Р Е Ш Е Н И Е
№
02.05.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8590/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл. 372, вр. чл. 367 от ТЗ и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Депозирана
е искова молба от ЕТ ”Ш.М.Б.”, с. ***, представлявано от м.к.б, чрез адв. Ж. Д.,
против „ТАЙРЕКО”ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Р.К. и Г.И, с
която се твърди, че въз основа на заявка- договор за извършване на автомобилен
превоз, ищецът е извършил транспортна услуга, за което е издадена фактура
№**********/24.03.2017г, с получател-ответното дружество, на стойност
3989,89лв., с ДДС. Твърди се, че фактурата, заедно с два броя ЧМР
товарителница, са получени от ответника, без забележки, на 27.03.2017г. Твърди
се, че от страна на ответника, има частично плащане по фактурата, в размер на
612,93лв., на 31.08.2017г. Твърди се, че въз основа на заявка- договор за извършване
на автомобилен превоз, ищецът е извършил транспортна услуга, за което е
издадена фактура №**********/18.05.2017г., на стойност 3497,03лв. с ДДС. Твърди
се, че фактурата, заедно с два броя ЧМР товарителница, са получени от ответника
на 19.05.2017г., без забележки. Твърди се, че в 30- дневният срок от получаване
на фактурата, няма извършено плащане от страна на ответника. Твърди се, че въз
основа на заявка- договор за извършване на автомобилен превоз, ищецът е
извършил транспортна услуга, за което е издадена фактура №
**********/25.05.2017г на стойност 3497,03лв. Твърди се, че фактурата, заедно с
два броя ЧМР товарителница, са получени от ответника на 26.05.2017г., без
забележки. Твърди се, че в 30- дневният срок от получаване на фактурата, няма
извършено плащане от страна на ответника. Моли съдът да постанови решение с
което да осъди ответника, да заплати сумите, както следва: сумата от
3376,96лв.-главница, съставляващ неизплатен остатък по фактура
№**********/24.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ,
до окончателното й изплащане и сумата от
123,13лв.- лихва за забава, за периода 27.04.2017-03.09.2017г; сумата от
3497,03лв.- главница по фактура №**********/18.05.2017г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане, и сумата от
75,92лв.- лихва за забава, за периода 19.06.2017-03.09.2017г; сумата от
3497,03лв.- главница по фактура №**********/25.05.2017г., ведно законната
лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане и сумата от 69,11лв.
лихва за забава, за периода 26.06.2017-03.09.2017г. Претендират се разноски.
В
срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът „ТАЙРЕКО” ООД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от Р.К. и Г.И, чрез адв. К. П. изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че има плащане
изцяло на задължението по фактура №**********/24.03.2017г. По отношение на
останалите два твърдени в ИМ заявки- договори за превоз, за които са издадени
фактура №**********/18.05.2017г. и фактура №**********/25.05.2017г., се твърди,
че такива договори между страните не са сключвани, а фактурите и
товарителниците не са подписвани от представител на дружеството- ответник и
същото не е изразявало воля в такава насока.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
С
определение № 4563/12.12.2017г влязло в сила, производството по делото е
частично прекратено, на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска, за
сумата от 3376,96лв.- главница по фактура №**********/24.03.2017г.
По делото
са представени два броя заявки- договор за автомобилен превоз на товари, с дата
на товарене-съответно на 22.03.2017г. и на 10.05.2017г., с възложител – отв.
дружество ТАЙРЕКО ООД, и превозвач- ищеца ЕТ Ш.М.Б. В заявките е посочен ДК№ на
автомобила, адрес на товарене, цена на навлото, тонаж. В заявките е посочено
също, че плащането ще се осъществи в срок до 30 дни от получаване на два броя
оригинална ЧМР товарителница, подписана и подпечатана от изпращач и получател
без забележи, и оригинална фактура за извършен транспорт и всички останала
документи, придружаващи товара. По делото, от страна на ищеца, са представени в
оригинал, ЧМР товарителниците, представени с ИМ, ведно с кантарни бележки-
съответно от 12.05.2017г. и от 20.05.2017г., за приемане на стоката. По делото,
няма откривано производство по оспорване истинността на тези документи,
доколкото липсва изрично искане за това. В тази връзка, съдът приема, че направеното
от страна на ответника оспорване в отговора на ИМ, касае въпроса по същество-
или съществуват ли между страните по делото договорни отношения, въз основа на
сключен договор за превоз. Съдът констатира, че посочените ДК№ на автомобилите,
в заявките за превоз съответстват на номерата на автомобилите, отразени в ЧМР
товарителниците, за извършен превоз. Последните са надлежно подписани и подпечатани
както от превозвача, така и от възложителя.
По делото,
е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: в
счетоводството на ищеца са надлежно осчетоводени по сметка 411 „клиенти”,
процесните две фактури- №**********/18.05.2017г. на стойност 3497,03лв с ДДС и №**********/25.05.2017г.,
на стойност 3497,03лв с ДДС, и двете платими по банков път. ВЛ е посочило, че
по фактурите е внесен начисленият ДДС в републиканския бюджет. Посочено е също,
че счетоводните записвания на ищеца са правилни. ВЛ е посочило също, че при
проверка в счетоводството на ответника е установено, че процесните фактури са
осчетоводени по сметка 401- доставчици. ВЛ е установило, че в счетоводството на
ищеца е отразено неизплатено салдо по двете фактури от общо 6994,06лв., което
съответства на счетоводните записвания на ответника. В изчислило, че лихвата
за забава върху сумата от 3497,03лв-по фактура №**********/18.05.2017г.,
за периода 19.06.2017-03.09.2017г е в
размер на 74,95лв., а върху главницата по фактура №**********/25.05.2017г., в
размер на 3497,03лв, за периода 26.06.2017-03.09.2017г, е в размер на 68,13лв. ВЛ
е посочило, че тъй като по фактурите няма падеж, лихвата за забава е изчислена
съобразно посоченото в ИМ от ищеца.
По делото,
като свидетел е разпитан Кристиян Байчев- си на ЕТ, който посочва, че работи
като спедитор към ЕТ. Посочва, че от ответната фирма са давали адреси, за да може превозвача- ищец, да направи оферта
за цената на превоза- навло. Посочва, че ако офертата ги устройва, от Тайреко
изпращат заявка, в която е посочен номер на камиона, от къде ще се товари и до
къде е превоза, както и тонаж. Посочва, че кореспонденцията между фирмите се
извършва само по имейл. Посочва също, че по процесните заявки е товарено от
Германия, и е разтоварвано в Плевен, като преди да се разтовари стоката, се минава
през кантар. Посочва също, че винаги са превозвали отпадъчни материали. Св.
Байчев посочва, че печатът, положен върху ЧМР товарителницата/ предявена му в
с.з./, в лявата долна част от документа е поставен при товаренето, средния
печат е техен, и третия- на възложителя- Тайреко, след разтоварването на в
тяхна база, когато се подписва и
кантарната бележка. Свидетелят посочва също, че от страна на Тайреко никога не
са имала възражения по товара.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 372, вр. чл. 367 от ТЗ.
Съобразно
нормата на чл. 367 от ТЗ, с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу
възнаграждение, за превози до определено място лице, багаж или товар, като
съобразно нормата на чл. 372, ал.1 от ТЗ, товародателят плаща възнаграждението
при сключването на договора, освен ако не е уговорено друго. В случая,
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по
ССЕ, съдът намира за установен факта на съществуване на договорни отношения
между страните, въз основа на сключени договори за превоз на товари. Същите са
обективирани в представените заявки- договори, и в оригинал ЧМР товарителници.
По делото се установява също, че ищецът – превозвач, е изправна страна по договора,
с оглед на представените кантарни бележки, подписани и подпечатени от страна на
ответника, с които същият удостоверява получаването, без забележки на стоката,
от страна на превозвача. По делото се установява също, че процесните две
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника, отразени като
неизплатени. По делото се установява също, че от страна на ответника е налице
плащане – на главницата по фактура №**********/24.03.2017г., довело до прекратяване на производството по делото в
тази му част. По делото, от страна на ответника- възложител по договора
за превоз, не се представиха
доказателства за заплащане на дължимото възнаграждение, съобразно на
разпределената доказателствена тежест. По делото се установи, че страните по
превозния договор, са уговорили друг срок за заплащане на възнаграждението, различен
от момента на товарене или на получаване на стоката – а именно- в срок до 30 дни от получаване на
два броя оригинална ЧМР товарителница, подписана и подпечатана от изпращач и
получател без забележи, и оригинална фактура за извършен транспорт и всички
останала документи, придружаващи товара. Съдът намира, че падежът на задълженията
по двете фактури е настъпил, с оглед на представените доказателства и факта на осчетоводяване
на процесните фактури от ответника.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 372, вр. чл. 367 от ТЗ, е
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати сумата от 6994,06лв.,
задължение по фактура №**********/18.05.2017г. на стойност 3497,03лв с ДДС и по
фактура №**********/25.05.2017г., на стойност 3497,03лв с ДДС, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното й изплащане.
По иска
с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По делото, с протоколно
определение от 04.04.2018г, е прието изменение размера на иска по чл.86 от ЗЗД,
чрез неговото намаляване, като претендираната лихва за забава върху главницата
от 3497,03лв- по фактура №**********/18.05.2017г.,
за периода 19.06.2017-03.09.2017г., е в размер на 74,95лв., а претендираната
лихва за забава, върху главницата от 3497,03лв., по фактура №**********/25.05.2017г.,
за периода 26.06.2017-03.09.2017г, е в размер на 68,13лв.
Както
бе посочено по – горе, съдът намира, че падежът на задълженията по фактури е
настъпил и ответникът- възложител е изпаднал в забава, с изтичане на 30-дневния
срок от издаването на фактурите- съответно на 19.06.2017г. и на 26.06.2017г. С оглед
изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на лихва е изцяло основателен и
следва да бъде уважен .
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден за заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 2147,05лв., вкл. и разноски по
изп. дело, образувано въз основа на издадена обезпечителна заповед .
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 372, вр. чл. 367 от ТЗ, “ТАЙРЕКО”
ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.К. и Г.С.И- заедно, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Ш.М.Б.”, ЕИК *********, представлявано от М.К.Б, сумата
от общо 6994,06лв., съставляваща задължение по
фактура №**********/18.05.2017г. на стойност 3497,03лв с ДДС и по фактура №**********/25.05.2017г.,
на стойност 3497,03лв с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба-. 04.09.2017г.. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, “ТАЙРЕКО”ООД,
гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.К. и Г.С.И- заедно, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Ш.М.Б.”, ЕИК *********, представлявано от М.К.Б, сумата
от 74,95лв.- лихва за забава, върху главницата от 3497,03лв. по фактура №**********/18.05.2017г.,
за периода 19.06.2017-03.09.2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, “ТАЙРЕКО”ООД,
гр. Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.К. и Г.С.И- заедно, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „Ш.М.Б.”, ЕИК *********, представлявано от М.К.Б, сумата
от 68,13лв.- лихва за забава, върху главницата от 3497,03лв. по фактура №**********/25.05.2017г.,
за периода 26.06.2017-03.09.2017г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, “ТАЙРЕКО”ООД, гр. Плевен, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.К. и Г.С.И- заедно, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕТ Ш.М.Б.”, ЕИК
*********, представлявано от М.К.Б, сумата от 2147,05лв., съставляващи
направени по делото разноски.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: