Р Е Ш Е Н И Е
260036/4.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, единадесети състав
На дванадесети август през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1285 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.28 от Закона за закрила на детето.
Депозирана е молба от
Дирекция “Социално подпомагане”, ***, представлявана от Б. А. Х., с искане за
настаняване на детето Д.Д. Х., с ЕГН********** в професионалното приемно
семейство на Ф.Ш.М., с ЕГН********** и Р.Ш.М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***.
За Дирекция “Социално
подпомагане”, *** в съдебно заседание не се явява представител.
Майката на детето – Ф.С.Т.
в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител –
адв.Н. Т.от ШАК, като заявява, че желае да отглежда детето и че разполагат с
нужните условия за това.
Бащата на детето – Д.Х.М. в съдебно заседание също
се явява лично и с упълномощен представител
– адв.Н. Т.от ШАК, като заявява, че желае да отглежда детето и че разполагат с
нужните условия за това.
Заинтересованата страна – Д.Д. Х. в съдебно
заседание се явяват лично, като заявява, че имат желание и възможност да отглеждат
детето в семейството си.
Заинтересованата страна – Ф.Ш.М. в съдебно
заседание се явява лично и също заявява, че желае и имат условия да отгледат
детето в тяхното семейство.
Детето Д.Д. Х., поради
ниската му възраст не бе изслушано в съдебно заседание.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Детето Д.Д. Х. е родено на *** год. в гр.*** от майка
Ф.С.Т. и баща – Д.Х.М.. Отдел
„Закрила на детето“ към ДСП *** работи по случая от 24.08.2015 год., след постъпил сигнал от социален работник към МБАЛ-***,
от който било установено, че на 17.08.2015 год. се е
родило бебе на име Д., но майката е
с видими психични проблеми, не разбирала какво
й се говори, била неадекватна и нямала умения да обгрижва бебето си. При
извършеното проучване се констатирало,
че майката на детето е с ЕР на ТЕЛК №1659/126/18.10.2016 год. до
01.10.2019 год. с 80% ТНР и
диагноза "Параноидна шизофрения”. Предвид заболяването й било
констатирано, че без помощ и подкрепа от страна на разширеното семейство не би
могла да полага пълноценни грижи за сина си. След изведените рискове за детето Д.Фатмеев
били предприети мерки за закрила в семейна среда, съгласно чл.23 от ЗЗДет. Мярката за закрила била предприета веднага след раждане на
детето. През изминалите години със семейството работили: Семейно-консултативен
център - гр ***, патронажните сестри от Център за майчино и детско здраве и
Център за обществена подкрепа - с.***, но нямало постигнати положителни
резултати и детето продължавало да е в риск. На 21.01.2019 год. в отдел "Закрила на детето" постъпил пореден сигнал за
детето от МБАЛ- ***, от
който ставало ясно, че на
17.01.2019 год. детето е прието по спешност в Детско
отделение към МБАЛ-***, с
диагноза Пневмония, като майката останала с детето в болницата, но не била в
състояние да се грижи за сина си. Поведението й криело риск за Д.. След
получаване на последния сигнал за детето била проведена среща с майката, бабата
по майчина линия и дядото по майчина линия, проведена била среща с лекуващия лекар на детето в МБАЛ-***,
като от събраната информация се извела
потребност спрямо детето да бъде предприета спешна мярка за закрила, а
именно-настаняване в професионално приемно семейство, при условията на кризисно
настаняване. В
тази връзка детето било настанено
в професионалното приемно семейство на Ф.Ш.М. и Р.Ш.М., първоначално по
административен ред, а впоследствие и по съдебен. Решението на съда било
обжалвано от майката на детето и потвърдено от ШОС с Решение №144/26.06.2019
год. по ВГД №176/2019 год. Настаняването било за срок от една година и след
изтичането му детето е било отново настанено по административен ред със Заповед
№ЗД/Д-Н-В-010/26.06.2020 год. в същото професионално приемно семейство.
От представените по
делото социални доклади се установява, че родителите на детето – Ф.С.Т. и Д.Х.М.
са насочени за ползване на социална услуга със заявка „Оценка на родителския
капацитет“, а бабата и дядото на детето по майчина линия - Ф. С.и С. С.със
заявка „Оценка на възможността на бабата и дядото да полагат грижи за внука си Д.“.
Майката на детето Ф.Т.
има издадено ЕР на ТЕЛК №1880/114 от 21.10.2019 год. с 80% вид и степен на
увреждане от МБАЛ-*** с водеща диагноза „Параноидна шизофрения“. Предвид
видимите интелектуални дефицити, майката не е в състояние да осигури сигурна и
безопасна среда за отглеждане на детето и да задоволи базисните му и
емоционални потребности. От доклада за майката, изготвен от ЦОП-*** става ясно,
че същата не притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и
възпитание на детето. Същата не познава потребностите на детето си и не е в
състояние да ги удовлетвори, като не е в състояние да полага необходимите грижи
за правилното му физическо и психично развитие. Не притежава необходимия ресурс
за отглеждане на детето от гледна точка
на материална обезпеченост, времеви ресурс, битови условия и подкрепяща
социална среда. Експертизата на родителския й капацитет дава заключение, че
майката не разполага с възможности /дори и с помощта на своите родители/ да полага необходимите грижи за израстването
и правилното възпитание на детето и не може да му осигури сигурна и стабилна
среда за развитие.
От изготвения доклад от
ЦОП-*** на родителския капацитет на бащата Д.Х.М. се установява, че към момента
на изследването последният е живеел сам, а майката на детето – със своите родители в друго
населено место. Същият не притежава необходимите жилищни условия за отглеждане
на детето, като битовите условия са под критичния минимум за отглеждане на
дете. Проучването установява, че М. не притежава необходимия ресурс за
отглеждане на детето от гледна точка на
материална обезпеченост, времеви ресурс, битови условия и подкрепяща
социална среда, която да благоприятства развитието на детето. Не е в състояние
да задоволи основните потребности на детето.
От проучването на
възможностите на бабата и дядото по майчина линия да полагат грижи за внука си Д.се
установява, че семейството не притежава необходимия капацитет, за да гарантира
добра грижа за детето. Двамата не са в
състояние да осигурят на детето сигурна и стабилна среда за развитието му, тъй
като не разполагат с възможности да полагат грижи за израстването и правилното
възпитание на детето. Двамата са в напреднала възраст, което съчетано със
съвместното съжителство с дъщеря им, предвид нейното заболяване, както и
заболяването на детето, би довело до невъзможност за полагане на пълноценни
грижи за детето.
Извършено е проучване и
на лелята на детето – Х.С.Т. относно възможностите й да отглежда детето, но същата
писмено е декларирала несъгласието си да поеме ангажимент по отглеждане и
възпитание на детето Д..
Детето Д.е било
освидетелствано с ЕР на ТИ.ЕЛК №3004/210 от 16.12.2019 год. с 85% вид и степен
на увреждане от МБАЛ-***, като е установена водеща диагноза „Атипичен аутизъм“.
Същото се нуждае от специални грижи и дневен режим.
Не са установени други близки и роднини на детето,
които да имат желание и възможност да поемат отговорността по отглеждането и
възпитанието му.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Заповед
№ЗД/Д-Н-В-010/26.06.2020 год. на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане”, ***, Социални доклади, Доклади от ЦОП-*** относно родителския
капацитет на майката, бащата, бабата и дядото на детето по майчина линия и
неговата леля, Декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл.24, ал.3 от
ЗЗДет., решение №144/26.06.2019 год. по ВГД №176/2019 год. на ШОС, Решение
№323/08.04.2019 год. по ГД №496/2019 год. на ШРС, ЕР на ТЕЛК №3004/210 от
16.12.2019 год., ЕР на ТЕЛК №1880/114 от 21.10.2019 год., ЕР на ТЕЛК №0074/003
от 20.01.2011 год., Удостоверение за раждане-дубликат.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че родителите на детето към настоящия момент не са в състояние
да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството,
че двамата родители живеят в различни жилища и нито един от тях не е в
състояние да осигури на детето необходимите материални и жилищни условия за
отглеждане и възпитание. Нито един от родителите към момента на експертизата не
притежава нужния родителски капацитет, който да гарантира сигурна и стабилна
среда за възпитание на детето, без риск за неговото здраве и живот.
Съдът не кредитира твърденията на
упълномощения представител на родителите и на тях самите, че разполагат с
нужните условия и родителски капацитет за отглеждане на детето в биологичното
семейство. В тази връзка от становището на социалния работник Х., изслушвана в
съдебно заседание, се установява, че въпреки подадената от родителите на детето
молба за реинтеграция и продължилата работа с тях по повишаване на родителския
им капацитет, все още не е постигнат
положителен ефект, който да води до извод за повишаване родителския капацитет
на майката и бащата на детето до степен да гарантират сигурна и стабилна среда
за отглеждане и възпитание на детето, отговаряща на специфичните му
здравословни и емоционални потребности.
Поради изложеното съдът намира, че са налице
условията, визирани в разпоредбата на чл.25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на
детето, позволяващи и налагащи детето да бъде настанено извън семейството.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.4 от същия закон при определяне на мерките
за закрила на детето съдът следва поредността по чл.26, ал.1, освен ако това не
е в интерес на детето. В настоящия случай, от материалите по делото и
по-специално от изготвените Социални доклади от Дирекция “Социално
подпомагане”, *** и от Допълнителните доклади на възможностите на бабата и
дядото на детето по майчина линия да полагат грижи за него се установява по безспорен
начин, че детето не може да бъде настанено в семейството на роднини и близки,
доколкото е установено, че същите не притежават нужния капацитет и осъзнатост
да гарантират сигурна среда за неговото развитие и възпитание, без риск от
увреждане на неговото физическо и емоционално здраве. В същото време лелята на
детето също е декларирала изричното си несъгласие детето да бъде настанено за
отглеждане в нейното семейство. С оглед на изложеното мярката “настаняване в
семейство на близки и роднини” се явява неадекватна.
В настоящия случай, имайки в предвид интересите на
детето, неговата възраст и здравословно състояние най-подходяща се явява
мярката “настаняване в приемно семейство”. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че между избраното приемно семейство и детето има установена
емоционална връзка, като детето вече е настанен в семейството им.
Обстоятелството, че Ф. и Р.М. притежават необходимите условия, налага извода,
че на детето ще бъде осигурена подходяща за неговото развитие битова среда. От
материалите по делото се установява, че след настаняване на детето в приемното
семейство, същото е отбелязало значителен напредък във физическото и
емоционалното си състояние. Детето вече има изграден дневен режим, осигурена му
е редовна храна, съобразена с вкусовите му предпочитания, изградени са му
конкретни навици. От настаняването му в приемното семейство детето постепенно
придобило усещане за ситост, каквото преди нямало, започнало да прави опити да
се храни само, като се научило да улучва устата си с лъжица, била преустановена
употребата на памперс и правели непрекъснати опити за изграждане на навици
детето да съобщава за физиологичните си нужди. От друга страна в приемното
семейство детето получава, а и за в бъдеще ще получава внимание и грижи, подобни на тези,
които евентуално би получавало в биологичното си семейство, поради което настоящият състав
намира, че посочената мярка за закрила в най-голяма степен кореспондира с
непосредствените интереси на детето до момента, в който биха настъпили
обстоятелства, при които да е възможно реинтегриране на детето в неговото
биологично семейство.
В тази връзка следва да бъдат поощрени и
подпомогнати от страна на Отдел „Закрила на детето“ усилията на родителите да
положат необходимите мерки за подобряване на жилищните си условия и стандарта
на живот, както и повишаване необходимия родителски капацитет и постигане на
необходимите предпоставки за реинтегриране на детето Д.в биологичното му
семейство.
Поради изложеното, съдът намира, че с оглед
констатираните условия към настоящия момент, молбата на Дирекция “Социално
подпомагане”, *** се явява основателна и като такава следва да бъде напълно
уважена, като на основание чл.28, ал.1 и сл. от ЗЗДет. детето Д.Д. Х., с ЕГН**********
да бъде настанено в професионалното приемно семейство на Ф.Ш.М., с ЕГН**********
и Р.Ш.М., с ЕГН**********, и двамата с
постоянен адрес: *** за срок от две години или до настъпване на
предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
НАСТАНЯВА
детето Д.Д. Х., с ЕГН********** в професионалното приемно семейство на Ф.Ш.М.,
с ЕГН********** и Р.Ш.М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: *** за срок от две години
или до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или
прекратяване на настаняването.
На основание чл.28, ал.4 от Закона за закрила на
детето решението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл.28, ал.6 от Закона за закрила на
детето решението подлежи на обжалване пред ШОС в седемдневен срок от
обявяването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила да
се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане”, *** за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: