Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.09.2023
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13981 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 12426/ 2020 г. на Софийски
районен съд, ГО, 74 състав, М.В.В. /ЕГН **********/ е осъден да заплати на ЗД „Е.“ АД- гр. София
/ЕИК**********/ на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата 365.10 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по щета № 15001 00005/ 02.04.2019 г., с
включени ликвидационни разходи от 10 лева, за вреди от ПТП, настъпило на
02.04.2019 г. в гр. Варна, на ул.**********, при което ответникът не е спрял и
установил последиците от ПТП, ведно със законната лихва от 05.03.2020 г. до
окончателното погасяване. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът М.В. е осъден да заплати на ищеца ЗД „Е.“ АД сумата 150 лева-
разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от М.В.В. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения регресен иск, с присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата
страна ЗД „Е.“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съвкупната
преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал
не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.500,
ал.1, т.3 КЗ материално- правни предпоставки за ангажиране регресната
отговорност на ответника Махаил В. за плащането на обезщетение на ищеца ЗД „Е."
АД- като застраховател по риска „гражданска отговорност“, поради наличие на
регламентираното в цитираната норма поведение- напускане мястото на настъпване
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
При наличие на посоченото предвидено в закона
основание застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението да престара на
увреденото лице. Регресното право на застрахователя не е същинско
застрахователно право, а възниква по силата на закона, като съобразно нормата
на чл.500, ал.1, т.3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач /застраховано
при него лице/ платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато последният
е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и когато посещаването на мястото от тях е задължително.
В
чл.125 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ са визирани случаите, в които
посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е задължително, като
в процесния случай обстоятелствата относно описаното в протокола за ПТП от
2.04.2019 г. пътнотранспортно произшествие, при което при управление на лек
автомобил водачът му- ответник по делото, е реализирал ПТП с паркиран
автомобил, не попадат в нито една от посочените в тази норма хипотези, вкл. в
хипотезите на т.7 и т.8 от чл.125 ЗДвП, според които Службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани
с него /т.7/, и произшествието е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди /т.8/.
Нито
една от визираните в чл.500, ал.1, т.3 КЗ вр. чл.125 ЗдвП предпоставки за възникване регресното право
на застрахователя- ищец, чиято е доказателствената тежест за установяване
обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, не е доказана
по делото. От една страна, не се установява между участниците в ПТП да е имало
разногласие относно обстоятелствата около настъпването му. Такива твърдения и
подкрепящи ги доказателства липсват. Напротив- съставеният от служител на МВР
протокол за ПТП съдържа описание на механизма му и на причинените щети, като
няма данни в него да е имало разногласие между подписалите го участници в ПТП. Освен,
че документът е подписан от двамата водачи, вкл. ответника В., възражения от последния
за причините и условията за настъпване на ПТП не са направени. Не е налице и
второто посоченото по- горе условие- едно от участвалите в ПТП превозни
средства /МПС/ да не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети. Освен, че липсват такива твърдения и
подкрепящи ги доказателства, с оглед вида на отразените в протокола за ПТП, в
искането за изплащане на застрахователно обезщетение и в съставения от
застрахователя опис- протокол щети /деформация на задна лява част, с увредени
детайли- задна броня и заден ляв стоп/, липсва основание за приемането на
извод, вкл. основан на предположение, че същите са били от естество да
препятстват възможността един от автомобилите да се движи на собствен ход след
удара.
Предвид
горното и тъй като представените по делото доказателства не установяват
наличието на други обстоятелства по чл.125 ЗДвП, обосноваващи задължителност на
явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, дори да е налице
напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в
хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, при която явяването на органите за контрол
на движение по пътищата е задължително по закон. Липсват предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени
от застрахователя- ищец по силата на сключения договор за застраховка "гражданска
отговорност", поради което и предявеният от ЗД „Е.“ АД регресен иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на иска.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът-
въззивник има право на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Искане за присъждането на разноски за първоинстанционното производство е
заявено от същия, но доказателства такива да са сторени липсват, поради което и
не следва да му бъдат присъдени. За въззивното производство на въззивника следва
да бъде присъдена сумата 25 лв.- разноски
за платена държавна такса, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 9.11.2020
г., постановено по гр.д.№ 12426/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 74
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Е.“ АД- гр. София /ЕИК**********/
срещу М.В.В. /ЕГН **********/ иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ за присъждане на сумата 365.10 лева, претендирана като регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по щета № 1500100 005/ 02.04.2019 г., с включени ликвидационни
разходи от 10 лева, за вреди от ПТП, настъпило на 2.04.2019 г. в гр. Варна, на
ул.**********, при което ответникът е напуснал мястото на ПТП, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД- гр.
София /ЕИК**********/ да заплати на М.В.В.
/ЕГН **********/ сумата 25 лв. /двадесет
и пет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.