Р Е Ш Е Н И Е
125/13.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2617 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от И.И.Д., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв. В. К. от
ШАК срещу С.С.Д., с ЕГН**********,***, в
която излага, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен и моли същият да
бъде прекратен по вина на ответника.
В първото съдебно заседание по делото двамата
съпрузи депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили личните и
имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
Съдът на основание
разпоредбата на чл.321, ал.5 от ГПК е допуснал изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.
Ищецът И.И.Д. в съдебно
заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв.В.К. от ШАК, като заявява,
че е съгласен брака им да бъде прекратен при договорените в споразумението
условия.
Ответницата С.С.Д. в
съдебно заседание също се явява лично и с упълномощен представител – адв.С.И. от
ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение. Молят съда да прекрати брака и
да одобри споразумението.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите И.И.Д. и С.С.Д. сключили граждански
брак на 16.10.1989 год., като от брака си имали родени две деца, които към
настоящия момент били навършили пълнолетие. Двамата били във фактическа раздяла,
като преди това живеели в семейно жилище, представляващо къща, находяща се ***.
Същото било напуснато от съпруга, като страните са постигнали договореност за в
бъдеще да се ползва от съпругата. При сключване на брака молителката е приела фамилното
име Д., като желае за в бъдеще да възстанови предбрачното си фамилно име Н..
Страните заявяват, че след прекратяване на брака няма да имат претенции за
заплащане на издръжка един към друг.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Договор за правна защита и
съдействие, ведно с адвокатско пълномощно; Удостоверение за сключен граждански
брак – дубликат, Вносна бележка от 30.08.2019 год. за заплатена държавна такса,
Ксерокопие на страници от трудови книжки, Допълнително споразумение от
01.01.2019 год. към трудов договор №1390/03.07.2014 год., Данни за трудов стаж,
Пълномощни, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, том Х, дело
№4543/95 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на
страните направени, както в исковата молба и в депозираното споразумение, а
така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени
отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на
брака е пълно, защитава интересите на детето, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от
съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на И.И.Д.
и С.С.Д. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да
допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да
утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата
държавна такса. Имайки предвид представените по делото доказателства относно
доходите на съпрузите и обстоятелството, че и двамата са в добро здравословно
състояние, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в
настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време видно от материалите по
делото, при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25
лева, поради което ответницата следва да бъде осъдена да доплати разликата в
размер на 25 лева.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.И.Д., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв. В. К. от
ШАК и С.С.Д., с ЕГН**********,***, сключен с Акт за граждански брак №568/16.10.1989
год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И.И.Д. и С.С.Д. споразумение в
следния смисъл:
І. Ползването на семейното жилище, представляващо къща,
находяща се на адрес: *** се предоставя
на С.С.Д., с ЕГН**********, като съдът констатира, че същото е напуснато от И.И.Д.,
с ЕГН**********.
II. След прекратяване на
брака молителката С.С.Д., с ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име Н..
IIІ. Молителите нямат
претенции за изплащане на издръжка помежду си.
VІІ. Разноските по делото се поемат от молителите,
така както са направени.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.С.Д., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/,
представляваща доплащане на държавна такса до пълния определен от съда размер,
както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: