Р Е Ш
Е Н И Е
№ 12
гр. Р., 29.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД Р., търговска
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА-мл.с.
при секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от
съдия Ириева
в. т. д. № 417 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от О., ЕИК *****, чрез пълномощник адв.Б.Д.,
против Решение № 1556 от 11.10.2019г. на Районен съд – гр. Р., постановено по
гр.д. № 841/2019г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
дружеството установителни искове по чл.422 от ГПК срещу „Ж.“ АД, ЕИК *****, за вземания в
общ размер от 3536.60лв. по Договор за разпределение и снабдяване с природен
газ №223/01.01.2010г., от които сумата от 3 503.98
лева за разпределение на природен газ за периода от 01.04.2018г. до
31.10.2018г. за газоснабден имот в гр.Р., ул. ***;
сумата от 2.35 лева за достъп до газопреносната мрежа
и пренос през газопреносната мрежа за периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г.; сумата от 13.19 лева да достъп
до газопреносната мрежа и пренос през газопреносната мрежа за периода от 01.10.2017г. до
31.12.2017г.; сумата от 17.08 лева годишна неустойка за заявен, но непотребен
природен газ през 2017г. и сумата от 126.28 лева мораторна
лихва за забава, изчислена върху всяка една от издадените фактури по исковата
молба, считано от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до
13.12.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Правят се оплаквания за непроизнасяне от РРС по всички
кумулативни предявени искове и излагане на мотиви само по първия предявен
кумулативен иск-за разпределение на природен газ за периода от
01.04.2018г.-31.10.2018г., като се навеждат подробни доводи за основателност и на останалите кумулативни
искове. Твърди се, че клаузата в т.1.4 от ОУ не е неравностойна и нищожна, а
РРС неправилно е изтълкувал условията на цитираната разпоредба, като е приел,
че при спряно газоподаване поради неплащане на потребените количества природен газ от ответника, цена за
разпределение не се дължи.Аргументирал се е относно дължимостта
на сумите за разпределение на природен газ с разпоредбите на ОУ на договора,
Закона за енергетиката и Наредба №2 от 19.03.2013г. за регулиране на цените на
природния газ. С въззивната жалба е направено искане да бъде отменено решението
на РРС и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде установено
вземането му от ответника за горепосочените суми и за разноски в размер на
431.26лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №8370/2018г. по описа на РРС.Претендират се направените
по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „Ж.“ АД, ЕИК *****,
чрез юрисконсулт Д.., е отправил искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да бъде потвърдено решението на РРС.Изложени са подробни съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният
съд приема следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се
разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по чл.269 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение правилността му, по
наведените от въззивната страна доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 8370/2018г. по
описа на РРС е издадена заповед № 4491/18.12.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
"Ж." АД да заплати на кредитора О., сумата от 3536.60лв. главница,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до изплащане на
задължението, 126,28лв.-лихва за забава, както и за сумата от 73.26 лв.,
заплатена държавна такса и 358 лв. –адвокатски хонорар. Срещу същата заповед
длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК с вх.№ 52338/27.12.2018г., вследствие на което съдът с
разпореждане №61 от 03.01.2019г. е указал
на заявителя,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок. В указания срок, ищецът е предявил претенцията си по чл.422 от ГПК по
исков път.
Установено е по делото, че с Договор за
разпределение и снабдяване с природен газ № 223 от 01.01.2010г.
и приложени Общи условия към него, „О.“
Е, чиито универсален правоприемник е дружеството-ищец, понастоящем въззивник, като доставчик се е задължило да доставя
природен газ на ответното дружество като купувач, с място на доставка- гр.Р., в
минимални годишни количества по Приложение І с договореното по спецификация за
съответната година /Приложение ІІ/ качество и налягане през периода на
действието на договора срещу задължението на купувача да приема и заплаща
природния газ.Според чл.5 от същия договор, плащания от купувача се дължат авансово,
като уговорения начини на плащане на природния газ е по чл.6, ал.2 от договора:
до 20-то число на месеца,предхождащ месеца на доставката-50 % от стойността на
заявеното количество за следващия месец и до 7-мо число на месеца на
доставка-оставащите 50 % от стойността на заявеното количество за месеца.
Според
чл.7 от същия договор, в края на отчетния период на база на месечния акт по чл.6.1.
от общите условия към договора се извършва изравняване на вземанията между
стойностите на авансово заплатените количества природен газ и реално потребените по действащата цена в месеца на доставка за
цялото количество природен газ.
Съгласно чл. 1.2 от ОУ договорените
минималните годишни количества са задължителни за страните. Те се доставят и
приемат на база тримесечни и месечни спецификации, подписани от страните,
съгласно приложение II към договора, като спецификациите се подписват до 5
септември на годината, предхождаща тази на потреблението. Ако до тази дата
спецификациите не бъдат подписани доставките се извършват на база
спецификациите от предходната година.Съгласно чл. 1.3 от общите условия
Приложение I се подписват минимум за тригодишен период като всяка следваща
година се допълва за последната година от следващия тригодишен период. Съгласно
разпоредбата на чл. 1. 4 от Общите условия на ищеца купувачът се задължава да
заплаща цената за пренос на 90 % от заявеното месечно количество, независимо от
това дали е успял да го потреби.Съгласно чл.1.5 от ОУ заплатените, но неприети
количества природен газ, могат да бъдат усвоени до края на календарната година,
следваща тази, презкоято са формирани и заплатени.
Според чл. 7.1. от общите условия, ако
не е извършено плащане от купувача в сроковете по чл. 5.1. ал.1 и 2 от същите
общи условия, купувачът дължи неустойка в размер на 1/360 от законната лихва
/ОЛП + 10 пункта/ от дължимата сума за всеки просрочен ден до датата на
окончателното й изплащане.
Според чл. 7.4/1/ от Общите условия към
договора за разпределение и снабдяване с природен газ при неприемане на договореното
по спецификация / Приложение II/ минимално годишно количество природен газ,
установено с годишния акт по чл. 9.1 от общите условия, купувачът заплаща
неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното, но неприето
количество по доставна цена. Според чл. 7.6. от
общите условия,неустойките по чл. 7.3., чл. 7.4. и чл. 7.5. се заплащат в срок
до 7-ми февруари на годината, в която е подписан годишния акт, а при
неизпълнение на посочения срок, неизправната страна дължи неустойка в размер на
1/360 от законната лихва върху дължимата сума за всеки просрочен ден.
Съгласно чл. 9.1 от Общите условия след
изтичане на всяка договорна година упълномощени представители на доставчика и
на купувача сумират доставките в течение на дадената година въз основа на месечни
актове и подписват годишен акт / обр. Приложение V/.
Годишният акт се подписва до 10 дни след изтичане на съответната календарна
година като начислената на база акта неустойка съгласно чл. 7.6 от Общите
условия се заплаща в срок до седми февруари на годината, в която е подписан
годишния акт.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, по данни от счетоводството на О. за периода
от 01.01.2017г. до момента на преустановяване на
доставката от О. и потреблението на
природен газ от „Ж.“ АД до 22.03.2018г. се установяват по обобщени данни
дължими суми за доставка на природен газ в размер на 15.54лв. и начислена
годишна неустойка в размер на 17.08лв. След спиране на подаването на природен
газ-след 22.03.2018г. от м.април 2018г.
до м.октомври 2018г., вкл. основанието за плащане по издадените от ищеца
фактури е разпределение на природен газ по договор №223/01.01.2010г.,
като размерът на задължението на „Ж.“АД за този период по договора за
разпределение и снабдяване на природен газ и годишен акт за 2017 г. е в размер
на 3 506.33 лв. главница и 124.17 лв. лихви за забава по отделните фактури
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
13.12.18г. Фактурите, които са посочени в исковата молба и с които е
фактурирано единствено „разпределение на природен газ“ от доставчика О. на „Ж.“АД
за периода от 01.04.2018 г. до 31.10.2018г. в счетоводството на „Ж.“АД не са
осчетоводени и не е ползван данъчен кредит по тях. В счетоводството на „Ж.“АД
са отразени за периода от 01.01.2017г. до
22.03.2018г. /датата на спирането като потребител/ по издадените от О. фактури
и след извършените от „Ж.“АД плащания, включвайки начислени лихви и годишни
неустойки, следните задължения: по фактура №**********/10.01.2018г.-сумата от
17.08лв. годишна неустойка за 2017г. и дебитно
известие/ДИ/№**********/10.04.2018г. дофактурирана
разлика за периода 01.01.2018г. до
31.01.2018г.-сумата от 2.35лв. Основанието, посочено в издадените от ищеца
фактури за периода 01.01.2017 г. до 22.03.2018 г., по
които ответникът е извършвал плащания се състои от следното: за разпределение
на природен газ по договор; за снабдяване с природен газ по договор; за
доставка на природен газ по договор; пренос през газопреносната
мрежа; резервиран капацитет за достъп до газопреносната
мрежа.
Не се спори между страните, че Договор
за разпределение и снабдяване с природен газ № 223 от 01.01.2010г.
е сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Съгласно
разпоредбата на чл. 12.3 от Общите условия, ако подаването на природен газ и
приемането му продължи през следващата година, то отношенията между страните се
уреждат съгласно клаузите на договора за разпределение и снабдяване с природен
газ, до сключването на нов. Няма сключен нов договор между страните и газоподаването до ответника е продължило до 22.03.2018г.,
когато с Протокол за спиране на потребител въз основа на Заповед №
ОМ-Взд-24/21.03.2018 г. газоподаването е спряно, на осн. чл. 7.2/1/ от ОУ към договора.Установено е, че с
Решение № Л-438 от 30.03.2015г. на КЕВР се прекратява Лицензия за осъществяване
на дейността „разпределение на природен газ“ № Л-223-08 от 08.03.2007г. и
лицензия № Л-223-12 от 27.04.2009г. за дейността „снабдяване с природен газ от
краен снабдител“ на „О.” ЕАД поради преобразуване на лицензианта
по реда на чл.262 от ТЗ чрез вливане в дружеството С.с ново наименование О., на
което е издадена лицензия за осъществяване на дейността „разпределение на
природен газ“ № Л-441-08 от 08.03.2007г. за обособена територия „Д.“,
включително за община Р., за срок от 27 години и лицензия № Л-441-12 от
30.03.2015г. за дейността „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за
обособена територия „Д.“, включително за община Р., за срок от 27 години.
Решението на КЕВР в тази част е влязло в сила от датата на вписване на
преобразуваното в ТР и новото наименование на приемащото дружество-23.04.2015г.
С оглед на настъпилото универсално правоприемство по
договора, между страните са приложими и
ОУ към договора. Освен това, съгласно чл.183а ал.4 от ЗЕ Публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен
снабдител, без изрично писмено приемане. Договор № 223 от 01.01.2010г., сключен между страните, не е прекратен, поради
изтичане на срока на лицензията на „О.“ ЕАД, тъй като такава е издадена на
правоприемника О. и то от датата на
прекратяване на предходната лицензия и за същите дейности. Ответника е бил в
известност за правоприемника и за продължаващото действие на договора, което е
установено от всички събрани по делото писмени доказателства- разменена
кореспонденция, издадени фактури, спецификации и др. Предвид изложеното
неоснователно се явява възражението на ответника, че договор №223 от 01.01.2010г. е
прекратен, като не са приложими и ОУ към него в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 1. 4 от
Общите условия на ищеца купувачът се задължава да заплаща цената за пренос на
90 % от заявеното месечно количество, независимо от това дали е успял да го
потреби. Както правилно е отбелязъл РРС, терминът
”пренос” в чл.1.4 от Общите условия не е достатъчно прецизен, но с оглед на останалите
обстоятелства по делото следва да се възприема като пренос по газо-разпределителната мрежа до потребителя, т.е. т.нар.
разпределение, за която дейност ищецът е лицензиран. В този смисъл клаузата не
е нищожна. Претенцията на въззивника е за цена на
разпределение на природния газ, като компонент от общата цена на природния
газ.За да се изведе точния смисъл на тази клауза в ОУ, следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 20 ЗЗД,
съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки следва да се тълкуват една с друга и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Клаузата има за цел да обезпечи разходите на
доставчика за реалния пренос на количество природна газ до обекта на
потребителя, в случаите, когато последният го е заявил, но не го е консумирал,
имайки осигурената му от доставчика възможност за това, но не и при
преустановяване изобщо подаването на газ от страна на доставчика. Разпоредбата
на чл. 1.4 от Общите условия, визира неосъществено потребление, от което следва
извод, че предвиденото в нея задължение възниква при осигурена от страна на
доставчика възможност за консумация на заявеното количество газ.Именно поради
това, че се касае за реално потребление, чл.1.5 от ОУ предвижда заплатените, но
неприети количества природен газ да могат да бъдат усвоени до края на календарната
година, следваща тази, през която са формирани и заплатени. В случая
потребление няма, тъй като със Заповед № ОМ-Взд-24/21.03.2018г., издадена от
ищеца, е спряно газоподаването до ответника на
основание чл. 7. 2. от Общите условия.С последната разпоредба е предвидена
възможност за доставчика при забава на плащането на сметките да намали или спре
подаването на газ. С това реално са създадени условия доставчикът при
определено поведение на насрещната страна да измени едностранно за определен
период от време задълженията си по договор респ. да спре изпълнението на
същите. Това съотнесено с факта, че при настъпване на
тези изменения отпада задължението за доставка на определено количество газ
изключва възможността да се направи извод за приложимост на чл. 1.4 от Общите
условия, защото там, както беше посочено, следва да е налице осигурено
първоначално заявено количество газ, а в случая е безспорно, че такова
намерение не е било налице. Преустановяване подаването на газ, предвидено в чл.
7. 2 от ОУ, представлява едностранно спиране на изпълнение на задължението на
доставчика и следователно изключва възможността за получаване цената на пренос
на газ, при положение, че такъв пренос през този период не се осъществява.
Посочено е пак там, че в този случай подаването на газ се възстановява след
заплащане на незаплатените суми и неустойките по тях, както и всички разходи на
доставчика по спирането и възстановяването на подаването на газ. Не е
предвидено в този случай заплащане и на цената за пренос. Приемане на противното
би поставило в неравностойно положение страните по договора и би довело до
нищожност на подобна уговорка в т.1.4 от ОУ. В тази насока са и мотивите на РРС
за неоснователност на претенцията от
3503.60лв. за разпределение на природен газ, които се споделят изцяло от
настоящия състав. Поради неоснователност на претенцията по главния иск,
неоснователни се явяват и акцесорните претенции за
лихва за забава върху сумите по фактурите за разпределение на природен газ за
периода 01.04.2018г. до 31.10.2018г.
Неоснователни са възраженията в
жалбата, че РРС не се е произнесъл по всички кумулативно съединени искове, изключая иска за сумата от 3503,60лв. Липсата на мотиви в
решението относно останалите кумулативни искове, каквито са твърденията на въззивника, не е равнозначно на непроизнасяне, тъй като е
видно от диспозитива на решението, че в него се
съдържа произнасяне по всички претенции на въззивника,
които са изцяло отхвърлени.
Въззивната
жалба се явява основателна досежно претенцията за
сумата от 2.35лв. по дебитно известие/ДИ/№**********/10.04.2018г.- дофактурирана разлика за периода 01.01.2018г.
до 31.03.2018г. за услугите „Пренос през газопреносната
мрежа“ и „Достъп до газопреносната мрежа“, дължима с
оглед въведената от Комисията за енергийно и водно регулиране на 01.10.2017 г.
нова тарифна структура на цените за достъп и пренос, в изпълнение на Регламент
(ЕО) № 715/2009 на Европейския Парламент и на Съвета и предвид Решение №НГП-1
от 01.08.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране/приложено по делото/.Посочено
е в изравнителния протокол към ДИ, че компонента„Пренос през газопреносната мрежа отразява разходите за пренесените
количества природен газ през газопреносната мрежа и
се изчислява в лева за 1000 м³; Компонента„Достъп до газопреносната мрежа отразява разходите за достъп до газопреносната мрежа (разходи за резервиран годишен,
тримесечен, месечен и дневен капацитет) и се изчислява като среднопретеглена
прогнозна цена в лева за 1000 м³ за тримесечен период.На тримесечен период
се извършва изравняване между начислените и реално направени разходи за достъп/резервиран капацитет/ и при наличие
на разлика се издава коригиращ инстумент, което е
отчетено и от вещото лице при извършената документална проверка и отразено в
заключението му. Установено е от заключението на ССчЕ,
че посочената сума е отчетена като дължима в счетоводството на въззивника, а също така е отразена и в счетоводството на „Ж.“
АД, като незаплатена, поради което искът за сумата от 2.35лв. следва да се
уважи. Съгласно чл.7.1 от ОУ при неплащане в уговорения срок купувачът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава от деня, следващ
датата на падежа. Предвид на това основателна се явява и претенцията са
заплащане на лихва за забава върху сумата от 2.35лв., а именно за сумата от 0.14лв.,
считано от 11.05.2018г. до 13.12.2018г. В тази част решението на РРС е
неправилно и следва да се отмени.
Претенцията
по ДИ №********** за сумата от 13.19 лева за достъп до газопреносната
мрежа и пренос през газопреносната мрежа за периода
от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. е неоснователна. Въпреки, че при въззивника тя е отразена като дължима, съобразно
заключението на експертизата в счетоводството на въззиваемия,
сумата е отразена като платена на дата 20.02.2018г. От приложеното по делото
банково бордеро от 20.02.2018г. е видно, че „Ж.“ А. е извършило банков превод
по сметката на въззивника по фактури за сумата от
общо 613.07лв. С оглед на това, според настоящия състав, въззивникът
не е доказал дължимост на претендираната
сума, поради което искът за нея правилно е отхвърлен от РРС. Неоснователността
на тази претенция, води до неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва за забава върху
сумата от 13.19лв., в размер на 0.92лв., считано от 06.04.2018г. до
13.12.2018г., която също правилно е отхвърлена от РРС.
Изцяло основателна и доказана е претенцията за
установяване съществуването на вземане за неустойка по чл. 7.4. от ОУ.Такава се
дължи от купувача по договора при неприемане на договореното по спецификация
минимално годишно количество природен газ,установено с годишен акт по чл. 9.1.
от общите условия и се определя в размер на 10 % от стойността на договореното,
но неприето количество по доставна цена.С годишен акт
за 2017г. за доставка на природен газ от О. по договор от 01.01.2010г., подписан двустранно, и неоспорен по делото, е
констатирано неприето количество природен газ от 11.419 хил.н.куб.м., при
договорено за 2017г. общо годишно количество-27.000 хил.н.куб.м. Приложените по
делото спецификации за 2016година II и IIR, двустранно подписани и неоспорени
от страните по делото, относно минималните годишни количества природен газ,
които въззивникът следва да доставя на „Ж.“ АД, са
приложими и за доставките през 2017г. и 2018г., по силата на чл.1.2 от ОУ. О. в
исковата молба е направило признание, че от общо дължимата неустойка в размер
на 414.32лв. за непотребени количества природен газ, „Ж.“
АД е заплатило сумата от 397.24лв. на 06.04.2018г., като е останала дължима
неустойка в размер на 17.08лв. за 2017г. Тази сума е установена и от вещото
лице при проверка в счетоводствата на страните, като незаплатена, поради което
искът за тази сума следва да се уважи. На осн. чл.7.6
от ОУ върху тази сума се дължи и лихва за забава в претендирания
размер от 1.20лв. за периода на забавата, считано от 06.04.2018г. до
13.12.2018г..Следва да се присъди и законна лихва върху уважените суми, считано
от 14.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането. В тази част, решението
на РРС, с което посочените претенции са отхвърлени, следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, по компенсация,
на въззивника следва да се присъдят разноски в размер
на 2.44лв. за заповедното производство, а на въззиваемата
страна разноски в размер на 394.25лв. за първоинстанционното
производство и в размер на 295.90лв. за въззивното
производство.
По
изложените съображения, Р.нският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1556 от 11.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 841/2019г. по описа на Районен съд – гр. Р., в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни предявените от О., ЕИК ***** установителни искове по чл.422 от ГПК срещу „Ж.“ АД, ЕИК *****, за сумата от
2.35 лева за достъп до газопреносната мрежа и пренос
през газопреносната мрежа за периода от 01.01.2018г. до 31.03.2018г.; сумата от 17.08 лева годишна
неустойка за заявен, но непотребен природен газ през 2017г. и за сумата от общо
1.34лева мораторна
лихва за забава върху горепосочените суми, изчислена върху издадените за тях
фактури, считано от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до
13.12.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ж.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ****, представлявано
от Г.С.– прокурист, съществуването спрямо
него на вземане на О., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
чрез адв. Б.Д. *** за: сумата от 2.35 лева за достъп
до газопреносната мрежа и пренос през газопреносната мрежа за периода от 01.01.2018г.
до 31.03.2018г.; сумата от 17.08 лева годишна неустойка за заявен, но
непотребен природен газ през 2017г.; сумата от общо 1.34лева мораторна лихва за
забава върху горепосочените суми, изчислена върху издадените за тях фактури, считано
от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до 13.12.2018г. - датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
ведно със законната лихва, считано от 14.12.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1556 от
11.10.2019г., постановено по гр.д. № 841/2019г. по описа на Районен съд – гр. Р.
в останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от О.,
ЕИК *****, установителни искове по чл.422 от ГПК срещу „Ж.“ АД, ЕИК *****, за сумата от 3
503.98 лева за разпределение на природен газ за периода от 01.04.2018г. до
31.10.2018г. за газоснабден имот в гр.Р., ул. ***; сумата
от 13.19 лева за достъп до газопреносната мрежа и
пренос през газопреносната мрежа за периода от
01.10.2017г. до 31.12.2017г., както и за сумата над 1.34лв до
сумата от 126.28 лева мораторна лихва за
забава, изчислена върху всяка една от останалите фактури по исковата молба,
считано от датата следваща датата на падежа на всяка фактура до 13.12.2018г. -
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА О., ЕИК *****,
да заплати на „Ж." АД, ЕИК ****, направените по делото разноски в размер
на 394.25лв. за първоинстанционното производство и в
размер на 295.90лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ж."
АД, ЕИК ****, да заплати на О., ЕИК ***** , направените разноски в размер
на 2.44лв. за заповедното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: