Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10
498 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 558
ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ за сумата от 90 000 лв.
В исковата молба на Т.Т.Д. се твърди,
че на 22.10.2017 г., около 23.30 часа, на път ІІ-37 в посока от с. Капитан
Димитриево към с. Алеко Константиново е настъпило ПТП, осъществено от водача на
лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег. № ******– П.И.Д., който нарушил правилата
за движение по пътищата като не спазил пътен знак „В52“, навлязъл, преминал
през кръстовище и непропуснал движещият се с предимство лек автомобил „Мерцедес
Ц 250“ с рег. № ******, управляван от ищеца. Твърди се, че в следствие на
същото ищецът получил закрита черепно-мозъчна травма, счупване в основата на
черепа, счупване на дясна подбедрица, счупване на навикуларната кост на лявата
ръка. Твърди се, че бил транспортиран до МБАЛ – гр. Пазарджик, където бил приет
за болнично лечение до 13.11.2017 г. Твърди се, че от ПТП-то е получил и продължава
да търпи болки, страдания и ограничения. Твърди се, че виновният за ПТП не е
притежавал валидна застраховка, покриваща риска „гражданска отговорност“.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф. да му заплати сумата 90 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018 г. Претендират се
разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани в същия
възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституиран П.И.Д., редовно уведомен, не заявява
становище по предявения иск.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Й..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Третото лице на страната на
ответника не реализира процесуално присъствие в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и
съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 313
на ОД на МВР - Пазарджик, от който се установява, че на 22.10.2017 г., около 23.30
часа, на път ІІ-37, км 133+ 807, кръстовище с път ІV-37709 е осъществено ПТП между лек автомобил „Нисан
Алмера“ с рег. № ******, управляван от П.И.Д. и лек автомобил „Мерцедес Ц 250
ТД“ с рег. № ******, управляван от Т.Т.Д., вследствие, на което пострадал
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с диагноза – фрактура на череп, фрактура на
дясна подбедрица, фрактура на ключица, натъртвания на тялото и крайниците. Като
причини за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил „Нисан“ при наличие на
пътен знак „Б2“ навлиза и преминава през кръстовище като не пропуска
приближаващият се отляво по пътя с предимство лек автомобил „Мерцедес“.
Представено по делото е решение № 59/2019 г. по нохд 889/2018 г. на РС –
Пазарджик, от което се установява, че П.И.Д. е признат за виновен в това, че на
22.10.2017 г., на главен път ІІ-37, в посока от с. Капитан Димитриево към с. Алеко
Константиново, при управление на МПС – л.а. „Нисан Алмера“ с рег. № ******е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50 ал.1 от ЗДвП, чл. 46
ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т.Т.Д.,
изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, счупване на дясната подбедрица,
счупване на навикуларната кост на лява ръка. Решението е влязло в сила, видно
от стореното отбелязване на 15.02.2019 г.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че при процесното ПТП
Т.Т.Д. е получил счупване на основата на черепа, травматичен субарахноидален
кръвоизлив, охлузване в областта на лявата вежда, вдясно челно и дясна раменна
става, охлузване с подкожен хематом в окосмената част на главата, вляво
парието-окципитално, счупване на дясна подбедрица, счупване на навикуларната
кост на лява ръка. Вещото лице е обосновало извод за проведено комплексно болнично
лечение и предприето оперативно лечение по отношение на счупването на дясна
подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с тибиален пирон. Обоснован е извод за възстановителен период по
отношение на черепната травма в рамките до 1 година при правилно протичане на
оздравителния период, период от около 7-8 месеца за травмата на дясна
подбедрица и за период около 4-5 месеца за травмата на навикуларната кост.
Обективиран е извод в заключението за наличието на надлъжен оперативен белег по
предната страна на дясна колянна става под капачката с дължина 8 см и 5 белега
по вътрешната страна на дясна подбедрица по протежение на големия пищял.
Констатирано от вещото лице е запазен обем на движение в дясна колянна и глезенна
стави. Вещото лице е посочило, че от вида и локализацията на получените увреди
може да се направи извод, че тялото на ищеца е осъществило свободно движение в
купето на автомобила и липсват описани травматични увреди, които биха могли да
се приемат за специфични от поставен предпазен колан. Вещото лице е посочило,
че поставеният предпазен колан би предотвратил увредите в областта на лицевия
череп като счупванията на крайниците и на счупването на лявата задна част на
черепа биха се получили и при поставен предпазен колан.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че ударът е бил непредотвратим за
водача на лек автомобил „Мерцедес“ чрез предприемане на маневра за аварийно
спиране. Посочено в заключението е, че лек автомобил „Мерцедес С250ТD“ е фабрично оборудван с
триточкови предпазни колани от инерционен тип за водача и пътниците.
В съдебно заседание на 22.04.2019 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М.В.Д., майка на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията
на Република България и е причинено от моторно превозно средство по отношение на което не е сключена застраховка,
покриваща риска „Гражданска отговорност”. Потестативната възможност лицата да предявят
претенцията си пред съда е поставена в зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е
предявена по доброволен ред
пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото
са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата пред ответника,
с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 22.10.2017 г. е реализирано ПТП, от
което пострадал се явява ищецът Т.Т.Д.. Не е формиран спор, че извършителят на
ПТП-то е управлявал МПС без сключена застраховка „ГО”, а това се установява и
от констатациите на протокола за ПТП, който в тази си част има обвързваща съда
доказателствена сила.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е предмет на установена от законодателя оборима презумпция. Същата
се установява от констатациите на протокола за ПТП и влязлото в сила решение на
наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав по арг. на
чл. 300 от ГПК, респ. изводите на вещото лице по САТЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена. Тя установява характера на
получените увреждания от ищеца Д.. От получените травми са последвали болки и
страдания за същия, установени от заключението на вещото лицеФактът на понесени
страдания се установява и от ангажираните гласни доказателства, които съдът
кредитира, при приложение на нормата на чл. 172 от ГПК, като логични, последователни
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на ищеца.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че като се вземе предвид
възрастта на пострадалия /19 години към датата на увредата/, естеството на
травматичните увреди, продължителността на възстановителния период /по
отношение на черепната травма в рамките до 1 година, период от около 7-8 месеца
за травмата на дясна подбедрица и за период около 4-5 месеца за травмата на
навикуларната кост/ и страданията, които е преживял същият от медицинска и
емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на
обичайно извършваните от него дейности в значителен период от време настоящият
съдебен състав намира, че следващото му се обезщетение за причинените му
неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 70 000 лв., за която сума
искът е основателен и следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер от 90 000 лв.
При проведено насрещно доказване, ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без
поставен предпазен колан. С оглед изводите на изслушаната по делото СМЕ, в
което е обоснован извод, че при поставен предпазен колан увредата на лицевия
череп би била предотвратена респ. липсата на увреди, характерни при пътуване с
поставен предпазен колан, настоящият съдебен състав намира заявеното възражение
за основателно. С оглед данните по делото намира, че процентът съпричинява е
20% и с него следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. същото възлиза
на 56 000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./.
Ищцовата претенция е заведена при ответника на 08.03.2018 г., предвид
което началния период на законната лихва следва да се счита 09.06.2018 г.
/денят, следващ изтичането на предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен
срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в
преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на процесуалния
представител на ищеца /стр. 4 в делото/ е посочено, че представителството е на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което настоящият съдебен състав счита,
че са налице процесуалните предпоставки за приложение на горецитираната правна
норма. С оглед размера на заявения иск и уважената част от него, извършените по
делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото
настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца възлиза на сума в размер на 3230 лв., с оглед
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004
г., а в неговата припадаща се част с оглед уважената част от иска същото е в
размер на 2009, 78 лв., върху която сума следва да се начисли и ДДС, предвид
наличните доказателства, че процесуалният представител на ищеца е лице,
регистрирано по ЗДДС т.е. сумата възлиза на 2 411, 73 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 321, 11
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2255, 56 лв.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ на Т.Т.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес:*** – адв. П.К. сумата от 56 000 /петдесет и шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 22.10.2017 г.
на път ІІ-37, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.06.2018 год.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 90 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. П.К.
сумата от 2 411, 73 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Т.Т.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. П.К. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата от 321,11 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 2255, 56 лв. – дължима ДТ и платени разноски от бюджета на съда.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.
– П.И.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: