№ 4
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора и Т. Люб. Н.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606535 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 293 от 13.05.2024 г., постановена по НОХД № 2975/2022 г. по
описа на СРС, НО, 136-ти състав, подсъдимият С. В. К. е признат за виновен в
това, че на 11.05.2018 г., в гр. София, ул. ****, противозаконно присвоил
чужда – собственост на „Т.А.С.“ ЕООД, движима вещ – лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № СА **** НК, на стойност 25 392
лева, която владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 206, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със
същата присъда подс. К. е признат за невиновен и оправдан относно
паричната стойност на присвоената чужда движима вещ за сумата над 25 392
до 28 000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 128.10 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски,
1
както и в полза на СРС - сумата от 825.76 лева, представляваща направени
разноски в съдебната фаза, както и 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
адв. В. П. – защитник на подсъдимия, с която се иска нейната отмяна поради
незаконосъобразността й. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение
на материалния и процесуалния закон, като обвинението по отношение на
подсъдимия не е доказано и почива изцяло на предположения. С оглед на това,
от въззивния съд се иска да отмени изцяло обжалваната присъда, като
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В допълнение към
въззивната жалба защитникът е посочил, че съдът е възприел фактическа
обстановка, която не кореспондира с доказателствения материал по делото,
като не е обсъдил подробно доводите и съображенията на страните. Твърди се,
че неправилно са били кредитирани показанията на свидетелите Г.У., А.У. и
М.И., доколкото са предубедени и нелогични. Отделно от това е изложено, че
неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия, които
кореспондират с показанията на св. Л.Н.. В този смисъл е посочено, че от
доказателствата по делото е установено, че К. е върнал автомобила на
дружеството-собственик, поради което не е осъществил състава на вмененото
му престъпление. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени изцяло
атакуваната присъда, като постанови нова, с която да оправдае подс. С. К. по
повдигнатото му обвинение.
С определение № 3425 от 22.10.2024 г., постановено в разпоредително
заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и изслушването на експертизи пред въззивната
инстанция.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в същата съображения, като в допълнение е
посочил, че от страна на ощетеното юридическо лице срещу подсъдимия са
били предявени граждански претенции с цел връщане на процесния
автомобил и алтернативно заплащане на паричната му стойност, което е
станало с посочено от защитника решение по гр. дело. № 8916/2018 г. по описа
на СГС, I ГО, като подсъдимият е бил осъден с посоченото влязло в сила
2
съдебно решение и изцяло е заплатил претенцията по гражданскоправен път.
Релевирани са доводи, че се касае за изцяло гражданскоправни отношения,
поради което от съда се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови
нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като твърди, че не е
извършил престъпление.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира за
потвърждаване в цялост на първоинстанционната присъда, доколкото същата е
законосъобразна.
В предоставеното му право на последна сума, подс. К. моли да бъде
оправдан, тъй като не е извършил вмененото му престъпление.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за отмяната й и връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане поради допуснати в хода на
досъдебното производство и пред първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия. Съображенията за това са следните:
На първо място, съдът счита, че е допусната съществена непълнота в
обвинителната теза, изложена в обвинителния акт, пренесена и в атакувания
съдебен акт, която води до нередовност на обвинителния акт и представлява
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на СРС за ново
разглеждане. С процесния обвинителен акт прокуратурата е повдигнала
обвинение на подс. К. за това, че е присвоил процесната чужда движима вещ,
която е владеел на правно основание, на 11.05.2018 г. в гр. София, ул. ****.
Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не са изложени
факти и съображения от страна на представителя на СРП защо счита, че
изпълнителното деяние е осъществено именно на посоченото място – гр.
София, ул. ****. Реално в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва
каквото и да е посочване на визирания адрес, с изключение на първи абзац на
първа страница от същия, където е отбелязано, че това е адресът на
местоживеене на подсъдимия. Нещо повече, доколкото в случая се касае за
присвояване на вещта чрез отказ последната да бъде върната на собственика й,
3
то мястото на извършване на престъплението е мястото, на което е бил
обективиран отказът от страна на подсъдимия. В обстоятелствената част на
процесния обвинителен акт е описано, че на 10.05.2018 г. лекият автомобил е
бил предоставен на подс. К. с уговорка да бъде ремонтиран в сервиз в гр.
София и върнат на следващия ден в гр. Радомир, като на 11.05.2018 г. подс. К.
се обадил по телефона на св. Г.У., като заявил, че отказва да му върне
автомобила. Прокуратурата недвусмислено е посочила в обстоятелствената
част на обвинителния акт, че приема именно посочения вербален отказ,
обективиран в проведения телефонен разговор между двамата, като момента
на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал.
1 НК, доколкото подсъдимият вече е започнал да владее вещта като своя. При
така изложената фактическа обстановка обаче изобщо не става ясно защо
прокуратурата приема, че престъплението е осъществено в гр. София и то
точно на ул. ****, предполагайки, че се визира адреса на местоживеене на
подсъдимия. Нито е посочено, че подсъдимият се е намирал на адреса си по
местоживеене при провеждане на разговора, нито че автомобилът е бил там
или че са извършени някакви други разпоредителни действия на посочения
адрес. Следва да се посочи, че съгласно задължителните указания по
приложение на закона, посочени в т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от 2002
г. на ОСНК на ВКС „В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му….към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия“. Посочената
неяснота в обвинителната теза касателно мястото на извършване на
престъплението е била пренесена и в мотивите на първоинстанционната
присъда, като съдът не е дал отговор на посочения въпрос, който изобщо не е
бил обсъден от последния. Следва да се посочи, че защитникът е релевирал
такова възражение, макар и след даване ход на съдебното следствие, като
съдът е следвало да обсъди същото в мотивите към присъдата си. В този
смисъл следва да се посочи и че видно от протокола от проведено
разпоредително заседание изобщо не е била предоставена възможност на
защитника на подсъдимия да вземе отношение по въпросите по чл. 248, ал. 1
НПК, вкл. относно това дали са били допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила на досъдебната фаза, довели до
4
ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, което от своя
страна е довело до ограничаване на правата на защитника и на подсъдимия.
Въззивният съд счита, че посочената неяснота в обвинителния акт касателно
твърдяното място на извършване на инкриминираното престъпление
представлява нередовност на последния, която е следвало да бъде
констатирана от първостепенния съд в хода на разпоредително заседание с
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП. В този
смисъл е налице отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.
ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
На следващо място, въззивният съд счита, че е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и в хода на самото първоинстанционно
производство, което представлява самостоятелно отменително основание на
атакуваната присъда. С процесния обвинителен акт подсъдимият К. е бил
предаден на съд за това, че е присвоил чужда движима вещ – л.а. марка
„Тойота“, модел „Ленд Крузер“ с рег. № СА **** НК, като с протоколно
определение от 16.02.2023 г. по искане на представителя на СРП
първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението на основание
чл. 287, ал. 1 НПК относно регистрационния номер на автомобила, като
същият следва да се счита СА **** НК вместо СА **** НК. Районният съд
правилно е допуснал изменението на обвинението от страна на представителя
на прокуратурата, доколкото се касае за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, а именно на индивидуализиращ белег
на присвоения автомобил (регистрационния му номер), явяващ се и предмет
на твърдяното от прокуратурата престъпление. В случая обаче
контролираната инстанция е допуснала съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 287, ал. 3 НПК, довело до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Съгласно посочената
разпоредба, след като допусне изменението на обвинението,
първоинстанционният съд следва да запита страните дали желаят да се
подготвят по новото обвинение, като при положителен отговор, съдът е
длъжен да отложи делото за друга дата с оглед предоставяне на възможност на
страните да организират защитата си по новото обвинение. Също така, съдът е
длъжен да предостави възможност на подсъдимия да даде обяснения по
новото обвинение и да събере необходимите доказателства в тази насока.
5
Съдебната практика и правната доктрина са категорични, че неспазването на
посочените императивни изисквания от съда винаги представляват
съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимото лице (в този
смисъл т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 57 от 04.12.1984 г. по н.д. №
13/84 г. на ОСНК на ВС и Решение № 287 от 28.05.1976 г. по н.д. № 233/76 г.
по описа на ВС, II н.о.). Видно от протокола от съдебно заседание от
16.02.2023 г., в което първоинстанционният съд е допуснал изменение на
обвинението, липсва отразяване на разясняване от съда на правото на
страните, в случая на подсъдимия и защитника му, да се подготвят по новото
обвинение и да поискат отлагане на делото. Отразено е единствено изявление
на защитника на подсъдимия, че не му е необходим срок за допълнително
организиране на защитата във връзка с така допуснатото изменение на
обвинението. Липсва обаче каквото и да е отразяване на такова становище от
страна на подс. К., който е самостоятелна страна в съдебното производство.
На последния не е дадена и възможност да даде обяснения по новото
обвинение. Въззивният съд счита, че по този начин контролираната инстанция
съществено е ограничила правото на защита на подсъдимия, допускайки
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, представляващо основание за отмяна на
атакуваната присъда.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд счита, че на основание чл.
334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК следва да отмени обжалваната
първоинстанционна присъда, като върне делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС, който в хода на разпоредително заседание да съобрази
изложените в настоящото решение основания за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на СРП за отстраняване на допуснатите на
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.
С оглед наличието на допуснати неотстраними на настоящия етап от
производството съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и водещи до отмяната на
първоинстанционната присъда, е безпредметно обсъждането на обвинението
по същество, както и отговарянето на релевираните с въззивната жалба
възражения в тази насока.
6
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 293 от 13.05.2024 г., постановена по НОХД
№ 2975/2022 г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7