Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание
на деветнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от
районен съдия Харизанова гр.д.№2654 по описа на съда за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу МБАЛ“Е.“ООД
с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Св.А.“№19А,
представлявано от управителя К. Н. Н. ищцата Г.Д. И. с ЕГН ********** ***
твърди, че е работела в ответната болница за периода от 17.03.2010г до
08.04.2019г като е заемала длъжността „санитар“. Твърди, че от месец ноември
2018г не е получавала дължимите и се трудови възнаграждения, поради което на
основание чл.327, ал.1т.2 от КТ трудовото и правоотношение е прекратено.Твърди,
че към датата на подаване на исковата молба не са изплатени следните трудови
възнаграждения: за месец ноември 2018г в размер на 480 лв., за месец декември
2018г в размер на 480 лв. за месец януари 2019г в размер на 510 лв., за месец
февруари 2019г в размер на 510 лв. , за
месец март 2019г в размер на 510 лв. и за месец април в размер на 204лв. Твърди
, че и се дължи и обезщетение в размер на 127.50 лв. за 5 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019г., като и че и се дължи обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие в размер на 510 лв. Моли се съда да
бъде осъден ответника да заплати на
ищцата горните суми. Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията си ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който исковете не
се оспорват по основание, а само по размер.Цитира се решение №166 от 25.02.2010г. по
гр.д.№220/2009г на ВКС, според което може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението следва да е ясно дали
се присъжда брутното трудово възнаграждение или чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и осигурителни вноски. Въпреки посочената съдебна
практика прави възражение, че работникът или служителят не може да получи
частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължими от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски.
Според ответника ищецът
претендира брутния размер на трудовото възнаграждение за времето от месец ноември
2018г до месец април 2019г., но
дължимите данъчни и осигурителни вноски са направен от работодателя. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.Прави уточнение, че
претендираните суми за трудови възнаграждения са в брутен размер.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител и не изразява становище по исковете.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а
се установява и от представените по делото писмени доказателства/ трудов
договор от 17.03.2010г./, че за периода от 17.03.2010г. до 09.04.2019г.. ищцата
е работила при ответника като е заемала длъжността „санитар“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 240 лв., платимо на 30-то число на
съответния месец при пълно работно време
-8 часов работен ден, с основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дни.
Със Заповед№15/08.04.2019г на
управителя на ответната болница трудовото правоотношение с ищцата е прекратено
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ , считано от 09.04.2019г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза като
съдът е приел основно заключение, входирано в съда на 11.10.2019г и
допълнително заключение , входирано в съда на 08.11.2019г. За нуждите на
настоящия правен спор съдът ще обсъди
допълнителното заключение като обосновано и
базиращо се на писмени данни, получени от ТД на НАП относно осигуреното
лице Г. И. / ищец по делото / за исковия период -месец ноември 2018г –месец април
2019г. Не следва да се обсъжда основното заключение, тъй като за изготвянето му
вещото лице не е разполагало с
необходимата и относима писмена информация поради неосигурен от ответника достъп до
счетоводството му. Съгласно допълнителното заключение дължимото на ищцата
брутно трудово възнаграждение за процесните месеци е както следва : 1/ месец
ноември 2018г. в размер на 622.19лв.,2/ за месец декември 2018г. в размер на 418.26лв.,
3/ за месец януари 2019г в размер на 683.22лв.,4/ за месец февруари 2019г в
размер на 683.20лв., 5/ за месец март 2019г в размер на 413.33лв. и 6/ за месец
април 2019г в размер на 170.80лв.Вещото лице заключава, че дължимото на ищцата
обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г е в размер на 141.12лв.
Дължимото на ищцата обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 549.36лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ
във вр. с чл.242 от КТ , по чл.224 от КТ и по чл.221 от КТ.
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за
неизплатени брутни трудови възнаграждения за исковия период –
месеците ноември и декември 2018г и месеците януари, февруари , март и април
2019г. съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през процесния период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено,
считано от 09.04.2019г на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от
страна на работодателя на изплащането на трудовото възнаграждение. Установи се,
а и този факт не бе спорен между
страните, че ищцата е престирала работната си сила при ответника, т.е. полагала
е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е следвало да бъде
възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищцата да се е отклонявала от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си по трудовото правоотношение. Поради това за работодателят е възникнало
насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да заплаща уговореното трудово
възнаграждение в установените срокове.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения като брутна сума са както следва: за месец ноември 2018г в размер на 622.19лв.,
декември 2018г в размер на 418.26 лв., януари 2019г в размер на 683.22лв.,
месец февруари 2019г. в размер на 683.20лв., месец март 2019г в размер на 413.33лв.
и месец април 2019 в размер на 170.80лв.Ответникът, носещ доказателствената
тежест, не ангажира доказателства за плащане на процесните суми, представляващи
трудови възнаграждения за процесния период.
В контекста изложеното съдът
счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ
са частично основателни.
Тук е момента да се обсъди
основното възражение на ответника, което е
фокусът спора по делото.По силата на чл.272, ал.1т.3 и 4 от КТ
работодателят има задължение, предвидено в чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ и задължение,
предвидено в чл.6 от КСО да удържа дължимите от работника или служителя данъци
и осигурителни вноски. Тези удръжки работодателят е задължен да направи и без
съгласие на работника или служителя, поради което е прието задължението му към
последния да е в размер на остатъка от чистата сума за получаване. Работникът
или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски.
Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй
като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания / чл.162
ал.2, т.2 от ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги
присъединен взискател за дължимите от длъжника публични вземания съгласно
чл.458 от ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово
възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения.
Установената съдебна практика, намерила
отражение в решение №166 от 25.02.2010г по гр.д.№220/2009г на ВКС , докладчик
съдия Жива Декова, постановено по реда
на чл.290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл.128т.2 от КТ
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума
за получаване след приспадане на
дължимия данък и обществени осигуровки. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение , дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство. В цитираното съдебна практика
изрично е посочено, че в съдебното решение следва да е ясно и недвусмислено да
е посочено какво точно се присъжда –
брутно трудово възнаграждение или чиста сума за получаване.
Предвид изложеното следва да
се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:1/сумата от 480лв., дължимо, но не изплатено брутно трудово
възнаграждение за месец ноември 2018г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата,2/ сумата от 418.26лв., дължимо, но неизплатено
брутно трудово възнаграждение за месец декември
2018г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата
като за разликата от 418.26лв. до претендираните 480лв. искът следва да бъде
отхвърлен, 3/ сумата от 510лв., дължимо, но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец януари
2019г,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
4/ сумата от 510лв., дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г,ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 5/ сумата от 413.33лв.,
дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 413.33лв. до
претендираните 510 лв. искът следва да бъде отхвърлен и 6/ сумата от 170.80лв.
дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за месец април 2019г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
170.80лв. до претендираните 204лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание
чл.221, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в
хипотезата на чл.327, ал.1, т.2 от КТ/ работодателят забави плащането на
заплатите/, какъвто е настоящия случай работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие
– при безсрочно трудово правоотношение .Срокът на предизвестието / съгласно
чл.326 от КТ/ при прекратяване на безсрочен трудов договор/ какъвто е този
между страните по спора/ е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от 3 месеца. Липсват данни, а и твърдения страните да са
се възползвали от дадената им правна възможност, поради което
съдът приема , че в конкретния случай е приложим законовия регламент от 30 дни.
Установи се, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на
549.36лв. като липсват данни същото да е изплатено. Ето защо и тази претенция
се явява доказана по основание. Досежно размера с оглед факта, че ищцата е предявила сумата
от 510лв. лв. и не е увеличила този иск по размер искът следва да се уважи за размера , за който е предявен като следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 510лв. обезщетение по
чл.221 от КТ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба-27.06.2019г
до окончателното изплащане на сумата.
По
иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск възниква при прекратяване на трудовото
правоотношение.Прекратяването на трудовото правоотношение е първата
предпоставка за пораждане на правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка за уважаване
на този иск е работникът или служителя
реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през процесния
период.От кредитиранато заключение на вещото лице се установи, че неползвания
платен годишен отпуск за 2019г е 5
работни дни и дължимото обезщетение възлиза на сумата от 141.12лв. Не е спорен
факта, че това обезщетение не е било изплатено към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение и ответникът е
изпаднал в забава, считано от 09.05.2019г. Ето защо съдът счита, че и тази
искова претенция като доказана по
основание и доказана в размер от 127.50лв./
тъй като не е направено увеличение на претенцията/ следва да бъде уважена като
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 127.50лв., представляваща
обезщетение за 5 дни неползван платен
годишен отпуск за 2019, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 438
лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/ с оглед уважената част от
исковете.
Предвид изхода на делото и с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК в полза на Пазарджишкия районен съд ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 400 лв./ по осемте обективно и кумулативно предявени искове/ и сумата от 167 лева за вещо лице.
На основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на Г.Д. И. с ЕГН ********** ***
на основание чл.128, т.2 от КТ следните суми : 1/сумата от 480лв., дължимо, но не изплатено брутно трудово
възнаграждение за месец ноември 2018г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата,2/
сумата от 418.26лв., дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение
за месец декември 2018г,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 418.26лв. до претендираните 480лв. отхвърля
иска, 3/ сумата от 510лв., дължимо,
но неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2019г,ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, 4/
сумата от 510лв., дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за
месец февруари 2019г,ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, 5/ сумата от 413.33лв., дължимо, но неизплатено брутно трудово
възнаграждение за месец март 2019г,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 413.33лв. до претендираните 510 лв. отхвърля иска и 6/
сумата от 170.80лв. дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за месец
април 2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба -27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 170.80лв. до
претендираните 204лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на Г.Д. И. с ЕГН ********** *** на
основание чл.221, ал.1 от КТ сумата
от 510лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1т.2 от КТ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба -27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на Г.Д. И.
с ЕГН ********** *** на основание
чл.224, ал.1 от КТ сумата от 127.50лв.,
представляваща обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2019г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба-27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати на Г.Д. И. с ЕГН ********** ***
сумата от 438 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА
МБАЛ“Е.“ООД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“С. А.“№19А, представлявано от управителя К. Н. Н.
да заплати в полза на Районен
съд-Пазарджик държавна такса в размер на 400лв. и сумата от 167 лева за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: