Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. Плевен,17.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, VІІІ граждански състав, в публично заседание на 17.12.2014г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ЗАХАРИЕВА
при секретаряЛИЛИЯ Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2577 по описа за 2014 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211, ал. 5 т. 2,
предложение първо ЗМВР. 86 ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 211, ал. 5 т. 2, предложение
второ ЗМВР.
В Районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от
С.П. С.с ЕГН-**********,*** чрез адв.Т.Д. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА към П-во на правосъдието-София,бул.Н.Столетов № 21,в която се
твърди,че отв.страна дължи на ищеца,който работел в Затвора-гр.Плевен като
надзирател,сумата от 1842,80лв.,представляващи неизплатено възнаграждение за
отработени извънредни 340часа,за периода от 1.07.2012г.до 31.03.2014,както и
лихва в р-р на 172,29лв.на осн.чл.86 от ЗЗД.
В заключение моли съда да осъди ответника да заплати
на ищеца за положения от него извънреден труд в периода 01.07.2012 г. – 31.03.2014г.
на основание чл.211, ал.5, т.2, предл.първо от ЗМВР допълнително възнаграждение
до 340 часа за извънреден труд, сумата
от 1842.80 лева, както и лихва за забавено изплащане на тази сума по
тримесечия в размер на 172,29лв. до предявяване на ИМ. Ищеца претендира и
направените по делото разноски. С исковата молба са направени следните
доказателствени искания: да се допусне до изслушване съдебно-икономическа
експертиза, която да отговори на конкретизирани в исковата молба въпроси. Моли
съда да се допуснат до разпит при условията на довеждане двама свидетели
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът, , ангажира становище, че исковете са неоснователни, тъй като статутът на държавните служители от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" е уреден в Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража / чл.19 от ЗИНЗС /, като субсидиарно се прилагат
правилата на ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Излага съображения,
че съгласно чл.301, ал.5 от ППЗИНЗС и
Заповед № ЛС-03-1182 от 10.10.2007 г.
на министъра на правосъдието служителите от надзорно-охранителния състав
работят при 24-часов график на дежурство, при който 20 часа са постова служба, а 4-те часа| разлика
от 20 до 24 часа, в които служителят е на територията на своята служба, |не се
отчитат за работно време, определени са за почивка. Това е време, през което
служителят фактически не престира труд.
Твърди, че разпоредбата на чл.301, ал.6 от ППЗИНС предвижда, че
служителите от наряда, които не
изпълняват постова служба са на разположение на главния надзирател, а в
ареста - на командира на отделение или дежурния по арест. Изрично е предвидено,
че те имат: право да почиват, без
да се събличат, и не могат да напускат района на поделението. Т.е. времето на
разположение е време за почивка, през което служителите фактически не извършват
работа, която да им се заплаща като извънреден труд. Твърди, че горната уредба намира продължение
и в нормата на чл.309 ППЗИНЗС, която
дефинира задълженията при носенето на пост, и нормата на чл.317 ППЗИНЗС, която предвижда
правото на главния надзирател, на дежурния по арест и командира на отделение
при 24 часов режим на работа/смяна/ да почиват 4 часа през нощта. Счита, че за
служителите по служебно правоотношение по ЗИНЗС, полагащи труд по график на 24
часови смени, е предвидена специална 4
-часова почивка в рамките на самата смяна, през която на служителя е
дадено правото и възможността да почива, без да се изисква от същия да
изпълнява задълженията при носене на пост, респективно да престира трудовата си
сила. Счита, че специалните закони ЗИНЗС и ЗМВР не съдържат детайлна уредба
досежно почивките на служителите в рамките на работното време, каквато например
има в КТ и ЗДСл, като законодателят е делегирал, с нормата на чл.211, ал.7
3МВР, на министъра на вътрешните работи, респ. на министъра на правосъдието,
правомощията с акт на последния да бъде определена организацията на работното
време и отчитането му. Същото е направено от министъра на правосъдието със Заповед от 10.10.2007г., като в т.16 от последната изрично е записано, че
времето за почивка не се отчита за работно време. Твърди, че посочената
заповед е отменена министъра на
правосъдието. Твърди, че в т.9.1със
Заповед №ЧР-05-400/06.08.2012г. на заповедта
е предвидено, че времето за обедна почивка и почивката за хранене не се
включват и не се отчитат за работно време. За 24 -часовата смяна се осигуряват
три почивки за хранене по 30 минути или 90 минути, както е разпоредбата |на чл.
301, ал.4 от ППЗИНЗС. В същия контекст е и разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от
Кодекса на труда - „почивките не се включват в работното време". Твърди,
че именно поради липсата на подробна уредба по отношение на работното време и
почивките на служителите по служебно правоотношение по аналогия следва да се
приложи нормата на чл.151 ал.2 от КТ, или нормата на чл.52, ал.2 от Закона за
държавния служител, според които
почивките не се включват в работното време. Обратното разбиране би
противоречало на материалния закон. Счита, че дори да се приеме, че за
времето, през което е на разположение на работодателя, но не изпълнява постова служба, служителят
има право на възнаграждение, то не се дължи такова като при положен извънреден
труд, тъй като трудова сила на практика не се| престира. Ако става дума за
време на разположение, то съгласно чл. 8 Наредба за структурата и организацията
на работната заплата за него се заплаща възнаграждение в размер на 0,25 лв. за
всеки час, а не като за извънреден труд. Ако става въпрос за 24 - часово
дежурство, четирите часа разлика следва да се заплащат като обичайното
възнаграждение при 24 - часово дежурство, а не като извънреден труд. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.301, ал.4 от ППЗИНЗС, когато службата се носи без
прекъсване за работно време от 24 часа
се осигурява 90
минути почивка] която
съгласно изложените по-горе съображения не се отчита като
работно време и не следва да се заплаща. По отношение на искането за
компенсация на положения извънреден труд през процесния период над 50 часа с
допълнителен отпуск, счита, че същото е неоснователно. Твърди, че след всяко
24-часово дежурство ищецът е получавал
„допълнителен отпуск" по смисъла на чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР, тъй като му е осигурявана 72-часова почивка след всяко 24-часово
дежурство, времето от 48-я час до 72-я час безспорно се явява „допълнителен
отпуск" по смисъла на чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от ЗМВР. Не оспорва, че е съществувало служебно правоотношение
между ищеца и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" -София през
процесния период.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Прието е за безспорно по делото,че между С.П. С.с ЕГН-**********, и ответната ГДИН е съществувало служебно
правоотношение през процесния период от 01.07.2012г. до 31.03.2014г., през
който ищеца е работил при ответника като надзирател с месторабота в
Затвора-Плевен.
Установява
се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, на в.л.П.В.,неоспорена
от страните и която съдът кредитира като обоснована и компетентно дадена, че
ищеца е положил извънреден труд за периода 01.07.2012
год. до 31.03.2014 год. в размер на 340 часа като са отчетени отработените
смени, ползвания платен годишен отпуск и за временна нетрудоспособност с
отчитане на ограничението за заплащане до 50 часа извънреден труд на
тримесечие. Дължимата и незаплатена сума за положения извънреден труд в размер
на 340 часа е в размер на 1842,80 лв, а лихвата за забава върху тази сума от
настъпването на изискуемостта на всяка сума до подаване на исковата молба е в
размер на 172,29 лв. Установява се, че дължимото заплащане за всеки един час
положен извънреден труд е 5,37 лв. От заключението на приетата по делото
експертиза се установява, че ищеца е положил 340 часа извънреден труд за целия
процесен период от 01.07.2012г. до 31.03.2014, които надвишават 50 часа
извънреден труд на тримесечие, за които се дължи заплащане, а следва да бъдат
компенсирани с допълнителен отпуск.
От показанията на свидетел Н., които съдът кредитира като
еднопосочни, логични и в съответствие с останалия събран по делото
доказателствен материал се установява, че ищеца е полагал труд на 24 часови
дежурства като през това време, в тъмната част на денонощието той има право да
почива на територията на затвора, без да си съблича униформата и е на
разположение. От показанията на свидетеля се установява, че се е случвало да се
извършват обиски и претърсвания извън дежурствата, но не е възможно да се
установи кога, колко и с каква продължителност са те за процесния период.
По иска с правно основание чл. 211 ал. 5
т. 2, предложение първо, вр. ал.6 ЗМВР.
Предвид наличието на служебно правоотношение между
страните приложими при регулирането на същото са разпоредбите на ЗИНЗС и
правилника за неговото приложение и субсидиарно ЗМВР.Съгласно разпоредбата на
чл. 211 ал. 3 от ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за тримесечен период. В
ал. 5 т. 2 на същата разпоредба е предвидено, че работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над
50 часа - за служителите по ал. 3, а съгласно ал. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 301 ал. 5 и ал. 6 от ППЗИНЗС при 24- часов график на
дежурство до 20 часа са постова служба като служителите от наряда, които не
изпълняват постова служба са на разположение на дежурния главен надзирател,
респ. на командира на отделение или дежурния по арест, нямат право да се
събличат и да напускат района на поделението. Аналогичен е смисълът на
разпоредбата на чл. 317 ал. 1 от ППЗИНЗС, според която дежурният главен
надзирател, командирът на отделение или дежурният по арест при 24- часов режим на работа могат да почиват до
4 часа през нощта, без да се преобличат. В хода
на съдебното дирене са разпитани Н.,от показанията на който се установява, че
ищецът е работил с него като надзирател. Свидетеляе твърди, че работата им е
протичала на дежурства при 24 часов режим, от които 20 часа били постова служба
и 4 часа почивка. Според свидетелите тази 4- часова почивка протичала в
обособено помещение в затвора, като през това време нямали право да напускат
затвора и да си свалят униформата и често били викани за изпълнение на
определени служебни задачи.
При преценката на цитираните по- горе разпоредби и
събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че четирите часа,
определени за почивка в рамките на 24- часовото дежурство, нямат белезите на
същинска почивка, която да не се включва в работното време, тъй като през
времетраенето им ищецът не е имал право нито да напуска работното си място,
нито да съблече униформата си и следвало да бъде в готовност да изпълнява
задълженията си. Казано с други думи, ищецът е бил на разположение на
работодателя през всички часове от дежурството, като през четири от тях
изпълнението на задълженията му е било ограничено, но не и напълно
преустановено. Оттам следва изводът, че тези четири часа съставляват част от
работното време на ищеца и доколкото последното надхвърля отчитаното сумарно
работно време /отчитано като 20- часово дежурство/ това време съставлява
извънреден труд и следва да бъде компенсирано чрез заплащането на определено
възнаграждение.За определяне размера на дължимото се на ищеца възнаграждение по
делото е изготвено и прието заключение на съдебно- икономическа експертиза. В същото
е посочено, че за процесния период 01.07.2012 год.- 31.03.2014 год. незаплатени
от работодателя са останали 340 часа. При часова ставка за извънреден труд от
5, 37 лв. размерът на възнаграждението, което следва да бъде заплатено на
ищеца, възлиза на сумата от 1842,80 лв. и последната следва да бъде присъдена
със съдебното решение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По исковът с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Възнаграждението
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение.
При съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се
лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1842,80
лв. за периода от 01.07.2012 год. до 31.03.2014г. възлиза общо на сумата от 172,29
лв. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски 300лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в
размер на 200,00 лв.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 173,22 лв.
По тези съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.
чл. 211, ал. 5 т. 2,
предложение първо ЗМВР, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от главния директор гл. комисар М.Д., да заплати на С.П. С.
с ЕГН-**********,*** чрез адв.Т.Д., сумата 1842,80 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 340
часа извънреден труд през периода от 01.07.2012 год. до 31.03.2014 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/3.01.2014
год./ до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.86 ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от
главния директор гл. комисар М.Д., да заплати на С.П. С.с ЕГН-**********,*** чрез адв.Т.Д. сумата от
172,29 лв., представляваща лихва
за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.07.2012 год. до 31.03.2014 год.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от главния директор гл. комисар М.Д., да заплати на С.П. С.с ЕГН-**********,*** чрез
адв.Т.Д., сумата
300,00 лв., представляваща
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и 200лв.депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр. София, бул. “Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от главния
директор гл. комисар М.Д., да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер на 173,22 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: