О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………../……..09.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №1447 по описа за
2019г.,
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Настоящото дело има за предмет частна жалба подадената от “Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, против протоколно определение от 26.06.2019г., постановено по гр.д.№8408/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване на производството по обжалване на Решение №СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение, е неправилно и незаконосъобразно, като са развити подробни съображения. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата “ВГ-З“ ЕООД, с ЕИК *********, поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, като излага подробни доводи в подкрепа на позицията си. Моли се оставяне в сила на атакуваният съдебен акт.
Третото лице помагач на страната на жалбоподателя-ответник не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, ето защо следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са следните:
Производство по гр.д.№8408/2018г. по описа на РС Варна, има за предмет искове на “ВГ-З“ ЕООД, с ЕИК *********, против “Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, за заплащане на суми, съставляващи дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник, произведена през м.08.2015г., ведно със съответното обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2015г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Исковете се обосновават с факта, че ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем източник-вятърна електрическа централа, която енергия се изкупува ответното дружество, в качеството на краен снабдител, в съответствие със сключения между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник и съответните разпоредби от ЗЕВИ, по цена, регулирана и определяна от КЕВР. Спора по делото е за дължимата цена, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през м.08.2015г., който е породен от отказа на ответното дружество да заплати претендираната от ищеца преференциална цена по т.9 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г. в размер на 172.95лв. за цялото количество ел.енергия, произведена през месец август 2015г., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство от 2250 kWh, установено в т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.
На 28.03.2019г. КЕВР е издала Решение №СП-5 във връзка с вмененото ѝ с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ задължение да установи в срок до 31.07.2015г. нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени по т.9 от Решение №Ц-10 от 30.03.2011г.
Понастоящем Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, е предмет на висящо административно обжалване.
С оглед горното, се налагат следните правни изводи:
С Решение №Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл.21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011г., е определена преференциална цена за продажба на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2250 часа същата е определена в размер на 188.29лв/Мвтч /т.8/ и за работещи над 2250 часа в размер на 172.95лв./Мвтч /т.9/.
С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.
В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че в срок до 31.07.2015г., в съответствие със ЗЕВИ, КЕВР приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.
На основание посочената разпоредба, с Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена-188.29лв./МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена-172.95лв./МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2250 часа /т.1.8/. След отмяната на издадения административен акт, с ново Решение №СП-5/28.3.2019г. на КЕВР, е определено повторно нетното специфично производство на ел.енергия, което понастоящем е предмет на административно обжалване.
Последното посочено решение на КЕВР, представлява индивидуален административен акт и макар да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца, то засяга утвърдените цени с Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени. Въпросният административен акт, обаче се ползва с предварителна изпълняемост, съобразно разпоредба на чл.13, ал.9 от ЗЕ и като такъв се прилага, независимо от предприетото обжалване. Евентуалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт при негова отмяна, е съобразено, чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл.301 от АПК.
Наред с това предварителната изпълняемост на административния акт предвижда, че когато последният има относимо и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт, няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, съответно не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК /така в Определение №442/30.07.2015г. по ч.т.д.№1386/2015г. на ВКС, II т.о./, поради което съдът е оправомощен да реши спора за цената на ел.енергията, съобразно установените прагове на нетното специфично производство по оспореното Решение № СП-5/28.3.2019г. на КЕВР.
Като не е съобразил горното първоинстанционният съд, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
По искането на жалбоподателят за деловодни разноски, съдът намира, че понастоящем такива не следва да му се присъждат. С оглед несамостоятелният характер на настоящото производство, отговорността за разноските, включително и тези във връзка с процесното обжалване, следва да се определели от решаващият съд, при постановяване на крайният съдебен акт, според изхода на спора.
Така мотивиран, настоящият състав на съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.06.2019г., постановено по гр.д.№8408/2018г. по описа на Районен съд Варна, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно производството по делото до приключване на производството по обжалване на Решение №СП-5 от 28.03.2019г. на КЕВР.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.