Решение по дело №10/2024 на Административен съд - Шумен

 

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

 

град Шумен, 13.02.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Снежина Чолакова

                                                                          Членове:  Росица Цветкова

                                                                                            Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря В.Р.и с участие на прокурор М.Славчева при ШОП, като разгледа докладваното от съдията Б.Бойн КАНД № 10 по описа за 2024г. на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на П.И.П., депозирана против Решение № 295/12.10.2023г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 2172/2022г. по описа на съда. С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 1729а-0002 от 09.09.2022г. на Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.36 ал.2, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗАНН и  чл.209а ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63 ал.4 от ЗЗ, във вр. с т.7, част I от Заповед №РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването на жалбоподателя, са наложени седем административни наказания „глоба“, всяко в размер на 300 /триста/ лева.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Касаторът излага подробни съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че е налице нарушение на чл.6 ал.2 от Конституцията, който прокламира равенство на всички граждани пред закона, предвид факта, че от стотици присъствали на протеста срещу маските, само по отношение на двама от тях били предприети административно-наказателни производства. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на НП, понеже за едно и също деяние касаторът е санкциониран седем пъти и описаното изпълнително деяние в НП като „намирал се“ сочи на статичност, докато ЗЗ предвижда нарушаване или неизпълнение на мерки. Поддържа се и твърдението, че нарушението представлява маловажен случай според чл.28 от ЗАНН. С оглед на изложеното, се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП. Претендира се и присъждане на съдебни разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с процесуален представител- адв.Д.Р.от ШАК, като се поддържа жалбата.

        Ответната страна- Директор на ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване пред Районен съд– Шумен е било Наказателно постановление № 1729а-0002 от 09.09.2022г. на Директора на ОД на МВР– гр. Шумен, с което на основание чл.36 ал.2, във вр. с чл.53 ал.1 от ЗАНН и  чл.209а ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63 ал.4 от ЗЗ, във вр. с т.7, част I от Заповед №РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването на жалбоподателя, са наложени седем административни наказания „глоба“ всяко в размер на 300 /триста/ лева, издадено по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган е приел, че на 30.10.2021г. П.И.П. се е намирал в закрити обществени места в гр.Шумен, а именно– магазини „Практикер“, „Уайкики“, „ДМ“, „Кауфланд“, „Юск“, „Хепи бай“ и „Лидл“, без поставена защитна маска за лице, която да покрива носа и устата, с което в условията на обявена извънредна епидемична обстановка не е изпълнил противоепидемична мярка по чл.63 ал.4 от ЗЗ, въведена с т.7, част I от Заповед №РД– 01– 743/31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването. НП е връчено лично на 27.09.2022г.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи отмяната на издаденото НП, което съдът приел, че законосъобразно същото е било издадено в условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН без приложен АУАН с оглед данните за прекратено производство по ДП № 1089/2021г. по описа на РУ– Шумен водено за извършено престъпление по чл.355 ал. 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал. 1 от НК, осъществено с Постановление на Л. Г.– районен прокурор при ШРП от 03.06.2022г. Съдебният състав констатирал също, че НП разполага с изискуемите по закон реквизити. Съобразявайки приобщените доказателства и относимата правна уредба, решаващият състав на РС– Шумен заключил, че на описаните дати и места привлеченото към отговорност лице действително е осъществило вменените му деяния, незачитайки въведените от министъра на здравеопазването временни противоепидемични мерки със съответната заповед. Според съда закономерно несъблюдаването с изискванията ѝ е наложило ангажирането на отговорността на жалбоподателя, на когото в унисон с правилото на чл.18 от ЗАНН са били определени седем отделни административни наказания, като описаните простъпки не могат да бъдат възприети като „маловажни“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения предходната инстанция потвърдила атакувания пред нея правораздавателен акт.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните изводи, които са достатъчни, за да обосноват постановения правен резултат и волята на съда, поради което в съответствие с чл. 221 ал.2 изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Споделят се и изводите, че НП е издадено от лице, притежаващо необходимата компетентност- материална и териториална, както и изводите за законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство, протекло в условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН. Установява се също, че НП съдържа необходимите законови реквизити, в това число ясно и непротиворечиво описание на нарушенията и на обстоятелствата, при които е осъществено, без да е било ограничено правото на защита на лицето.

Правилен и кореспондиращ с доказателствата по делото е изводът, че от обективна и субективна страна санкционираното лице е осъществило състава на посоченото в НП административно нарушение на  чл.209а ал.1 от ЗЗ. Заповед № РД-01-743/31.08.2021г. е издадена на основание чл.63 ал. 4 и ал. 11 от ЗЗ и чл. 73 от АПК. След издаването ѝ е настъпила законодателна промяна и цитираната в заповедта алинея 11 от чл.63 от ЗЗ, като понастоящем това правило е пренесено в ал.14 от същия член. Смисълът му обаче остава непроменен, а именно, че заповедите, издадени на основание чл.63 ал.4 от ЗЗ, каквато е горепосочената, представляват общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК и се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на Регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. Неизпълнението ѝ от своя страна е въздигнато в състав на административно нарушение. Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Това е административнонаказателният състав, приложен от наказващия орган спрямо процесната деятелност.

Установените по делото факти и анализът на събраните доказателства обосновават и несъмнения извод, че жалбоподателят е осъществил вменените му нарушения както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е била подведен под административнонаказателна отговорност по приложения от наказващия орган административно наказателен състав. Това е така, тъй като се доказва с категоричност, че на визираните в НП дата и място касаторът се е намирал на закрито обществено място– изрично изброени в обстоятелствената част на постановлението търговски обекти, без поставена предпазна маска, покриваща носа и устата. Това противоправно поведение се потвърждава и от свидетелите, разпитани в хода на въззивното производство. Показанията им са обективни и безпристрастни, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което правилно са били ценени от районния съд. Даказателствата по делото кореспондират напълно и с приобщените чрез съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза записи от охранителни камери, инсталирани в търговските обекти. С оглед изложеното се налага извода, че П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на т.I-7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63 ал.4 от ЗЗ и законосъобразно е бил санкциониран по реда на  чл.209а ал.1 от ЗЗ, като са му били определени седем отделни административни наказания, като всяко е в неговия законов минимум по размер. Съдът не споделя твърденията в жалбата за непосочено изпълнително деяние в НП по начина, по който същото е инкриминирано в закона. При прочит на всяко едно от нарушенията в постановлението, изброени в седем точки в обстоятелствената му част, се установява, че изпълнителното деяние, осъществено от касатора е описано именно като посоченото в закона неизпълнение на противоепидемична мярка по чл.63 ал.4 от ЗЗ.

Касационният съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай” на административно нарушение касателно конкретната деятелност. Административен съд Шумен, в множество свои решения, последователно счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки, като в случая въведените противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охранявали обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на гражданите. При това положение, съдът приема, че санкционираното нарушение не попада в категорията на така наречените „маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК.

Изложените твърдения за липса на равенство и произволно неравно третиране от полицейските органи, понеже не били санкционирани всички участници в организирания протест, съдът намира за ирелевантни по делото. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична С оглед на горепосоченото, законосъобразно касаторът е привлечен към отговорност и санкциониран, което упражняване на правомощия на органите на МВР не представлява неравноправно третиране.

С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, намирайки го за законосъобразно. По тези съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295/12.10.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2172/2022г. по описа на съда.

 

ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто лева/ лв.

 

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................