№ 243
гр. Перник, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720104852 по описа за 2023 година
Предявен е от Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение следните вземания: сумата 2610,86
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. –
30.04.2009 г. и сумата 959,03 лева – законна лихва за забава за периода
01.03.2004 г. – 09.1.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по описа на Районен съд – Перник и
за събирането на които е образувано изпълнително дело № 1493/2023 по
описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на
действие – Окръжен съд Перник.
В подадената искова молба ищецът Ц. Д. Ц. твърди, че ответникът
претендира заплащане на исковата сума по посоченото изпълнително дело.
Поддържа се, че вземанията са погасени по давност с изтичане на петгодишен
срок от влизане в сила на заповедта, тъй като не са предприемани
изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи
на ответника чрез принудително изпълнение посочените по-горе суми.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявената искова претенция
като неоснователна. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй
като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което
давността е прекъсната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
присъждане на разноски.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото относими доказателства и
становищата на страните на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от изисканите изпълнителни дела се
установява, че в полза на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищца Ц. Д. Ц. е
издаден изпълнителен лист от 11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по описа
на Районен съд – Перник за заплащане на сумата 2610,86 лева – главница за
доставена топлинна енергия за периода 01.01.2004 г. – 30.04.2009 г. и сумата
959,03 лева – законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 09.1.2009 г.,
за събирането на които е образувано, висящо и неприключило изпълнително
дело № 1493/2023 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в Регистъра на Камарата
на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира предявените
искове за допустими. Според ТР № 8/27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. на
ОСГК на ВКС преценката изобщо за допустимостта на установителните
искове зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането му.
Правен интерес от провеждане на иска следва да съществува и към момента
на приключване на устните състезания и да се извежда от съответните
твърдения на ищеца за спорните факти. Наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е
налице – срещу ищеца е образувано изпълнително дело, като производството
по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано
цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че
са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово
разположение е друг вид защита. При приключило принудително изпълнение
за ищцовата страна би липсвал правен интерес от провеждане на този иск, а
при вече приключило изпълнително дело длъжникът би могъл да се брани
срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно
проведения, поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
2
извършването на справки.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията по влязла в сила
заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са
посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма
основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент от чл. 439 ГПК вземанията
по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков
ред, освен въз основа на нововъзникнали факти. Съгласно чл. 415 ГПК ако не
е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК
влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че
според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила"
т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни
последици. Следва да се отбележи, че исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД
предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради
което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед разпоредбата на чл.
416 ГПК.
Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила най-късно на датата
на издаване на ИЛ – на 11.02.2011 г., а давността за вземанията е 5 годишна.
При посочената начална дата на изискуемост, петгодишният давностен срок е
изтекъл съответно на 11.02.2016 г. още преде да бъде образувано второто
изпълнително дело № 1357/2018 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник.
Не се установява по образуваното изпълнително дело № 457/2011 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева, рег. № 853 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с
район на действие – Окръжен съд Перник за периода от 2011 г. до 2018 г. да
са предприети действия, които прекъсват давността, доколкото делото е
унищожено. Още повече, видно от копието на изпълнителния лист – през
посочения период не се установява да са постъпвали суми по изпълнителното
дело.
Следователно вземанията на ответника по изпълнителния лист са
погасени по давност, която не сее установява да е била прекъсната преди
образуване на изпълнителното дело през 2018 г. с валидни изпълнителни
действия, нито чрез плащания, поради което исковете с правно основание чл.
439 ГПК следва да се уважат изцяло.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане в
тази насока, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят сторените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 142,80 лева –
заплатена държавна такса в исковото производство пред ПРС и 630,00 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред
ПРС. Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за
3
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява основателно.
Сумата следва да бъде намалена на 500,00 лева, който размер е съобразен с
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правна сложност на делото, броя предявени искове и извършените
процесуални действия. Още повече, съгласно практиката на СЕС,
обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от определения
минимален размер по Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
В тежест на ответника следва да се присъдят и сторените от ищцовата
страна съдебни и деловодни разноски съобразно представения списък по чл.
80 ГПК в размер на 40,00 лева – заплатена държавна такса в производството
по обезпечение на иска и 400,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение на иска. Ответникът
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство,
което съдът намира за неоснователно – заплатената сума е съобразена с
установените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Районен съд - Перник
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 439 ГПК, че Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** НЕ ДЪЛЖИ
чрез принудително изпълнение на „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“ сумата 2610,86 лева – главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.01.2004 г. – 30.04.2009 г. и сумата 959,03 лева –
законна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 09.1.2009 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 11.02.2011 г. по ч.гр.д. № 6117/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № 1493/2023 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № 753 в
Регистъра на Камарата на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. **** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 642,80 лева - разноски в исковото производство
пред ПРС и сумата 440,00 лева – разноски в обезпечителното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
4
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5