№ 639
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100510441 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20086419/05.04.2021г. по гр.д. № 48591 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 44-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 2021829/21.08.2019г. на Р. Д. Д. , ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* със съдебен адрес: адв. С. Д., гр.
София, ул. „******* срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул.
******* с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че Р. Д. Д. , ЕГН ********** не дължи чрез принудително
изпълнение на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 2367,34 лв.
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2011г. до
31.05.2012г.; сумата от 330,99лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.11.2011г. до 31.05.2012г., съставляващи част от вземанията , за
които е издаден изпълнителен лист на 28.08.2014г. по заповедно дело №
22336/2013г. по описа на СРС, 82-ри състав, като Р. Д. Д. , ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „******* със съдебен адрес: адв. С. Д., гр.
София, ул. „******* е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес:
гр. София, ул. ******* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
1
разноски от 100 лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25080700/11.05.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
29.04.2021г. от ищеца Р. Д. Д., ЕГН ********** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочила е, че вземанията се погасяват с
кратката 3-годишна погасителна давност, изпращането на поканата за
доброволно изпълнение не прекъсва тази давност. Първото изпълнително
действие по изпълнителното дело било от 12.10.2015г., но този запор не бил
наложен, защото пенсията била несеквестируема. Заповедта за изпълнение
била влязла в сила на 11.08.2014г., най-старото задължение което твърдяла че
е погасено по давност било дължимо за септември 2011г., 3 –годишния
погасителен срок за него изтичал октомври 2014г., тоест след влизане в сила
на заповедта за изпълнение. Така наведените от нея факти били осъществени
след влизането в сила на заповедта, не било възможно да се въведат с
възражението по заповедното дело. Всички факти били осъществени преди за
се изплати запорно съобщение от 12.10.2015г. и така погасени по давност
били процесните задължения. Претендирала е разноски.
Въззиваемият – ответник по исковете Т.С.”ЕАД , ЕИК ******* в срока
за отговор не е изразил становище, с молба от 19.10.2022г. е оспорило
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно, съобразено
със съдебната практика, установените обстоятелства по делото.
Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2021829/21.08.2019г. на Р. Д. Д. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. „******* със съдебен адрес: адв. С. Д., гр. София, ул. „*******
срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* с правно
основание чл. 439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Р. Д. Д. ,
ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение поради
погасяване по давност на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата от
2
2367,34 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2011г. до 31.05.2012г.; сумата от 330,99лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 01.11.2011г. до 31.05.2012г., съставляващи част от
вземанията , за които е издаден изпълнителен лист на 28.08.2014г. по
заповедно дело № 22336/2013г. по описа на СРС, 82-ри състав. Навела е
твърдения, че е единствен наследник на починалия си баща Д.М.Д., ЕГН
**********, починал на 01.12.2017г. , той бил длъжник по изпълнително дело
№ 20158630402770 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, образувано за
събиране на суми по заповед и изпълнителен лист, издадени по заповедно
дело № 22336/2013г. на СРС, 82-ри състав. Взискател по делото бил
ответникът по исковете. Вземанията по заповедта се погасявали с 3-годишна
погасителна давност, изпълнителното дело било образувано едва на
17.07.2015г., по заповедно дело не било подавано възражение и така погасени
по давност били задължения изискуеми до 17.07.2012г. Фактът на
погасяването на процесните задължения настъпил след приключване на
съдебното дирене по заповедното дело. Претендирала е разноски.
Ответникът Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения му срок за отговор е
оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по заповедна за
изпълнение били възникнали и не били платени С молбата за образуване на
изпълнителното дело погасителната давност била прекъсната. Тази
погасителната давност започнала да тече отново след последното
изпълнително действие и към момента не била изтекла. Претендирало е
разноски.
Приети са неоспорени от страните заповед за изпълнение от
20.01.2014г., изпълнителен лист от 28.08.2014г., съобщения, приложено е
заповедно дело № 22336/2013г. на СРС, 82-ри състав, съгласно които по
заявление вх. № 3327196/30.12.2013г. е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* сумата от 4774,71лв. главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2011г. до 30.04.2013г.; мораторна лихва от 599,42лв. за
периода от 01.11.2011г. до 26.11.2013г. , съдебни разноски от 408,70лв., за
така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на 12.07.2014г. на
уведомление, като с разпореждане от 28.08.2014г. районният съд е приел, че
заповедта е влязла в сила и е издал изпълнителен лист за сумите част от тях са
процесните суми.
3
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело
20158630402770 по описа на ЧСИ С.Х., съгласно които изпълнителното дело е
образувано по молба от 17.07.2015г. на Т.С.”ЕАД срещу Д.М.Д. за събиране
на суми по изпълнителен лист издаден по заповедно дело № 22336/2013г. на
СРС, като и за разноските по изпълнителното дело , ЧСИ е оправомощен по
реда на чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, със запорно
съобщение от 12.10.2015г. е наложен запор върху пенсия на длъжника, на
19.10.2015г. НОИ е отказало да го изпълни поради несеквестируемост на
дохода, поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
11.11.2015г.; на 30.05.2016г. е наложена възбрана върху имоти на длъжника –
½ ид.ч. от апартамент № 1 в гр. София, бул. *******; на 13.04.2018г. като
длъжник по делото е конституиран наследника по закон на Д.Д., починал на
01.12.2017г. – дъщеря му Р. Д. Д., на 24.04.2018г. взискателят е поискал да се
наложи запор върху банкови сметки на длъжника, и върху трудовото му
възнаграждение/пенсия , 13.04.2018г. ЧСИ е наложил такива, на 22.06.2018г. е
наложена възбрана върху имот на длъжника – апартамент № 1 в гр. София,
ул. ******* на 09.10.2018г. ЧСИ е превел суми на взискателя, събрани от
запор, на 15.11.2019г. делото е спряно поради допуснато обезпечение на
процесните искове.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост на суми по
договор за доставка на топлинна енергия , за които е издадена влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист,
Съдът приема, че по делото е установено, че с влязла в сила на
13.08.2014г. заповед за изпълнение наследодателят на Р. Д. – Д.Д. е бил
4
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 4774,71лв. главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2011г. до 30.04.2013г.;
мораторна лихва от 599,42лв. за периода от 01.11.2011г. до 26.11.2013г. ,
съдебни разноски от 408,70лв., част от тях са процесните суми за периодите,
посочени в исковата молба. Тези обстоятелства не са спорни, а и се
установяват от събраните по делото доказателства, като извода за момент на
влизане в сила на заповедта за изпълнение съдът определи при съобразяване
на редакциите към юли 2014г. на приложимите разпоредби на чл. 47 и на чл.
414 от ГПК .
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото книжа
по изпълнително дело № 20158630402770 по описа на ЧСИ С.Х., че същото е
образувано на 17.07.2015г. от Т.С.”ЕАД срещу Д.М.Д. , а след смъртта му –
срещу дъщеря му като наследник по закон, за събиране на суми по
изпълнителен лист издаден по заповедно дело № 22336/2013г. на СРС, като и
за разноските по изпълнителното дело , ЧСИ е оправомощен по реда на чл.
18, ал.1 от ЗЧСИ да определи начина на изпълнение, предприети
изпълнителни действия, са както следва: запор от 12.10.2015г. върху пенсия
на длъжника; възбрана от 30.05.2016г. върху ½ ид.ч. от апартамент № 1 в гр.
София, бул. *******; искане от 24.04.2018г. на взискателя за запор върху
банкови сметки на длъжника, и върху трудовото му възнаграждение/пенсия ;
запор от 13.04.2018г. върху същите; възбрана от 22.06.2018г върху
конституирания наследник на починалия първочален длъжник - апартамент
№ 1 в гр. София, ул. Червена роза” № 38-4ц събиране на суми по
изпълнително действие от наложен запор, които на 09.10.2018г. ЧСИ е
превел суми на взискателя. Установява се, че на 15.11.2019г. делото е спряно
поради допуснато от съда обезпечение на процесните искове.
Спорен въпрос, въдене във възизвното дело е дали процесните
задължения са погасени по давност, която е текла от настъпване на
изискуемостта им до налагането на запора от 12.10.2015г.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
5
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се
счита за прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението.
(В този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай по издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело на 17.07.2015г., срокът за възражение е изтекъл на
12.08.2014г., заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.08.2014г. , поради
което и с оглед на характера на иска – такъв по чл. 439 от ГПК, само
обстоятелства , които са настъпили след 12.08.2014г., когато е изтекъл срока
6
за възражение срещу заповедта, могат да са негови основания. При всички
хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418
ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено
различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така,
защото по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така,
по новия процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу
основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и
влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не
може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.
439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при
стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по
отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, осъществени преди
влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували
до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.
Това важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност,
които са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
При така възприето неоснователно са твърденията на въззивника, че като
срок на погасителна давност следва да се зачете периода, изтекъл преди
влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК, който не можел да въведе с
възражение в заповедното дело, защото към срока по чл. 414 от ГПК не бил
изтекъл целият необходим срок на погасителната давност. Да се приеме
обратното би довело до обезсмисляне на заповедното производство като
възможност за установяване на безспорни вземания и издаване на
изпълнителен титул на това основание без да се провежда съдебен исков
процес.
7
По делото се установява, че по изпълнителното дело регулярно и преди
да изтекат 2 години между тях са извършвани изпълнителни действия – запор
от 2015г., възбрана от 30.05.2016г., запор от 13.04.2018г., искане за запор от
24.04.2018г., възбрана от 22.06.2018г. При така установеното, то съдът
приема, процесните вземанията не са погасени по давност и правилно
районният съд е отхвърлил исковете.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззивяемия съдебни разноски от 100лв. възнаграждение за
юрисконсулт, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20086419/05.04.2021г. по гр.д. № 48591
по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 44-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„******* със съдебен адрес: адв. С. Д., гр. София, ул. „******* да заплати на
Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, ул. ******* на основание на чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. /сто лева, представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8