Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 09.03.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 864 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Делото е образувано по искова молба на П.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.С.И., роден на *** г., с адрес: Република К., гр. С., ул. „………….“ № .., с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с която се иска прекратяване на брака между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне относно вината за това. Твърди, че страните са сключили граждански брак на ……. г. в гр. Н., Република К., като бракът им бил формален и бил сключен, за да може М. да кандидатства за българска виза. От тогава страните нямали никаква връзка, а след това ищцата видяла ответника веднъж през януари 2017 г.
Съобщението по чл. 131 ГПК се е върнало от адреса на ответника М.С.И.: Република К., гр. С., ул. „……………….“ …. с отбелязване „unclaimed” (непотърсено). Според разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.
В исковата молба е посочен адрес Република К. гр. С., ул. „………………..“ …. за ответника М.С.И., роден на *** г. За ответника няма данни за регистриран постоянен или настоящ адрес според справка от НБД Население. Според декларация от 31.03.2021 г. на ищцата по чл. 48, ал. 1, изр. 2 ГПК не й е известен друг адрес на ответника в чужбина, както и такъв в Република България. С разпореждане от 07.04.2021 г. е постановено призоваване на ответника М.С.И., роден на *** г., с адрес: Република К., гр. С., ул. „……………………“ …. чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, като се посочи, че в едномесечен срок от публикацията същият следва да се яви в РС Елин Пелин за получаване на преписи от искова молба и приложения по гр. д. № 864/2020 г. по описа на РС Елин Пелин. Ответникът следва да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 48, ал. 2 ГПК. Според справка съобщението до ответника М.С.И. е било обнародвано в Държавен вестник на 20.04.2021 г. в бр. № 33/2021 г., като в едномесечен срок от публикацията ответникът не се е явил в РС Елин Пелин за получаване на преписи от исковата молба и приложения. С определение от 07.06.2021 г. адвокат А.Й.Н. от САК е назначен за особен представител на ответника М.С.И. на основание чл. 48, ал. 2 ГПК.
Преписи от исковата молба заедно с приложенията са изпратени на особения представител на ответника с указания по чл. 131 ГПК, като в срока за това е постъпил писмен отговор, в които се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете.
В съдебното заседание ищцата П.Д.К. лично и чрез процесуалния си представител адв. Р. поддържа предявения иск, както и желанието си за прекратяване на брака.
В съдебното заседание ответникът чрез назначения му особен представител адв. Н. изразява становище за основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от удостоверение от 09.11.2018 г., че М.С.И. и П.Д.К. са сключили граждански брак на 07.09.2016 г. в К., Н., а удостоверението е издадено въз основа на акт за граждански брак №…./…….. г., съставен в гр. Е., общ. Е., обл. С.. След брака съпругата запазва фамилното име К.. Приложен е сертификат за женитба от ……г.
Според
служебна справки от НБД Население от 13.11.2020 г., че П.Д.К. е омъжена с
посочен акт за граждански брак № ….. г. в гр. Е., общ. Е.,
обл. С., съпруг М.С.И.,
дъщеря Д. Х. Н., син Б. Х. Н.,
дъщеря М. Х.Н., дъщеря С. Х. Н., син
Б. Х. Н.. За ответника М.С.И. няма данни в НБД Население.
Установяват се от показанията на свидетелката Б.Н.К., живееща на семейни начала с брата на ищцата, че отишли с ищцата в К., за да работят, но стояли около седмица. Посредничката Златка им казала, че двете трябва да сключат граждански брак с мъже, а те се съгласили, за да ги върнат в България. Свидетелката К. сочи, че П.Д.К. живеела в България с Х. от повече от 10 години и имали 5 деца.
Установяват се от показанията на свидетелката М. Е. А. без родство със страните, че с П. работили в „…….“ преди 5-6 години и от там били приятелки. П. казала на свидетелката, че ходила в чужбина, където била излъгана да се омъжи за М.. Накарали ги да се подпишат, за да им дадат документите и пари да се върнат в България. Свидетелката А. сочи, че П.Д.К. живеела в България с Х. от повече от 10 години и имали 5 деца. Свидетелката А. сочи, че Х. също разбрал от П., че се е омъжила в чужбина, като към момента Х. и П. ***.
Съдът прецени показанията на свидетелите Б. Н. К. и М. Е. А. съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като констатира, че не са налице доказателства, които да противоречат техните показания. Показанията на разпитаните свидетели са логични, последователни и кореспондират помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани.
При изслушване на ищцата П.Д.К. същата заявява, че З. Г. събирала жени в махалата за работа в чужбина, затова със зълва й отишли в К.. Там стояли без работа, затова й казали, че трябва да сключи брак с М., който след това видяла веднъж. Сочи, че в България живее с Х., като имат пет деца.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Бракът е доброволен съюз между мъж и жена и съществуването му следва да се основава на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 2 СК, а отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на равенство между съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Основания на иска за развод са всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
От доказателствата по делото се установява, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Настъпилата фактическа раздяла от сключването на брака на 07.09.2016 г. е основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е налице възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. По време на фактическата раздяла няма данни да са съществували нормални отношения между съпрузите, а липсата на лични контакти е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните. Между съпрузите няма отношенията на обич, взаимно уважение и привързаност, като този брак не е в техен интерес. Предвид изложено, съдът намира, че бракът им следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
Относно вината:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В случая няма искане за произнасяне относно вината.
По разноските:
Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг на основание чл. 329, ал. 1 ГПК. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски. Ищцата следва да заплати разноските за окончателна държавна такса при решаване на делото за развод в размер на 20 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.С.И. и П.Д.К., сключен на …….г. в К., Н. а удостоверението е издадено въз основа на акт за граждански брак №…./……г., съставен в гр. Е. общ. Е., обл. С., ЧРЕЗ РАЗВОД, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: