№ 100
гр. Провадия , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20203130101018 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от СЮЛ. АС. К. срещу Б. ВЛ. ВЛ. с
искане съдът да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответницата по
отношение на детето им Е. С. К. и осъждането й в тази връзка да заплаща издръжка в размер
на по 230.00 лева на месец с начален момент една година преди завеждане на иска, както и
издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до навършване
на пълнолетие. Ангажират се доказателства.
Ищецът твърди, че живее с ответницата на семейни начала в с. Х. от 2007 г. до 2011
г., като от съвместното си съжителство през този период имат едно дете Е., роден на
24.06.2009 г., към настоящия момент ученик в пети клас. Посочва, че от началото на 2011 г.
ответницата започва да пренебрегва семейните си отношения. Разказва за случай, в който
ответницата уведомява ищеца, който към този момент е в чужбина, че детето е болно, което
налага хоспитализирането му. В тази връзка, посочва, че няколко дни след постъпването на
детето в болницата, ответницата решава да напусне болницата и детето, като го оставя.
Поради тази причина ищецът се завръща незабавно в България. Ищецът навежда твърдения,
че от май месец 2011 г., включително до момента е във фактическа раздяла с ответницата –
същата е в чужбина - като няма контакт нито с ищеца, нито с детето им. От този момент до
сега ищецът, с помощта на родителите си полага грижи за детето. Заявява, че ответницата не
се интересува от детето, не поддържа контакт с него, вкл. по телефона, нито изпраща пари за
издръжката му.
По същество, ищецът счита, че са налице условията, предвидени в СК за лишаване на
ответницата от родителски права по отношение на детето, тъй като трайно не полага грижи
1
за него без основателна причина и не му дава издръжка. Претендира се и издръжка, вкл. за
минал период.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва предявения иск. Счита
същия за редовен и допустим, но неоснователен. Счита, че лишаването от родителски права
е радикална мярка, която следва да се предприема при нарушаване правата на детето в тежка
степен и при доказана нужда от това. В тази връзка посочва, че следва да бъде доказана една
трайна незаинтересованост, липса на полагане на грижи за детето и кумулативно не се
изпълнява задължението за издръжка на детето или от страна на родителя е налице една
тежка форма на вероятна опасност от причиняване на вреда, която може да настъпи за
детето. Особеният представител, заявява, че от твърденията в исковата молба не може да се
приеме, че провинението на ответницата, като родител, е толкова тежко и укоримо, че да
създава опасност за правилното физическо и психическо развитие на детето. По отношение
на иска за заплащане на издръжка, вкл. за минало време, счита, че претендираният размер не
отговаря на обективните обстоятелства по делото, което го прави твърде завишен
По същество, се моли за отхвърляне на предявените конститутивни искове.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
упълномощения от него процесуален представил. Поддържа предявените искове, моли за
уважаването им. Ответната страна, чрез назначения й особен представител, моли за
отхвърляне на исковите претенции. Представителят на прокуратурата лично в о.с.з.
поддържа становище за основателност на исковете. Социалните служби в лицето на
представителя на ДСП-Провадия, счита, че следва да се уважат исковете.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Детето Е. С. К. е родено на 24.06.2009 г., като негови родители са Б. ВЛ. ВЛ.-негова
майка и СЮЛ. АС. К. – негов баща. Установява се, че през 2011 г. детето се разболява от
салмонела и постъпва в окръжната болница в гр. Варна. Детето е с майка си към този
момент, а баща му – в Република Гърция, където работи. След няколко дни, ответницата
напуска болницата и оставя детето, без да уведоми никого. Детето е прибрано от баба му и
дядо му. Когато ищецът разбира, че Е. е изоставен веднага се връща в България. От тогава
до този момент ответницата не поддържа контакт нито с ищеца, нито с детето. Понастоящем
Е. не познава майка си, нито се интересува от нея. Няма данни майка му да е проявила
загриженост към него, както и да изпраща пари за издръжката му, включително чрез други
лица. За периода от 2011 г. до момента бащата работи в България и отглежда Е., заедно със
своите родители. Детето към момента живее в с. Х. при баща си и баба си и дядо си. Ученик
е ОУ „Св. Св. Кирил и Методии“ в с. Блъсково. Хигиенно-битовите условия в дома, в който
се отглежда Е. са много добри. Ищецът и родителите му не поддържат връзка с ответница.
Последната има две деца от друг мъж, с когото живее в чужбина. Не е ясно, дали Биляна се
връща в България, дали работи в чужбина и какви доходи реализира. Ответницата поддържа
2
отношения единствено с майка си – свидетеля М.М., която не контактува с внука си Е..
Гореописаната от съда фактическа обстановка се основава на събрания по делото
писмен доказателствен материал – акт за раждане, служебна бележка от ОУ „Св. Св. Кирил
и Методии“, справка в масивите на НАП за регистрирани от ответницата трудови договори,
както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. К. Х.ов-баща
на ищеца, Н. Л. К.-приятел на ищеца, М. Б. М.-майка на ответница, изслушването на детето
Е., както и на социалния работник за констатираните от него факти и обстоятелства при
извършения оглед на място на дома на ищеца и родителите му в с. Х..
Съдът основава своите фактически констатации изцяло на двете групи свидетели,
като ги кредитира изцяло, тъй като свидетелите са близки на страните и са запознати с
отношенията помежду им през годините. Отделно от това показанията им са взаимно
свързани и допълващи се. По конкретно, св. Х.ов има преки наблюдения за случилото се
през 2011 г., когато ответницата изоставя детето в болницата, както и за липсата на какъвто
и да е контакт между нея и детето през годините след това. Тези показанията се подкрепят от
показанията на свидетелката М., от които се установяват основните релевантни по делото
факти – къде се намира ответницата след 2011 г., интересува ли се от детето, праща ли
парична или в натура издръжка. Това е така, тъй като св. М. единствено контактува, макар и
спорадично през годините с ответницата. От нейните показанията се установя, че ответница
след изоставянето на Е. заживява в чужбина с друг мъж, където изгражда ново семейство и
не се интересува от детето, нито издържа го под някаква форма. Не на последно място
установената от писмените и гласните доказателства фактическа обстановка се подкрепя от
изявленията на детето при неговото изслушване. В тази връзка съдът не установи детето да е
настройвано против майка си и да е било повлияно по някакъв начин преди изслушването
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка. Законът изисква доказването на два обективни юридически факта –
неполагане на грижи и даване на издръжка, и един субективен – това неправомерно
поведение на родителя да е извършено виновно, тоест родителят да има обективна
възможност да осигурява нужната грижа и издръжка, но въпреки това да не изпълнява това
свое задължение.
По делото се установи пълно и главно, че ответницата трайно се е дезинтересувала от
детето си Е.. Налице е пълна загуба на интерес към него. Няма данни да е налице каквато и
да е проява на активност за контакт с детето през годините, за да развива доброто им
взаимно опознаване и емоционална връзка. Ответницата е тази, която трябва да проявява
настойчивост и да участва в грижите за детето, включително и в неговата издръжка, което е
нейно законово задължение и морална отговорност (вж. Р Решение № 58 от 16.04.2019 г. по
гр. д. № 2931 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение). По делото не са
установени обективни причини, поради които майката не изпълнява родителските си
3
задължения. Бездействието на ответницата е без основателна причина, независимо от факта,
че пребивава преимуществено в чужбина, тъй като има възможност да поддържа контакт с
детето си, чрез нужните средства за осъществяване на телефонни и аудио-визуални
разговори. В тази връзка, се установява единствено, че ответницата поддържка дори редки
отношения с майка си чрез видеоконферентна разговор. Няма данни ищецът и родителите
му да са възпрепятствали ответницата да осъществява контакт с детето си. Ответницата,
освен, че не е полагала грижи за детето от 2011 г., не е осигурявала и издръжката му под
някаква форма – финансово или в натура, лично или чрез другиго.
Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален
принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на ответницата и
представлява пълно неизпълнение на родителските й задължения (вж. Решение № 290 от
20.02.2020 г. по гр. д. № 1119 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение).
Предвид горното, съдът счита, че по делото се установиха всички релевантни
юридически факти, предвидени в хипотезата на правната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване от ответницата от родителски права по
отношение на детето Е.. Законодателят е приел, че подобно неправомерно поведение
представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения, което именно налага
предприемане на мерки за закрила на детето чрез лишаване от родителски права.
Съгласно правилото на чл. 134 от СК при лишаване от родителски права, съдът
следва да определи мерки относно личните отношения между родителя, чиито права се
отнемат и детето му, както и издръжка в негова полза, тъй като такава не е присъдена до
момента. Разпоредбата е императивна.
По отношение на мерките на лични отношения:
Правото на детето да запази личните си отношения и с двамата родители защитава
основен интерес за благополучието на детето. Е. е едва на 12 г. и не познава майка си, която
от своя страна живее в чужбина и не се интересува от него. Поради тази причина
определянето на стандартен режим на лични отношения, няма да бъде адекватно спрямо
конкретната фактическа обстановка. Детето има право да опознае майка си, което е в негов
интерес, поради което следва да се даде възможност да се вижда с нея лично при евентуално
желание от нейна страна, поне два пъти месечно в избран от родителите му ден. Срещите
следва да се осъществяват в Република България, по избор на страните, с оглед обичайното
местопребиваване на детето.
Съдът следва да отбележи, че режимът на лични отношения на майката с детето
следва да се осъществява не само чрез личните свиждания, посочени по-горе, но и чрез
контакт с него по телефона или по-друг подходящ начин, например чрез различни мобилни
интернет приложения, които осигуряват както текстова, така и гласова и видеоконферентна
връзка с оглед развитите в днешно време средства за комуникация. Това е напълно
допустимо и е в съответствие изцяло със задължителните насоки, дадени в т. 4 на
4
Постановление № 1/12.11.1974 г., на ППВС, който намират актуално приложение в днешно
време.
Предвид горното, възможността майката да общува ежедневно с детето си по
телефона, е адекватна на днешните обществени отношения и нещо повече – то е в интерес на
детето. По пози начин ще се осигури една пълноценна връзка на Е. с майка му, в случай че
майка му промени отношението си към Е., което е от значение за неговото психическото,
емоционално и нравствено развитие.
По отношение на издръжката: по делото се установява, че ответницата не
упражнява трудова дейност на територията на страната. Не са събрани данни и дали
реализира доходи в чужбина. Въпреки това, ответницата е задължена по закон да издържа
детето си – арг. от чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от СК. Издръжката се дължи до навършване на
пълнолетие на детето. Съдът като взе предвид възрастта на Е., чиито потребности, свързани
с обучението му, спортни занимания, осигуряване на облекло и др., те първа ще се
увеличават, намира, че следва да бъде определена месечна издръжка в общ размер на 500.00
лева, от които 250.00 лева следва бъдат поети от майка му. Този размер е в съответствие и с
обществено-икономическите условия в страна. Ето защо, ответницата следва да бъде
осъдена да заплаща издръжка в размер на по 250.00 лева за минал период от 1г. преди
завеждане на делото и по 250.00 лева месечно от предявяване на иска.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените разноски, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК в общ
размер на 730.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА от родителски права Б. ВЛ. ВЛ., ЕГН: ********** по отношение на детето
Е. С. К., ЕГН:**********, на основание чл. 132, т. 2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за лични отношения между майката Б. ВЛ. ВЛ., ЕГН: **********
и детето Е. С. К., ЕГН:**********, на основание 134, т. 2 от СК, както следва:
Лична среща два пъти месечно в Република България в избрано от родителите място
и ден от 9.00ч. сутринта до 18.00 ч. вечерта. При взаимно съгласие на родителите лична
среща между майката и детето може да бъде осъществявана и във всеки друг ден от месеца,
включително и за по-продължителен период от време.
Ежедневна комуникация с детето чрез телефона на баща му или по друг подходящ
начин, вкл. чрез вайбър, месинджър или др. мобилно приложение, в удобен за родителите и
5
детето час.
ОСЪЖДА Б. ВЛ. ВЛ., ЕГН: ********** да заплати на Е. С. К., ЕГН:**********
издръжка в общ размер на 3000.00 лева за периода от 25.10.2019 г. до 25.10.2020 г., както и
да заплаща издръжка в размер на по 250.00 лева месечно, с падеж всяко 5-число на месеца,
считано от датата на предявяване на иска – 26.10.2020 г. до навършване на пълнолетие на
детето, на основание чл. 134, т. 1 от СК.
ОСЪЖДА Б. ВЛ. ВЛ., ЕГН: ********** да заплати на СЮЛ. АС. К.,
ЕГН:********** сумата от 730.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Съобщение за решението да се изпрати на Община Варна по постоянния адрес на
ответницата за вписване на лишаването от родителски права в регистъра по чл. 136, изр. 1 от
СК .
Препис от решението да се изпрати и на Дирекция “Социално подпомагане“-
Провадия, на основание чл. 136, изр. 2 от СК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6