Решение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                        

 

                                                 № 94

  

                               гр.Добрич     14.04.2020 год.      

 

                      В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На четвърти март                                               2020 год.

В публичното заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

Секретар:РУМЯНА РАДЕВА

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №17 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.* и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.П.Н. *** срещу решение №1320/03.*.2019 г. по гр.д.№2224/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Е. П. П.” АД-гр.Варна иск с правно основание чл.*4 ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2 843,45 лв,претендирана от ответника по фактура №** от 14.06.2019 г.,начислена като корекция на електрическа енергия  за периода 14.06.2017 г.-13.06.2018 г. за обект на адрес в град Добрич,бул. „Р.”,бл.*,ап.* с абонатен номер ** и клиентски номер ***,отчетена при извършена техническа проверка на електромера в регистър 1.8.3,който не е видим за отчитане на дисплея  на СТИ,като въззивницата Н. е осъдена да заплати на горното дружество разноски по делото в размер на 200 лв хонорар на вещо лице и  514,85 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.Според въззивницата атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.От доказателствата по делото не били установени датата на активиране на регистър 1.8.3 и неговите показания към 14.06.2017 г.-начало на корекционния период,като не можело да се установи дали цялата енергия в този регистър е потребена през процесния период.Нямало данни нито за авторството на софтуерната манипулация,нито въззивницата да е разполагала с такъв софтуер.Липсвали доказателства ответното дружество да е доставило и да е потребена от въззивницата енергията в третия регистър,както и какви са били показанията по тази тарифа към датата на монтиране на електромера.Дружеството не доказало реалното количество доставена енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.Липсвали данни за неправомерна намеса от страна на абоната и доказателства в кой часови диапазон и в какъв времеви период са изразходени количествата енергия.Решението почивало на предположения.Хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ в случая била неприложима,тъй като не се установило при монтажа на СТИ регистър 1.8.3 да е бил с нулеви показания.В случая била отпаднала и възможността за преизчисление на количествата енергия съобразно ОУ и извършеното по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 г. преизчисление било незаконосъобразно.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на иска.Претендират се сторените от въззивницата разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемото дружество „Е. П. П.“ АД-гр.Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените в настоящата инстанция разноски,като навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от другата страна.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на 05.*.2019 г.,а жалбата е подадена на 18.*.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 19.*.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищцата от установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е и правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№2224/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на основание чл.*4 ал.1 от ГПК от Г.П.Н. *** срещу „Е. П. П.” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №** за обект,находящ се в гр.Добрич,бул.“Р.“,бл.*,ап.*,не дължи на ответника сума от 2 843,45 лв,начислена по реда на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ като корекция на сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г.,за която сума е издадена фактура №**/14.06.2019 г.Искът е изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.

Няма спор,че на 13.06.2018 г. от служители на „Е. С.” АД-гр.Варна е извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №**,с който се измерва доставената в имота на ищцата в гр.Добрич,бул.“Р.“,бл.*,ап.* ел.енергия,за което е съставен и констативен протокол №**/13.06.2018 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол №**/04.06.2019 г. на БИМ,ГД „М. И. У.”,РО-гр.Р..Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 015422,130 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.

В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега КЕВР/,”Е. П. П.” АД коригира сметката на потребителя Н. за посочения обект за период от 14.06.2017 г. до 13.06.2018 г. и е издадена фактура №**/14.06.2019 г. на стойност 2 843,45 лв със срок за плащане до 24.06.2019 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от *.06.2019 г. на лист 36 от делото на ДРС/.

Не е спорно,че за периода на корекцията страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищцата заплаща доставената за собствения й недвижим имот в гр.Добрич електроенергия,отчитането на която се извършва с демонтирания електромер.Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/20* г.,в сила от 17.07.20* г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/*.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на сметката на ищцата.Ищцата Н. дължи коригираната сума от 2 843,45 лв поради следните съображения:

От заключението на вещото лице Веселин Чолаков по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет регистър 1.8.3,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена е едва при проверката на 13.06.2018 г.Преминалата от захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно потребената от ищцата ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена дата на активиране на регистър 1.8.3 до демонтажа на СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в цитираната фактура от 14.06.2019 г. са приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 36 от делото на ДРС.Периодът на корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.От отговора на вещото лице по поставените му задачи се установява,че процесното СТИ не е програмирано от „Е. С.” АД /старо наименование „Е. П. М.“ АД/ при монтажа му,а параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни тарифни регистъра-1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/,като в протокола за монтажа /лист 44 от делото на ДРС/,извършен на 27.*.2016 г.,са отразени нулеви начални показания само по горните два тарифни регистъра.За тарифен регистър 1.8.3 липсва отразяване в протокола какви показания има към датата на монтажа.

Не е спорно по делото съгласно изявленията на страните в съдебно заседание на 04.03.2020 г. пред ДОС,че електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява единствено четене на данните в паметта на електромера.Последното означава,че горните правни субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по тарифа 1.8.3 в паметта на уреда.

Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение на чл.48-чл.51/,като за периода на начисляване на електроенергия по процесната фактура /14.06.2017 г.-13.06.2018 г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи /отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар ответното дружество да е посочило като основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищцата и тези,въведени в информационната система при ответника,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното.Правоотношението между страните обаче съставлява договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.

В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено определено количество енергия,но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената електроенергия не е отчетена от електроразпределителното дружество,влече като последица ангажиране отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.

При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №*4/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
        В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ,както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищцата /следва от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта,че електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.В резултат на неправомерното вмешателство доставената в обекта на ищцата електроенергия по тарифа 1.8.3 не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от ищцата Н..Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищцата.То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е виновното поведение на ищцата-купувач,като се има предвид,че ответникът,електроразпределителното дружество и БИМ,извършил експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача /ищцата/.Поради горното ищцата Г.П.Н. дължи да заплати стойността на доставената й електроенергия в посочения обем по тарифа 1.8.3.Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия,но това е без значение,защото доставената енергия е остойностена от ответника по цени за технологични разходи,а последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да се установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект,което в случая е осъществено на 27.*.2016 г.Така процесният период,за който се претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на монтажа и следва да бъде зачетен като обоснован.

Предвид изложеното процесното количество електроенергия,начислено от ответника на стойност от 2 843,45 лв,се дължи от ищцата по сключения между тях договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,присъдени на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника по делото „Е. П. П.“ АД-гр.Варна.

С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата-въззивник Г. П. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ответника-въззиваем „Е. П. П.“ АД сторените от последния във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски,които изрично са претендирани от него.Дружеството е сторило разноски в размер на 1 020 лв с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено според договора за правна защита,фактура и пл.нареждане на листи 26-28 от делото на ДОС.Наведено е от въззивницата Н. възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното адвокатско възнаграждение,което е основателно.По правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая минималното възнаграждение за адвокат за една инстанция се равнява на 429,04 лв.Като се начисли и ДДС,същото е в размер на 514,85 лв.Платеното от въззиваемия възнаграждение в размер на 1 020 лв с вкл.ДДС надвишава почти два пъти минималното такова.Последното е прекомерно,тъй като делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност,поради което възнаграждението следва да бъде намалено до минимума по Наредбата,т.е. до размер от 514,85 лв с ДДС.

При горния изход от спора въззивницата Г. П.Н. няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1320/03.*.2019 г. по гр.д.№2224/2019 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „Е. П. П.“АД-гр.Варна,район „В. В.“,В. Т.-Г, бул.„Вл. В. ” №*,ЕИК ** сума в размер на  514,85 лв /петстотин и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски под формата на изплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                        2.