Р Е Ш Е Н И Е
26.02.2021 год.
Номер
260033 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 03 (трети) декември Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 243 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Ю.А.А. с ЕГН **********, с адрес
***, срещу Наказателно постановление №0323-0019/09.06.2020 г., издадено от Директора
на ОДМВР Шумен.
В обстоятелствената част на жалбата се
съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление като издадено при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Жалбоподателят отрича
извършване на нарушението. Счита, че дори да има осъщественото нарушение следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай. Поради изложеното моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба по същество
поддържа изцяло изложеното в жалбата и моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, в писмено
заявление по същество от пълномощника, счита че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи
компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата дали е
осъществен състава на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 16.04.2020г., около
11.35 часа в гр.***
жалбоподателят се намирал на открито обществено място – пред хранителен магазин
*** на ул.***, без поставена защитна маска за лице, която да покрива
носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемична мярка въведена на
територията на Република България с т.9, част I от заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, изменена с негова заповед № РД-01-197/11.04.2020г., двете
издадени на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/. На жалбоподателя
бил съставен АУАН сер.АА, бл.№428249, рег.№ 19, като нарушена е посочена разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. чл.61, ал.1 от ЗЗ, който е връчен лично срещу
подпис на нарушителя. По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН на 21.04.2020г. е
депозирано сведение от нарушителя Ю.А., в което същият твърди че действително
на 16.04.2020г. бил в района на магазин Лидер, но бил с маска, свалена на
брадата му, тъй като пушел и казал на полицаите, че след като я изпуши ще си
сложи маската, като отговорил с арогантен тон: „Какво като не съм я сложил?
Айде да видим какво ще стане?“.
След съставяне на акта, преписката по
административно-наказателното производство била изпратена на основание чл.33,
ал.2 от ЗАНН на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено
престъпление по чл.355, ал.2 от НК във вр. чл.355, ал.1 от НК. С Постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 04.05.2020г. по преписка
вх. №1732/2020г. по описа на РП-Шумен, ТО-Велики Преслав било отказано образуването
на наказателно производство за престъпление от общ характер, като преписката
била върната на ОДМВР-Шумен с оглед преценка относно реализиране на административно-наказателната
отговорност на лицето. Въз основа на съставения АУАН и приобщените
доказателства, Директора на ОДМВР-Шумен е приел, че с действията си на
16.04.2020г., около 11.35 часа в гр.*** Ю.А.А. с ЕГН**********
се намирал на открито обществено място – пред хранителен магазин *** на ул.*** , без
поставена защитна маска за лице, която да покрива носа и устата, с което не е
изпълнил противоепидемична мярка въведена на територията на Република България
с т.9, част I от
заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, изменена с
негова заповед № РД-01-197/11.04.2020г., двете издадени на основание чл.63,
ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, с което е осъществил от обективна и субективна
страна административно нарушение по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за
здравето. Поради което с обжалваното Наказателно постановление № 0323-0019/09.06.2020г.
на основание чл. 36, ал.2, вр. чл.53, ал.1 от ЗАНН за административно нарушение
по чл.209а, ал.1 вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето, му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът, счита за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и
от писмените доказателства, приети по делото.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, и в законоустановения 7-дневен срок,
ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка,
съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните норми налагащи отмяна на последното.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №372з-845/24.03.2020 г. и Заповед № 372з-1313/14.05.2020г. при спазване на
законовите срокове по ЗАНН.
Показанията
на свид. В.Н. съдът кредитира изцяло, като обективни безпристрастни и логически
последователни, още повече че същите са поели и наказателна отговорност по
чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят
изцяло от сърбаните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител
– свидетеля В.Н., се установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време
на действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити
обществени места жалбоподателя се е намирал на обществено място, каквато се явява
пред хранителен магазин *** на ул.
*** в гр.***, което место представлява "обществено
место" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби
на Закона за здравето. С оглед на изложеното се налага извода, че Ю.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Възраженията
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП са неоснователни: в двата акта описанието на нарушението
отговаря на правната квалификация, пълно и точно пресъздава от обективна страна
извършеното нарушение; освен това дори и да е допусната
нередовност в АУАН, което в случая не е така, съгл.чл.53, ал.2 от ЗАНН се
издава НП, когато е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, което се установи по безспорен начин, в НП изключително подробно
са описани обстоятелствата на извършеното нарушение, като не може да се твърди
от нарушителя, че не е разбрал в какво е обвинен, заповедта на
Министъра на здравеопазването е обявена в официалния сайт на Министерство на
здравеопазването, на официалния сайт на РЗИ, което я прави известна на
гражданите на РБългария, освен това в медийното пространство изрично и
многократно бяха обявени противоепидемичните мерки, повтарям многократно,
своевременно и точно, поради което незнанието им от страна на жалбоподателя
противоречи на формалната и житейска логика и съдът го приема единствено като
твърдение в своя защита, целящо оневиняването му, в Закона за нормативните
актове изрично са посочени нормативните актове и Заповед на министъра не е от
тях, поради което не подлежи на обнародване в ДВ, превратното тълкуване на
Заповедите на МЗ, като нормативни актове не се споделя от настоящия съсътав;
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, като той е отказал да го подпише
и да получи препис от него, което е удостоверено с подписа на едни свидетел, със
Заповед №372з-1313/14.05.2020 г. и Заповед №372з-845/24.03.2020 г. и двете на
Директора на ОД на МВР – Шумен е определена компетентността на административнонаказващия
орган да съставя АУАН за нарушения по чл.209а от ЗЗ, преценката дали чрез определените
мерки със Заповедта на МЗ се защитава живота и здравето на хората не е от
компетеността на съда, най-малко подлежи на преценка от жалбоподателя, към
датата на извършване на деянието заповедта е била в сила за всички граждани, нарушителя е осъществил деянието и от субективна страна, като лично е
заявил пред полицейските служители, че не зачита разписаните правила за защита,
т.е деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
В тази връзка съдът съобрази подкрепя извода на прокурора, че
деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно
нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето
и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод
на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера
на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение
на вируса и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид,
поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай"
по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наличието на смекчаващи отговорността на нарушителя
обстоятелства е съобразено от административнонаказващия орган, който е наложил
наказание в предвидения в закона минимален размер.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след
извършване на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала
промяна, както в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за министъра на здравеопазването
да въвежда временни противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението
в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на
извършване на деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването
да издава съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След
изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ
/изм. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, поради което и разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / препраща именно към текста на чл. 63, ал.
4 от ЗЗ.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ /в сила от 09.04.2020 г. / предвижда наказание "глоба" в размер
от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал
е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил
наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева, излагайки конкретни
мотиви относно решението си, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира,
че същото е ясно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същият
да реализира правата си по един адекватен начин.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление №0323-0019/09.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Шумен е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски в размер на 100.00
лв. /чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и искането следва да бъде
уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №0323-0019/09.06.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР Шумен, с което на Ю.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушение по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от Закона за здравето и на
основание същата разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 300.00 лв. /триста лева/.
ОСЪЖДА Ю.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОДМВР - Шумен направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв./сто лева/.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: