Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1779 гр.Пловдив, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 02.10.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №5668/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №439241-F465964/29.05.2019г.
на Директор на дирекция
„Обслужване” в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „Евита
Бутик” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо 56,
представлявано от С. Й. на основание чл.178
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.97а, ал.4 вр. с чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява, изпраща
представител адв.А., който подържа жалбата и излага съображения за приложението
на чл.28а от ЗАНН.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., който счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
При извършена служебна проверка във връзка с подадено заявление за
регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив се установило, че дружеството, не е
спазило установения в закона срок за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, съгласно разпоредбите на чл.97а, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.Заявление за
регистрация следвало да се подаде до 28.12.2017г. тъй като дружеството е
получило услуги от чуждестранен контрагент, регистриран в Ирландия, Дъблин видно
от фактура за платени суми от 87 долара.Тъй като срокът е изтекъл 28.12.2017г.
нарушението било извършено на 29.12.2017г.
При така установеното свидетеля по делото Г.И. съставила на дружеството
АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.Против издадения АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили
възражения, които не са уважени от наказващия орган.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал - АУАН, възражение, 2 броя
протоколи, пълномощно, обратна разписка, оправомощителна заповед, фактура.В
подкрепа на писмените доказателства са и гласните такива на св.И., които съдът
кредитира като единни и безпротиворечиви.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед с която се
установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена
в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са
законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.97а, ал.4, вр. чл.97а, ал.1 ЗДДС, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 178 ЗДДС, която словесно и числово препраща
именно към нарушението по чл.97а, ал.4 вр. с ал.1 от ЗДДС. Наложената
имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-500 лв.
Неоснователни са доводите в
жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално
определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да
намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г.
на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган
за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо
от останалите.Напротив, стигнало се до неплащане на данък към бюджета, което е
най-сериозното данъчно нарушение.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна
на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на
определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с
което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
В този изричен смисъл Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. №
3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 780
от 19.04.2016 г. по н. д. № 432/2016 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд –
Пловдив.
Наложената санкция в рамките за
законоустановения минимум от 500 лева изцяло съответства на продължителността
на периода на забавяне за изпълнение на задължението.
Ето защо съдът счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №439241-F465964/29.05.2019г.
на Директор на дирекция
„Обслужване” в ТД на
НАП-Пловдив, с което на
„Евита Бутик” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Капитан Райчо 56,
представлявано от С. Й. на основание чл.178
от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.97а, ал.4 вр. с чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала:
И.П.