№ 42539
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110111812 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Й. Н. против „Т.С.“ ЕАД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи вземанията, за
които е издадена Заповед за парично задължение № 4785/07.02.2023 г. по гр. д. № 4785/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.
От служебно изисканата справка по ч. гр. д. № 4785/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 175 състав, се установява, че процесната заповед за изпълнение издадена по
заявление на „Т.С.“ ЕАД срещу ищеца е влязла в сила и въз основа на нея е издаден
изпълнителен титул. Предвид изложеното на ищеца е предоставена възможност да обоснове
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и да заяви дали
поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение, които не са могли да бъдат известни на страната до изтичане на срока
за подаване на възражението или с които не е могла да се снабди, или факти настъпили след
приключване на производството, по което е издаден изпълнителен лист.
С молба-уточнение от 13.11.2023 г. ищецът поддържа, че правният интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск произтича от желанието на страната с влязъл
в сила съдебен акт да бъде разрешен въпроса относно дължимостта на сумите. В допълнение
ищецът поддържа, че е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на сумите
по заповедта за изпълнение в срока за възражение, поради което настоящият съдебен състав
бил длъжен да уведоми заповедният съд за подадената искова молба.
По допустимостта на предявения отрицателен установителен иск съдът намира
следното:
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с изчерпателно
посочени от закона способи за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за
изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу
разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл.
424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в
глава ХХХVІІ от Гражданско процесуалния кодекс. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права /съответно задължения/, относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради
характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, тъй
като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна
защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането
1
на възражение от негова страна /дори без да е необходимо мотивиране на това възражение/,
за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в чл.
415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита води до
неблагоприятни за длъжника последици. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя
действията, които длъжникът в заповедното производство трябва да предприеме, за да
защити правата си, като последиците от пропускането на тези действия са посочени в чл.
416 ГПК и чл. 424 ГПК. От посочените разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът
не подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила,
освен в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се
снабди в същия срок – аргумент от нормата на чл. 424 от ГПК. Вземанията по заповедта за
изпълнение могат да бъдат оспорени и по реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на
твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за
изпълнение.
С подаване на възражение правата на длъжника са защитени, тъй като заповедта за
изпълнение не влиза в сила и в тежест на заявителя е да предяви установителен иск за
вземането си, като в случай, че не стори това заповедта бива обезсилена на основание чл.
415, ал. 5 ГПК. В предявения положителен установителен иск длъжникът може да изчерпи
всички възражения срещу вземането по заповедта, като съгласно задължителните указания
дадени с т. 11, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, в
производството по чл. 422 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението
на длъжника оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор
на исковата молба или не е навел подобни възражения в срока за отговор.
С Определение № 222/13.05.2019 г. по ч. гр. д. № 222/13.05.2019г. по ч. гр. д. №
335/2019 г., IV г. о. на ВКС, съгласно което „изричното законодателно решение по чл. 424
ГПК, предвиждащо възможност на длъжника да предяви отрицателен установителен иск за
вземането по заповедта за изпълнение единствено при новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат
известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок, не би било необходимо ако длъжникът разполагаше с възможност да
предяви отрицателен установителен иск срещу заявителя във всеки един момент“.
От изложеното следва, че редът, по който длъжникът може да предотврати влизане
на заповедта в сила, респ. снабдяването на кредитора с изпълнителен титул за вземанията, е
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по заповедното дело, а не с
предявяване на отрицателен установителен иск. На първо място следва да бъде отбелязано,
че преобладаващата практика на касационната инстанция намира за недопустим предявен от
длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл. 422 ГПК от
заявителя, когато заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди подаване на исковата молба
по ОУИ – Определение № 278/19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г. на I т.о. на ВКС, Решение
№ 46 от 08.04.2013 г. по т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 182 от
18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 15 от 10.01.2012 г. по
ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. №
867/2011 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на
II т. о. на ВКС. Такава е и практиката на въззивната инстанция - Определение № 3442 от
19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. № 10973/21 г. и Определение № 4153 от 10.05.2022 г. по в. ч. гр.
д. № 4527/22 г. На следващо място процесуалният закон не предвижда задължение
сезираният с предявен отрицателен установителен иск срещу заповедта за изпълнение съд
да „уведоми заповедния съд“ за подадената искова молба, още по-малко съдът по
отрицателения установителен иск има задължение да следи за преклузивния срок за
2
подаване на възражение от длъжника, така че заповедният съд „да бъде уведомен“ в срока
по чл. 414, ал. 1 ГПК. Съдът сезиран с отрицателен установителен иск не може да ревизира
разпореждането на заповедния съд, с което е издаден изпълнителен лист за сумите по
заповедта, а както бе посочено по-горе след влизане в сила на заповедта за изпълнение
длъжникът може да оспорва вземанията единствено при условията на чл. 424 ГПК и чл. 439
ГПК.
Предвид обстоятелството, че към настоящият момент заповедта за изпълнение е
влязла в сила, а ищецът не поддържа твърдения по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК,
предявеният иск се явява недопустим и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 61178/06.03.2023 г. от С. Й. Н. против „Т.С.“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11812/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3