Р Е Ш Е Н И Е
№ 165/03.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДАНИЕЛА К.А
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Светла Курновска
като изслуша
докладваното от съдия К.а ВНОХД № 277/2019г. на АС Варна, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 14/18.06.2019г.
по НОХД № 178/2019г. на Шуменски окръжен съд, с която подсъдимият Н.Г.Х. е
признат за ВИНОВЕН в това, че: през периода 12.08.2010г. – 11.02.2011г. в
гр.Шумен в условията на продължавано престъпление, като извършител избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС
в размер общо на 52 333,20лв. /петдесет и две
хиляди триста тридесет и три лева и двадесет стотинки/, като в
качеството си на упълномощено лице на ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен, съобразно
пълномощно Рег.№6168 от 25.05.2010г. издадено му от А.Митков А., ЕГН **********,
от гр.Шумен – собственик на дружеството, нотариално заверено от нотариус Кольо
Митков, с рег.№222 и район на действие РС-Шумен, потвърдил неистина в
представените справки – декларации за ДДС за м. юли 2010г. с вх.№
27001015276/12.08.2010г, за м. август 2010г. с вх.№ 27001018597/13.09.2010г, за
м. октомври 2011г. с вх.№ 27001025035/12.11.2010г, за м. ноември 2010г. с вх.№
27001027967/13.12.2010г, за м.януари 2011г. с вх.№ 27001034490/11.02.2011г. и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер, и при представянето
на информация пред органите по приходите, използвал официални документи с
невярно съдържание - фактури с номера, както следва: № 331/26.07.2010г.; №
333/27.07.2010г.; № 280/02.08.2010г.; № 281/03.08.2010г.; № 364/20.10.2010г.; №
366/21.10.2010г.; № 29/02.11.2010г.; №
30/02.11.2010г.; № 31/02.11.2010г.; № 32/02.11.2010г.; № 8/20.11.2010г.; №
9/22.11.2010г.; № 368/30.11.2010г.; № 67/25.01.2011г.; № 68/26.01.2011г.; №
69/27.01.2011г., на които бил придаден вид, че отразяват плащания на различни
по размер суми от ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен, на различни съконтрагенти –
„Дика 1“ ЕООД и „Далия 63“ ЕООД, регистрирани за нуждите на ЗДДС, като
описаните във всеки от посочените документи суми и съответни на тях стойности
на ДДС в действителност не били платени от посочения във фактурите платец ЕООД
„Атоменерджи” - гр.Шумен, поради което и на основание чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1
от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което
да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът не наложил кумулативно предвиденото наказание конфискация. Подс.Х. бил
ОСЪДЕН да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, сумата от 47 033,20лв.,
представляваща уважен граждански иск за имуществени вреди, като в останалата
част до пълния му предявен размер от 52 333,20лв. искът бил отхвърлен. В тежест
на подсъдимия по реда на чл.189 ал.3 от НПК били възложени и сторените по
делото разноски и на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК било постановено отнемане
и унищожаване на веществените доказателства по делото.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Х. чрез
процесуалния му представител адв.Ю.Г., в която се атакуват наказателно осъдителната
част на присъдата като се моли намаляване размера на наложеното наказание,
както и първоначално определения режим за изтърпяване. Изложените аргументи са
в посока семейно положение, трудова ангажираност, възстановяване на част от
сумата по обвинението, изтеклия значителен период от време от извършване на
деянието до постановяването на съдебния акт, както и „реабилитации по част от присъдите“
(без уточнение кои се визират). В гражданско осъдителната част се моли
отхвърляне на исковата претенция като се претендира изтекла давност. Моли се
също и за оправдаване за част от периода по обвинението, а именно м.януари
2011г., с аргумента, че при подаване на справката декларация през м.февруари
2011г. подс.Х. не би следвало да се счита за пълномощник на ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен,
поради прехвърлянето дружествените дялове на „Атоменерджи” ЕООД на 14.01.2011г.
от А.А.на друго лице.
Представителят на Апелативна прокуратура намира депозираната въззивна жалба
за неоснователна и счита, че постановения съдебен акт следва изцяло да се потвърди.
Изтъква подробни съображения за това.
В съдебно заседание защитникът на подс.Х. поддържа изцяло депозираната
жалба, настоява за оправдаване на жалбоподателя поради липса на виновно
поведение при подаване на справка-декларация за м.януари 2011г., моли
определеното наказание да бъде намалено, както да бъде облекчен определения му
първоначален режим на изтърпяване.
Подсъдимият Х. в лична защита изтъква обстоятелствата, че е бил повлиян в
положителен аспект от изтърпяна в минал период ефективна присъда, че е работил
в затвора, впоследствие, както и понастоящем. Твърди, че е отчел грешките си,
работи, издържа болните си родители, ръководи обект, на който работят 15
души.
В последната си дума изразява молба да не влиза отново в затвора.
Варненският апелативен съд на
основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и
като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна намира установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият Х. се е възползвал от диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК. Съдът съобразно самопризнанието на подсъдимия с определение е обявил, че то се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства и че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Дружеството „Атоменерджи” било вписано
в Търговския регистър, на 18.05.2010г., като ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление в гр.Шумен, ул. „Иглика” №8 и със следния предмет на
дейност: търговия и доставка на промишлени стоки в страната;
строително-ремонтна и монтажна дейност; търговия на едро и дребно в страната и
в чужбина, включително внос износ на стоки, продажба на йоннообменни смоли;
почистване на канализационни системи и други услуги и всички разрешени от
закона дейности. Като управител и едноличен собственик на капитала на „Атоменерджи”
ЕООД в Търговския регистър бил вписан А.Митков А.от гр.Шумен с ЕГН **********. „Атоменерджи”
ЕООД била регистрирана по ЗДДС на 01.06.2010г.
На 14.01.2011г. с договор за продажба на дружествен дял дружествените
дялове на „Атоменерджи” ЕООД били прехвърлени от св.А.А. на Н.М.К.от с.Нова Върбовка, община Стражица, обл.Велико Търново,
ул.”Шеста” №11, за което бил съставен и приемо-предавателен протокол за
предаване на всички първични счетоводни документи и регистри на фирмата на
новия и собственик. Новите обстоятелства били вписани в Търговския регистър на
28.02.2011г., като фирмата запазила наименованието и предмета си на дейност, а
като управител и едноличен собственик на капитала на „Атоменерджи”ЕООД било
вписано горепосоченото лице. Седалището
и адресът на управление на „Атоменерджи”ЕООД били преместени на адресът на Н.К.,
а дружеството било дерегистрирано по
ЗДДС в ТД на НАП-Варна на 18.11.2011г.
Писмено уведомление Изх.№12291/20.02.2012г. на ТД на НАП гр.Варна, офис -
гр.Русе до Окръжна прокуратура Шумен дало
повод за извършване на проверка, приключила с образуване на ДП №59/2012 г. на
ОД на МВР Шумен, срещу неизвестен извършител, за извършено в периода от
01.06.2010г. до 18.04.2011г. в гр.Шумен в условията на продължавано
престъпление по чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК. През 2011г.
св.Коновска и св.Неделчева (инспектори по приходите при ТД на НАП - Варна, офис
Русе) получили задача да извършат ревизия на фирма „Атоменерджи” ЕООД по повод
рискови доставчици. Ревизията установила, че „Атоменерджи” ЕООД е ползвало
данъчен кредит от множество данъчнозадължени лица, сред които „Дика 1” ЕООД и
„Далия 63” ЕООД. В хода на ревизията „Атоменерджи” ЕООД не представило никакви
първични документи за ревизирания период, а св.А.не бил открит на обявения
адрес. Установено било, че единственото пълномощно което А.е дал било на
подсъдимия Н.Г.Х. с ЕГН **********. В резултат на ревизията не бил признат
данъчен кредит по фактури посочени от „Атоменерджи” ЕООД с издател „Дика 1”
ЕООД и „Далия 63” ЕООД и още няколко други. 16-те броя фактури, използвани пред
ТД на НАП гр.Варна, като доказателства за реално осъществени сделки от страна
на „Атоменерджи” ЕООД с „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД били съставени от св.Р.И.като
пълномощник на „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД и ползвани от подс.Х. за
удостоверяване на сделки пред компетентните органи. Нереалността на сделките
била установена чрез извършване на насрещни проверки от данъчните органи, както
и призната от св.Райчо Илиев.
Подс.Х. бил упълномощен от св.А.А., едноличен собственик на капитала на
фирма ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен, с нотариално заверено пълномощно с Рег. № 6168
от 25.05.2010г. на нотариус Кольо Митков, с район на действие РС - Шумен,
рег.№222 на Нотариалната камара. Според съдържанието му той бил упълномощен да
извършва всякакви фактически и правни действия от името на дружеството при
осъществяването на представителството му пред органите на приходната
администрация ТД на НАП и други учреждения на територията на РБългария, да
декларира от името на дружеството всякакви обстоятелства, касаещи данъчните и
осигурителни задължения на същото и т.н.
Св.А.А.(полуграмотен, със завършен трети клас) не знаел, че е собственик и
управител на ЕООД “Атоменерджи“ гр.Шумен. Той не бил извършвал дейност
посредством дружеството. Не познавал св.Елица М. - счетоводител на фирмата. Не
ѝ бил носил никога никакви документи, нито подавал такива в НАП или други
институции. Подс.Н.Х. му бил роднина, за когото работил няколко месеца около
инкриминирания период св.А.(почиствал шахти и канали в ТЕЦ Варна). Подс.Х.
завел свидетеля да подпише документи пред нотариус в гр.Шумен, за които му
обяснил, че са трудов договор (впоследствие се оказало, че става въпрос за
цитираното горе пълномощно).
Св.Р.И.се познавал с подс.Х., който в инкриминирания период изисквал от
него фактури с обещание да му даде пари за услугата. В инкриминираният период
св.И.имал пълномощни да представлява фирмите „Дика 1” ЕООД, „Далия 63” ЕООД и
„Миг старт 07“ ЕООД, поради което разполагал с кочани фактури, от които давал
на подс.Х. при поискване. Фактурите, подписани от св.И.и подпечатани с печатите
на фирмите „Дика 1” ЕООД и „Далия 63” ЕООД съдържали данни, придаващи вид, че
„Атоменерджи” ЕООД е закупило стоки от тях. Уговорката между св.И.и подс.Х.
била двамата да ги включат в счетоводството на представляваните от тях фирми,
което способствало подс.Х. да не плаща ДДС по негови фактури, където такова се
дължи. На издадените от св.И.фактури бил придаден вид, че отразяват плащания на
различни по размер суми от ЕООД „Атоменерджи” гр.Шумен на различни фирми,
регистрирани за нуждите на ЗДДС, като описаните във всеки от посочените
документи суми и съответни на тях стойности на ДДС реално не били платени от
„Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен. В процеса на извършване на търговската дейност с
„Атоменерджи” ЕООД подс.Х. в качеството си на пълномощник имал и някои реални
сделки, но сред тях не били тези по горепосочените фактури, които били
безстокови и фиктивни, издадени при липса на плащания по тях.
Св.Елица М. подавала по електронен път в НАП данъчните декларации за
отделните инкриминирани данъчни периоди през 2010г., касаещи търговската
дейност на „Атоменерджи“ ЕООД гр.Шумен. Тя не познавала св.А.А.(управител и
собственик на дружеството), а контактувала единствено с подс.Н.Х., който й
предоставял документите, необходими за електронното отчитане на ЕООД
„Атоменерджи“ пред НАП.
Така през периода 12.08.2010г.–11.02.2011г. в гр.Шумен, действайки като
пълномощник на „Атоменерджи” ЕООД - гр.Шумен подс.Х. при условията на
продължавано престъпление през пет данъчни периода избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – ДДС в размер общо на
52 333,20лв. В качеството си на упълномощено лице на ЕООД „Атоменерджи”
гр.Шумен същият потвърдил неистина в представените месечни Справки – декларации
за м. юли 2010г., за м. август 2010г., м. октомври 2011г., м. ноември 2010г.,
м. януари 2011г. и по този начин
приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения размер.
При представянето на информация пред органите по приходите, подс.Х.
използвал официални документи с невярно съдържание – 16 броя фактури (находящи
се в папка І, том І.І, л.204-250 по ДП) със следните номера:
1.Фактура № 331/26.07.2010г. на
стойност 22 720,00 лв. и ДДС 4544,00 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
2.Фактура № 333/27.07.2010г. на
стойност 23 938,00 лв. и ДДС 4787,60 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от
името на „Дика 1”ЕООД с получател А.А.;
3.Фактура № 280/02.08.2010г. на стойност 36741,10 лв. и ДДС 7348,22лв.,
издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
4.Фактура № 281/03.08.2010г. на
стойност 6342,80 лв. и ДДС 1268,56 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
5.Фактура № 364/20.10.2010г. на
стойност 17600,00 лв. и ДДС 3572,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
6.Фактура № 366/21.10.2010г. на
стойност 9850,00 лв. и ДДС 1970,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Дика 1” ЕООД с получател А.А.;
7.Фактура № 29/02.11.2010г. на
стойност 19773,40 лв. и ДДС 3954,68 лв.. издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
8.Фактура № 30/02.11.2010г. на
стойност 9461,50 лв. и ДДС 1892,30 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
9.Фактура № 31/02.11.2010г. на
стойност 5658,40 лв. и ДДС 1131,68 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
10.Фактура № 32/02.11.2010г. на стойност
7122,60 лв. и ДДС 1424,52 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия
63” ЕООД с получател А.А.;
11. Фактура №8/20.11.2010г. на стойност
27403,20 лв. и ДДС 5480,64 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
12.Фактура № 9/22.11.2010г. на стойност 15116,00 лв. и
ДДС 3023,20 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
13.Фактура № 368/30.11.2010г. на
стойност 7035,00 лв. и ДДС 1407,00 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името
на „Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
14.Фактура № 67/25.01.2011г. на стойност
24386,00 лв. и ДДС 4877,20 лв. издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на
„Далия 63” ЕООД с получател А.А.;
15.Фактура № 68/26.01.2011г. на стойност
25634,00 лв. и ДДС 5126,80 лв. издадена на „Атоменерджи”ЕООД от името на „Далия
63”ЕООД с получател А.А.;
16.Фактура № 69/27.01.2011г. на стойност 6416,67 лв. и ДДС
1283,33 лв., издадена на „Атоменерджи” ЕООД от името на „Далия 63” ЕООД с получател А.А..
Нито една от фактурите не носи подписа на св.А..
Според заключението на извършената ССчЕ (том ІІІ, л.181-187 от ДП) по всяка
една от изброените 16 броя фактури не са установени реални сделки. Съответно задълженията
по ЗДДС на „Атоменерджи” ЕООД са били калкулирани в размер на 52 333,20 лева (като
произтичащи от нереални сделки) за следните данъчните периоди:
-01.07.2010 - 31.07.2010г. – в размер
на 9331,60 лв.
-01.08.2010 - 31.08.2010г. – в размер
на 8616,78 лв.
-01.10.2010 - 31.10.2010г. – в размер
на 5542,00 лв.
-01.11.2010 - 30.11.2010г. – в размер
на 18314,02лв.
-01.01.2011 – 31.01.2011г. – в размер
на 10528,80 лв.
Така през периода 12.08.2010г.–11.02.2011г. в гр.Шумен, действайки като
упълномощено лице на „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен подс.Х. при условията на
продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – ДДС в размер на общо 52 333,20 лв.,
потвърждавайки неистина в представените месечни Справки – декларации по ДДС
както следва:
-за м. юли 2010г. - вх. № 27001015276/12.08.2010г.,
-за м. август 2010г. - вх. № 27001018597/13.09.2010г.,
-за м. октомври 2011г. - вх. № 27001025035/12.11.2010г.,
-за м. ноември 2010г. - вх. № 27001027967/13.12.2010г.,
-за м. януари 2011г. - вх. № 27001034490/11.02.2011г.
като по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочения
размер. В тази връзка подс.Х. при представянето на информация пред органите по
приходите използвал официални документи с невярно съдържание, а именно 16-те броя
фактури, описани по-горе.
След приключване на разследването делото било внесено с обвинителен акт от
11.04.2014г. в ОС Шумен, срещу подс.Х. за престъпление по чл.255 ал.3 във вр. с
чл.255 ал.1 т.2, т.6 и т.7 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, и за корупционни престъпления срещу него и
още две лица. По образуваното НОХД №134/2014г. по описа на ОС Шумен в рамките
на съдебното следствие във връзка с обвинението на подс.Х. по чл.255 от НК били
извършени редица процесуално-следствени действия, сред които приети писмени
доказателства, разпитани нови свидетели, в резултат на което с определение от
18.12.2014г. ШОС прекратил съдебното производство и го върнал на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. С прокурорско постановление от 19.02.2015г.
от ДП№59/2012г. били отделени материали касаещи търсенето на наказателна
отговорност от подсъдимите Х., М.и Д.за корупционни престъпления в ДП №1/2015г.
и ДП №2/2015г. по описа на ОП-Шумен, а разследването по ДП №59/2012г.
продължило единствено срещу подс.Н.Х. за престъпление, по чл.255 ал.3 вр. ал.1
т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Такива са фактите по делото и те са установени по един несъмнен начин –
включително и чрез признанията на подсъдимият Х., направено в рамките на
производството по реда на чл.371 т.2 НПК. При така изложената и приета за
установена както от първостепенния, така и от настоящия съд фактология, в
подадената въззивна жалба се отправят различни критики към съдебния акт, на
които и въззивният съд ще спре вниманието си.
По жалбата на подс.Н.Х., подадена
чрез адв.Ю.Г. от ВАК:
Част от възраженията са в насока
нарушение на материалния закон, допуснато с осъждането на подсъдимия (който
според защитата следва да бъде оправдан за последния данъчен период), а също и
в насока за отхвърляне изцяло на исковата претенция поради настъпила давност. Останалите
са в насока несправедливост на наложеното наказание и промяна на режима на
изтърпяването му.
Твърдените нарушения не са налице.
I.По искането за оправдаване на подсъдимия за последния от
включените в обвинението данъчен период – месец януари 2011г.
Въпреки, че е посочено от ОС Шумен, следва отново да се отбележи, че
съгласно т.8.3 от Тълкувателно решение № 1/6.04.2009г. на ОСНК на ВКС,
изявлението на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК не може да бъде оттеглено след
постановяването на определението по
чл.372 ал.4 НПК. В настоящия случай подсъдимият е признал фактите и
обстоятелствата, такива каквито са отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Както при първото разглеждане на делото, така и в хода на настоящето
производство се навеждат твърдения, които са категорично несъвместими с
направеното самопризнание и неговата доказателствена относимост. Затова и по
отношение настойчивите твърдения на защитата, че подс.Х. не следва да носи
отговорност за последния данъчен период (месец януари 2011г.) поради
прехвърлянето на дружествените дялове на „Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен от А.А.на Н.М.на
14.01.2011г., следва да се отбележи, че твърдението отговаря на истината,
но аргумент срещу него е датата на вписването на новите обстоятелства в търговския
регистър, която е 28.02.2011г.,
поради което следва да се приеме, че подс.Х. следва да отговаря и за оспорвания
данъчен период – месец януари 2011г., в рамките на който пълномощията му са
продължавали да действат. И това е така защото съобразно Търговския закон
новите обстоятелства по прехвърляне на дружествените дялове имат действие след
вписването им в търговския регистър (чл.140 ал.4 и 1л.141 ал.6 от ТЗ). Тук
следва да се коментират и показанията на св.Елица М., счетоводител на
„Атоменерджи” ЕООД гр.Шумен, която твърди, че по повод счетоводното оформяне на
документацията на дружеството е контактувала единствено и само с подс.Х.,
включително и в коментирания данъчен период, за който по обичайния начин е
оформила регистрите по ЗДДС и месечната СД по чл.125 от ЗДДС, въз основа на
фактури, които й били доносени отново единствено от подс.Х.. С оглед изложеното
очевидна е несъстоятелността на възражения за липсата на извършени фактически
действия и пълномощия от страна на подс.Х. за коментирания данъчен период.
В насока на същите възражения е уместно да се изтъкнат съображенията на ВКС
на РБ, залегнали в посоченото тълкувателно решение, и в частност в негови т.8.1
и 8.2. В т.8.1 касационната инстанция е
заела следното становище по отношение рамките на възможната в хода на тази
процедура защита: „Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите
фактически положения по обвинителния акт. В тези предели могат да се
установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства,
свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на
наказателната отговорност. В обсега на същите са излагане на съображения за
необходимост от приложение на относимите основни институти на наказателното
право; очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на
престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в
особените норми на наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна
неотговорност и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация
на санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е
съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени
изменения в нейните очертания“. В т.8.2 пък са
очертани рамките на въззивната проверка като е прието, че „въззивният съд не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме
фактически положения, несъвместими с признатите факти – ако разбира се процесуалната
дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба
на диференцираното производство“. Несъмнено в случая е така – налице са предпоставките за прилагане на особената процедура. На първо място налични са действително
направени волеизявления по чл.371 т.2 НПК от подс.Х. в присъствието на упълномощения му защитник. На второ място – законосъобразна се явява доказателствената преценка на съда, че
самопризнанията на подс.Х. се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Те са установени чрез гласни и писмени доказателствени средства:
гласни (обясненията на обвиняемия, показанията на посочените във фактическото
изложение свидетели, включително и в извършената очна ставка между свидетел и
обвиняем); писмени (справки-декларации
по чл.125 от ЗДДС, дневници, регистри, фактури между фирмите-доставчици и
инкриминираното дружество, пълномощно, заявления, ревизионен акт и др.). Следва
да се посочи и изготвената съдебно-счетоводна експертиза като вид способ за
доказване, установяващ определени факти, в случая дължимия данък добавена
стойност и липсата на установени реални сделки по предоставените фактури.
От изложеното следва, че възражения свързани с доказателствена
недостатъчност и необоснованост не могат да намерят място във въззивното
производство при процес, следващ правилата на процедурата по чл.371 т.2 НПК. А
точно такива са част от доводите на защитата в посочената жалба, поради което и
те следва бъдат оставени без разглеждане. Изрично следва да се посочи усърдието
на ОС Шумен, който в мотивите си е дал също подробен отговор на аналогични
възражения, застъпени в пледоарията на защитата, позовавайки се обстойно и на относимата
съдебна практика.
В обобщение – св.Р.И.издавал и подписвал фактури при липса на реални сделки,
предавал ги на подс.Х., който ги отнасял на св.М. с цел тяхното осчетоводяване и последващото им включване в месечните СД по ДДС. С това подс.Х., съзнателно
ползвайки се с 16 броя фактури (официални документи с невярно съдържание)
потвърдил неистина в представените съответни СД по ДДС за месеците юли, август,
октомври и ноември 2010г. и януари 2011г.,с което избегнал установяване на
плащането на данъчни задължения в особено големи размери (52 333, 20лв.),
с което е осъществил както от обективна, така и от субективна страна визираното
в текста на чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, 6 и 7 вр. чл.26 ал.1 от НК. При
съобразяване със задължителното становище застъпено в т.3 на Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2015г., ОСНК, правилно дейността на подс.Х. е била преценена като на извършител.
II.По възраженията за явна несправедливост на наказанието:
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд максимално убедително и
точно е аргументирал индивидуализацията на наложеното на подс.Х. наказание.
Отчетена като завишена (но не висока) е обществената опасност на деянието, а
тази на подс.Х. е определена между ниска и средна. Взети са предвид актуалните
данни за личността му и предходната му съдимост.
Като отегчаващо обстоятелство е отчетена единствено предходната му съдимост,
с отбелязването, че се касае за пет предходни осъждания за умишлени
престъпления от общ характер, по които са налагани различни по вид наказания,
които очевидно не са успели да удовлетворят целите на специалната превенция по
чл.36 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са изброени изчерпателно
многобройни такива:
-тежкото му семейно положение (издържа и полага грижи за роднини не само от
тесен роднински кръг);
-добросъвестното му процесуално поведение и критичност/разкаяние по
отношение на извършеното;
-изключително добрите актуални характеристични данни (включително такива са
представени и пред въззивната инстанция), новоизградени трудови навици,
благотворителна дейност;
-възстановяване на част от имуществените вреди (внесена на 26.05.2014г.
парична сума от 5 300лв., описана като „вноска по обвинителен акт по НОХД
134/2014г. по описа на ШОС“ – л.43, том първи от НОХД 134/2014г.).
-в кръга на горните обстоятелства като „изключително“ по своя характер
съдът е отчел продължителността на разследването по ДП, към което подс.Х. няма
принос и за което правилно е преценено, че в разрез с разумния срок на
разследване както по чл.22 от НПК, така и по чл.6.1 от ЕКЗПЧОС. ДП е било
образувано на 09.07.2012г. за престъпление по чл.255 от НК срещу
неизвестен извършител; на Х. е било повдигнато и предявено обвинение на
24.10.2013г.; делото е било внесено с обвинителен акт в ОС Шумен на
11.04.2014г. и прекратено от съда и върнато на прокурора с определение от
18.12.2014г.; отново е било внесено в ОС Шумен с обвинителен акт на 19.04.2019г.
И при това при отчитане от страна на въззивния съд на липсата на фактическа и
правна сложност на инкриминираното деяние (срещу едно обвиняемо лице; за пет на
брой данъчни периода; при 16 броя фактури, за които издателя им е пояснил, че
лично е подписвал при липса на реално извършени сделки; с една назначена ССчЕ,
касаеща обвинението).
Така след задълбочен анализ съобразно изискванията на чл.54 от НК, ОС Шумен
при фиксиран от закона минимум за конкретното престъпление от три години лишаване
от свобода, прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, е слязъл
значително под най-ниския предел като е определил наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Първостепенният съд, въпреки, че не го е отбелязал изрично
(но е напълно разбираемо от постановения съдебен акт и мотивите към него), се е
ползвал от разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК – в случаите при едновременно
наличие на условията на чл.58а ал.1-3 от НК и условията на чл.55 от НК, е
приложил само разпоредбата на чл.55 от НК като по-благоприятна за дееца. Това е
изводимо и от приложението на чл.55 ал.3 от НК – като не е наложил кумулативно
предвиденото наказание „конфискация на част или на цялото имуществото на
виновния“ и подробно е разяснил мотивите си за това (споделени и от настоящата
инстанция).
Въззивният съд не споделя твърденията на защитата за настъпили
„реабилитации по част от присъдите“. Защитата нито посочва кои присъди има
предвид, нито как е достигнала до подобни правни заключения. Липсва
реабилитация по право по която и да е от присъдите, независимо от налично
такова отбелязване по първата от тях. Това е така, защото: По НОХД 678/1099г. подс.Х.
е бил осъден за деяние по чл.343 „б“ от НК на лишаване от свобода от три месеца,
отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Присъдата е влязла в
законна сила на 23.09.1999г. и реабилитация по право действително би настъпила
на 23.09.2002г., ако подс.Х. не бе извършил през месец май 2001г.
престъплението по чл.227 от НК по НОХД 647/2004г. по описа на РС Раднево. Иначе
казано няма настъпила реабилитацията по право по което и да е от осъжданията на
подс.Х..
Въззивната инстанция споделя наведените доводи за възможност за групиране на
наказанието по делото с това, наложено по НОХД № 297/2012г. на Окръжен съд –
Варна поради наличието на основанията визирани в чл.23 от НК. Същевременно съдебният
състав споделя логиката на ОС Шумен, че групиране по реда на чл.25 от НК би
могло да бъде извършено, но след влизане на настоящата присъда в сила и след
събиране на всички относими за това данни, свързани с фактически изтърпените до
момента наказания на подс.Х.. С оглед на това логично е такова произнасяне да
се извърши в нарочна процедура по реда на чл.306 от НПК.
Единственият аргумент на защитата, който въззивният състав споделя е
свързан с приложението на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд, спазвайки
стриктно разпоредбите на закона е мотивирал подробно защо определя така наложеното
наказание от една година лишаване от свобода да бъде изтърпяно при СТРОГ РЕЖИМ.
Безспорно такава е разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Въззивният
състав обаче отчита, че в случая предходните присъди на подс.Х. (независимо от
датата на постановяването им) касаят деяния, извършени в периода 2000-2002
година. От последният момент на извършване на деянията (и до настоящия такъв)
са изтекли повече от седемнадесет години, за които няма данни подс.Х. да е
извършвал нови противоправни действия (освен коментираното в настоящия съдебен
акт, което също отстои доста назад във времето). Този факт, ведно с много
добрите характеристични данни, събрани по делото, трудовата му ангажираност,
социална и дарителска дейност, налага изводът, че подс.Х. категорично не може
да бъде определен като личност с висока степен на обществена опасност. Което на
свой ред дава основание на съда да приложи разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС и съответно да определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието, в какъвто
смисъл следва да бъде изменена присъдата.
III.По гражданския иск.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата за отхвърляне на
исковата претенция на основание изтекла давност. Не споделя и становището на ОС
Шумен относно началния момент, който следва да бъде приет за като начален на
изтичането на давностния срок. Съображения:
Според изложеното в мотивите на първоинстанционния съд за начален момент на
давностния срок се приема края на продължаваното престъпление. За да заеме друго
становище по отношение на вземанията за вреди, произтичащи от данъчните
престъпления, съдебният състав съобрази тълкувателно решение 5 от 05.04.2006г.
по т.д. 5/2006г. на ОСГК и ОСТК относно началния момент на давностния срок.
Съгласно решението, ако извършването на деянието и откриването на дееца
съвпадат – началният момент на давностния срок е един и същ. Ако обаче откриването на дееца е станало
по-късно, то давностния срок тече от
момента на откриването. В този случай въпросът е фактически и се решава
според конкретния случай. Според т.1.1. от тълкувателно решение 4 от
12.03.2016г. на ВКС по т.д. 4/2015г., ОСНК, гражданската отговорност за деликта
по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на
престъплението. Който по конкретното дело е станал известен на 24.10.2013г.
(със съставяне на постановлението, с което е бил привлечен към наказателна
отговорност - папка 1, том 2, л.51 от ДП).
В тази посока са редица решения
на ВКС. В решение 206/23.10.2017г. на II н.о., ВКС е посочил следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД погасителната давност за вземанията за вреди от непозволено увреждане е
петгодишна и започва да тече от откриването на дееца. Защитата неправилно
твърди, че по конкретния казус давността е започнала за тече от момента на
подаване на справките-декларации по ЗДДС, защото от този момент
деецът/деликвентът вече бил известен на активно легитимираната страна,
министърът на финансите. Тезата е логически неиздържана, защото при извършване
на престъпления против данъчната система, свързани с невярно деклариране или
документиране от задължените лица, престъплението не е известно, освен за самия
извършител“. …“Варненският апелативен съд е приел, че давностният срок за
вземанията за вреди по чл. 45 от ЗЗД е започнал да тече от момента на установяване
на дееца, което е станало с привличането на Д. като обвиняема. Върховният
касационен съд се съгласява с този извод, защото едва в този момент за органа
по приходите е настъпила яснота относно деликта и неговия автор и министърът на
финансите би могъл да предяви иск по чл. 45 от ЗЗД, както е сторил“.
В аналогична насока и решение 220 от 03.08.2015г. на ВКС по н.д.
577/2015г., III н.о. и други.
Тук допълнителен аргумент срещу възражението за изтекла давност се явява и
правилно констатираното от ОС Шумен прекъсване на давността с признаването на
вземането от длъжника. Такова прекъсване, съобразно разпоредбата на чл.116
б.“а“ от ЗЗД се явява приложената от подс.Х. по делото касова вноска за плащане
към бюджета на сумата от 5 300лв. Паричната сума е била внесена от подс.Х.
на 26.05.2014г. и с описанието „вноска по обвинителен акт по НОХД 134/2014г. по
описа на ШОС“ – л.43, том първи от НОХД 134/2014г. Сумата е била внесена с
оглед желанието на подс.Х. за внасяне на дължимата по обвинението сума с оглед
изразено желание за сключване на споразумение по делото. Това обстоятелство е подробно
отразено в изявление на подсъдимото лице в протокол от съдебно заседание по посоченото
НОХД от дата 28.05.2014г. Т.е. признанието за вземането относно неговото основание
и размер е обхванато от волеизявлението на длъжника. Действието по плащането,
подкрепено от упоменатото изявление на подс.Х. следва да се счете за прекъсващо
давността (по чл.116 б.“а“ от ЗЗД). Прекъсването на давността поставя началото
на нова погасителна давност, която би изтекла на 28.05.2019г. Гражданският иск
по делото е предявен на дата 13.05.2019г. (л.31 от НОХД 178/2019г. по описа на
ОС Шумен), т.е. преди изтичането на пет годишния давностен срок. В този аспект
и въззивният състав намира излишни разсъжденията на първостепенния съд относно
спирането на давността във връзка с предявения граждански иск по НОХД
134/2014г. по описа на ОС Шумен, съдебното производство по което е било
прекратено, а делото - върнато на прокурора.
Съдът констатира служебно, че след осъждането му да заплати на Държавата сумата от 47 033,
20 лв. като уважен иск за имуществени вреди, подс.Х. не е бил осъден да заплати
следващата се държавна такса върху уважената част на иска. Пропуск, който ОС
Шумен може да отстрани след влизане на присъдата в сила по реда на чл.77 от ГПК.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за изменение на
атакуваната присъда, на основание чл.334
т.3 от НПК и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И :
1.ИЗМЕНЯ присъда № 14/18.06.2019г. по НОХД № 178/2019г. на Окръжен съд Шумен само в
частта по отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието като на основание чл.57 ал.3 от ЗИНЗС определя
първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване.
2.ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред ВКС в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.