№ 1724
гр. *, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. *а
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110114658 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от УЛВ. М. Ш. срещу * „**,
с. **, искове за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено
със заповед №*/25.01.2021г. и неговата отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т.1
от КТ, за възстановяването на ищцата на заеманата преди прекратяване на
трудовото правоотношение работа на длъжност „ работник библиотека“, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 401,82лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 26.08.2021
г. до 01.10.2021г., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата полагала труд при ответника
по безсрочен трудов договор за допълнителен труд от 01.09.2020г. на
длъжност „работник библиотека“, със срок на изпитване от 6 месеца в полза
на работодателя с основно месечно възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов
стаж при 4часов работен ден по график. Сочи се, че със споразумение от
25.01.2021 г. било договорено месечно трудово възнаграждение от 340лв.,
платимо до 25 число на следващия месец и срок от 30дни за предизвестие за
прекратяване на договора. Твърди, че на 26.08.2021 г. работодателя решил да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата и изготвил заповед за това,
като в същата било обектвирано прекратяването му по взаимно съгласие и
принудил ищцата със заплахи от последващо дисциплинарно уволнение да
1
подпише заповедта. Настоява се, че липсва изявено съгласие за прекратяване
на правоотношението между тях. Сочи се, че заповедта се отнасяла само за
прекратяване на допълнителното споразумение, но не и за трудовото
правоотношение възникнало на 01.09.2020 г. Излага се, че след връчване на
заповедта ответникът възпрепятствал ищцата да осъществява своята трудова
дейност и не била допускана до работното си място. Сочи се, че пред НАП
работодателя декларирал прекратяване на трудовия договор от 01.09.2020г. на
25.01.2021 г. и възникване на такова на 25.01.2021 г., което индикирало
наличие на воля за продължаване на това правоотношение. Сочи се, че за
периода 26.08.2021 г. е останала без работа, за което била регистрирана в
Агенцията по заетостта. Твърди се, че брутното й трудово възнаграждение
възлиза на 340лв., като поради оставането си без работа претендира
заплащане на обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който се оспорват предявените искове. Твърди се, че на
01.09.2020г. между НЧ „**" и ищцата е подписан допълнителен трудов
договор на основание чл. 111 от КТ на длъжност „работник-библиотека", с
работно време от 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 380.00 лева, тъй като към този момент същата е работила по основен
трудов договор при друг работодател. Сочи се, че на 03.09.2020г. между
ищцата и ответника е подписано допълнително споразумение, като страните
се споразумяват основното месечно трудово възнаграждание да бъде
променено на 340.00 лева. Излага се, че на 25.01.2021г. страните подписват
нов трудов договор, с който договарят, че У.Ш. се назначава отново на
длъжност „работник-библиотека" с основно месечно трудово възнаграждание
340.00 лв., като трудовият договор е сключен за неопределено време. Твърди
се, че на 26.08.2021г. ищцата подала до работодателя си молба за
прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1
от Кодекса на труда -по взаимно съгласие на страните, считано от
27.08.2021г. Заявлението постъпило на 26.08.2021г. като още на същия ден
била издадена заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата, считано от 27.08.2021г. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения, че заповедта за прекратяване на трудовия договор изразява само
волята на ответника и че липсва съгласие от ищцата, поради използвани
заплахи от страна на работодателя. Счита се, че в случая е налице съзнателен
2
избор на ищцата за напускане на работата й и не е продиктувано от натиск .
Излага се, че уведомяването на работника, че може да упражни
дисциплинарната си власт не създавало страхови представи за имуществени
интереси, доколкото се касаело за регламентирана законова възможност,
поради извършени от служителя тежки дисциплинарни нарушения, спрямо
която можело да се упражни съдебен контрол. Подчертава, че в случая
ищцата е депозирала изрична молба за прекратяване на договора. Посочва се,
че със заповедта е прекратено основното трудово правоотношение, а не
измененията към него – допълнителното споразумение. Сочи се, че след
прекратяването на трудовия договор е подписан приемо-предавателен
протокол, поради което не е имало основание повече ищцата да се допуска до
работното място, поради прекратяване на трудовия договор. Оспорва
искането за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 27.08.2021 г.
до 31.08.2021 г., тъй като възнаграждението й било заплатено за целия месец
август съобразно разплащателна ведомост, което сочи, че ответникът не е
имал намерение да прекратява трудовото правоотношение по-рано. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание искът се поддържа от ищеца чрез процесуален
представител и се моли за уважаването му. Представена е писмена защита, в
която са изложени подробни съображения по същество на спора. Настоява се,
че липсва съгласие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните по договора от 25.01.2021 г. Сочи се, че оспорената
автентичност на подписа на работника е доказана от ангажираните по делото
доказателства. Излага се, че от експертното заключение на шест от вещите
лица по допуснатите експертизи се установява, че подписът, положен на
молбата за прекратяване на трудовото правоотношение не е на ищцата, а е
поставен от друго лице, наподобявайки нейния подпис. Сочи се, че вещите
лица са ползвали сравнителен материал от документи, подписани същият ден
от ищцата, поради което преклудираните твърдения за употреба на
психотропни вещества били несъстоятелни. Претендира се адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв по всеки от предявените искове.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
оспорва иска и се моли за отхвърлянето му. Представя писмена защита, в
която развива подробни съображения по същество на спора. Настоява се,че в
хода на производството е успешно доказано, че ищцата е подала молба за
3
прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че от гласните
доказателства се установява, че същата се съгласила с прекратяване на
трудовото правоотношение доброволно, като не била упражнена заплаха
спрямо нея. Настоява се за уважаване на иска и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства,
в т.ч. представената по делото справка от ТД на НАП- *, се установява, че
между УЛВ. М. Ш. срещу * „**, с. **, е сключен трудов договор за
допълнителен труд от 01.09.2020г. на длъжност „работник библиотека“, със
срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя с основно месечно
възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов стаж при 4часов работен ден по
график, а със споразумение от 25.01.2021 г. било договорено месечно трудово
възнаграждение от 340лв., платимо до 25 число на следващия месец и срок от
30дни за предизвестие за прекратяване на договора.
По делото е представена молба с вх. №1/26.08.2021 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, чиято автентичност е
оспорена по реда на чл. 193 от ГПК.
Не се спори между страните, както е прието с доклада по делото, че
ответникът е издал заповед №*/25.01.2021г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на 26.08.2021 г., в която е посочено правно
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на 26.08.2021 г.; както
и че размерът на брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ
прекратяването на трудовия договор на ищцата възлиза на 340лв.
Видно от представената трудова книжка на ищцата УЛВ. М. Ш. /л. 19/
няма вписвания за сключен трудов договор след отразеното прекратяване на
трудовото правоотношение 27.08.2021 г. с ответника * „**, с. **.
Видно от представената регистрационна карта същата е регистрирана и
в бюрото по труда на 02.09.2021г. /л.18/.
От ангажираните по делото доказателства посредством показанията на
свидетеля *, член на управителния съвет на ответника, се установява, че
членовете на управителния съвет взели решение за освобождаване на ищцата
от длъжност, тъй като считали, че същата не си изпълнява задълженията.
Излага се, че Председателят на управителния съвет подал документ за
освобождаване от работа и предложил по взаимно съгласие, но не я бил
4
заплашвал. Първоначално ищцата отказала, но после заявила, че ще се
подпише освобождаването си. Не видял съдържанието на документа, който
Председателят на читалището предоставил на У.Ш.. Присъствал при
предаване на инвентара и работното облекло.
По делото са приобщени три съдебно-графологични експертизи /една
единична и две повторни тричленни съдебно-графологични експертизи/.
От първоначалната експертиза на вещото лице Е.А. се установява, че
положения в молбата от 26.08.2021 г. подпис не е на лицето, посочено за неин
автор.
От повторната тричленна съдебно-графологична експертиза две от
вещите лица заключават, че подписът е положен от лицето, като третото
вещо лице сочи, че същият е имитация.
От повторната тричленна експертиза на вещите лица К.Г., Б.Б. и В.В. се
установява, че подписът в молба от 26.08.2021 г. не е положен от У.Ш. и
представлява имитация на подписа на лицето. Съобразно заключението не е
налице техническа подправка при изпълнението на подписа, а подписът е
имитиран, „инкриминиран“ подпис, изпълнен директно без технически
подправки и манипулации върху документа. Вещото лице Б. е останал на
особено мнение, като е заключил, че подписът е положен от ищеца при т.нар.
необичайни условия на писане, влошено психо-физиологическо състояние /
душевно вълнение/, неудобна поза или подложка.
От повторната тричленна експертиза на вещите лица Н.Р., К.М. и В.В.
се установява, че подписът в молба от 26.08.2021 г. не е положен от У.Ш. и
представлява имитация на подписа на лицето. В съдебно заседание вещите
лица сочат, че в деня на подписване на тази молба, ищцата е положила
подписи и на други документи, които са изследвани, при което е в същото
душевно състояние, т.е. извода за неавтентичност на подписа, не се променя.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от
КТ.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи, че е
подписала заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение под
натиск или заплаха, че за процесния период от шест месеца е останал без
работа и не е получавал трудово възнаграждение, както и да докаже размера
на полученото от него брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ
5
прекратяването на трудовия договор. За да отблъсне исковите претенции в
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на посоченото в
заповедта основание, а именно че са налице съвпадащи волеизявление на
двете страни по договора за прекратяване на трудовото правоотношение.
Фактическият състав по чл.325 ал.1 т.1 от КТ изисква всяка една от
страните да направи ясно, категорично и безусловно писмено изявление за
прекратяване на договора. Прекратяването настъпва в момента на съвпадане
на двете волеизявления, като издаването на акта за прекратяване на трудовия
договор има само констативно действие. Под „съвпадане” се има пред вид
волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. При
разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на
съгласие под условие, не е налице взаимно съгласие на страните за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно трайната съдебна практика взаимното съгласие се счита
постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени
волеизявления за прекратяване на трудовия договор /в този смисъл решения с
№ 183 от 21.12.11 г. по гр. д. № 565/10 г. на ІІІ г. о. и с решение № 400 от
13.05.10 г. по гр. д. №1109/09 г. на ІV г. о. на ВКС/.
Спорният по делото въпрос е ищцата заявила ли е воля за прекратяване
на трудовото правоотношение с писмена молба до работодателя.
В тази връзка от ответника е представена молба от 26.08.2021 г. от
ищцовата страна за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие и въз основа на която е издадена заповедта за уволнение и чиято
автентичност е оспорена от ищеца.
От анализа на ангажираните по делото доказателства, в т.ч. приетата по
делото тройна съдебно-графологична експертиза на вещите лица Н.Р., К.М. и
В.В., както и на вещите лица Е.А. по първоначалната експертиза и вещите
лица Г. и В., което заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че подписът положен в молбата от
26.08.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не принадлежи на
ищцата У.Ш. и съставлява имитация. Съдът намира, че това заключение
следва да се кредитира изцяло с оглед използваните методи за изследване на
подписа и ползвания сравнителен материал за изготвянето му, което
обосновават достоверност на направения извод. Вещите лица по новата
повторна тричленна експертиза изрично посочват, че ищцата е подписала в
6
същият ден други документи в същото емоционално състояние, поради което
изводът за неавтентичността на документа не се променя и е категоричен.
Съдът като съобрази, че доказателствената стойност на документа е
опровергана, поради това, че не изхожда от лицето, посочено за негов автор,
намира, че ищцата не е изразила ясно, категорично и безусловно желание за
прекратяване на трудовото правоотношение. Липсват доказателства за волята
й окончателно да се прекрати правоотношението с работодателя.
От друга страна, от гласните доказателства посредством разпита на
свидетеля * не се установява по категоричен начин, че ищцата е заявила воля
за прекратяване на трудовото правоотношение. На първо място, свидетелят не
е възприел непосредствено съдържанието на книжата, които ищцата
подписва, поради което не може да се приеме, че тя доброволно е подписала
молбата за прекратяване на договора. На следващо място, показанията на
свидетеля индицират за наличие на воля у работодателя за дисциплинарно
уволнение /“решихме, че ще трябва да я освободим от работа, защото не си
гледа задълженията“/, а не за насрещно съвпадане на волеизявленията на
страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Следователно, ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване наличието на предпоставките за надлежно прекратяване на
трудовото правоотношение.
С оглед изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е прекратено
трудовото правоотношение по чл.325 т.1 от КТ, защото наличните
доказателства не сочат наличие на ясно изразена воля на работника в този
смисъл, поради което предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от
КТ следва да се уважи като основателен.
Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основание за
уважаване на обусловения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „работник,
библиотека“.
Относно акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, след като съобрази
направената констатация по трудовата книжка на ищеца, че след датата на
прекратяване на трудовото му правоотношение /26.08.2021г./ няма
отбелязвания да е постъпила на работа при същия или друг работодател и
съгласно удостовереното в приетата като доказателство справка от НАП ТД
7
няма данни за подадено уведомление по чл.62 от КТ и регистриран друг
трудов договор, настоящият съдебен състав намира, че иска следва да бъде
уважен за периода 26.08.2021г.-01.10.2021г. в претендирания размер от
401,82лв. /1месец х 340лв.+4дни х 61,82лв./, колкото е последното получено
брутно трудово възнаграждение за месец 05.2021г. от 340лв., което не се
оспорва от ответната страна/.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.1
от ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая разноските следва да бъдат присъдени на адвоката
предоставил безплатна правна помощ на страната на основание чл. 38 от
ЗАдв.
След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., при
уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч. по
отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, минималното
възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно –
минималната месечна заплата по исковете по чл. 344, ал.1 т. 1 и т. 2 КТ (в
този смисъл Определение № 821/23.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5438/2015 г. на
ВКС).
С оглед определения съгласно т.16 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№
6/12г.на ОСГТК на ВКС минимален размер на адвокатско възнаграждение по
трудови дела от 710лв., като съобрази средната фактическа и правна
сложност на настоящето дело, броя проведени съдебни заседания, настоящият
съдебен състав намира, че следва се присъди сумата от 1510 лева, от които
1210 лв. /710 лв. по исковете по чл. 344, ал1.т. 1-2 КТ + 5 заседания по 100лв./
и 300лв. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
дължимата в производството държавна такса в общ размер на 210 лева (по 80
лева за всеки иск и 50 лева за иска по чл. 344, т. 3 от КТ) и 250 лева изплатено
възнаграждение на вещото лице по допуснатата първоначална СГрЕ, или
сумата от 460лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на УЛВ. М.
Ш., ЕГН **********, с адрес гр. *, извършено със заповед №*/25.01.2021г на
* „**, ЕИК *, с. **, общ. Д*, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА УЛВ. М. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. * на
заеманата преди уволнението длъжност „Работник библиотека” в * „*“, ЕИК
*, с. **, общ. Д*, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА * „*“, ЕИК *, с. **, общ. Д* да заплати на УЛВ. М. Ш.,
ЕГН **********, с адрес гр. *, сумата от 401,82лв. /четиристотин и един лева
и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без
работа, поради незаконното уволнение за периода от 26.08.2021 г. до
01.10.2021г., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ.
ОСЪЖДА * „*“, ЕИК *, с. **, общ. Д* да заплати на адвокат П.Т.,
л.н. *, при АК-*, с адрес гр. *, бул. *, сумата от 1510 лева /хиляда петстотин и
десет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнагрждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА * „*“, ЕИК *, с. **, общ. Д* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВРС, сумата от 460 лева /четиристотин и шестдесет лева/ за държавна
такса и възнаграждение на вещо лице по СГрЕ, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
Присъдените по решението суми могат да бъдат заплатени доброволно
от ответника по банкова сметка на адв. П.Т. IBAN
BG05CECB979050F5103800.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
03.06.2022г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9