№ 38720
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110101104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. Е. срещу „К.“ ЕАД и „А.Т“
ЕООД, с които са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на първия ответник, че сключеният между него и ищцата Договор
за потребителски кредит № *********** г. е нищожен поради противоречие
със закона, евентуално – че нищожна поради противоречие със закона – като
неравноправна и противоречаща на забраните по ЗПКр за начисляване на
разходи по кредит, по-големи от петкратния размер на законната лихва, е
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, а срещу втория ответник – за признаване
на нищожност на договор, с който последният е поел задължение възмездно
да поръчителства за задълженията на ищцата по описания по-горе договор за
кредит, поради противоречие със закона и добрите нрави, и липса на
основание, и за осъждане на този ответник да плати на ищцата 5 лева
(частично от 781,15 лева) – платени без основание поради нищожност на
договорите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
Договор за потребителски кредит № *********** г., с който е предоставен
кредит в размер на 1000 лева. В чл. 4, ал. 1 от текста на всеки от договора било
предвидено, че договорът за кредит се обезпечава с поръчителство или
банкова гаранция, като ако ищцата не намери такива, следва да сключи
договор с дружество, одобрено от кредитодателя, което да се съгласи да
поръчителства, иначе кредитът ще се отпусне със забавяне. Тъй като
поръчителството било платено – дължали се 781,15 лева допълнително, а
размерите на таксите, които ищцата плащала на поръчителите, не били
включени в размера на общия разход по кредита и в годишния процент на
разходите, то целите договори за кредит се явявали недействителни поради
липса на реквизит – правилно посочване на годишен процент на разходите
(ГПР), и поради това ищецът не бил дължал лихвите и неустойките, които бил
заплатил изцяло. Това било нелоялна търговска практика. Освен това
1
договорът за поръчителство бил нищожен и поради липса на основание,
защото кредитодателят и поръчителят са свързани лица, а и поради
противоречие с добрите нрави поради високата цена на поръчителството.
Поради това иска признаване на нищожността на клаузите и да му се върнат
част от платените въз основа на тях суми в посочените в първия абзац
размери. Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите
молби от ответника „К.“ ЕАД, с които исковете се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва, че ищцата е изтеглила описания в исковата
молба договор за кредит, като се твърди, че сключването на договора с втория
ответник не било задължително и ищцата подписала този договор
доброволно. Поради това не следвало разходите по този договор да били
отразени в ГПР по кредита и описани в него, защото кредит можело да се
изтегли и без поръчителство, но се усвоявал в друг срок. Признава се, че този
разход не е включен в ГПР. Договорът за предоставяне на поръчителство
подобрявал кредитоспособността на ищцата и затова тя плащала за тази
услуга. Поддържа се, че договорите били напълно отделни и независимо
сключени един от друг и съществуването и действителността на договора за
поръчителство не се отразявала на действителността на договора за кредит.
Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени четири отговора на исковите
молби от ответника „А.Т“ ЕООД, с които исковете се оспорват като
неоснователни. И този ответник признава сключването на двата договора от
ищцата, както и че разходите за поръчителство не са включени в ГПР по
договора за кредит, а също и че ищцата е платила 5 лева на поръчителя.
Излага същите доводи за свободно сключване на договорите и липса на връзка
между тях като другия ответник, поддържа, че свързаността между
дружествата не превръща договора за осигуряване на поръчителство в такъв,
сключен при липса на основание, защото дружествата били самостоятелни и
извършвали различни дейности. Иска отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр – за установителните искове, а по съединените
кумулативни осъдителни искове – чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. чл. 26, ал. 1,
предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: ищецът е изтеглил от първия ответник кредит в размер на
1000 лева с Договор за потребителски кредит № *********** г., в чл. 4, ал. 1
от който е предвидено, че следва да представи обезпечение с избран от него
2
поръчител или банкова гаранция, като ако не направи това е длъжен да
сключи договор за поръчителство с избрано от кредитодателя лице, като ако
не го направи кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена, като ГПР по
договора е изчислен без възнаграждението на втория ответник по договор от
27.07.2022 г., с който последният е приел да поръчителства възмездно за дълга
на ищеца към първия ответник, а ако бъде изчислен така, той ще е по-висок,
като не се спори и че ищецът е платил 5 лева на ответника.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: представените с
исковите молби писмени доказателства; задължаване на първия ответник да
представи справка от счетоводството си (което е длъжен да води по закон) за
платените по договора от 27.07.2022 г. от ищцата суми.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: издаване на ищеца на съдебни удостоверения за
снабдяване с данни за плащания от БНБ и поисканите експертизи, тъй като
ответниците не спорят по тези обстоятелства.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговорите на исковите молби и приложенията към тях да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 1104 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 23
октомври 2024 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове – за
установяване на нищожност на договор за кредит (само срещу първия
ответник) поради противоречие със закона – неправилно посочен ГПР с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, и на нищожност на клауза за
осигуряване на поръчителство от точно определено лице и договор за това
поради противоречие със закона или добрите нрави, евентуално – сключен без
основание – с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.
1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП
във връзка с чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, и чл. 19, ал. 1 и 4 ЗПКр, както и съединен
кумулативно осъдителен иск срещу втория ответник за връщане на
недължимото по договор за поръчителство, обявен за нищожен – чл. 34 ЗЗД
във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП във
връзка с чл. 22 ЗПКр.
Първата група искове – за нищожност на договора за кредит или клаузи
от него, предявени само срещу първия ответник, се уважават, ако съдът
3
установи, че между страните е сключен договор за кредит, в който има клауза,
която предвижда учредяване на обезпечение – поръчителство, което или не
обезпечава действителни възможни вреди, или в тежест на ищеца не е
уговорено индивидуално и накърнява в нарушение на изискванията за
справедливост и добросъвестност правата му, като го натоварва с
непозволени допълнителни разходи, а целият договор би бил нищожен, ако
кредитът не би могъл да се отпусне при същите условия без поръчител и
разходите за него не са включени при изчисляване на ГПР. Съединеният
кумулативно установителен иск за нищожност на договора за поръчителство
ще се уважи, ако се докаже сключване на такъв с условие за плащане, връзката
с договора за кредит, свързаност на кредитодател и поръчител, която не дава
основание да се приеме, че договорът има обезпечителна функция, както и
нарушаване на изискванията на добросъвестността и справедливостта.
Съединеният осъдителен иск се уважава, ако се установи, че поради
недействителност на договора за поръчителство поради посочените по-горе
причини, или поради недействителност на договора за кредит, по който се
обезпечават вземания, ищецът е заплатил на втория ответника
претендираните възнаграждения за поръчителство.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: ищецът е изтеглил от първия ответник кредит в
размер на 1000 лева с Договор за потребителски кредит № *********** г., в
чл. 4, ал. 1 от който е предвидено, че следва да представи обезпечение с
избран от него поръчител или банкова гаранция, като ако не направи това е
длъжен да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитодателя лице,
като ако не го направи кредитът може да му бъде изплатен след 14 дена, като
ГПР по договора е изчислен без възнаграждението на втория ответник по
договор от 27.07.2022 г., с който последният е приел да поръчителства
възмездно за дълга на ищеца към първия ответник, а ако бъде изчислен така,
той ще е по-висок, като не се спори и че ищецът е платил 5 лева на ответника.
ОБЯВЯВА за ОБЩОИЗВЕСТЕН съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и
ненуждаещ се от доказване следния факт: че ответникът „А.Т“ ЕООД е
еднолично дружество, чийто капитал е собственост на „К.“ ЕАД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи:
1. по исковете за недействителност на договора за кредит или клаузите
от него:
1.1. обвързването на договора за кредит с разходи за учредяването на
поръчителство;
1.2. размерът на тези разходи (който ще служи на съда за преценка дали
са нарушени изискванията за справедливост и равнопоставеност);
2. по осъдителния иск:
2.1. платените от него суми на поръчителя.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
4
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковите молби писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „К.“ ЕАД да
представи по делото в едноседмичен срок намиращи се у него писмени
документи: счетоводна справка за извършени от ищцата плащания по
договора за кредит – предмет на делото, вкл. с дати на плащане.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да приеме за установено, че
ищцата е заплатила на втория ответник чрез първия пълния размер на
възнаграждението за поръчителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за издаване на
съдебни удостоверения и за експертизи.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – А. Н. Е., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на ищеца,
съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5