Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 29.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1145 по описа за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 73 от ЗС и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В.С.М. твърди, че в качеството на наследник по закон, тя придобила собствеността върху ½ идеална част от УПИ, находящ се в гр. София, бул. „*** *********, целият с площ от 365 кв.м. съставляващ парцел XIV-151, кв. 10 по плана на гр. София, местност Крива река. Ищцата заедно с друг съсобственик учредили в полза на „Т.“ ООД право на строеж върху мястото, срещу поето договорно задължение на строителя за построяване на сграда и прехвърляне на обособени обекти от нея.  Доколкото този договор бил развален поради неизпълнение от страна на суперфициаря „Т. ООД“ - по силата на приращението ищцата придобила ½ идеални части от правото на собственост върху обособен обект - офис №2, намиращ се в построената сграда в гр. София на бул. „*********, със застроена площ от 94.52 кв.м., състоящ се от три офисни помещения с тераси, санитарен възел и коридор, подробно индивидуализиран в исковата молба. На 20.06.2005г. ответниците В.М. и И.М. установили незаконосъобразно фактическа власт  върху целия имот и без правно основание продължавали да държат недобросъвестно имота. С предявената искова молба от 25.07.2006г. с основание чл.108 от ЗС ищцата отправила покана към ищците да й предадат фактическата власт върху имота. С нотариална покана, връчена на ответниците на 20.02.2013г., ищцата отправила искане да й заплатят обезщетение в размер от по 350 лева/месечно, поради недобросъвестното лишаване от ползването на собствения й имот, заедно със законната лихва, считано до последния ден на месеца за който се отнася обезщетението. В качеството на ответник по инициирано от В.М. (ответника) исково производство – ищцата М. предявила насрещен иск за присъждане на обезщетение заради лишаването и от възможността да ползва процесния имот, като негов собственик, за периода от 20.06.2005г. до 01.03.2010г. Така предявеният насрещен иск бил отделен за самостоятелно разглеждане в друго производство, като размерът му възлизал на сумата от 29 968 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба. С искова молба от 11.11.2014г. ищцата предявила и последваща претенция за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на имота, за периода от 01.03.2010г. до 31.12.2012г. в размер на 11 717,00 лева, заедно с лихва за забава и законна лихва, считано то датата на исковата молба. Всички споменати претенции на ищцата срещу ответниците В.М. и И.М. характеризирали ищцата в качество на кредитор за парично вземане спрямо тези двама ответници за следните суми: за сумата от 29 968 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 20.06.2005г. до 01.03.2010г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.03.2010г. до окончателното плащане (предмет на спора по гр.д. 2935/2017г. по описа на I-13 състав СГС); за сумата от 11 770 лева, представляващи обезщетение  за лишаване от ползване на имота, за периода от 01.03.2010г. до 32.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 11.11.2014г. до окончателното изплащане и мораторна лихва начислена за периода от 01.04.2010г. до 11.11.2014г. (предмет но спора по гр.д. №61579/2014г. по описа на 118 състав на СРС); за сумата от 12 000 лева , представляващи обезщетение за лишаване ползване на имота в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва считано от датата а исковата молба 20.10.2017 до окончателното плащане и мораторна лихва върху сумата, начислена от 01.02.2013г. до 20.10.2017г.; за сумата от 7 000 лева, представляващи обезщетение за лишаване от правото за ползва имота за периода от 01.01.2016г. до 20.10.2017г., ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба 20.10.2017г. до окончателното плащане и за мораторната лихва, дължима за периода от 01.02.2016г. до 20.10.2017г.;  за сумата от 4 832 лева, представляваща дължими съдебни разноски по гр.д. №16075/2006г. по описа на 47-ми състав на СРС; за сумата от 750 лева, представляваща дължими съдебни разноски по гр.д. №8204/2015г. по описа на 77-ми състав на СРС.

В качеството на длъжници на ищцата за споменатите парични вземания, ответниците В.М. и И.М. се разпоредили с недвижими имоти, като дарили на другите две ответници – дъщерите си Ц.В.М.-З. и Н.В.М. недвижими имоти. Чрез Договор за дарение на недвижим имот при запазено право на ползване от 19.05.2016г., обективиран в Нотариален акт № 61, том І, рег. № 873, дело № 48 от 2016г. на нотариус Ю.К.с рег. № 646 в регистъра на НК, било извършено дарение в полза на Ц.В.М.-З.,  а с Договор за дарение на недвижим имот при запазено право на ползване от 25.05.2016г., обективиран в Нотариален акт № 101, том І-1, рег. № 1685, дело № 72 от 2016г. на нотариус Ж.Б.с рег. № 003 в регистъра на НК било извършено дарение в полза на Н.В.М..

Чрез споменатите сделки било намалено чувствително секвестируемото имущество на ответниците – длъжници В.Н.М. и И.И.М., с което били увредени правнозначимите интереси на ищцата, в качеството й на кредитор, да се удовлетвори от имуществото на тези двама ответници. Последните всъщност целели да се възпрепятства възможността на ищцата да удовлетвори вземанията си за лишаване от правото й да ползва имота. Останалите две ответници, които получили даренията - Ц.В. М.-З. и Н.В.М. също знаели за увреждането. Тъй като тези две ответници били дъщери на дарителите - спрямо тях, като преобретатели била приложима презумцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

v  При изложените фактически твърдения, след допуснатото изменение на иска в открито заседание на 03.10.2019г., ищцата претендира за осъждане на ответниците В.М. и И.М. да й заплатят на основание чл. 73 от ЗС обезщетение за лишаване ползване на собствения и имот както следва – сумата от 5798, 75 лева от всеки от тях, дължимо за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., представляващи половината от общата сума на обезщетението в размер на 11 597, 50 лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 20.10.2017г. до деня на окончателното плащане.

v  При условията на евентуалност - ако горната претенция бъде отхвърлена, като неоснователна- ищцата претендира за осъждане на ответниците В.М. и И.М. да й заплатят солидарно на основание чл. 73 от ЗС обезщетение за лишаване ползване на собствения й недвижим имот в размер на сумата от 11 597, 50 лева и да бъдат осъдени да й заплатят на оснвание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на сумата от 3709, 33 лева, представляваща сбора от изтеклите задължения за мораторна лихва върху всяка дължима наемна цена, в периода от 01.02.2013г. до датата на исковата молба - 20.10.2017г. при начален падеж 01.02.2013г.

v  При изложените фактически твърдения, ищцата претендира на основание                      чл. 135 от ЗЗД, спрямо ответниците В.Н.М., И.И.М. и Ц.В. М.-З., да бъде обявена относителната недействителност на сключения между тези ответници Договор за дарение на недвижим имот от 19.05.2016г., обективиран в Нотариален акт № 61, том І, рег. № 873, дело № 48 от 2016г. на нотариус Ю.К.с рег. № 646 в регистъра на НК.

v  При изложените фактически твърдения, ищцата претендира на основание чл. 135 от ЗЗД, спрямо ответниците В.Н.М., И.И.М. и Н.В.М. да бъде обявена относителната недействителност на сключения между тези ответници Договор за дарение на недвижим имот от 25.05.2016г., обективиран в Нотариален акт № 101, том І-1, рег. № 1685, дело № 72 от 2016г. на нотариус Ж.Б.с рег. № 003 в регистъра на НК.

С оглед очаквания от нея изход на спора, ищцата претендира за осъждане на ответниците, да й заплатят направените съдебни разноски.

Ответниците В.Н.М. и И.И.М. оспорват предявените искове за парични вземания, като оспорват заявеното от ищцата качество на кредитор на посочените в исковата молба парични вземания, доколко тези вземания действително били предявени пред съда, но били предмет на спор по невлезли в сила съдебни актове, съответно - вземанията на ищцата все още не били ликвидни и изискуеми. Ответниците поддържат, че са предявили срещу ищцата претенция за заплащане стойността на извършените подобрения в процесния недвижим имот, в размер на сумата от 32 434 лева, която претенция била предмет на разглеждане по висящо гр.д.№ 5000/2017г. по описа на 24-ти състав на СРС. Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че препятстват възможността й да ползва процесния имот, респ. че са я лишили от ползването му. Оспорват основателността на иска за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за лишаване от ползването на имота в периода от 01.01.2013г. до 20.02.2013г. Оспорват размера на предявените искове по чл. 73, ал.1 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД. Релевират възражения за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземанията за дължими обезщетение за лишаване ползване на имота, за период - считано от отправяне на поканата за доброволно изпълнение - до предявяване на исковата молба. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на вземанията за мораторна лихва, считано в периода от три години преди предявяване на исковата претенция. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните дължими сумите за мораторна лихва в периода от 01.2013г. до датата на подаване на исковата молба 20.10.2018г. Релевират възражение за прихващане на процесните суми със сумите, предмет на гр.д. №5000/2017г. по описа на 24-ти състав на СРС. В хипотезата на уважаване на тази искова претенция, според ищците, съдът следвало да вземе предвид правните настъпилите последици на прихващането и отричайки качеството на кредитор за ищцата- да отхвърли също и предявените от нея искове с правно основание чл. 135, ал.2 от ЗЗД.

Ответниците В.Н.М. и И.И.М., както и всяка от ответниците Ц.В. М.-З. и Н.В.М. оспорват и предявените срещу тях искове, с правно основание чл.135, ал.2 от ЗЗД. Твърдят, че извършените разпоредителни действия не са насочени към увреждане на интересите на кредитор, в частност – на ищцата като хипотетичен кредитор. Оспорват заявеното от ищцата нейно качество на кредитор за парично вземане спрямо първите двама ответници (прехвърлителите по атакуваните правни сделки).  С нотариални покани от 12.05.2016г. и 03.08.2016г. ответниците извършили прихващания с вземания на ищцата за разноски срещу техни съществуващи вземания в по-големи размери. С писма от 20.02.2014г., 10.03.2015г. и 12.03.2015г. ответниците отправили покана към ищцата, да уредят отношенията си по доброволен ред. Сочат, че извършването на процесните безвъзмездни сделки не било резултат от недобросъвестни действия, които да целят увреждането интереса на ищцата. Тъй като ответниците също претендирали срещу ищцата за заплащане на направените подобрения в имота, а размерът на вземанията на ответниците превишавал размера на вземанията на ищцата, поради което исковете й по чл. 135, ал.2 от ЗЗД били неоснователни. Ответниците оспорват твърденията на ищцата, че имотите, предмет на безвъзмездните разпоредителни сделки, представлявали единственото имущество на двамата ищци. Поддържат тезата, че ако исковете с правно основание чл.73 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД  бъдат признати за основателни, следвало да бъде прогласена относителна недействителност само по отношение на единия от двата договори за дарения, защото стоността на единия имот превишавала значително размера на вземането, което ищцата твърди да притежава. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса - ответниците претендират за осъждане на ищцата, да им заплати сумата на направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Като зачита силата на пресъдено нещо на постановеното Решение от 09.12.2015г. по гр.д.№13615/2015г. по описа на III-б възз. състав при СГС, влязло в сила на 20.04.2016г., съдът приема, че ищцата е собственик на 1/2 идеални части от недвижим имот: офис №2, находящ се на първи етаж от жилищна сграда с административен адрес: гр. София, бул. „Ген. ********* със застроена площ от 94,52 кв.м., състоящ се от три офисни помещения с тераси, санитарен възел и коридор, при съседи: изток-калкан, запад – офис№3, север- офис №3, стълбищна площадка и офис №1, юг-вътрешен двор, заедно с мазе №7 с площ от 5,88 кв.м., при съседи на мазето: изток-коридор, запад-мазе №6, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Съдържанието на приетата като доказателство /на стр. 184 от делото/ Нотариална покана с рег. № 2196, том ІІб, Акт № 57 на нотариус И. Н., която е адресирана от ответниците В. М. и И.М. до В.М. мотивира извода, че след предявяването на иска - адресантите на поканата са изразили готовност да предоставят фактическа власт върху процесния имот, като осъществят среща на 27.04.2018г. за предаване на ключовете от имота. Споменатият документ, в контекста на установените факти в рамките на постановеното Решение от 09.12.2015г. по гр.д.№13615/2015г. по описа на III-б възз. състав при СГС,  допринасят за формиране на обоснован извод, че за визирания в исковата молба по настоящото дело период от време, включително до предявяването на исковата молба - на 20.10.2017г., именно двамата ответници са осъществявали изключителна фактическа власт върху процесния недвижим имот.

Това е така, доколкото единственото логическо умозаключение, основано на съдържанието на поканата, мотивира извод, че ответниците желаят да предадат владение, което именно те осъществяват.  Съдържанието на поканата трябва да бъде третирано като еднозначно извънсъдебно признание на споменатия факт.

Заключението на приетата съдебно- техническа (оценителна) експертиза, което е изготвено от вещо лице инж. Я.Т. мотивира извода, че средната пазарната оценка на ползването на процесния недвижим имот- офис №2, намиращ се в сградата на бул. „*******, изчислено за процесния период, който е с продължителност от 36 месеца - преди датата на предявяването на иска, възлиза приблизително на 644 лева месечно и съответно на 23 195 лева за целия период.

Заключението на приетата съдебно- техническа (оценителна) експертиза, което е изготвено от вещо лице С.И. мотивира извода, че размерът на обезщетението за забавено плащане/мораторна лихва/, върху сумата от 322 лева месечно, за процесния период, който е с продължителност от 01.02.2013г. до 20.10.2017г. възлиза общо на 3 709, 33 лева.

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 61, том І, рег. № 873, дело № 48 от 2016г. на нотариус Ю.К.с рег. № 646 в регистъра на НК сочи, че чрез обективирания в него договор за дарение от 19.05.2016г., първите двама ответници В.Н.М. и И.И.М. са се разпоредили безвъзмездно в полза на третата ответница Ц.В. М.-З., с правото на собственост върху недвижим имот, с идентификатор 68134.4083.284.2.156 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт № 101, том І-1, рег. № 1685, дело № 72 от 2016г. на нотариус Ж.Б.с рег. № 003 в регистъра на НК сочи, че чрез обективирания в него  Договор за дарение на недвижим имот от 25.05.2016г. – първите двама ответници  - В.Н.М. и И.И.М. са се разпоредиби безвъзмездно в полза на четвъртата ответница Н.В.М. с правото на собственост върху недвижим имот, с идентификатор 68134.4083.286.3.405 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Страните не спорят и съдът приема за установено, че лицата, в полза на които са направени процесните две дарения -  ответницата Ц.В. М.-З. и ответницата Н.В.М. са низходящи по права линия от първа степен /дъщери/ на дарителите – ответниците В.Н.М. и И.И.М..

Страните не спорят, че ищцата в настоящия процес В.С.М. от една страна и от друга страна - ответниците в настоящия процес В.Н.М. и И.И.М. са насрещни страни по множество граждански дела, част от които са приключили, а други не са приключили, включително и че същите са страни по изпълнително дело № 2298/2013г. по описа на ЧСИ Д.В.с рег. № 861 при КЧСИ.

За установяване процесуалното развитие на висящите производства по отправени съдебни претенции прежду страните в настоящия процес  - съдът прие като доказателства съдебни удостоверения и преписи от съдебни актове, но тяхното детайлно обсъждане не се налага, като се релевантните за разрешаване на конкретния спор факти.

Приетите като доказателства Нотариална покана с рег. № 1560/, том І, акт 59 и Нотариална покана с рег. № 822, том І, акт 31 на нотариус Ю.К.мотивират извод за направените с тях волеизявления за прихващане на насрещни задължения, от страна на ответниците- аресанти В.Н.М. и И.И.М., до ищцата В.С.М., в качество на адресат.При така установената фактическа обстановка, от анализа на релевантните за спора факти се налагат следните правни изводи:

            По допустимостта на предявените искове;

Предмет на спора е претендираното от ищцата право, да получи от първите двама ответници сумата, която тя твърди да й се дължи, като обезщетение по чл. 73 от ЗС. Предмет на спора е също предвиденото в чл. 135, ал.1 от ЗЗД право на ищцата, която се домогва да се легитимира като кредитор за парично притезания на ответниците - да претендира относителната (спрямо нея като кредитор) недействителност на правните сделки, с които първите двама ответници се разпореждат - намалявайки имуществото си и засягайки интересите й на кредитор.

Правният интерес на ищцата от предявяването на исковете следователно произтича от от твърдението на ищцата, че тя има качеството на кредитор по отношение на първите двама ответници, които от твърдението, че те съзнателно са осъществили безвъзмездно имуществено разпореждане със свое имущество, възнамерявайки да накърнят възможността й да насочи изпълнението към имотите, с които те са се разпоредили.  Правният им интерес произтича от хипотезата, която предоставя право на кредитора - да удовлетвори своето парично притезание, като насочи изпълнението именно върху недвижимите имоти, с който неговият длъжник се е разпоредил, в полза на трето лице - недлъжник. 

 Именно по тази причина, всяка от споменатите претенции има различен предмет, но исковете са процесуално допустими. Уместно е да се отбележи, че от формална страна – тези искове са предявени срещу страни с надлежна процесуална легитимация, която кореспондира в фактическите твърдения в исковата молба.

По основателност на претенциите с правно основание чл. 73, ал.1 от ЗС;

Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.

В контекста на развилото се правно отношение – като последица от  постановеното Решение от 09.12.2015г. по в.гр.д. № 13615/2015г. по описа на III-б състав при СГС, влязло в сила на 20.04.2016г. – настоящият състав на съда е обвързан да възприеме доказателствения извод, че ответниците В.М. и И.М. имат качеството на недобросъвестни владелци на имота.

Упражнявайки фактическата власт върху целия процесен имот, ответниците са лишили ищцата от ползите, които тя иначе би придобила, в качеството на собственик на ½ идеална част от имота, в случай, че би упражнявала необезпокоявано владение. Ползите се изразяват в пропусната възможност да се придобиват гражданските плодове от имота, които са съизмерими със средните пазарни цени на ползването на имота.

Кредитирайки заключението на вече приетата СТЕ (оценителна) съдът намира, че средната пазарната оценка на ползването на процесния недвижим имот- офис №2, намиращ се в сградата на бул. „*******, изчислено за процесния период, който е с продължителност от 36 месеца - преди датата на предявяването на иска, възлиза приблизително на 644 лева месечно и съответно на 23 195 лева за целия имот и за целия период. Тъй като ищцата е собственик на ½ идеална част от имота, тя е надлежно материално легитимирана да получи  от двамата ответници, на основание чл. 73, ал.1 от ЗС - обезщетение в размер на  половината от споменатата сума т.е. на общо 11 597, 50 лева.

В разглежданият случай, се поставя въпроса как дължат ответниците споменатата сума- разделно или солидарно.

Доколкото не е налице изрична правна норма, която да предвижда солидарна отговорност на ответниците, а такава отговорност не следва нито от закона, нито пък е изрично уговаряна в конкретния случай между страните – налага се извода, че отговорността на ответниците за изплащане на дължимото обезщетение е разделна.

Действително, ответниците В. и И. М. са съпрузи, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, но според утвърдените разбирания на съдебната практика, такива разноски са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащане на необходимите за съвместния живот разходи, включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтича от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В конкретния случай, не се установява спестените разходи от ползването на процесния недвижим имот - офис - да са за покриване на семейни нужди, поради което очевидно не е налице предпоставка за реализиране на солидарна отговорност за обезщетението по чл. 73, ал.1 от ЗС.

Ответниците дължат претендираното обезщетение при равни части, помежду си, поради което съдът намира, че всеки от тях трябва да бъде осъден, да заплати на ищцата сумата от по 5798, 75 лева, представляваща обезщетение по чл. 73, ал. 1 от ЗС, дължимо за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., представляващи половината от общата сума на дължимото обезщетение за процесния период,                      в размер на 11 597, 50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 20.10.2017г. до деня на окончателното плащане.

Релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземанията по чл. 73, ал.1 от ЗС, за периода от отправяне на поканата за доброволно изпълнение - до предявяване на исковата молба, се явяват очевидно неоснователни, като се отчита времевия период, за който е претендирано обезщетението и тригодишния давностен срок.

Релевираните от ответниците възражения за прихващане на процесните суми със сумите, които са предмет на гр.д. №5000/2017г. по описа на 24-ти състав на СРС също са неоснователни, най- малко поради това, че ответниците не са представили годни доказателства относно размера на вземането, с което желаят да се осъществи прихващане към момента на приключване на съдебното дирене.

По изложените съображения, исковете следва да бъдат уважени до пълния размер, до който са предявени (с оглед допуснатото изменение в размера им).

По основателността на исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД;

Ищцата претендира да бъдат осъдени ответниците, да й заплатят на оснвание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на сумата от 3709, 33 лева, представляваща сбора от изтеклите задължения за мораторна лихва върху всяко дължимо месечно обезщетение (която тя нарича условно „наемна цена“), в периода от 01.02.2013г. до датата на исковата молба - 20.10.2017г., но при това поддържат тецата че лихвата се дължи „при начален падеж 01.02.2013г.“

Необходимо е да се посочи за прецизност обаче, че моментът на възникване на задължението по чл. 73, ал.1 от ЗС не съвпада с момента на настъпването на забавата на длъжника, който дължи обезщетение на такова правно основание.

             Законната лихва се от деня на забавата, при неизпълнение на парично задължение Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД  - длъжникът изпада в забава от деня, определен за изпълнението, а когато няма определен ден за изпълнение - забавата настъпва след като длъжникът бъде поканен от кредитора. В отношенията между ищцата и първите двама ответници, задължението не произтича нито от договор, нито от деликт, а с оглед характеристиката на вземането е приложима разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД и забавата настъпва, но считано от деня на получаването поканата.

Събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства мотивират извод за частична основателност на тази претенции, тъй като с отправената до ответниците покана, връчена на 20.02.2013г., ответниците са били поставени в забава по отношение на задължението да заплатят дължимото обезщетение по                           чл. 73, ал.1 от ЗС, но една след 20.02.2013т.

Понеже резултатите от изчисленията на приетата СИЕ са включили като базов елемент за изчисление и периода от 01.02.2013г. до 20.02.2013г., за който период не се дължи законна лихва, съдът приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК и достигна до извода, че всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 3709, 12 лева. Тази сума представлява лихва за забава върху всяко едно месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота, дължимо на основание чл. 73, ал.1 от ЗС и изчислена за периода от 20.02.2013г. до до датата на исковата молба - 20.10.2017г. За горницата над тази сума и за периода от 01.02.2013г. до 20.02.2013г. – претенцията за присъждане на лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на вземанията за мораторна лихва, считано в периода от три години преди предявяване на исковата претенция е неоснователно, като се отчита тригодишната продължителност на давностния срок за периодичните вземания, каквото е вземането за лихва и датата на предявяването на иска, който е прекъснал давностния срок.

По основателността на исковете с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД;

Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има облигационен характер и представлява специфично средство за защита на кредитора, в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи интереса на кредитора правни действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява "общото обезпечение на кредитора" /чл. 133 ЗЗД/. Този иск е насочен към обявяване на недействителност спрямо кредитора, на действията на длъжника,                    с които последния уврежда интереса на своя кредитор, за да може кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан без да зачита правните последици на прехвърлителната сделка между длъжника и неговия съконтрахент.

Уместно е да се отбележи, че по множество от въпросите, които са повдигнати пред настоящия съд, съществува задължителна практика на ВКС на РБ, с която съдът не би могъл да не се съобрази, особено в контекста на релевираните от ответниците доводи срещу допустимостта и основателността на предявените искове.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд /виж напр. Решение № 35 от 12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС но и много други/, „кредитор“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо непременно вземането да е ликвидно или изискуемо, нито е необходимо това вземане да е установено с влязло в сила решение на съда.

Установената от ВКС на РБ трайна практика приема, че съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че това вземане съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. Изключение от това правило може да се допусне само в хипотеза, че когато вземането, за което е предявен иска по чл. 135, ал.1 от ЗЗД вече е било изрично отречено с влязло в сила решение. Тази хипотеза обаче, в конкретния случай не е налице.

Установената от ВКС на РБ практика приема, че страната, която е упражнила иска по реда чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор, но без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.                      

Като отчита задължителната практика на ВКС на РБ, която бе посочена, настоящия състав на съда намира за неоснователни релевираното от ответниците възражения - че ищцата не била установила надлежно и категорично качеството си на техен кредитор, както и че вземането на ищцата все още не било ликвидно и изискуемо.

            Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Без значение за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД е обстоятелството, дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори - защото  ако искът бъде признат за основателен – относителната недействителност на двата договора за дарение лесно може да се преодолее, ако длъжникът изплати задължението си към кредитора или ако искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен/ виж Решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV и др./.                     

Според константната практика на ВКС на РБ „увреждането на кредитора“  като елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.  Така в Решение № 320 от 05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС и Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014г. на Г.К., ІV Г.О. на ВКС е възприето становището, че „увреждането“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД е налице винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.

В тази насока, съдът намира за неоснователни релевираните от ответниците В. и И. М. възражения - че тези ответници притежавали достатъчно секвестируемо имущество, чиято стойност би позволила на ищцата да се удовлетвори необезпокоявано, ако установи качеството си на кредитор, но без да се засягат придобитите по дарение права на ответниците Ц. З. и Н.М. върху процесните имоти.

Неоснователен се явява и доводът на ответниците, че ако искът бъдел признат за основателен – този иск следвало да бъде уважен само по отношение на първата хронологически извършена сделка, доколкото стойността на прехвърления с нея недвижимия имот била значителна и би покрила целия размер на паричната претенция на ищцата. Подобен довод няма как да бъде споделен по принцип - заради нормативно установения принцип, че кредиторът може да насочи изпълнението върху всеки елемент от секвестируемото имущество на своя длъжник.

По отношение на изискването на закона да е налице знание за увреждането, доводите на ответниците са също неоснователни, поради това, че установената от чл. 135, ал.2 от ЗЗД презумпция не беше опровергана.

            По отношение на разноските:

            При този краен изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство от един адвокат, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, на обща стойност от 2424, 73 лева. При присъждане на разноските, съдът съобрази, че срещу техния размер не са постъпвали възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК, в рамките на определения срок и по определения ред за това.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА В.Н.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Л.Т.,***, да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. В.П.,***, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС - сумата от 5798, 75 лева /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 20.10.2017г. до деня на окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД -  сумата от 3709, 12 лева /три хиляди седемстотин и девет лева и дванадесет ст./, представляваща сбора от изтеклите лихви за забава върху всяко едно месечно обезщетение, дължимо на основание чл. 73, ал.1 от ЗС – изчислена за периода от 20.02.2013г. до до датата на предявяването на иска на 20.10.2017г., като отхвърля този иск само в частта за горницата над присъдената лихва до пълния претендиран размер от 3709, 33 лева, за периода от 01.02.2013г. до датата на исковата молба - 20.10.2017г. при начален падеж 01.02.2013г.

 

ОСЪЖДА И.И.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Л.Т.,***, да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. В.П.,***, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗС - сумата от 5798, 75 лева /пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба на 20.10.2017г. до деня на окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД -  сумата от 3709, 12 лева /три хиляди седемстотин и девет лева и дванадесет ст./, представляваща сбора от изтеклите лихви за забава върху всяко едно месечно обезщетение, дължимо на основание чл. 73, ал.1 от ЗС – изчислена за периода от 20.02.2013г. до до датата на предявяването на иска на 20.10.2017г., като отхвърля този иск само в частта за горницата над присъдената лихва до пълния претендиран размер от 3709, 33 лева, за периода от 01.02.2013г. до датата на исковата молба - 20.10.2017г. при начален падеж 01.02.2013г.

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, спрямо ищцата В.С.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. В.П.,***, сключения между ответниците В.Н.М. с ЕГН **********, И.И.М. с ЕГН ********** и Ц.В. М.-З. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адресат - адв. Л.Т.,***, Договор за дарение на недвижим имот от 19.05.2016г., който е обективиран в Нотариален акт № 61, том І, рег. № 873, дело № 48 от 2016г. на нотариус Ю.К.с рег. № 646 в регистъра на НК.

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, спрямо ищцата В.С.М. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. В.П.,***, сключения между ответниците В.Н.М. с ЕГН **********, И.И.М. с ЕГН ********** и Н. В.М. с ЕГН ********** и тримата със съдебен адресат - адв. Л.Т.,***, Договор за дарение на недвижим имот от 25.05.2016г., обективиран в Нотариален акт № 101, том І-1, рег. № 1685, дело № 72 от 2016г. на нотариус Ж.Б.с рег. № 003 в регистъра на НК.

           

ОСЪЖДА В.Н.М., И.И.М., Ц.В. М.-З. и Н. В.М. да заплатят на В.С.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 2424, 73 лева (две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и седемдесет и три ст.), представляваща съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: