № 301/10.02.21г. и фактура № 329/04.06.21г.
се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1176 лв. (хиляда сто седемдесет
и шест лева).
При това положение РИОСВ-Пазарджик, което според чл.2 ал.2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на околната среда и водите, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 30 от 03.11.2020 година на директора на РИОСВ-
10
Пазарджик, с което на „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в с. Главиница, обл. Пазарджик, представлявано от управителя Г.
И. ., на основание чл.150 ал.1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000лв. /десет хиляди лева/.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пазарджик, представлявано от директора К. Й. Г., с
административен адрес гр.Пазарджик, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. Главиница, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя Г. И. . разноски в размер на 1176
лв. (хиляда сто седемдесет и шест лева) - адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11