№ 458
гр. К., 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510100373 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно основание
чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. Т. заявява, че
страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в
с. Я., общ. М.. От брака си нямат деца.
Твърди, че след сключване на брака заживели в жилището на неговите
баба и дядо, находящо се в общ. М., с. Я., ул. ***, което жилище било тяхно
семейно жилище по смисъла на СК.
Сочи, че в началото на съвместното им съжителство с ответницата
отношенията им като съпрузи били хармонични. С времето обаче поради
различни причини между тях започнали да се появяват конфликти, които не
можели да преодолеят. Неразбирателството между тях било ежедневие, което
постепенно ескалирало в обиди, нагрубявания и непрестанни конфликти.
Разногласията помежду им продължавали да се увеличават всеки ден,
Съпругата му постоянно имала материални претенции към него, които той по
всякакъв начин се опитвал да задоволява. В крайна сметка обаче нейните
претенции в един момент надхвърлили неговите финансови възможности и
явно това било окончателен разлив в техните семейни отношения. Съпругата
му започнала постоянно да го обижда, че за нищо не става, че щом не може да
й задоволя финансовите претенции няма какво да прави с него. Преди повече
от 3 години, през месец декември 2019 г. след поредното неразбирателство
между тях съпругата му напуснала семейното жилище и се прибрала при
нейните родители.
Заявява, че оттогава не поддържат контакти и практически са във
фактическа раздяла. Всеки един от тях води самостоятелен и независим от
другия начин на живот. Всички отношения между тях са напълно прекратени.
1
Счита, че между тях е разрушено взаимното уважение, разбирателство и
общи грижи за семейството. Липсва нужната взаимност, която е в основата на
брачната връзка и липсата на която означава, че бракът им с ответницата
съществува формално.
Твърди, че страните по делото не са придобивали общи недвижими
имоти в резултат на съвместен принос. Няма претенция за издръжка от
съпругата си.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 49, ал. 1 СК моли съда да:
постанови Решение, с което да прекрати брака, сключен между на *** г. в с. Я.,
общ. М. между Б. Р. Й., ЕГН ********** и Т. В. Д., ЕГН ********** с развод,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за
брачното разстройство; да постанови ответницата Т. В. Д., ЕГН **********
след развода да продължи да носи брачното си фамилно име Д.; да предостави
ползването на семейното жилище адрес: находящо се в в общ. М., с. Я., ул.
***, на Б. Р. Й. , ЕГН **********.
Заявява, че е в готовност да сключи споразумение с ответницата на
основание чл. 49, ал. 4 СК, с което да прекратят отношенията си във връзка с
прекратяването на брака, и/или в зависимост от становището на ответницата
да преминат към производство за развод по взаимно съгласие. В съдебно
заседание пълномощника на ищеца адвокат С. Т. поддържа исковата молба и
моли съда да постанови решение, с което прекрати брака ката дълбоко и
непоправимо разстроен.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Т. С., в
качеството му на особен представител на ответницата Т. В. Д., с който заявява,
че счита иска за допустим, тъй като в обстоятелствената му част се твърди за
наличие на сключен брак между страните и в подкрепа на това е приложено
копие от „Удостоверение за сключен брак“ от *** г.
Оспорва основателността на иска и в подкрепа на становището си излага
следното:
Не поставя под съмнение фактологията, но счита, че
неразбирателството, честите кавги и фактическата раздяла не са достатъчен
аргумент в подкрепа на теза за непоправимо разстройство на брачния съюз.
Искрено се съмнява в съществуването на идеалната и безметежна интимна
връзка, независимо дали е скрепена с брак или не.
Счита, че нито веднъж в обстоятелствената част на иска не се сочи
липсата на любов между страните. Изтъква се влошено финансово състояние,
за което ищецът вини съпругата си, описание на обидни квалификации и
началния момент на фактическата раздяла, но е и повехнали чувства. В
настоящия казус не се споменава и за намирането на нов партньор както от
страна на ищеца така и от тази на ответницата.
Счита, че от описаното в исковата молба може да се извлече логичния
извод, че бракът между страните е поел по трънлив път, но не е дълбоко и
непоправимо разстроен.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли така предявения иск с
основание чл. 49, ал. 1 от СК като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
2
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в село Я.,
община М., за което е съставен акт за граждански брак № *** от същата дата
/лист 4/. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Т.Д.М..
От показанията на свидетеля Д. /*** на *** на ищеца/ се установява „ от
бебе познавам Б.“. Знаел, че е женен за Т. В.. Заявява, че се оженили през
2***г. като 10-11 години живели заедно. Твърди, че от 5 години са разделени.
Б. живеел в Я.. „Нея не знам къде е, не съм я виждал“.
Показанията на свидетеля Д. следва да бъдат преценени с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка с ищеца по
делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията
на свидетеля изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са
могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело
до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за
задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието,
нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните,
до конфликти, прерастващи в скандали. Между тях няма любов, доверие,
взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна
атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени,
временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се
между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние
чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на
семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото
поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата
фактическа раздяла повече от 5 години, която е задълбочила отчуждението
между съпрузите. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за
запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува
само формално, което не е в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита,
че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно
вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не е поискал
това.
По отношение на фамилното име.
След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно
име Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
3
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40,00 лева, платима по равно от страните.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б. Р. Й., ЕГН **********, с
адрес село Я., община М., улица *** и Т. В. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес град С., улица ***., чрез адвокат Т. С., сключен с акт за граждански брак
№ ***/*** г. в село Я., община М., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в село
Я., община М., улица *** на съпруга Б. Р. Й..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА Б. Р. Й., ЕГН **********, с адрес село Я., община М., улица
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – К., сумата от 20,00 лева представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес град С., улица
***., чрез адвокат Т. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – К., сумата от 20,00 лева представляваща държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4