Присъда по дело №513/2020 на Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 513/2020 г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №17/2020 год. по описа на ГПУ-Ново
село, прокурорска преписка № 908/2020год. по описа на Районна прокуратура гр.
Свиленград, М.Ш. –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение
на:
Подсъдимият Ш. У. , роден на ***03 година в град Нангархар, Афганистан, гражданин
на Афганистан, с постоянен и настоящ адрес - гр.Нангархар, Република Афганистан, без
образвание но може да се подписва , неженен, неосъждан, без документи за самоличност, по
заявени от лицето данни в това, че : на 03.07.2020 година в района на 337-ма гранична
пирамида в землището на гр.Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната от
Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.63, ал.1,
т.4 и т.5 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият нередовно призован на известните адреси по
делото,тъй като самоволно е напуснал последният си адрес и е неизвестно неговото
местонахождение,тъй като не е уведомил органа за промяната на адреса,въпреки ,че е бил
напълно наясно,че срещу него се води наказателно производство,поради което съдът е
приел, че производството следва да бъде разгледано по реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед
процедурата пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на подсъдимия
наказание определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от свобода” в
размер на 4месеца, чието изтърпяването да бъде отложено за срок от 2 години ,съгласно
разпоредбата на чл.69 от НК. Пледира също съда да наложи кумулативно предвиденото
наказание и Обществено порицание.Прокурора не взема становище относно сторените по
делото разноски.
По същество се пледира от страна на защитата-на подсъдимия да бъде наложено
наказание при предпоставките на чл.54 от НК,а именно Лишаване от свобода в минимално
предвидения от закона размер,като се предлага да се отложи неговото изпълнение,така
както пледира представителя на РП Свиленград, а що се отнася до кумулативно
предвиденото наказание глоба моли съда да го замени с обществено порицание.Защитникът
на подсъдимият също не взема становище относно сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани
поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият – Ш. У. , роден на ***03 година в град Нангархар, Афганистан,
гражданин на Афганистан, с постоянен и настоящ адрес - гр.Нангархар, Република
Афганистан, без образвание но може да се подписва , неженен, неосъждан, без документи за
самоличност, по заявени от лицето данни.
1

Подс. Ш. У. напуснал Афганистан преди около четири месеца /приблизително през
месец март 2020г./,като първоначално отишъл в Иран по нелегален начин. По същият начин
влезнал и в Република Турция, като целта му била да отиде в Белгия. В Турция чрез негови
сънародници, подсъдимият се запознал с каналджия,който бил по народност афганистанец.
Последният му обяснил,че срещу 2750евро щял да организира нелегално да стигне до
Сърбия,като му посочил,че пътят щял да бъде от Турция,през Гърция ,България до Сърбия.
Уточнил,че цялото това пътуване ще е около 4-5 дена вървене пеша,а през останалото
време,трябвало да се предвижва с кола.
След като се уговорили за пътуването,вече на 29.06.2020г. каналджията,който е лице с
неустановена по делото самоличност се обадил на подсъдимият и го извикал на
неустановено място в гр.Истанбул. На място подсъдимият установил,че имало група от
хора,които също искали да пътуват нелегално за Европа. На 29.06.2020г. около 22,00часа
тръгнали с микробус,като пътували около 3 часа и след като подминали гр.Одрин,микробуса
спрял и всички слезнали. На мястото ги чакали няколко афганистанци,които повели групата
пеша. Вървели около 1час и стигнали до една река,при което каналджиите им съобщили,че
трябва да спрат и да се върнат,защото имало полиция. След обяд на следващият ден групата
с подсъдимия се върнали отново при реката,която преминали с гумени лодки,които
каналджиите носели . Когато пристигнали на отсрещният бряг каналджиите им съобщили
,че вече се намират в Гърция. В Гърция групата била около 2дена и вече на 03.07.2020г.
около полунощ групата преминала в България в района на 337-ма гранична пирамида в
землището на гр.Свиленград, обл.Хасково. Същите продължили да вървят и когато
достигнали жита спрели да изчакат транспорт.По късно се чул калскон на автомобил в
близост до тях и тогава един от каналджиите им казал да тръгват,защото колата ги чакала.
Групата от нелегални тръгнала пеша и излезли на черен път.Там заварили бяла кола с
работещ двигател,като вътре се намирал единствено водача на автомобила.Някои от
нелегалните и каналджиите отворили вратите на МПС и хората от групата влезнали в
автомобила ,в това число и подсъдимия,който влезнал по средата.Когато всички се качили в
МПС,каналджиите затворили вратите на автомобила и той тръгнал. Пътували около
10минути.
На 03 срещу 04.07.2020г. от 20.00часа св.И. С. Ш. бил на работа като инструктиращ
на нарядите в ГПУ Ново село.Около 00,45ч. на 04.07.2020г. дежурният на ГПУ Ново село се
обадил на св.Ш и му съобщил,че една от камерите им,която наблюдава района на сводестия
мост на ЖП линията в посока Турция ,землището на гр.Свиленград била заснела движение
на бял миниван идващ от Р.Гърция.Св.Ш веднага взел една служебна кола и тръгнал към
мястото.Докато пътувал към мястото ,точно на кръстовището след моста свидетелят
забелязал МПС с което се разминали, като белият миниван тръгнал към ГПУ Ново
село.Св.Ш веднага тръгнал след минивана и го настигнал до помпената станция. Водача на
МПС ,което след натоварване на нелегалните и тръгването им от мястото по горе посочено
и след пътуването около 10м.,след като установил,че би разкрит от полицията,в частност от
св.Ш, скочил в движение от колата,която продължила да се движи,а водача избягал в посока
коритото на река Марица. Св.Ш спрял минивана и видял,че е с рег.№Х ****КК. След като
видял,че МПС е пълно с чужди граждани се обадил за подкрепление .По същото време на
работа били и свидетелите С. Г. К. и Д.А.Н.-също служители в ГПУ Ново село.След
постъпилото обаждане от св.Ш, св.С. Г. К. отишъл на място и установил,че в МПС се
намират 21 чужди граждани,които били без документи. Чуждите граждани посочили в коя
посока бил избягал водача на автомобила и след издирването му с куче и откриването му
,същият бил върнат при групата, като всички чужденци удостоверили с кимане,че именно
той е водача на МПС. След задържането на нелегално преминалите с тях започнал работа
св.Д.А.Н. в присъствието на преводача М.Х.. Двама от групата обяснили начина на
преминаване на държавната граница на България с Гърция,като били качени в служебен
2

автомобил и същите посочили пътя през който преминали,като по този начин граничните
служители установили,че групата била преминала държавната граница 10метра източно от
337 гранична пирамида.
За задържаните нелегални мигранти била уведомена и дежурната част на ГПУ-Ново
село и дежурен разследващ полицай, който образувал настоящото производство срещу Ш.
У. за престъпление по чл.279, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Със заповед с рег.№ 4537 зз-30/04.07.2020 г. по опис на ГПУ-Ново село Ш. У. бил
задържан до 24 часа на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР.
В хода на бързото производство Ш. У. бил привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.279, ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 и т.5 от НК и бил разпитан. Същият
признал вината си и обяснил накратко механизма на извършеното от него престъпление.
Обяснил, че решил да заживее в държава в Западна Европа, а именно – в Белгия, като
напусне Афганистан по нелегален начин. По тази причина напуснал без необходимите
документи за пътуване родината си, като временно се установил първо в Иран, после в
Р.Турция. Там намерил лица, занимаващи се с незаконно превеждане на хора през граница
които срещу парично възнаграждение от 2750.00 евро, му обещали да му помогнат, да
осъществи целта си. След няколко месеца престой в Турция, с помощта на тези каналджии
отпътувал от Р.Турция за Р.Гърция, след което извършил нелегално преминаване на
границата на Р.България с Р.Гърция – без необходимите документи за самоличност и без
разрешение на граничните власти. Достигайки територията на Р.България, обаче, бил
установен и задържан от българските полицейски служители.
От приетото като доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. Ш. У. се
установява ,че същият не е осъждан.
Видно от приложената характеристика на подсъдимия Ш. У. няма събрани данни
относно криминални прояви на подсъдимия на територията на Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подсъдимия Ш. У. ,видно от която същият е
несемеен,не получава трудово възнаграждение и не притежава движими или недвижими
имоти на негово име.
Изложената фактическа обстановка приета за безспорно установена от Съда се доказва
от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и писмените такива.
Доказателствата, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
В кръга на гласните доказателствени средства се включват показанията на свидетелите
– С. Г. К., И. С. Ш. и Д.А.Н.. Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира
изцяло с доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по
отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са пряко относими
към деянието и неговото авторство. Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и
с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически
издържани, взаимно допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или
съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели са трети лица, незаинтересовани
от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на гр.полицейски служители,
които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
3

даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след
като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите да се е намирал в
някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят увреждането му, като му припишат
престъпление, което не е извършил. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за
правдиво звучащи техните показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им
доверие. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът кредитира прочетените и приобщени по реда на чл.279,ал.2 вр с ал.1,т.2 от
НПК обяснения на подсъдимия относно мотивите и начина на осъщественото от
подсъдимия нелегално преминаване на държавната ни граница, както и във времевото му
действие, се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от
останалите доказателства и доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно
невярно. Т.е. доколкото се установява корелацията им с останалата доказателствена
съвкупност, липсват основания да не бъдат кредитирани.
Кореспонденцията на така направеното от подсъдимият признание в хода на ДП на
тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно
потвърждава извода за доказаност на инкриминираното преминаване на незаконно
границата на страната ни/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на
необходимост от подробна аргументация относно доказателствената обезпеченост на този
фактически сегмент от подложените на доказване събития. Тук на първо място следва да се
посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните изявления на други лица, възприети
непосредствено от полицейските служители, да бъдат установявани чрез разпит на
последните, а съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени като доказателства
/Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС, Решение № 188/15.11.2013 г. по
внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение № 853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на
ВКС/. Това се отнася и за случаите, в които впоследствие изслушаните лица, чиито
изявления или действия са били наблюдавани от полицейските служители, са придобили
качеството на обвиняеми. Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само
на такъв вид показания, както и че последните поради ролята им на производен
доказателствен източник и логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към
обвинителната теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен
стандарт към критериите за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ
на кореспонденцията им с останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза
представената от свидетелите -служители в ГПУ Ново село информация, че лицата
преминали нелегално границата на страната ни през процесния ден,в това число е бил и
подсъдимият, както и че двете лица са споделили пред тях, за влизането им в България през
Р.Гърция през процесния ден не е единственото доказателство, установяващо преследваната
от подсъдимият цел . Този факт, се подкрепя и от обясненията на самият подсъдим ,както и
показанията на свидетеля Ш, който възпроизвежда непосредствено възприетото от него през
процесната нощ и установяването на преминаването на държавната граница на лицата по
незаконен начин в територията на Р.България .
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и
приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно:
Заповед за задържане за срок от 24ч. по ЗМвР, Протокол за обиск на лице; Справка за
съдимост, Характеристична справка ,Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, които по съдържанието си не се оспориха от страните, следователно и
касателно данните за съставянето си и обективирани данни за отчетена концентрация на
алкохол в организма на подсъдимото лице и на инкриминираната дата, така и за
правоспособността на водача, те имат доказателствена стойност. По отношение писмените
4

доказателства не се констатираха от Съда (както вече бе посочено) техни недостатъци от
външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени
относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние,
от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени
и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния
и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл.279, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
От правна страна престъпление по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато деецът, съзнавайки
липсата на съответно разрешение, въпреки това е преминал през държавната граница, което
е безспорно налице в настоящият случай , а и не се спори за това между страните по
делото.Съставът по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна -
съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и осъществява
преминаването на границата.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти,
изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава
категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението, предмет на
обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Ш. У. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, престъпният състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на На 03.07.2020 година в района на 337-ма гранична
пирамида в землището на гр.Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на страната от
Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта,
като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Разбирал е
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Действал е
с ясното съзнание, че пресича държавната границата на Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта, но въпреки това е предприел това рисковато преминаване
като е целял именно това ,като макар и непълнолетен същият е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.
5

Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като въпреки че е
непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си ,т.е същото е вменяемо лице.
Подбудите на подсъдимия /да живее в Кралство Белгия/, са без значение за
съставомерността на престъплението, тъй като съставът на чл. 279, ал.1 от НК изисква от
субективна страна само съзнание за липса на съответното разрешение, при което се
предприема и осъществява преминаването на границата,като подбудите могат да се
разглеждат при определяне размера на наказанието.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му
опасност от страна на подсъдимия и ниската му правна куртура.
Подсъдимият Ш. У. , роден на ***03 година в град Нангархар, Афганистан,
гражданин на Афганистан, с постоянен и настоящ адрес - гр.Нангархар, Република
Афганистан, без образвание но може да се подписва , неженен, неосъждан, без документи за
самоличност, по заявени от лицето данни.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, младата му възраст, добросъвестното процесуално поведение във фазата на ДП и че
с обясненията си в ДП съдейства за разкриване на обективната истина; а като отегчаващи
вината обстоятелства се отчетоха престъпната упоритост и целенасоченост, проявена от
подсъдимия за постигане на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на
законите на страната ни и правилата за преминаване през държавната ни граница, явяваща се
граница и на Европейския съюз (ЕС).
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянието, която е завишена предвид периодичните
случаи на подобни нарушения на държавната граница на Република България,
обстоятелството, че се касае за външна граница на ЕС и фактът, че престъплението е
извършено от общо двадесет и едно лица. За да прецени, че е налице завишената обществена
опасност на деянието Съдът отчете завишеното обществено недоволство и критика към
подобни престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира
Районен съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
При така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът приема
превес на смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или изключителни по своя
характер, спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до степен доминиращо, по
количествен или качествен критерий, поради това и да влияят на обществената опасност и
да снижават същата до ниво, обуславящо преценка че и най –лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, от тук и да оправдават облекчен режим на
наказване. Ето защо, в контекста на изложените правни съображения, съдът намира за
недоказани предпоставките от ФС на чл. 55 НК, поради което не е налице основание за
неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се индивидуализира при
условията на чл.54 НК , като се взеха предвид степента на обществената опасност на
деянието – завишена, както и тази на дееца – не висока, предвид чистото съдебно минало,
така също и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
С оглед на гореизложеното, Съдът постанови Присъдата си при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при
6

незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като призна
подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливи наказания при условията
на чл. 54, ал. 1 от НК, след редукцията съобразно чл.63,ал.1,т.4 и т.5 от НК съдът му наложи
наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и наказание „Обществено
порицание”.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.69,ал.1 вр с чл.66,ал.1 НК по отношение
на подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му наказание е до три години,
с което са изпълнени формалните условия на закона. От друга страна, предвид приетите
смекчаващи отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за
индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет на личната превенция, съдът
се прие, че за постигане целите на наказателната репресия не е наложително подсъдимият
да изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните
предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и
съобразно по-горе изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 4 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от 2 години. Последният е равен на средния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така
индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на изтърпяване, по
убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и
достатъчна по обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Както се посочи по- горе Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно
предвиденото наказание Обществено порицание,т.к. съгласно чл.63,ал.1,т.5 от НК -За
непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят,а
именно глоба с обществено порицание. На основание чл.239 от ЗИНЗС,съдът постанови
наказанието „Обществено порицание“ да се изпълни, чрез обявяване на Присъдата на съда
спрямо подсъдимия Ш. У. на видно място в сградата на Община – Свиленград.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Не са налице условията за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства когато и най–
лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Индивидуализирани така по вид и размер, наложените на подсъдимия наказания, в
съвкупността си и при приложението на института на условното осъждане, Съдът прецени
за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните наказания ще
въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвикат
положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тези по-малки по размер наказания да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и
преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията
биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях
подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не
7

допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените
при горепосочените съображения наказания на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна
на извършеното престъпление наказателната репресия и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съдът не намери основания за приложението на чл. 279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съгласно чл. 1, ал.2 и чл. 7, ал.1 от Закона за убежището и
бежанците, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този
закон, включва не само убежище, но и статут на бежанец, хуманитарен статут и временна
закрила, а убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци,
преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати
права и свободи. Съдът приема, че липсват основанията на посочената разпоредба - чл. 279,
ал.5 от НК, за ненаказване на подсъдимия. В конкретния случай, безспорно се установи, че
подсъдимият е влезнал на територията на страната ни без съответно разрешение от
надлежните органи на властта. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от
които да се приеме, че подсъдимият да е влезнал в страната ни с цел да търси убежище,
поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока - че
желае да се ползва от убежище и закрила в Република България, подсъдимият не е направил
нито при задържането си, нито впоследствие при разпита им в хода на досъдебното
производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият
свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне
територията на страна от Европа, без да сочи каквито и да било причини, които да дадат
основание за съда да приложи разпоредбата на чл. 279, ал.5 от НК. Освен това
обстоятелствата за наличие на предпоставките за търсене на убежище подлежат на
доказване, а такива доказателства по делото не са представени. Липсват каквито и да било
доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение по причини,
свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права
и свободи. Не са направени и доказателствени искания в тази насока от служебния защитник
на подсъдимият в хода на съдебното следствие. Не може да се приеме, че всяко преминаване
на границата на страната без разрешение на държавните власти, е поради осъществена
незаконна репресия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в страната е
свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27,
ал.2 от Конституцията на Република България.
Относно разноските:
По делото се констатираха разноски извършени за преводач и вземайки предвид
разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,съдът постанови направените в досъдебното
производство разноски за преводач в размер на 88,60 лева, да останат за сметка на органа на
досъдебното производство, а в размер на 352,80 лева –за превод на обвинителният акт да
останат за сметка на РП Свиленград.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

8

Районен съдия:.................

9

Номер на акта:	30
Дата:	3 декември 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20205620200513
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 септември 2020 г.

Присъда по дело №513/2020 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите