РЕШЕНИЕ
№ 2526
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110206708 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от Я. Н. К., против наказателно постановление №
783177-F778766/08.08.2024 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ -
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./. На основание чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/
лв.
С жалбата се прави бланкетно искане атакуваното НП да бъде отменено поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните
правила. В допълнително депозирано уточнение се поддържа, че нарушение по същество не
е извършено, тъй като случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Като процесуални
нарушения са наведени, че в наказателното постановление не било изписано пълното
наименование на нормативния акт, който се сочи за нарушен, и че не било връчено на
представляващия дружеството, а на лице без съответна представителна власт.
За проведеното на 10.06.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „***” ЕООД се представлява от адв. А. И., а наказващият орган - от юрк. Й..
1
В дадения ход по същество адв. И. поддържа доводите в насока маловажност на случая
и обръща внимание, че в АУАН и НП не е посочен час на извършване на проверката. Моли в
полза на доверителя й да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение. В допълнение изтъква, че доверителят й смята, че извършените от органите
на НАП проверки били тенденциозни и проведени по начин, по който да бъде поставен в
заблуждение, без да има възможност да представи нужните доказателства. Относно
представеното от процесуалния представител на наказващия орган друго наказателно
постановление, издадено против дружеството, обръща внимание, че не е влязло в сила.
Юрк. Й. моли жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено като
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 15.07.2024 г. в 14:11 ч. свидетелите З. П. и И. Д., инспектори по приходите при НАП
София, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
автомивка, находяща се на адрес гр. София, УПИ ****, кв. ***, М ********, стопанисвана от
„***” ЕООД.
При проверката била извършена засечка на касовата наличност на обекта и била
установена сума в размер на 501, 60 лв. Същевременно дневният оборот от монтираното в
обекта фискално устройство към момента на проверката, съгласно дневен финансов отчет №
0004768/15.07.2025 г., бил в размер на 278 лв., от които служебно въведени били 200 лв.
Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 223, 60 лв. и
представлявала въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби, което не било
отразено във фискалното устройство в момента на извършването с точност до минута.
Изготвен бил протокол за проверката, в който констатираните обстоятелства били подробно
описани.
Предвид установените фактически положения свид. П. приел, че „***” ЕООД не е
изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ чрез
операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми. При това на 18.07.2024 г., в
присъствието на свид. Д. и пълномощник на управителя на дружеството, П. съставил АУАН
№ F778766/18.07.2024 г., в който описал обстоятелствата относно констатираното нарушение
и го квалифицирал съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
АУАН бил предявен и връчен на упълномощеното лице, което го подписало без възражения.
2
Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и давайки му правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС наложил на „***“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лв. НП било връчено на пълномощника
Радослав Георгиев К. на 15.04.2025 г. поради временна нетрудоспособност на управителя на
дружеството поради претърпяно ПТП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите З. П. и И. Д., и писмени - протокол за
извършената проверка; опис на парите в касата на обекта; дневен отчет; пълномощно;
заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.; медицинска документация; заповед № 441/16.06.2023 г.;
заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024 г.; справка относно издадени срещу „***“ ЕООД
наказателни постановления; копие от НП № 783180-F778763/08.08.2024 г.
Съдебният състав кредитира събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, намирайки ги за обективни, относими и допринасящи за изясняването на
релевантните за спора факти.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации се
изясняват посредством показанията на разпитаните свидетели и съставения протокол за
проверката. Изложенията на свидетелите П. и Д. са последователни, еднопосочни, без
логически противоречия и в корелация с писмените доказателства. Наличието на посочената
от тях разлика в касовата наличност се установява и от изведения дневен отчет от ФУ и от
отразеното в изготвения на място в търговския обект опис. Предвид това съдебният състав
прие съответното обстоятелство за безспорно изяснено.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган следват по силата на заеманите длъжности и съобразно
правомощията, предоставени им по силата на заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., заповед №
441/16.06.2023 г. и заповед № ЗЦУ-1338/27.06.2024 г.
Представената медицинска документация относно здравословното състояние на
управителя на дружеството е неотносима към правилното изясняване на фактическата
обстановка, доколкото фактът, че НП е връчено на упълномощено лице, не се оспорва от
наказващия орган.
От страна на наказващия орган не са ангажирани доказателства относно влизането в
сила на други наказателни постановления, издадени срещу дружеството, предвид което
съдебният състав отчете факта на издаването им единствено за сведение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
3
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата акта съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити, в това число описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, времето и мястото на
извършването му и доказателствата, които го подкрепят. Всички релевантни за обективната
му съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като липсата на
посочване на час на проверката, при посочена датата на извършването й, не рефлектира
върху законосъобразността на НП. Посочен е и конкретният нормативен акт, за
нарушаването на чиято разпоредба е ангажирана отговорността на дружеството, предвид
което съответното възражение също е неоснователно. Правото на защита не е нарушено и с
факта на връчване на НП на лице, различно от законния представител на дружеството,
доколкото правото на жалба е реализирано в законоустановения срок. И наведените
оплаквания за тенденциозност при извършване на проверките са бланкетни и неподкрепени
с доказателства. Поради това съдебният състав прецени, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.
При извършване на преценката относно материалноправната законосъобразност на НП,
съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ съдържа правило,
съгласно което, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на фискалното устройство се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.
Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства, и има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент.
В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била
установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер
на 223, 60 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажби,
която не е била отразена във фискалното устройство в момента на извършването чрез
операцията „служебно въведени” суми. С това нарушението на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е осъществено от обективна страна. То е формално и се
изразява в неизпълнение на съответното задължение. Предвид безвиновния характер на
отговорността на юридическите лица, причините за извършването му са ирелевантни.
Конкретното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, тъй като е довело до затруднения в контролната дейност на органите по приходите и
установяването на действително извършените продажби и дължимите за тях данъци. Освен
4
това разликата, макар неголяма по размер, не би могла да се приеме като незначителна.
Предвид това извършеното не се отличава с по-ниска степен на засягане на обществените
отношения, в сравнение със случаите на аналогични нарушения от същия вид. Респективно
доводите в жалбата в съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не
ги споделя.
По отношение наложената имуществена санкция се констатира, че наказващият орган
правилно е приел, че извършеното осъществява признаците на административно нарушение
по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
доколкото не се установи да е довело до неотразяване на приходи. За него за юридическите
лица се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв., като в
случая наложената на „***“ ЕООД такава е индивидуализирана в минимално предвидения
размер от 1 000 /хиляда/ лв., в който се явява справедлива и обоснована.
По изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират. Поради това следва
да бъде потвърдено, а жалбата - оставена без уважение.
При този изход на делото e основателна претенцията на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП,
съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН. Предвид
невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно открито
съдебно заседание, същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 783177-F778766/08.08.2024 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ срещу „***“ ЕООД за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за което на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 1
000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Я. Н. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Националната агенция по приходите
сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
5
възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6