Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 06.01.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3559/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Със заповед №
338/23.04.2020 г. по ч. гр. дело № 828/2020 г. Добричкият районен съд е
разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ Н. В. В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ, въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на кредитора
„****” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ул.
“***” *, представлявано заедно от изпълнителните директори А. В. Д. и М. М.,
гражданин на Р. М., сумите от: 1) 301,64
лв. /триста и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
неплатени задължения за ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни
услуги и продукти на изплащане с № *** г., от която: 135,54 лв. – незаплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017
г. и 166,10 лв. - незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане за
периода от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 301,64 лв., считано от подаването на заявлението – 08.04.2020 г.
до окончателното й плащане; 2) 94,74 лв.
/деветдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва за времето на забава, считано от 12.01.2017 г. до 08.04.2020
г.; 3) 139,93 лв. /сто тридесет и
девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението.
Със
същата заповед за изпълнение съдът е отхвърлил заявлението в частта относно сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на длъжника на Договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с № ****
Няма
доказателства по делото заявителят да е обжалвал разпореждането на съда в
отхвърлителната част, като същото е влязло в сила на 26.05.2020 г. Няма данни
заявителят да е изпълнил указанията на съда в едномесечен срок от влизане в
сила на разпореждането в отхвърлителната част да предяви срещу длъжника
осъдителен иск относно вземането си, за което в производството по частно гр.
дело № 828/2020 г. по описа на Добричкия
районен съд е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Съобщението
до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като
длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да
получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок
от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по
делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за
връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на
съда.
При
служебна проверка в ТД на НАП В., офис Д., е установено, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с
разпореждане от 19.11.2020 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В
изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на
настоящото гр. дело № 3559/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за
установяване съществуване на вземането му, както за процесните суми, за които е
уважено заявлението, така и за сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки/, от която: 272,13 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за
електронни съобщителни услуги, и 425,09 лв., представляваща неустойка за
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото
техническо оборудване по Договори за продажба на изплащане от 29.07.2016 г., от
23.08.2016 г. и от 13.09.2016 г.
С молба
от 28.01.2021 г. ищецът е уточнил, че предявява осъдителен иск за заплащане на
посочената по-горе сума от 697,22 лв.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба. Същият не се явява и
не се представлява в съдебно заседание; не изразява становище по делото.
Към
исковата молба са представени следните писмени докаателства: Общи условия за
взаимоотношенията между „А. Б.“(М.)ЕАД и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи; Договор № „******“
и приложения към него; Договор № **** и
приложения към него; Договор за продажба на изплащане № **** от *** г.; Договор
за продажба на изплащане № **** г. и приложения към него; Гаранционна карта № *****
Приемо-предавателен протокол за закупетно крайно устройство и приложения към
него; Договор за продажба на изплащане № **** г. и приложения към него; 9 бр.
Фактури за претендирани суми и 9 бр. Сметки за претендираните неустойки;
Протокол от 21.04.2016 г от СГС; Преводно нареждане от 02.12.2020 г.; Актуално
състояние за „А. Б.” ЕАД от Т. р. към 2.12.2020 г.; Удостоверение от 04.06.2020
г. от СГС, Ф.Д.*** г.; Пълномощно от „А.
Б.” ЕАД за упълномощаване на Адвокатско дружество “П., А. и п.“; Договор за
правна защита и съдействие от 01.12.200 г. между Адвокатско дружество “П., А. и
п.“ и Адвокатско дружество “Х. и П.“; Пълномощно от Адвокатско дружество “П., А.
