№ 201
гр. Варна, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светла В. Даскалова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600682 по описа за 2025 година
Пред настоящата инстанция се обжалва присъдата на ВРС по НОХД №
5040/24г, 32 състав, с която подсъдимият А. Р. М. е бил признат за виновен в
престъпления по :
1.чл. 194 ал.1 от НК, за това че на 31.08.2020 г., в град Варна, отнел
чужди движими вещи - мъжка кожена чанта на стойност 30,00 лева, мобилен
телефон „Huawei" с IMEI: 863 323 031 688 890 на стойност 74,99 лева, карта-
памет micro SDXC марка „maxell" от 64 GB на стойност 12,87 лева, калъф за
мобилен телефон на стойност 9,00 лева, туристическа карта за 100 национални
туристически обекти на стойност 21,50 лева и паричната сума от 30,00 лева,
всички на обща стойност 178,36 лева, от владението на Н. Б. Х., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за една година, намалено по реда на чл. 58 а
ал.1 от НК с 1/3 и определено да изтърпи осем месеца, отложено с три години
изпитателен срок.
2. чл. 313 ал.3 вр. ал.1 от НК, за това че на 01.09.2020 г., в град Варна,
потвърдил неистина в частен документ - Декларация по чл.14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, неразделна част от заложен билет
№ 5048 от 01.09.2020 г., в който по изричната разпоредба на член единствен на
Постановление №40/18.02.2009 г. на МС за приемане на Наредба за дейността
на заложните къщи с оглед предвиденото в чл.14, ал. 3 от наредбата е бил
специално задължен да удостовери истината, а той е посочил, че бил
собственик на заложения от него мобилен телефон „Huawei" с IMEI: 863 323
031 688 890, който придобил чрез покупка, и употребил този документ пред
Н.Н. - комисионер в заложна къща „Линкеш 2" ЕООД, град Варна като
1
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства; като му е наложено
наказание девет месеца, също намалено с една трета, определено да изтърпи
шест месеца и отложено с три години изпитателен срок по чл. 66 от НК. След
групиране е определено за изтърпи най-тежкото наказание- осем месеца, с
отлагателен срок от три години. Присъдени са разноски.
Делото е образувано по жалба на частния обвинител, с която се
възразява най- общо срещу правилността на присъдата. Иска се налагане на
по-тежко наказание, както и се иска налагане на наказание, ефективно, за
престъпления, за които няма повдигнати обвинения с обвинителния акт, както
и следните оплаквания:
-вещта, която му е била открадната е била повредена, затова е трябвало
да се повдигне обвинение и по чл. 216 от НК;
-не му е била дадена възможност да задава въпроси на подсъдимия по
време на съдебното следствие; не е разбрал провежданите процедури пред
съда;
-твърдението му че са участвали още двама души в престъплението е
било оставено без внимание от съда и те не са били осъдени като съучасници
или поне като помагачи;
-търговците в заложната къща също се явяват съучастници в
престъплението но съдът също не е обърнал внимание на това твърдение и не
ги е наказал;
-претендира имуществени и неимуществени щети от престъплението,
както и че е понесъл разноски;
-претендира, че съдът е трябвало да наложи наказание на подсъдими
затова, че е дал неверни показания пред съда и да го осъди и за това
престъпление съответно, както и за да го осъди по чл. 216 от НК.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.
След съдебно заседание представя доказателства за сторени разноски, с
отделна молба претендира да се заплатят от съда, като твърди, че не е могъл
да се яви в съдебното заседание по обективни причини.
Прокурорът от въззивната прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че прокуратурата е направила своята
преценка на кого да повдигне обвинение, както и неговия обем. По отношение
на гражданската претенция обръща внимание на съда, че частният обвинител
не е бил конституиран като граждански ищец и в тази част претенцията му
следва са приеме за неоснователна.
Подсъдимият не се явява, представлява се от защитник, който счита
жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди присъдата като правилна и
законосъобразна.
В производството пред районния съд при провеждане на
разпоредително заседание и изслушване на участниците в него е бил
конституиран като частен обвинител пострадалия Н. Х.. Подсъдимият М. е
изразил съгласие делото да се разгледа по реда на гл. 27 от НПК с признаване
на фактите по обвинителния акт, а съдът е постановил разглеждането по
делото да премине по този процесуален ред, при наличие на предпоставките
за това. Приел е следните факти.
На 31.08.2020 г., след полунощ св.Н. Х. карал велосипеда си в центъра
на Варна, а към 02:00 часа бил на бул. „Княз Борис I" до № 9, когато спрял да
си почине. Слязъл от велосипеда и седнал на перваза на витрината на магазин
2
за обувки, като велосипеда подпрял на стойката си. В жълта найлонова торба,
в предния кош на велосипеда, св. Х. бил сложил мъжката си кожена чанта, в
която имало: - мобилен телефон „Himwei" с IMEI: 863 323 031 688 890 с карта-
памет micro SDXC марка „maxell" от 64 GB, в калъф от изкуствена кожа с
магнитна закопчалка, туристическа карта за 100 национални туристически
обекти със залепени 20 броя марки на посетени национални туристически
обекти и 30,00 лева. Свиделетят задрямал, и тогава покрай него преминал
подс. А. Р. М., заедно със св. П. Д.Ст. и св. Д.Й.Й..
Подс.М. се приближил до велосипеда, бръкнал в торбата и взел чантата
на св. Х. заедно с вещите в нея. Св. Х. чул шум, събудил се и видял трите лица
до велосипеда. Междувременно подс. М. и двамата свидетели се
отдалечавали, а Х. видял, че му липсва чантата с вещите в нея. Извикал след
подсъдимия и другите двама да му върнат да му върнат вещите, като те му
отговорили, че не са взели нищо и продължили да вървят в посока към хотел
„Лондон". Св. Х. се огледал наоколо, не видял никъде вещите си и решил да
последва с велосипеда си подс. М. и свидетелите Ст. и Й.. Докато вървял, М.
извадил от чантата 30-те лева и мобилния телефон „Huawei" с IMEI: 863 323
031 688 890, прибрал ги прибрал в дрехите си. С туристическата карта той се
разпоредил по неустановен начин. Малко след това Х. пак видял тримата и
отново си поискал чантата, като св. Й. и Ст. му казали, че не са я взимали.
Тогава подс.М. минал зад гърба на Х., оставил чантата в багажника на
велосипеда и му казал, че чантата му се намира на велосипеда. Впоследствие
св. Х. проверил и видял, че липсват парите, телефона и туристическа карта за
100 национални туристически обекти.
На 01.09.2020 г., малко след 19:00 часа, подс. М. отишъл в заложна къща
„Линкеш 2" ЕООД, град Варна на ул. „Кап.Райчо" №18. На смяна в заложната
къща бил св. Н. Н. Н., който познавал подс. М. като клиент на обекта и знаел
личните му данни. Подсъдимият казал на Н., че иска да заложи мобилния
телефон на св. Х., но без картата-памет и кожения калъф, които по-рано бил
отстранил от него. Свидетелят съставил заложен билет №5048 от същата дата,
подсъдимият го подписал като залогодател, както и от Н., като представляващ
заложната къща. На подс. М. се предоставял паричен заем в размер на 50 лева
срещу залагането на мобилния телефон, собственост на Х..
Преди да получи парите, подсъдимият подписал Декларация за произход
на заложения от него телефон, която била неразделна част от заложния билет,
съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи.
Декларацията била на хартия, заедно със заложния билет и в нея подсъдимият
декларирал, че е собственик на заложения мобилен телефон и е придобил
устройството чрез покупко-продажба. Към момента на подписването на
декларацията с посочените неверни обстоятелства подс. М. бил информиран
за отговорността, която носи за невярно деклариране по чл .313 от НК,
доколкото посочената информация се съдържала в попълнената от същия
декларация. Подсъдимият подписал декларацията, дал я на Н. като
доказателство за невярно удостоверените от него обстоятелства, а служителят
на заложната къща му предоставил паричен заем от 50 лева срещу заложения
мобилен телефон.
До датата на падежа на заложния билет - 30.09.2020 г., подс. М. не се
явил в заложната къща, за да върне предоставената му в заем сума и да получи
заложения телефон, а телефонът бил продадено на друг клиент.
3
С протокол за доброволно предаване от 01.07.2021 г. св. М.А. предал
мобилен телефон „Huawei" с IMEI: 863 323 031 688 890, който с протокол за
доброволно предаване от 17.08.2021г. е върнат на св.Н. Б. Х.. Стойността на
телефона и другите вещи според СОЕ е 178,36 лева, като посочената сума
включва номиналната стойност на отнетите парични средства – 30 лева и
пазарната стойност на всяка от отнетите вещи, както следва: мъжка кожена
чанта - 30,00 лева, мобилен телефон „Huawei" с IMEI: 863 323 031 688 890 -
74,99 лева, карта-памет micro SDXC марка „maxell" от 64 GB - 12,87 лева,
калъф за мобилен телефон от изкуствена кожа с магнитна закопчалка - 9,00
лева, туристическа карта за 100 национални туристически обекти със залепени
20 броя марки на посетени национални туристически обекти на стойност -
21,50 лева.
За да приеме горните факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт на прокурора, след самопризнанието на подсъдимия, съдът
е приел, че тя се установява от събраните на досъдебно производство и
проверени доказателства, доказателствени средства и заключения по
назначени експертизи. Без съмнение, фактите, изложени по този начин се
установяват от показанията на св. Х., на Н., Й., Р., И., А., Ст., Ст.а, Х., Г., Н.,
самопризнанието на подсъдимия, писмените доказателства - протокол за
доброволно предаване от 01.07.2021 г, заверено копие на заложен билет №
5048/01.09.2020 г. и декларация по чл. 14 ал. 3 от Наредба за дейността на
заложните къщи, протокол за доброволно предаване от 08.03.2021 г., копие на
заложен билет № 7217/05.03.2021 г., копие на заложен билет №
5923/25.10.2020 г. , копие на гаранционна карта, копие на фактура №
**********, протокол за разпознаване от 16.05.2022 г., 2 бр. снимки на от
опаковка на карта-памет, а също и : заключението на СОЕ и допълнителна
СОЕ, други писмени доказателства.
Тази доказателствена маса представлява достатъчна и обоснована
основа за правния извод, че подсъдимият е осъществил състав на две
престъпления – по чл. 194 ал.1 и по чл. 313 ал. 3 вр. ал.1 от НК. За първото,
при пряк умисъл, без съгласието на собственика им /и владелец/ е отнел
вещите, намиращи се в чантата, съхранявана в кошницата на велосипеда и се
е разпоредил с намиращите се вътре вещи, а впоследствие и една от тях е
предал в заложна къща срещу залог от 50 лева. В изпълнение на намерението
да остойности и откраднатата вещ, при попълване на документи в заложната
къща, той е изпълнил и състава на чл. 313 ал.3 от НК, като е потвърдил
неистина в частен документ – декларация, която се изисква по чл.14, ал. 3 от
Наредбата за дейността на заложните къщи, и неразделна част от заложния
билет. Тази декларация се изисква съгласно член единствен на П
№40/18.02.2009 г. на МС за приемане на Наредба за дейността на заложните
къщи. С нея подсъдимият е посочил невярно, че е собственик на заложения от
него мобилен телефон „Huawei", че го е придобил чрез покупка, а после
представил /употребил/ този документ пред комисионера в заложната къща,
за да получи и искания от него залог.
Правните изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, а жалбата
на частния обвинител е неоснователна със следните съображения.
Частният обвинител смята, че неправилно е било водено разследване само по
чл. 194 от НК, доколкото вещта, която му е върната е била повредена и е
трябвало разследването да е по чл. 216 от НК, съответно отправя и искане
4
подсъдимият да бъде осъден по такова обвинение. В досъдебното
производство господар на процеса е прокурора, който прави преценка на кръга
от обстоятелства, които трябва да се установяват, съответно на предмета на
доказване, а формулираното от него обвинение с внесения в съда обвинителен
акт не може да се разширява от съда, дори и по искане на частния обвинител.
Единствено прокурорът е този, който може да измени обвинението, но не
може да включи нови обвинения или нови лица, така както претендира
частния обвинител. Съдът също не може по свой почин да стори това. В този
смисъл искането на св.Х., както и това, да се включат като съучастници
свидетелите Й. и Ст., а също и собствениците на заложната къща, да бъдат
осъдени за съучастие, заедно с подсъдимия М.; да се постанови присъда за
унищожаване и повреждане е процесуално невъзможно без проведено
досъдебно производство, единствено постижимо по преценка на прокурора.
В процесуален план частният обвинител претендира нарушени права,
като в жалбата си твърди, че не му е била дадена възможност да задава
въпроси на подсъдимия по време на съдебното следствие, както и че не е не е
разбрал провежданите процедури пред съда. Тези оплаквания са
неоснователни, защото производството е протекло след разпоредителното
заседание по реда на чл. 371 т.2 от НПК по искане на подсъдимия. Съгласно
чл. 373 ал.2 от НПК в тази процедура не се провежда разпит на подсъдимия за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно и
няма възможност за страните да задават въпроси във връзка с тези факти,
които представляват и предмета на доказване. Законосъобразно поради това
съдът не е предоставил възможност на частния обвинител да задава въпроси
на подсъдимия, въпреки че е предоставил възможност на подсъдимия да даде
обяснения, което е негово право по смисъла на чл. 277 от НПК, независимо от
процесуалния ред, по който се проведа производство. Невъзможността на
частния обвинител, както твърди в жалбата да осмисли правните процедури е
въпрос на негов избор, доколкото съдът е изпълнил задължението си да го
уведоми с разпореждане № 8487/30.12.2024г, което му е било връчено и в него
е указано, че в качеството си на пострадало лице по делото има право на
повереник в процеса. Уведомил го е надлежно и за правата му, произтичащи
от фигурата на пострадал – за правото да се конституира като частен
обвинител, както и като граждански ищец. За първото той успешно е
упражнил правото си, а второто е упражнил, макар и оставено без уважение от
съда, за което надлежно са били изложени мотиви в откритото съдебно
заседание. В този смисъл претенцията във въззивната жалба за имуществени
и неимуществени щети от престъплението е неоснователна, доколкото липсва
конституиран ищец по делото.
Претенцията на частния обвинител, че на подсъдимия, освен
наложените наказания по повдигнатите обвинения е трябвало да се наложат и
такива за лъжесвидетелстване, също са неоснователни, на първо място, със
съображения, вече изложени по-горе за невъзможност за съда по свой почин
да повдига сам обвинения. Наред с това подсъдимия в наказателния процес
осъществява правото си на защита, като едно от проявленията на това право е
да дава обяснения, но те не могат никога да се характеризират като
лъжесвидетелстване, както го упреква частния обвинител. Обясненията на
обвиняем/подсъдим представляват личното изявление, с което той разказва
всички факти и обстоятелства, свързани с обвинението, но не и
5
свидетелстване по него. Същевременно забрана да е свидетел има
обвиняемият, съгласно чл. 118 ал.1 т.1 от НПК и той няма нито едно от
задълженията на свидетелите по чл. 120 от НПК. Затова и оплакването в този
смисъл е изцяло неоснователно.
Прави се оплакване най-общо за справедливостта на присъдата, като се
иска ефективно осъждане/ но същевременно и за престъпления по
неповдигнати обвинения/. Поради това се дължи отговор по справедливостта
на наложеното наказание.
Съдът в процедурата по чл. 371 т.2 от НПК е приложил нормата на чл.
58 ал.1 от НК, като е преценил че не е налице разпоредбата на чл. 55 от НК.
Като е изключил направеното самопризнание като фактор, значим за
отговорността на подсъдимия, съдът се е позовал резонно и на трайната
съдебна практика по този въпрос. Същевременно съдът е съобрази както
обстоятелството, че към датата на деянието подсъдимият не е бил осъждан,
така и изминалият твърде дълъг период от време от датата на деянието до
първоинстанционната присъда. С позоваване на разумния срок, при
неспазването на който съдът има задължение по ясен и разбираем начин да
компенсира извършителя за нарушаване на правото му за разглеждане на
делото в такъв срок, съдът е отмерил наказанията и за двете престъпления
прецизно. Нито обемът на делото, неговият предмет, нито вида на правните
процедури са били от такова естество, че да затруднят толкова дълго във
времето разследването от една страна, а от друга поведението на подсъдимия
не е допринесло съществено върху това забавяне / има единствено ОДИ с
тел. № 25974/08.10.2021 г. , установен на 21.10.2021 г./ последвали са два
разпита през продължителни период от време за деяние, което дори и частния
тъжител с пълно основание отбелязва, че не представлява особена фактическа
сложност. Едва три години след обявяването му за издирване той е бил
привлечен като обвиняем /междувременно вече е бил осъден по три отделни
присъди на ВРС, по всяка от тях наказан с условни присъди/.
Съдът е стигнал до извод , че следва да се наложи наказание за двете
престъпления между минималния и средния размер, като при провеждане на
съкратено съдебно следствие тези наказания са намалени с една трета. При
индивидуализация на наказанията съдът поотделно за всяко едно от тях е
преценявал разпоредбата на чл. 66 от НК, което е следвало да стори едва при
групирането им по реда на чл. 23 от НК .
Крайният размер на наложеното наказание за тези две престъпления е
справедливо отмерено, а преценката за приложението на чл. 66 от НК е
обоснована с липсата на предходна престъпна деятелност към датата на
извършване на деянията. Този мотив е изтъкнат от съда като единственото
основание да се постави отлагателен срок /въпросът за групирането на
настоящето и последващите три осъждания на подсъдимия, по които са
постановени също условни присъди, за деяния, извършени след настоящето
деяние, следва да се реши от съда допълнително, доколкото не е получил
отговор по реда на чл .301 ал.1 т.3 от НПК/. С тези съображения, настоящата
инстанция счита, че наказанията за двете престъпления , както и по
съвкупност по чл. 23 ал.1 от НК са били правилно оценени при спазване на
правилата на чл. 54 от НК, а жалбата на частния обвинител за завишаване на
наказанията на подсъдимия на пет години лишаване от свобода, което да се
търпи ефективно е неоснователно и в тази част също следва да се остави без
6
уважение.
Частният обвинител претендира също и разноски по делото- от
досъдебното производство, на първата инстанция и пред въззивния съд, като
след приключване на делото пред въззивния съд са представени писмени
доказателства относно транспортни разходи / билети за БДЖ Русе- Варна/,
както и че е понесъл разноски на ДП. Настоящата инстанция счита, че следва
да се отговори именно на тази претенция, доколкото за останалите разноски
отговор се дължи от първоинстанционния съд с определение по реда на чл.
306 ал.1 т.4 от НПК. Претендираните разноски за транспортни разходи следва
да се оставят без уважение, доколкото от представените доказателства-
билети за БДЖ е видно, че закупените от частния обвинител и жалбоподател
билети са били за дата 19.06.2025г с начална спирка гр. Русе, където е
местоживеенето му и крайна- Варна. Посочено е, че влакът тръгва в 7,40ч. и
пристига във Варна в 14,27 на същата дата. Съдебното заседание пред
възззивната инстанция е насрочено за разглеждане на 19.06.2025г. от 9,40ч.
По имейла на деловодството на съда на същата дата, в 00,31 ч. е постъпило
писмо от ч.о. , в което той отново е повторил оплакванията си в
първоначалната въззивна жалба, като също е добавил, че желае делото да
започне в 10 часа, защото е възможно да се забави поради лош транспорт.
Производството по делото е започнало в 9,40 часа, но приключило в 10,15 ч.,
като частният обвинител не се е явил до този час, и очевидно не се касае за
лош транспорт, а за закупен от него билет, видно от който поначало е трябвало
да пристигне във Варна в 14,27 ч., много след определеното от съда време/ а и
от него самия в имейл с вх № 17600/19.06.25г/. Поради това искането за
разноски пред настоящата инстанция следва да се остави без уважение.
РЕШИ:
Потвърждава присъда по НОХД № 5040/2024 г. на ВРС, 32 състав
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за разходи на
частния обвинител Н. Б. Х..
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7