Определение по дело №495/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1170
Дата: 23 април 2020 г.
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100500495
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер 1170                           23.04.2020 година                       Град Бургас

 

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                            Трети въззивен състав

На двадесет и трети  април,                             две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                              ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Въззивно гражданско дело номер 495 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба, вх.№32/02.01.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис- сграда ,,Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощник-  юрисконсулт И. Недков, против Решение № 3641 от 17.12.2019 г., постановено по гр. дело №2552/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което  съдът е приел за установено по реда на чл.244 от ГПК, че И.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***,,Работнически общежития“, бл.5, вх.2, ет.2, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, сумата от 7720 лева(седем хиляди седемстотин и двадесет лева), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит, сключен на 19.07.2017г. между ,,БНП ПАРИБА“ЕАД и ответника П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер главница от 8000 лева, както и за сумата от 9923.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2022г. и за сумата от 1456.83лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2017г. до датата на предявяване на иска на 24.03.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №4056/02.112018г. по ч.гр.д.№7884/2018г. по описа на БРС.

 

           Със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплати в полза на ищцовата страна, направените по делото разноски(в исковото и заповедното производство) съразмерно с уважената част от иска.

           Недоволство от така постановеното първоинстанционно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Излага съображения.

           Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции. Има искане делото да се гледа в негово отсъствие. При условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

           Иска се, при условията на евентуалност, в случай, че въззивникът бъде осъден да заплати разноски на въззиваемия, съдът служебно да направи прихващане на присъдените разноски.  В тази връзка, следва да се посочи, че съдът служебно не може да извършва прихващане, дори при безспорни насрещни вземания, нито да включва в предмета на делото насрещно вземане – спорно или безспорно, с цел извършване на компенсация с главното, при условията на чл. 103, вр. чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.     

При условията на евентуалност е направено искане, да бъде указано от съда, въззиваемата страна да предостави банкова сметка, ***ото разноски, с оглед изхода на спора.

            В предвидения законов срок е постъпил  отговор на въззивната жалба от адв. Т. Атанасова- БАК- особен представител на въззиваемия И.П., с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд - Бургас е разгледано по реда на чл.422 ,вр.чл.415,ал.1от ГПК, във вр. с чл.240,ал.1 и ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, като осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд – Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивно гражданско дело № 495 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2020 година, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.