РЕШЕНИЕ
№ 1060
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330201673 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.В. против Електронен фиш серия К № 4194547 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е налице непълнота при
описанието на мястото на извършване на нарушението поради непосочване на
конкретен номер по протежението на бул. „Санкт Петербург“ в град Пловдив,
където да е извършено деянието, което от една страна да затруднява правото
на защита, а от друга – да препятства възможността за установяване на
ограничението на скоростта, действащо на мястото, където е засечено
движението на автомобила от техническото средство. Поддържа да са
допуснати съществени процесуални нарушения поради непосочване на дата
на издаване и автор на електронния фиш, което да препятства преценката за
компетентност и за спазване на давностните срокове за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя. Взема становище неправилно
жалбоподателят като собственик на автомобила да е определен за субект на
нарушението. Твърди още да е налице противоречие между измерената
скорост, която да се установява от доказателствата, и вписаната в
1
електронния фиш стойност на скоростта, което счита, че нарушава правото
му на защита и представлява основание за отмяна на атакувания акт. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. С.В., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира да не е доказано,
че измерената скорост от техническото средство е на автомобила, посочен в
електронния фиш.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно
да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е
определен размерът на административното наказание. Взема становище
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено
установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да
могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К.И.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
09.03.2022 г. съгласно справката от системата АИС АНД, а жалбата е
подадена чрез административнонаказващия орган на 14.03.2022 г., поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.10.2020 г. в 18:15 часа в град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“
№ 1 жалбоподателят К.И.П. управлявал собствения си лек автомобил
„Ситроен Ц Елизе“ с рег. № *** със скорост на движение от 76 км/ч при
максимално разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с
№ MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
79 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26
км/ч.
2
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя П. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
№ 4194547, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 13-14 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
метрологична проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на
метрологичните изисквания и са налични защитните стикери върху
средството за измерване. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-33265/20.10.2020 г. се установява, че на дата
19.10.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е
заснела статични изображения с начален час на работа 12:00 ч. и краен час на
работа 21:00 ч. и с място на контрол гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч.
От приложеното по преписката статично изображение във вид на
снимков материал от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 79 км/ч, а заснемането е извършено на 19.10.2020 г. в
18:15 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя К.И.П..
От справка с вх. № 28994/11.04.2022 г. от директора на Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив
(лист 17 от делото) се изяснява, че стойността на разрешената максимална
скорост за водачите на МПС за пътен участък гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 1 към дата 19.10.2020 г. е 50 км/ч.
От писмо с вх. № 29039/11.04.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 18 от делото) се установява, че за
Електронен фиш серия К № 4194547 не е подавана писмена декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
От протокол с рег. № 1030р-33395/21.10.2020 г. за проведено обучение на
служители от сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Пловдив за работа с АТСС
3
тип „CORDON M2“ № MD1196 (лист 19 от делото) се изяснява, че на
05.10.2020 г. ** *** И.Л.Д. е преминал теоретично обучение за работа с
посоченото техническо средство, след което е преминал и практическо
обучение в реална среда. Изяснява се още, че обучението е проведено от ***
С.С.Я. и ** *** Р.В.Ж., които притежават сертификати за работа с АТТС тип
„CORDON M2“ и обучение на други служители.
От Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, т. 31 (лист
21-23 от делото) се установява, че периодичността на последващите проверки
на лазерните скоростомери е 1 година.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ № 1; датата – 19.10.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 18:15 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят К.И.П.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 76 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за
пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш. Тези
задължителни реквизити са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – издател и дата на
съставяне на ЕФ, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които
не са част от нормативно установено задължително съдържание на
електронния фиш, не представлява процесуално нарушение и не обосновава
отменително основание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална
спрямо чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на данни – имена и длъжност, за издател на електронния фиш не
представлява съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено. Съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В случая в
електронния фиш е посочено мястото на извършване на нарушението, което
4
обективно попада на територията на област Пловдив, посочено е и че фишът е
издаден от ОД на МВР – Пловдив, поради което е доказано, че същият е
издаден от компетентната териториална структура на МВР - така Решение №
1272 от 23.06.2021 г. по к.а.н.д. № 948/2021 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1508/2021 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1493 от 10.08.2020
г. по к.а.н.д. № 1440/2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. Аргументи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза не
могат да се черпят и от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. Същата
приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно
постановление относно правните последици, но не и досежно процедурата по
издаването на двата акта - в този смисъл Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 3366/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2438/2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив. Поддържаното в жалбата възражение в
обратния смисъл не се споделя от настоящия състав, а видно и от съдебната
практика. При наличието на изрична правна уредба за реквизитите на
съдържанието както на електронните фишове, така и на наказателните
постановления несподелимо е становището по тълкувателен път да се
извеждат и други, непредвидени от законодателя реквизити за електронните
фишове. Действащата подробна и ясна правна регламентация за издаването на
електронните фишове прави излишно и неприложимо търсенето на аналогия с
процедурата по установяване на нарушението с АУАН и неговото
санкциониране с наказателно постановление.
Липсата на дата на издаване на електронния фиш също не е съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е нормативно предвиден.
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните срокове за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за спазването на този срок и в случая давността не е изтекла, тъй като
деянието е извършено на 19.10.2020 г. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение
сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав
на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение
и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният
срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на
нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок,
който в случая е и бил прекъснат с образуването на съдебното производство.
По тези съображения преценката за спазването на давностните срокове,
противно на твърдяното от жалбоподателя, не е препятствана, а разгледаното
5
възражение е неоснователно.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
CORDON M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Протоколът е попълнен от служител на ОДМВР – Пловдив, за когото по
делото се доказва да е преминал обучение за работа с този тип АТСС към
датата на използването на техническото средство. От протокола се
установява, че АТСС е разположено и настроено за работа на пътния участък
от ** *** И.Д.. Процесното деяние е заснето и установено при работа с
техническото средство на 19.10.2020 г. Същевременно още на 05.10.2020 г. и
следователно преди датата на деянието ** *** И.Л.Д. е преминал теоретично
и практическо обучение в реална среда за работа с автоматизирано
техническо средство тип „Cordon М2“. В тази връзка и с оглед наведените в
жалбата възражения съдът приема за доказано по делото, че служителите от
ОДМВР – Пловдив, работили с процесното автоматизирано техническо
средство, са били преминали обучение за тази дейност към датата на
деянието.
Нарушението е установено с техническо средство, което е вписано на
06.07.2018 г. в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване и е преминало успешно първоначална проверка със заключение, че
отговаря на метрологичните изисквания. От приетата като писмено
доказателство Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН се
установява, че периодичността на последващите проверки на лазерните
скоростомери е една година, поради което съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване, което е годно за употреба
към датата на деянието - в този смисъл Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвеното статично
изображения във вид на снимков материал. От протокола за използване на
АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на
19.10.2020 г. в 12:00 часа и е приключила в 21:00 часа на същата дата, като
6
контролът е осъществяван в град Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ № 1 и в
двете посоки. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с
№ MD 1196.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.10.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят П. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 19.10.2020 г. в 18:15 часа в град Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ № 1 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил
„Ситроен Ц Елизе“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 76 км/ч при
максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч.
Съдът намира, че така направеното описание еднозначно определя част
от земната повърхност, която попада на територията на страната, и позволява
мястото на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, поради което не възниква съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в
нарушение на правилата за движение. Доказано от обективна страна от
справката от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“
на лист 17 от делото е, че в процесния пътен участък към датата на деянието
максимално разрешената скорост за движение за водачите на МПС е била 50
км/ч. В тази връзка неоснователно е възражението по делото да остава
недоказано кое точно е мястото на извършване на нарушението и какво е
било действащото ограничение на скоростта там. Възражението си
жалбоподателят обосновава с твърдение, че не е посочен конкретен номер от
пътя бул. „Санкт Петербург“ в град Пловдив, а последният да е с дължина от
няколко километра. Това твърдение е категорично оборено от материалите по
делото – на първо място в обстоятелствената част на ЕФ по ясен и несъмнен
начин е описано, че мястото на нарушението е гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ номер 1. Следователно, противно на твърдяното от
жалбоподателя, описанието на мястото на деянието е достатъчно конкретно,
сведено е до определен административен адрес, който е уникален, т.е. не е
дублиран и съдържа посочване на конкретен номер по протежението на
булеварда, с което е постигната пълна индивидуализация на мястото.
Същевременно от доказателствата по делото /протокол за използване на
АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван
7
видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното
техническо средство CORDON M2 № MD1196 към 18:15 часа на 19.10.2020 г.
Възраженията за недоказаност на авторството на деянието от страна на
жалбоподателя съдът приема за неоснователни. С електронния фиш
наказанието глоба е наложено на жалбоподателя П. в качеството му на
собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението, и който не
е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило
нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може да отблъсне
понасянето на отговорността за чуждо поведение. От справката на лист 18 от
делото се установява, че жалбоподателят П. не е подавал писмена декларация
в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана именно неговата
отговорност като собственик на превозното средство. Това е така, защото с
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
Несподелимо е и възражението да не е доказано дали измерената скорост
от техническото средство е именно на лекия автомобил „Ситроен Ц Елизе“ с
рег. № ***, собственост на жалбоподателя П.. По делото е приета снимка,
съдържаща отбелязване на стойността на измерената скорост и на
регистрационния номер на засечения от техническото средство автомобил.
Статичното изображения е заснето от АТСС, записващо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
поради което се ползва с присъщата му доказателствена стойност по чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП. В случая автомобилът „Ситроен Ц Елизе“ с рег. № *** е в
кадър, движи се в посока, в която техническото средство е осъществявало
видеоконтрол, а видно лазерният лъч е насочен върху него, поради което не
остава съмнение кой е установеният от АТСС автомобил като движещ се с
измерената и превишена скорост.
Възражението, че е възможно измерената скорост да е причислена на
процесния автомобил, след като е била измерена при движението на друг
автомобил, непопаднал в кадър, съдът приема за неоснователно. Измерването
8
на скоростта е извършено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2. Съгласно справката от Български
институт по метрология на лист 14 от делото за метрологичните
характеристики на този тип средство за измерване броят на контролираните
пътни платна е от 2 до 6 ленти едновременно при стационарен монтаж и до 4
ленти едновременно при мобилен монтаж, посоката на движение на МПС се
разпознава автоматично, а броят на превозните средства, чиято скорост се
измерва едновременно, е до 32. Така установените факти относно
техническите характеристики на видео-радарната система тип CORDON M2
оборват възраженията на жалбоподателя, като доказват, че принципът на
действие на техническото средство е такъв, че то обективно и без каквато и да
е човешка намеса идентифицира автомобила, който се движи с превишена
скорост в транспортния поток и в диапазона на измерване. Системата за
видеоконтрол недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост, е този, управляван от жалбоподателя, а и в случая не се
установява наличие на повече от едно МПС в момента на измерване на
скоростта. Средството за измерване работи с вградена система за
разпознаване в реално време на номера и може да фиксира скорост като
посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един, без
да се влияе от наличието на други ППС - така Решение № 1945 от 29.10.2020
г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 469 от 04.03.2021 г. по к.а.н.д. № 78/2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 176 от 04.02.2022 г.
по к.а.н.д. № 2877/2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е съзнание и за това, че е собственик на процесния лек
автомобил.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 26 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена стойността на
9
скоростта на движение на автомобила, а именно 76 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 79 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 76 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. В тази връзка неоснователно е
възражението за разминаване между стойността на скоростта на автомобила в
електронния фиш и в снимковия материал. Разминаване или противоречие
липсва, тъй като, каза се, в снимковия материал е посочена измерената от
АТСС скорост, а в електронния фиш е вписан различен показател –
установената стойност на скоростта, която е получена след изваждането на
максимално допустимата грешка при измерването от 3 км/ч като гаранция за
правилно измерена скорост. Това действие е изцяло в полза и в защита на
интереса на жалбоподателя, съобразено е с правилото по чл. 755, ал. 1, т. 2 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, а в обстоятелствената част на ЕФ изрично е описано, че такова
приспадане е извършено, поради което жалбоподателят е уведомен за
механизма, по който е определена установената стойност на скоростта.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което
доказано превишаването й е с 26 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено и индивидуализирано. По аргумент
от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за
определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 4 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
10
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят К.И.П..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4194547 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на К.И.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
11
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12