МОТИВИ
към Присъда № 260019/17.11.2020
г. по НЧХД № 526 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г.
Производството по делото е образувано по
депозирана на 18.04.2019 г. и уточнена в съдебно
заседание от 15.07.2019 г. частна тъжба от А.С.М.
ЕГН **********,***, срещу М.И.В. ЕГН **********,***, с която против М.И.В. е повдигнато
обвинение за това, че:
1. На * г. в гр. Добрич,
противозаконно унищожил чужди движими вещи – предно панорамно стъкло и
странично стъкло на шофьорската врата на л. а. „*” с рег. № *, собственост на А.С.М.
***, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
2. На * г. в гр. Добрич причинил
лека телесна повреда на А.С.М. ***, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа.
Процесуалният
представител на подсъдимия прави искане за прекратяване на наказателното
производство, като навежда доводи, че е изтекъл преклузивният шестмесечен срок
по чл. 81, ал. 3 от НПК.
Съдът е оставил искането без
уважение, като в протоколно определение е изложил мотиви, като е приел, че за описаните в тъжбата факти и обстоятелства е било водено ДП № 740/2017
г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, образувано с Постановление с Прокурор
от ДРП след извършване на проверка по жалба от А.С.М.. В жалбата си той е
изложил обстоятелства относно евентуално извършени деяния по чл. 130 и чл. 216
от НК, каквито обстоятелства са изложени и в тъжбата, инициирала настоящото
производство. Действително прокурорът е преценил събраните данни и е образувал
ДП за деяние по чл. 216 от НК. Както е известно обаче, прокурорът е господар на
досъдебната фаза на процеса и никой не може да влияе на преценката му за какво
да води определено производство. В настоящия случай, за съда е от значение
съдържанието на жалбата, инициирала проверката, преди да бъде образувано ДП и
след преценка съдържанието на същата, съдът е установил идентични факти и
обстоятелства, посочени в частната тъжба по настоящото производство.
Ето защо съдът е намерил, че 6 месечния срок по отношение на
престъплението по чл. 130 от НК не е изтекъл в настоящия случай, доколкото за
него сроковете започват да текат от уведомяване на тъжителя за спирането на
производството от прокурора, което е станало на 22.03.2019 г., от който момент
е започнал да тече 6 месечния срок, който срок е спазен от частния тъжител с
депозирането на частната тъжба до съда.
Т. е. частната тъжба е
резултат от спиране на воденото ДП № 740/2017 г. и в случая е налице хипотеза
на преминаване на дела от общ характер в частен характер дела, каквато
възможност беше въведена в НПК в последното изменение на закона.
Срещу
подсъдимия са предявени от частния тъжител и приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове, както следва:
- за
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на
задължението.
- за
сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди в резултат на деянието по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване
на задължението.
Частният
тъжител А.С.М. е конституиран
в качеството на граждански ищец в процеса.
Подсъдимият лаконични
обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като твърди, че на процесната
дата А.М. го е блъсналл с автомобила си, в резултат на което
краката му отишли отдолу под колата, паднал върху капака и се държал отдолу.
Краката му били целите в кръв и още не можел да се оправи.
По
пренията повереникът на частния тъжител пледира за постановяване на акт с
осъдителен характер, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като се
иска налагане на следващото се съгласно Наказателния кодекс наказание. Пледира
се за уважаване на гражданския иск в предявения и приет от съда размер, ведно
със законната лихва, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия пледира за признаването му за невинен и прекратяване на
производството. Иска се отхвърляне на предявения граждански иск и на искането
за присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На * г. подсъдимият М.В.
разхождал кучето си в местността „Г* Б*“, като се намирал в района на
Т-образното кръстовище на ул. „Път II“.
Междувременно частният тъжител А.М. управлявал
собствения си лек автомобил марка „*” с рег. № *
в гр. Д*по същия път в местността „Г*Б*“ отивал на вилата си. Пътят бил в много лошо
състояние - черен път с коловози, по средата от ляво и дясно бил
обрасъл с растителност, но бил
широк и две коли можели да се разминат.
Приближавайки към
Т-образното кръстовище, където се намирал подс. В., частният тъжител не отбил
автомобила си встрани по пътя, за да го размине, а продължил, като последвал
удар между подсъдимия и предната лява част на автомобила.
В резултат на настъпилия удар между превозното
средство и подс. В., който залитнал, единият му крак попаднал под бронята на
колата, но успял да се задържи с ръце за капака й. Кучето на подсъдимият се
уплашило, отскубнало се от каишката си и побягнало.
Подс. В. успял да се изправи и извикал на частния
тъжител „какво правиш ти, ще ме убиваш ли, какво?“.
В това
време към двамата се приближила св. С.П., която живеела точно на кръстовището и
заедно със св. М*С* видели случилото се. Св. П. започнала да успокоява
подсъдимия, за когото знаела, че имал проблеми със сърцето. След това св. П.
казала на тъжителя, че подсъдимият бил с операция на сърцето и М. заминал с
колата.
По-късно същия ден М. посетил Първо РУ на МВР –
Добрич, където депозирал жалба, в която описал случилото се, като посочил, че
съседът му нанесъл удари със синджир върху предно и страничното стъкло на
шофьорската врата и ги счупил, след което нанесъл удар и върху лявата му ръка.
След като получили сведението от частния тъжител,
полицейски патрул в състав – св. В.С., св. С.С., св. С.С. и св. М.К., посетили
местността „Г.Б.“, ул. „Път II“. На първо време обаче
посетили адрес, на който живеело лице с фамилия В., но не бил извършителят,
сочен от пострадалия. След това установили подсъдимия В., който заявил, че той
е ударил по предния панорамен прозорец на колата, но след като е бил
предизвикан и ударен с автомобила. Подс. В. показал на полицейските служители,
че имал охлузвания по краката. След това св. С. и колегите му огледали района
на Т-образното кръстовище, но никъде на кръстовището, където М. твърдял, че В.
е счупил предния ляв прозорец на автомобила, не видели стъкла. Св. С. е видял и
МПС, управлявано от М., като установил, че предното стъкло било счупено „на сол“
в едната си част, но било на мястото си. По седалката на водача в автомобила имало
съвсем малко стъкла, както и в краката на водача, което било необичайно малко
за счупено стъкло.
Във
връзка с извършената проверка било образувано ДП № 740/2017 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Добрич, приключило с постановление за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
На 27.07.2017 г. М. посетил Спешно отделение към МБАЛ
Добрич, като бил издаден Лист за преглед на пациент № 17214/27.07.2017 г.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената,
неоспорена и приета от съда Съдебно медицинска експертиза, А.М. е получил следните
увреждания: контузия на лявата ръка, което е обусловило болка и страдание без
разстройство на здравето.
На 31.07.2017 г. подс. В. бил освидетелстван от
съдебен лекар и му бил издадена Съдебно-медицинска консултация № 152/2017 г.
Видно от
заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда Съдебно
медицинска експертиза, М.В. е получил следните травматични увреждания: четири
драскотини и контузия на лявото коляно, ожулвания по двете подбедрици и лявото
коляно, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В хода на
производството и с оглед доказване на изложената в
частната тъжба фактическа обстановка бяха ангажирани от двете страни гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите В.С., С.С., С*М., М*С*,
С.С., С.П., М.К., назначени, изготвени и приети от съда СМЕ относно
урежданията, получени от частния тъжител, СМЕ относно урежданията, получени от
подсъдимия, както и СПЕ на подсъдимия. Също бяха приложени по делото
свидетелство за съдимост, справки за образувани досъдебни производства, справка
съдържаща характеристични данни на подсъдимия и медицинска документация,
отразяваща здравословното състояние на тъжителя и подсъдимия.
Анализ
на доказателствения материал:
Настоящият
състав при постановяване на присъдата си кредитира събраните гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на част от разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели – В.С., С.С., М*С*, С.С., С.П. и М.К.,
тъй като са обективни, непротивирочиви, кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, като св. П. и СВ. С* възпроизвеждат факти, на които
пряко са били свидетели-очевидци, а св. С., С., С. и К. са посетили
местопроизшествието непосредствено след случилото се.
На първо място, в показанията си СВ.
С* - като очевидец на случилото се, заявява, че въпросния ден и час е бил в
дома на св. С.П. по работа и докато са седели пред къщата на последната, видели
как докато подс. В. разхождал кучето си, частният тъжител М. с колата си ударил подсъдимия. След това частният тъжител продължил с
колата си. В същия смисъл са показанията и на св. П., която категорично
заявила, че къщата й се намира на пътя на Т-образното кръстовище в местността.
На 27.07.2017 г. била в двора на къщата си заедно със СВ. С*, когато видяла
подсъдимият да разхожда кучето си. В същото време се задал другият й съсед с
колата си – частният тъжител А.М., който както винаги карал много силно. Докато
гледали към пътя със СВ. С*, видели как М. блъснал В., който паднал върху
капака на колата и нещо издрънчало. Свидетелката видяла, че кучето се било
откачило и избягало, а каишката със закопчалката останала в ръката на В..
Колата спряла и М. го попитал „какво правиш ти, ще ме убиеш, ще ме сгазиш“. Св.
П. веднага отишла при тях. В. казал, че ще се обади на полицията, а М. заминал
с голяма скорост. Св. П. не е виждала подсъдимият да нанася удари по автомобила
или по самия частен тъжител.
Показанията на полицейските служители,
посетили мястото на инцидента, са еднопосочни, че след разговор със страните в
инцидента са установили, че е настъпило ПТП между управлявани от частния
тъжител автомобил и подс. В.. Св. С. заявил, че е видял увреждания по долните
крайници на подсъдимия, както и е установил, че по управлявания от М. автомобил
имало следи от удар върху предния панорамен прозорец, а прозорецът на
шофьорската врата липсвал. На свидетелите обаче им направило впечатление, че на
посоченото от тъжителя място в местността „Г.Б.“ не били установени стъкла,
както и тези в автомобила били малко.
Съдът не
кредитира показанията на св. С. М., като намира, че същите противоречат на останалите,
събрани в хода на разследването показания, което се дължи на обстоятелството,
че свидетелката е съпруга на частния тъжител и не дава обективни сведения за
случилото се. Още повече, че същата не е присъствала на инцидента, като
сведенията й за него са формирани от разказа на самия частен тъжител за
случилото се.
С оглед
изложеното, съдът приема за недоказано по безспорен и категоричен начин, че на
инкриминираната дата подсъдимият е извършил вменените му с тъжбата деяния.
С оглед
установената фактическа обстановка от ПРАВНА
СТРАНА, съдът намира следното:
Относно деянието по чл. 130, ал. 1
от НК:
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената, неоспорена и приета от съда Съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, А.М. е получил контузия на лявата ръка, което
е обусловило болка и страдание без разстройство на здравето.
Съгласно заключението на вещото лице,
което съдът намира за пълно, ясно и научнообосновано, уврежданията са
съставомерни, съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като са
обусловили болка и страдание без разстройство на здравето.
В случая обаче от гласните доказателства,
ценени спрямо изложените съображения, а именно първата условно посочена група,
включваща показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие В.С., С.С., М.С., С.С., С.П. и М.К. се
установява, че на инкриминираните дата и час подсъдимият се е намирал на
посоченото в тъжбата място, но не е нанесъл описаните в тъжбата удари по
частния тъжител, поради което съдът намира, че подсъдимият В. не е извършил
деянието, предмет на обвинението, повдигнато с частната тъжба.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият
М.В. не
е осъществил нито състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, нито пък
по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото му с частната
тъжба обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
Фактът,
че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител гражданско-правна претенция,
поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу подсъдимия
граждански иск за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до
окончателното погасяване на задължението.
Относно деянието по чл. 216, ал.
4, вр. ал. 1 от НК:
Престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК е резултатно, като
самите обществено-опасни последици са очертани чрез формите на изпълнителното
деяние – унищожаване или повреждане. И двете се изразяват в пряко и
непосредствено физическо въздействие върху вещта, упражнено от дееца, така че
тя вече не може да служи за предназначението си. В процесния случай по
безспорен начин се установи единствено предмета на вмененото престъпление –
движими вещи, собственост на частния тъжител на стойност 222 лв.,
представляващи стъкла на прозорец и врата. Не се събраха доказателства,
съставомерният резултат да е в пряка причинно-следствена връзка с поведението
на подсъдимия. Видно от показанията на свидетелите Славов и П., подсъдимият не
е извършвал действия на престъпно посегателство спрямо имуществото на частния
тъжител. От друга страна, полицейските служители сочат за увреждания по МПС, но
на мястото на инцидента и вътре в колата нямало стъкла, които да отговарят на
обема на нанесените щети, т. е. остава недоказано повдигнатото с частната тъжба
обвинение, че именно подсъдимият В. умишлено е унищожил горепосочените вещи,
собственост на частния тъжител. В хода на съдебното следствие не се събраха
нито гласни доказателства, нито веществени доказателства или доказателствени
средства, установяващи съпричастността на подсъдимия към настъпилия вредоносен
резултат, поради което съдът приема, че и обвинението в тази част остана
недоказано.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият
не е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК.
Ето защо и на основание чл. 304 от НПК,
съдът призна подсъдимият за невинен и го оправда по повдигнатото му с частната
тъжба обвинение по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Фактът,
че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител гражданско-правна
претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения граждански иск за сумата
от 250 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на деянието по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на
задължението.
С оглед обстоятелството, че съдът
оправда подсъдимия по повдигнатите му обвинения, на основание чл.
190, ал. 1, пр. последно от НПК осъди частния тъжител А.С.М. *** да заплати сумата
от 822,80 лева,
представляваща сторените по делото разноски /в т. ч. 180 лева за АТЕ, 350 лева
за СМЕ – 2 броя и 292,80 лева за СПЕ/ по сметка на Районен съд – Добрич
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си!
15.01.2021
г. Районен съдия:
/Галя
Митева/