Решение по дело №57/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 11.04.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова        

                                                      Членове: 1. Христинка Димитрова

                                                                      2. Маргарита Стергиовска

при секретаря  В. Русева и с участие на прокурор Д. Шостак, като разгледа докладваното от административен съдия Маргарита Стергиовска КАНД № 57 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по чл.63 в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е въз основа на касационна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Ив. С., срещу Решение №6/10.01.2022г. на Великопреславския районен съд, постановено по АНД № 141/2021г. по описа на същия съд. С решението въззивния съд е отменил Наказателно постановление №21-0323-000290/19.05.2021 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на И.Х.И. ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

           В жалбата касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът счита, че районният съд неправилно е отменил наказателното постановление като е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. В съдебното заседание, редовно и своевремнно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба,  в съдебно заседание се представлява от адв. И., който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като излага доводи за това. С оглед на това предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

          С атакуваното решение е Великопреславския районен съд е отменил Наказателно постановление №21-0323-000290/19.05.2021 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен, с което на И.Х.И. ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

  Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно е установено, че управляваният от жалбоподателя колесен трактор е МПС, тъй като е задвижван с двигател с вътрешно горене с мощност 10.3 kW.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приел, че извършеното от И. нарушение може да се квалифицира като "маловажен случай", доколкото представлява по–ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Аргумент в подкрепа на изложеното е факта, че управляваният от него трактор е бил закупен скоро преди проверката и последния е направил зависещото от него за да го регистрира. Обемът на двигателя на трактора е в минимална степен на 10 киловатчаса – 10.3 киловатчаса. Изложеното е и послужило пред ШРП ТО-В.Преслав, като основание за изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство – деянието, поради своята малозначителност не е общественоопасно, т. е. приложима е първата хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК. Наличните многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът приел като обуславящи изключително ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието, поради което е формирал извод, че регулираните със санкционната норма на чл. 175, ал. 3 предложение първо от ЗДвП обществени отношения не са засегнати в дълбочина, а в незначителна степен.

Пред настоящата касационна инстанция няма спор по фактите. Спорът се свежда до приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Безспорно установено е, че И.И. е неправоспособен водач на МПС на 22.04.2021 г. около 11.20 часа в с.Златар управлявал собствения си колесен трактор KUBOTA с номер на рама В1400DT - 15898, без регистрационни табели. За установеното нарушение бил съставен АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП. Преписката в частта за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП с оглед наличие на данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК била изпратена на ШРП ТО-В.Преслав. В частта за нарушението по чл.150 от ЗДвП било издадено НП№21-0323- 000270/14.05.2021 г., с което на И., като неправоспособен водач на МПС му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250.00 лв. В хода на образуваното БП№113/2021 г. по описа на РУ-В.Преслав било установено, че управлявания от И. колесен трактор е с обем на двигателя 10.3 киловата и когато собственикът му е направил опит да го регистрира в КТИ-Шумен към Министерството на земеделието, непосредствено след закупуването му 12.04.2021 г., служителите му обяснили че МПС не подлежи на регистрация, поради ниския обем на двигателя. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от ШРП ТО-В.Преслав с постановление от 29.04.2021 г. и въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на И. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

На база така установените факти правилно съдът е приел, че вмененото нарушение на жалбоподателя формално е осъществено от него. Действително към датата на проверката от органите на полицията е установено управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред.

Наред с това е съдът е приел, че административно-наказващият орган неправилно, с оглед данните по делото, не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Този извод се споделя и от настоящият съдебен състав. При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е приложил правилно материалния закон, доколкото ответникът е осъществил състава на нарушение, но същото правилно е прието  за „маловажен случай”. В случая, нарушението за което е санкциониран оспорващия е формално, не е необходимо да е настъпил вредоносен резултат, за да е осъществен състава на нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

По делото са събрани доказателства, че И. е направил опит да регистрира МПС при придобиването му, както и, че е била необходима автотехническа експертиза, която дала заключение, че тракторът се явява МПС с мощност четиринадесет конски сили – 10.3 kW., настоящият касационен състав приема, че деянието разкрива белезите на маловажност и попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Цитираната разпоредба дава възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което е приложен институтът на малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Правилно, с оглед гореизложеното, въззивният съд е приел, че деецът следва да бъде освободен от административно-наказателна отговорност като е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

От така установеното фактическо и правно положение, обвързан в пределите на своята проверка от наведените касационни основания, съдът приема, че Решение №6/10.01.2022г. на Великопреславския районен съд, постановено по АНД № 141/2021г. по описа на същия съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. второ от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/10.01.2022г. на Великопреславския районен съд, постановено по АНД № 141/2021г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.04.2022 г.