Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на С. Г. Б., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ет. ****, ап. *** срещу Заповед № 2201 от 01.11.2023г. на Вр.и.д. Кмет на община Перник. С обжалвания административен акт, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, във вр. с глава V, чл. 7, т. 7.9 от Договор № 18Ж51312 от 24.10.2018г., считано от 01.11.2023г. е прекратено действието на сключения между жалбоподателката и община Перник Договор № 18Ж51312 от 24.10.2018г. за наем на общинско жилище, състоящо се от една стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 50.63 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], бл. 3, вх. „З“, ет. 6, ап. 143.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По същество се излагат доводи, че административният орган не е събрал всички доказателства, необходими за правилното решаване на казуса, не е уведомил адресата на акта по надлежния ред за започнатото административно производство, с което го е лишил от правото му на защита и не е взел предвид подадените от жалбоподателя заявления, с които същият доказва жилищна нужда. От съда се иска да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, лично и чрез адв. М. – АК Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата, излага подробни доводи по същество, относно незаконосъобразността на оспорения акт, счита че същият е издаден от некомпетентен орган при нарушена процедура и материален закон. Иска отмяна на оспорената заповед и претендира съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт К. Л.. Същата оспорва жалбата, иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, счита че същата е издадена от компетентен орган, че договорът за наем е влязъл в сила на 01.11.2018г., сключен е за срок от 5 години и е изтекъл на 01.11,2023г., заявява, че жалбоподателката и членовете на семейството й не отговарят на изискванията за настаняване в общинско жилище, тъй като дъщерята на жалбоподателката е придобила по наследство идеални части от недвижими имоти и тази информация не е декларирана надлежно пред общината, по изложените съображения моли съда да потвърди оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 1574 от 05.10.2018 г. на кмета на Община Перник (л. 25-26), жалбоподателката, заедно със семейството й, в лицето на дъщеря й И. К. С., е настанена в общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***., състоящо се от една стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 50.63 кв. м. В заповедта е определен срок за настаняване – до 10 години и е разпоредено сключването на договор за наем с настанената.

На 24.10.2018г., на основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, в изпълнение на заповед № 1574 от 05.10.2018 г. на кмета на Община Перник, между Община Перник и С. Г. Б. е сключен договор за наем № 18Ж51312 (л.22-24), със срок от 5 години и дата на влизане в сила 01.11.2018г.

Със заповед № 2201 от 01.11.2023г. на Вр.и.д. Кмет на община Перник (л. 20-21), предмет на настоящия съдебен контрол, считано от 01.11.2023г., действието на договор за наем № 18Ж51312 от 24.10.2018г. е прекратено с мотиви – изтичане на срока на договора. Със заповедта е разпоредено на С. Г. Б. да освободи жилището в срок до 15.11.2023г. и да заплати дължимите консумативи.

По делото като доказателства са приобщени още: Акт за частна общинска собственост № 6849 от 23.03.2012г. (л. 27-28), за процесния имот; Решение № 1400 от 12.10.2023г. на Общински съвет – Перник за избор на Вр.и.д. Кмет на община Перник и кметове на кметства (л. 29-30); Служебна бележка № 454 от 14.03.2024г. на директора на Гимназия с преподаване на чужди езици – „***“ – [населено място] (л. 38), от която се удостоверява, че И. К. С., дъщеря на жалбоподателката е ученик в 12 клас на училището през учебната 2023-2024г.; Удостоверение № 1512 от 22.03.2024г. на Служба по вписванията – [населено място] (л. 40), от което се установява, че за периода 02.04.2002г. до 22.03.2024г. за лицето С. Г. Б., няма вписвания, отбелязвания и заличавания; Удостоверение и справка за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ на община Перник актуални към 13.03.2024г. (л. 41-42), от които е видно, че лицето С. Г. Б., няма декларирани имоти и МПС; Удостоверение № 1658 от 27.03.2024г. на Служба по вписванията – [населено място] (л. 48), от което се установява, че за периода 28.07.2005г. до 27.03.2024г. за лицето И. К. С., няма вписвания, отбелязвания и заличавания и Справка декларирани данни към дата 25.10.2023г. на община Перник (л. 87) за И. К. С., в която е отразено, че лицето притежава идеални части от недвижими имоти на територията на [населено място].

От доказателствата по делото се установява още, че със заявления „за ползвано общинско жилище“ с вх. рег. № 23/ЖН-163 от 16.03.2023г. (л. 70-86) и вх. рег. № 23/ЖН-529 от 20.11.2023г. (л. 54-69) на С. Г. Б., същата е заявила жилищна нужда пред община Перник и е приложила необходимите документи и декларации към тях.

При така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства, в хода на проверката за валидност и законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от дата на връчване на оспорения акт - 18.01.2024г. и датата на входиране на жалбата директно пред съда - 30.01.2024г., от страна разполагаща с правен интерес от обжалването и е насочена срещу акт, който подлежи на пряк съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Относно компетентност на органа, издал оспорения административен акт:

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС, наемното правоотношение за общинско жилище се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая няма спор, че процесния имот е жилищен такъв, частна общинска собственост, предвид което компетентен да прекрати наемното правоотношение е кметът на община Перник. В разпоредбата на чл. 48, ал. 8 от ЗМСМА е регламентирано, че когато кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок преди края на мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на клетва от новоизбрания кмет. Общоизвестен факт е, че действащия към момента кмет на община Перник, участва като кандидат за кмет, от позицията си на действащ такъв в проведените 29.10.202023 г. местни избори за общински съветници, кмет на община и кметове на кметства. Във връзка с изложеното и в изпълнение на законовата процедура на основание чл. 48, ал. 8 от ЗМСМА с Решение № 1400 от 12.10.2023г. на Общински съвет – Перник за Вр.и.д. Кмет на община Перник е избран инж. М. С. – заместник кмет на община Перник. Решението на общинския съвет е влязло в сила на дата 27.10.2023г., като тази дата е съобразена с края на мандат 2019-2023г, на действащия кмет, съгласно указания на ЦИК. В случая оспорената заповед е издадена от Вр.и.д. Кмет на община Перник на дата 01.11.2023г. по силата не на делегирани правомощия, а заместване по право. Т.е. титулярът на правомощията е в невъзможност да ги изпълнява, поради участието си в изборната кампания, поради което заради необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, избраният от Общинския съвет вр.и.д. кмет на общината, изпълнява правомощията на кмета в пълен обем по силата на закона. По изложените съображения, оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно формата на акта:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и има необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, включително е мотивирана с фактическите и правни основания за издаването й, както и съдържа и разпоредителна част, в която ясно са определени задълженията, както и начинът и срокът за изпълнението й. Заповедта отговаря и на специалните изисквания към нейното съдържание, установени в разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС – посочени са основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за освобождаване на жилището. С оглед на това не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазване на административно-производствените правила при издаване на оспорения административен акт:

В нарушение на изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, административният орган не е уведомил жалбоподателя за започване на административното производство, с което последната е лишена от правото си на участие в същото. Видно от доказателствата по делото жалбоподателката е научила за образуваното административно производство, едва на 18.01.2024г., при връчването на оспорената заповед. В тази връзка неоснователни се явяват и съображенията на процесуалния представител на ответника, че преди изтичане на срока на договора за наем, С. Г. Б., не е представила пред административния орган документи, от които да се установи, че същата отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище. Напротив за издаване на заповедите по чл. 46 ЗОС се прилага общия ред по АПК. Регламентирания от закона ред, съдържа административно-производствени правила спазването, на които органа не е обезпечил при издаването на спорната заповед. Когато производството по издаване на административен акт започва по инициатива на компетентния административен орган, той е длъжен да уведоми за това заинтересованите граждани и организации (чл. 24, предл. първо и чл. 26, ал. 1 АПК), като им осигури възможност да преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и 3 АПК). Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и 3 АПК). А. акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). Тези правила в настоящия случай не са спазени. Посоченото по-горе нарушение на административно-производствените правила, допуснато от кмета на община Перник при издаване на оспорената заповед е съществено и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Жалбоподателката е била лишена от възможността за участие в производството пред административния орган, в това число да прави искания и възражения и да представя доказателства. При съобразяване и обсъждане от органа на обясненията и възраженията на С. Г. Б., би било вероятно обосноваване на правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за прекратяване на наемното правоотношение. Установените по делото факти, в това число заявления „за ползвано общинско жилище“ с вх. рег. № 23/ЖН-163 от 16.03.2023г., депозирано осем месеца преди издаване на оспорената заповед, от което се установява социално, семейно, имотно и финансово състояние на жалбоподателя, не е обсъдено от органа, преди постановяване на оспорения акт. Същото, наред с подаденото второ такова заявление с вх. рег. № 23/ЖН-529 от 20.11.2023г., постъпило пред органа след датата на издаване на оспорената заповед, но преди връчването й на жалбоподателката, говорят за наличие на жилищна нужда и заинтересованост от изхода на административното производство. В тази връзка, дали жалбоподателката отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, е предмет на преценка от компетентния орган, но е ирелевантно за настоящия спор, доколкото констатирания пропуск в административната процедура е ограничил в значителна степен правата на С. Г. Б., което от своя страна се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. Изложеното обосновава отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на закона:

Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел – основания за отмяната й по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 1 от ЗОС по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемните правоотношения се прекратяват със заповед на органа, издал настанителната заповед.

Съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

Съгласно чл. 45а от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския съвет.

В чл. 5, ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник (НРУУРОЖТОП), в действащата към момента на издаване на процесния акт редакция, са разписани условията, на които трябва да отговарят кандидатите – семейства или домакинства, за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата – общински жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди.

Според чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП настаняването се извършва със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, въз основа на настанителната заповед кметът на общината сключва писмен договор за наем, в който се определят правата и задълженията на наемателя и наемодателя, заплащането на консумативи и такса смет, отговорността за неизпълнение, поддържането и други условия на наемното правоотношение.

Жалбоподателката е настанена в общинското жилище с настанителна заповед № 1574 от 05.10.2018 г. на кмета на Община Перник. Видно от съдържанието на същата, срокът за настаняване е до 10 /десет/ години. В заповедта изрично е разпоредено със С. Г. Б. да се сключи договор за наем на основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖТОП.

В сключения на 24.10.2018 година, въз основа на настанителната заповед, договор за наем с рег. № 18Ж51312, е уговорен срок на действието му от 5 години, считано от датата на влизане в сила на договора – 01.11.2018 година.

С оспорваната заповед вр.и.д. кмет на Община Перник, е прекратил договор за наем № 18Ж51312 от 24.10.2018 година. Това изявление на административния орган не съответства на приложимия закон. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, сочи като основание за прекратяване на наемното правоотношение изтичането на срока на настаняване. Правопораждащ факт за настаняване в общинско жилище е заповедта за настаняване по чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖТОП, т. е. наемното правоотношение възниква с издаването на тази заповед, в която следва да се посочат както срок на настаняване, така и прекратителни условия за отмяна на настаняването (в същия смисъл - Решение № 12612 от 27.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2009 г.; Решение № 9276 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2012 г.; Решение № 12113 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13973/2015 г.; Решение № 7916 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2014 г.; Решение № 6788 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2015 г.) Именно въз основа на издадената заповед за настаняване се сключва и предвиденият в НРУУРОЖТОП (чл. 24, ал. 1) договор за наем, в който се определят условията, при които ще се упражняват произтичащите от същото права и задължения, а именно: правата и задълженията на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение. В този смисъл, тъй като договорът за наем не учредява наемното правоотношение, изтичането на срока на действие на същия е без значение за валидността на правоотношението, т. е. прекратяването на договора за наем не води до прекратяване на наемното правоотношение, какъвто правен резултат, като цел, преследва издадената заповед.

На следващо място следва да се отбележи, че в оспорената заповед неправилно е констатирано, че към дата 01.11.2023г. срокът на сключения между община Перник и С. Г. Б. е изтекъл. Договор за наем с рег. № 18Ж51312, е с уговорен срок на действието от 5 години, считано от датата на влизане в сила на договора – 01.11.2018 година.

Към 01.11.2023 година, която дата се сочи в заповедта за дата на прекратяване на наемния договор, уговореният в договора срок на неговото действие – 5 години, считано от 01.11.2018 година, не изтекъл. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден, т. е. срокът, уговорен в наемния договор е до 01.11.2023 година, включително. При това положение, към датата на издаване на оспорената заповед – 01.11.2023 година, не е налице основание за прекратяване на наемното правоотношение, поради изтичане на уговорения в наемния договор срок, тъй като същият към тази дата не е изтекъл. Само на това основание оспорваната заповед е материалнонезаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Не на последно място, съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Част от съдебната практика тълкува разпоредбата в посока, че законодателят не е предоставил оперативната самостоятелност на административния орган при решението, дали да продължи или не наемното правоотношение. Напротив, приема се, че преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, поради изтичане на срока на настаняване, органа следва да изследва наличието или не на условия за продължаването му, т. е. ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, наемното правоотношение следва да се продължи, в този смисъл (Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.; Решение № 11640 от 04.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 14995 от 05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2017 г.; Решение № 6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение № 6914 от 02.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.)

По разбиране и на настоящия съдебен състав, да се приеме, че в хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС административният орган упражнява дискреционна власт, съответно че същият разполага с оперативна самостоятелност да прецени, дали да прекрати наемното правоотношение само на основание изтичане на уговорения по същото срок, би означавало възможни хипотези, в които единствено срокът на наемното правоотношение се явява определящ за продължаването му. Каквато не е преследваната от закона цел. Възможността за предоставяне на общински жилища е предвидена от законодателя с цел задоволяване жилищни нужди на граждани, последица от доказани по надлежния ред пред общинските власти липса на достатъчни финансови възможности за придобиване на собствено жилище, нетен годишен доход на тези лица и членовете на семействата им (домакинствата), който доход не може да покрие разхода за средна наемна цена на жилище, съответстващо на нуждите на семейството (чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТОП). Такива обстоятелства е възможно все още да са налице по отношение на лицето (неговото семейство/домакинство), на което е предоставено общинско жилище, независимо от изтичане на срока на настаняване по наемното правоотношение. Да се приеме, че е възможно настаняването да се прекрати безусловно само поради изтичане на неговия срок, съответно изолирано да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, без да е установено, дали е налице хипотезата на т. 7 във връзка с извършена проверка съгласно на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, т. е. без да е установено, че доказаната към момента на възникване на правоотношението, съответно настаняването, жилищна нужда е отпаднала, би означавало да се приеме, че жилищните нужди, във връзка, с които именно възниква наемното правоотношение, отпадат с изтичането единствено на определен срок, което е недопустимо.

В случая, в нарушение на чл. 46, ал. 4 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОС, при липса на данни за извършени от страна на наемателя нарушения на нормативни разпоредби или договорни клаузи, органът по настаняването не е изследвал дали по отношение на С. Г. Б. и семейството й са продължавали да бъдат налице условията за настаняване в общинско жилище, предвид приетата за доказана при възникване на процесното наемно правоотношение жилищна нужда на жалбоподателя и семейство й.

В тази връзка издадената заповед е и в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС е приложима и по отношение ползването на общинско жилище, за което ползване са налице предвидените нормативни изисквания за това, без закрилата по § 1 на цитираната разпоредба да е абсолютна, като правата могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в § 2 на чл. 8. В процесния случай става въпрос за общинско жилище, а по делото не се спори, че същото се обитава правомерно от жалбоподателя и семейство й, като същевременно в производството по издаване на оспорваната заповед, не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че нуждата на С. Г. Б. и семейството й от предоставяне на общинско жилище е отпаднала или че жалбоподателката не спазва установените нормативни разпоредби, или че не е изрядена спрямо наемодателя, като не спазва клаузите в наемния договор.

Предвид изложеното оспорената заповед на Вр. и.д. кмета на община Перник, независимо издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и несъответна на неговата цел, подлежи на отмяна като незаконосъобразна, поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Относно разноските.

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на това, ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 1000 /хиляда / лева, представляващи хонорара за платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от (лист 35).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 2201 от 01.11.2023г. на вр.и.д. Кмет на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, във вр. с глава V, чл. 7, т. 7.9 от Договор № 18Ж51312 от 24.10.2018г., считано от 01.11.2023г. е прекратено действието на сключения между С. Г. Б. и община Перник Договор № 18Ж51312 от 24.10.2018г. за наем на общинско жилище, състоящо се от една стая, кухня и сервизно помещение, с площ от 50.63 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***., като незаконосъобразна.

Решението, на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.