и п.“ за преупълномощаване на адвокат; Удостоверение от 05.06.2020 г. на СГС,
Ф.Д.124/2014 г.; фактура № *** г.; Преводно нареждане от 02.12.2020 г.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според изложените в исквотата молба твърдения между страните „А . Б.“ ЕАД и
Н. В. В. е сключен договор с номер ***
от ***. Договорът е с рамков характер и има за предмет предоставянето на
електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера,
телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. С договор за
продажба, на изплащане от ***. „А. Б.“ ЕАД е продал на ответника продукт апарат
„*** **** м.“ Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер *** по Приложение № * ***. С Приложение №
* от ***., се твърди, че „А. * Б.“ ЕАД е предоставил на ответника фиксирана
обонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ***/фикс. номер – ***. С
договор за продажба на изплащане от 23.08.2016г. „А. ** Б.“ ЕАД е продал на
ответника продукт – „***“. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената
мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ***. С договор за продажба на
изплащане от 13.09.2016г. „А. *** Б.“ ЕАД е продал на ответника продукт – „****“.
Устройството е предоставено в пакет с горепосочената мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ****. Освен това и всички останали услуги, използвани
от абоната извън избраните тарифни планове, допълнителни проведени разговори,
изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет
телевизионни програми и други подобни, се таксуват съгласно ценоразписа на
мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я или достъпен на интернет
адреса на „А. Б.“.
Искът по чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. е
положителен установителен иск, чрез който кредиторът на едно парично
вземане може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на това вземане. Уважавнето на такъв
иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/:
1. наличието на валидно
възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените
договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа,
на които се претендират процесните сумите;
2. ответникът да е
потребил съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на
абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги;
3. стойността на
доставените далекосъобщителни услуги да е в претендирания в исковата молба
размер.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да
установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
В
процесният казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените
от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на оператора на мобилни услуги –
гласови услуги по мрежата; услуги за осъществяване на спешни повиквания; услуги
с безплатен достъп; услуги с добавена стойност; достъп до интернет; пренос на
факсимилни съобщения; пренос на данни. Задължение на потребителя е да заплати в
уговорените между страните срокове цената на потребените услуги.
В случая
не се спори по делто, че между страните са възникнали валидни облигационни връзки по
процесните договори. Тези договори са ненаименовани, консенсуални, двустранни,
възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването
им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле
на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие –
арг. чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Този договор е от вида на субективните
/относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при предварително
установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 от ТЗ/, които са задължителни
за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги и мобилен апарат,
посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
По силата на валидно
възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната
телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата -
абонаментни такси и вноски. В договора за електронни съобщителни услуги се
съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Представените по
делото договори отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че
е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите поради
противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Задължение на ответника е да заплаща цената за предоставените
му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил – в случая по
делото не се ангажирани писмени доказателства за погасяване на сумите по
фактурите. В ОУ операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за
доброволното й плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на
дължимите суми, ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът
да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който
получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на
доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати
ползваните услуги.
От събраните по
делото доказателства може да се направи извода, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите, като е предоставил посочените далекосъобщителни
услуги и мобилни устройства, от което следва, че в тежест на ответника възниква
задължението за заплащане на цената. Ответникът не е оспорил нито размера на
потребените от него услуги, нито тяхната цена, нито стойността на мобилните
апарати. Не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че
не са ползвани услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите
или мобилните апарати, че не са били предостваен.
Съгласно
Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, конто се издава на гишето на абоната.
При сключване на договора операторът уведомява всеки абонат за текущия период,
за конто ще му бъде издавана фактура…, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Не се спори между страните, че в
срока на действието на договор за мобилни услуги ищецът е издал на абоната-ответник
следните фактури - за ползвани електронни съобщителни услуги и предоставени
продукти на изплащане:
· Фактура № **** г., с падеж на ***
г. на стойност 38,10 лв., с начислена законна лихва за периода от **** г.;
· Фактура № *** г., с падеж на ***
г. на стойност 20,44 лв., с начислена законна лихва за периода от *** г.;
· Фактура № **** г., с
падеж на *** г. на стойност 45,65 лв., с начислена законна лихва за периода от ***
· Фактура № *** г., с
падеж на 09.02.2017 г. на стойност 37,98 лв., с начислена законна лихва за
периода от **** г.;
· Фактура № **** г., с
падеж на 16.02.2017 г. на стойност 07,25 лв., с начислена законна лихва за
периода от ***.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 28.02.2017 г. на стойност 03,90 лв., с начислена законна лихва за
периода от ****.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 12.03.2017 г. на стойност 12,22 лв., с начислена законна лихва за
периода от *** г.;
· Фактура № **** г., с
падеж на 11.01.2017 г. на стойност 07,48 лв., с начислена законна лихва за
периода от *** г.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 18.01.2017 г. на стойност 01,00 лв., с начислена законна лихва за
периода от **** г.;
· Фактура № **** г., с
падеж на 09.02.2017 г. на стойност 7,48 лв., с начислена законна лихва за
периода от **** г.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 16.02.2017 г. на стойност 01,00 лв., с начислена законна лихва за
периода от ***г.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 12.03.2017 г. на стойност 07,48 лв., с начислена законна лихва за
периода от *** г.;
· Фактура № *** г., с
падеж на 21.03.2017 г. на стойност 17,00 лв., с начислена законна лихва за
периода от *** г.;
· Фактура № **** г., с
падеж на 11.04.2017 г. на стойност 124,00 лв., с начислена законна лихва за
периода от ***
Установено
е по делото, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посоченият договор,
като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, за които мобилният оператор е издал на абоната-длъжник
фактури, поради което вземането по договора с длъжника не е погасено към
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Не се спори
между страните, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно Общите Условия „М.” (сега „А. Б.”) ЕАД има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги; Операторът
има право да получава в срок всички суми. Операторът предоставя на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за
ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е обусловило правото на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Според
чл. 22.3.5. от Общите условия „Всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на
М.” Съгласно
чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за конто е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. Според ОУ на договора потребителят отговаря и
дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва
в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. С извършеното на всички посочени по-горе
действия, неоспорени от ответника, доставчикът на мобилни услуги е изпълнил
задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да
заплати цената й.
След като в уговорените между
страните срокове потребителят не е изпълнил задълженията си по описаните
по-горе договори да заплати дължимите суми за предоставени му далекосъобщителни
услуги в полза на оператора е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. Предвид обстоятелството, че заповедта
за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то за кредиторът
на вземането е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с
предмет установяване дължимостта на процесните суми.
Установената фактическа обстановка
дава основание на съда да приеме, че вземането на кредитора по отношение на сумата
от 301,64 лв. по следните фактури: Фактура № *** г., с падеж на 11.01.2017 г.
на стойност 38,10 лв., Фактура № *** г., с падеж на 18.01.2017 г. на стойност
20,44 лв., Фактура
№ *** г., с падеж на 27.01.2017 г. на стойност 45,65 лв., Фактура № *** г., с
падеж на 09.02.2017 г. на стойност 37,98 лв., Фактура № *** г., с падеж на
16.02.2017 г. на стойност 07,25 лв., Фактура № *** г., с падеж на 28.02.2017 г.
на стойност 03,90 лв., Фактура № *** г., с падеж на 12.03.2017 г. на стойност
12,22 лв., Фактура № *** г., с падеж на 11.01.2017 г. на стойност 07,48 лв.,
Фактура № **** г., с падеж на 18.01.2017 г. на стойност 01,00 лв., Фактура № ***г.,
с падеж на 09.02.2017 г. на стойност 7,48 лв., Фактура № *** г., с падеж на
16.02.2017 г. на стойност 01,00 лв., Фактура № *** г., с падеж на 12.03.2017 г.
на стойност 07,48 лв., Фактура № ** г., с падеж на 21.03.2017 г. на стойност
17,00 лв. и Фактура № *** г., с падеж на 11.04.2017 г. на стойност 124,00 лв., за отчетен период от *****
г., за ползване на далекосъобщителни услуги, е основателно и доказано.
С оглед
основателността на предявения главен иск на уважаване подлежи и заявената
претенция по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 94,74 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната
лихва за времето на забава, считано от 12.01.2017 г. до 08.04.2020 г.
По отношение на предявения
осъдителен иск за заплащане на сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет
и седем лева и двадесет и две стотинки/, от която: 272,13 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за
електронни съобщителни услуги, и 425,09 лв., представляваща неустойка за
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото
техническо оборудване по Договори за продажба на изплащане от 29.07.2016 г., от
23.08.2016 г. и от 13.09.2016 г.:
Действително
договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно
да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните
норми на закона и с добрите нрави. Нейното проявление (на неустойчната клауза)
е да компенсира кредитора за вредите от неизпълнението. Съгласно чл. 92 ал.1
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Допустимо е уговаряне
от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и
начина на формиране на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза
извън присъщите ѝ функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави,
което прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните
разяснения на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В клаузата
на чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към договора от 23.08.2016 г. е
уредено задължение за неустойка в случай, че абонатът наруши задълженията,
произтичащи от договора, ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен
в рамките на определения срок на ползване. Тогава операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка. Касае се за компенсаторна неустойка, като от значение за валидността
й е, не как е определен размерът й, а дали е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Според ВКС неустойката е съпоставима само с очакваните
към момента на сключване на договора вреди. Съотношението помежду им не е
свързано с абсолютна аритметична съпоставка, а вредите следва да се разгледат
на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението, за да се прецени,
неустойката обезщетява ли вреди над обичайните или изпълнява наказателна
функция. Според ВКС не може да се разглежда като нарушение на
добрите нрави фактът, че размерът на дължимата неустойка надхвърля размера на
претърпените от кредитора вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята
на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция, особено когато
се касае до сделки между търговци. Такава функция неустойката има в случаите,
при които размерът й надхвърля вредите от неизпълнението.
От изложените в исковата
молба обстоятелства, на които ищецът основава вземането си за неустойка, става
ясно, че претенцията за неустойка в общ размер на 697,22 лв. включва
сумата от 272,13 лв., представляваща трикратния размер на месечните абонаментни
такси за услугите по сключения с длъжника договор, по техния
стандартен размер без отстъпка, както и сумата 425,09 лв., представляваща
дължимата част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарната цена на закупените крайни устройства.
Неустойката
е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на вредите от
неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. Понастоящем между страните е уговорена
неустоечна клауза, според която при прекратяване на договора по вина на абоната
или по негова инициатива преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока
за ползване, като за физическите лица това е ограничено до размер на трикратния
размер на месечните абонаментни такси. Допълнително се сочи, че абоната дължи
на оператора и стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване на
съответния абонамент. За да обоснове правото си на неустойка, ищецът се
позовава на клауза от ОУ /чл. 54.12/, даваща му право едностранно да прекрати
процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване на процесната договорна
връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за
неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали
задължения през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесните договори са сключени в писмена форма,
изявлението за прекратяването им също следва да са в такава
форма и с тях следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По
делото не се установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с
което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане
на дължими по договорите суми. Липсата на надлежно прекратяване на
договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на
ищеца, поради прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане
на уговорения срок.
Едностранното
прекратяване на договора предполага изявление на кредитора и има действие от
получаването му от длъжника. Липсват доказателства кредиторът надлежно да е
упражнил правото си на предсрочно прекратяване на договора,поради неизпълнение
от длъжника,чрез надлежно връчване на длъжника на писмено съобщение.
Мобилният оператор
не е доказал, че валидно е упражнил правото си да прекрати договора преди
изтичане на уговорения срок, претенцията за заплащане на неустойка, поради
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя е неоснователна. След като
не са доказани предпоставките на чл. 92 от ЗЗД, обуславящи дължимост на
неустойката претенцията на мобилния оператор следва да бъде отхвърлена – така
решение № 195/07.12.2021 г. на Добричкия окръжен съд по в. гр. дело № 557/2021
г.
Следва
да се отбележи също така, че в настоящия случай размерът на уговорената неустойка не е съизмерим с
размера на действително настъпилите за кредитора вреди от предсрочното
прекратяване на договора. След прекратяване на договора операторът си
възстановява възможността да предлага услуги чрез освободения мобилен номер на
нови клиенти и да получава дивиденти от такъв нов договор. Санкционният
характер на неустойката предполага определянето й в поголям размер от
предполагаемите вреди,но това завишение не следва да накърнява изискванията за
добросъвестност. В случая неустойката е уговорена в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на
договора. Съдебната практика константно приема, че при такава уговорка
мобилният оператор ще получи облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата
по договора. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор и се нарушава принципът за справедливост. Дори и ограничаването
размера на неустойката до максимум три стандартни абонамента не променя извода,
че неустоечната клауза нарушава принципите за добросъвестност и справедливост,
защото като база за определянето й не се ползва уговореният с потребителя
месечен абонамент по индивидуалния му договор за мобилни услуги, а стандартен
месечен абонамент.
Размерът на
неустойката, определен въз основа на абонаментни вноски и то по стандартните
планове без промоционалните и пакетните отстъпки, е значително по-висок от
обичайните загуби на доставчика при предсрочно прекратяване на процесния
договор. Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП, защото създава значително неравновесие в правата на страните, респ. е
нищожна като противоречаща на добрите нрави и по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално с потребителя, а очевидно
уговарянето й е в стандартно изготвен от оператора формуляр, който се прилага
за всички договори. В тази насока е
решение № 35/09.06.2021 г. на Добричкия окръжен съд по в.гр. дело № 160/2021 г.
Претенцията
за дължимите неустойки за прекратяване на договора на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
подлежи на отхвърляне. Търсените от ищеца неустойки са в общ размер на 697,22
лв., като не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи до
възникване на това вземане. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск за
сумата от 697,22 лв. като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според
посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от
иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски,
както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските,
съответно на уважената част от предявените искове в настоящото производство,
възлизат на сумата от 170,45 лв. /сто и седемдесет лева и четиридесет и пет
стотинки/.
По отношение на разноските по ч. гр.
дело № 828/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира,
че в полза на заявителя по делото следва да се присъди сумата от 139,93
лв. /сто тридесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът Н. Виделинов В. с ЕГН **********,***,
м-ст „***“, ул. „*** и с настоящ адрес:***, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед №
338/23.04.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 828/2020 г.
в полза на кредитора „А. Б.” ЕАД (предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ул. “***” *, представлявано
заедно от изпълнителните директори А. В. Д. и М. М., гражданин на Р. М., сумите
от: 1) 301,64 лв. /триста и един
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неплатени задължения за
ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане с № *** г., от която: 135,54 лв. – незаплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги за периода от 27.12.2016 г. до 25.02.2017 г. и
166,10 лв. - незаплатени суми за предоставени продукти на изплащане за периода
от 27.12.2016 г. до 27.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 301,64 лв., считано от подаването на заявлението – 08.04.2020 г. до
окончателното й плащане; 2) 94,74 лв.
/деветдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва за времето на забава, считано от 12.01.2017 г. до 08.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. Б.” ЕАД (предишно наименование
„М.” ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., район И., ул. “****,
представлявано заедно от изпълнителните директори А. В. Д. и М. М., гражданин
на Р. М., срещу Н. В. В. с ЕГН **********,***, м-ст „***“, ул. „**** и
с настоящ адрес:***, иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 697,22 лв. /шестстотин деветдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки/, от която: 272,13 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на Договор за
електронни съобщителни услуги, и 425,09 лв., представляваща неустойка за възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото техническо
оборудване по Договори за продажба на изплащане от 29.07.2016 г., от 23.08.2016
г. и от 13.09.2016 г.
ОСЪЖДА Н. В. В.
с ЕГН **********,***, м-ст „**** и с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „А* Б.” ЕАД
(предишно наименование „М.” ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район И., ул. ****, представлявано заедно от изпълнителните директори А.
В. Д. и М.М., гражданин на Р. М., сумите от: 170,45 лв. /сто и седемдесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски; 139,93
лв. /сто тридесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторените по ч.
гр. дело № 828/2020 г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: