№ 3619
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20231100100705 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) от М. Ж. М. (ищец) срещу „ЗАД А.И.с“ АД (ответник).
Ищецът твърди, че е претърпял вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2019г. в
гр.София, при което водач на л.а. „БМВ 520 И“ с рег.№ *******, движейки се по ул.
„Подпоручик Йордан Т.“ в посока от ул. „Подп.Васил Златарев“ към ул. „Неделчо
Бонев“, не пропуснал навлизащия от път с предимство в кръстовището на ул. „Подп.
Йордан Т.“ и ул. „Неделчо Бонев“ отляво л.а. „Мерцедес А140“ с рег.№ *******,
управляван от ищеца, в резултат на което го ударил. Пояснява, че след инцидента
усетил засилващи се болки в ляво коляно и в областта на дланта и третия пръст на
лявата ръка, поради което на следващия ден посетил лекар, установил косо счупване
на проксималната фаланга на трети пръст на лявата му ръка, контузия на лявата му
длан с оток на меките тъкани и контузия на лявото му коляно с подкожен хематом.
Поддържа, че уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка от процесното
ПТП, както и че отговорността на водача на увреждащото МПС била покрита по
валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ (ГО) с ответника. Предвид изложените факти, предявява иск за
присъждане на сумата от 26000.00 лева - обезщетение за причинените от процесното
ПТП неимуществени вреди – болки и страдания от нанесените травматични
увреждания, ведно със законната лихва от 23.11.2019г. до окончателното плащане,
като обосновава допустимост на иска с предявена извънсъдебна претенция пред
ответника, по която е постановен отказ на застрахователя. Претендира разноски.
Ответникът признава, че е страна по валиден договор ГО за л.а. „БМВ 520 И“ с
рег.№ *******. Не оспорва механизма на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка
между събитието и твърдените увреди, като твърди, че при съставянето на
констативния протокол за ПТП не е отразено ищецът да е пострадал от него, а вредите
са били удостоверени по-късно. При условията на евентуалност оспорва размера на
1
вредите като прекомерен, както и искането за присъждане на законна лихва с довод, че
акцесорното вземане е частично погасено по давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Констативен протокол № К – 379, изготвен от дежурен ПТП при
ОПП – СДВР за настъпило на 01.07.2019г. в гр.София около 18.50ч. ПТП на
кръстовището на ул. „Подп. Йордан Т.“ и ул. „Неделчо Бонев“, при което движещият
се по ул. „Подпоручик Йордан Т.“ в посока от ул. „Подп.Васил Златарев“ към ул.
„Неделчо Бонев“ л.а. „БМВ 520 И“ с рег.№ *******, не спазил знака Б1 при навлизане
в кръстовището, който го задължавал да пропусне превозните средства по пътя с
предимство, и причинил удар с л.а. „Мерцедес А140“ с рег.№ *******, който навлизал
в кръстовището отляво на този автомобил, но от път, обозначен със знак Б3 - път с
предимство. В протокола е отразено, че по отношение на водача на л.а. „БМВ“ е бил
съставен АУАН, както и че пострадал от инцидента е пътник в л.а. „Мерцедес“,
различен от водача ищец, а също и че за увреждащото МПС е сключен договор за
застраховка ГО със „ЗАД А.И.с“ АД, валиден към датата на събитието.
Видно от приложен лист от Отделение „Образна диагностика“ на „ДКЦ 28
София“ ЕООД на 02.07.2019г. водачът на л.а. „Мерцедес“ М. Ж. М. бил подложен на
рентгенография, при която била установена фрактура на трети пръст на лява ръка.
Приложено е съдебно медицинско удостоверение от 11.07.2019г., издадено от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, в което след преглед на пациента и разчитане на
направената рентгенография било установено, че същият е с ясно изразена оточна лява
длан и поставена имобилизираща превръзка на трети пръст, както и с подкожен
хематом на ляво коляно, който бил болезнен и леко флуктуиращ при палпация.
Констатирано било също от представеното образно изследване, че е налице косо
разместено счупване на проксималната фаланга на трети пръст на лява ръка с
ангажиране на основата й, като увреденият участък бил все още болезнен.
Прието е писмо от 24.11.2022г. на ЗАД „А.И.с“ АД, видно от което на
22.08.2019г. пострадалият е отправил искане за определяне и изплащане на
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от процесното ПТП, като по
образуваната щета бил постановен отказ на застрахователя от 20.09.2019г.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след преценка
на материалите по делото и извършен личен преглед на ищеца, е обосновал извод, че
М. М. бил диагностициран с фрактура на трети пръст на лявата ръка, установено на
02.07.2019г. при рентгеново изследване в „ДКЦ 28 София“ ЕООД, заради което ръката
била имобилизирана с шина, като обичайният оздравителен процес при правилно
проведено лечение отнемал около 5 до 6 седмици. В заключението е отразено, че при
шиниране на ръката на пациента е било предложено оперативно лечение с поставяне
2
на Кришнерова игла, представляваща остеосинтеза, ефективна при счупване от този
вид, но операцията била отказана от пострадалия, което било признато от него.
Констатирано било при прегледа ограничено движение на счупения пръст в дланно-
фалангеалната става, както и леко намаление в силата на захвата на тази ръка, но без
дефицит в основната функция на ръката. Не било установено проведено физикално
лечение. Налице били данни за мекотъканно увреждане на ляво коляно с хематом
(отразено в СМУ).
Разпитан е свидетеля В.Т., който е заявил, че познава ищеца покрай работата му,
тъй като и двамата се занимават с конвертиране на санитарно-хигиенни продукти.
Свидетелят пояснява, че за инцидента бил уведомен от самия ищец, който му казал, че
били тежко пострадали с жена му при удара, поради което сам отишъл на
местопроизшествието и заварил М. с неподвижна и безчувствена лява ръка. Уточнява,
че на следващия ден го придружил до ДКЦ в ж.к. Дружба, заради болки в лявата ръка,
а по-късно посетили спешен център на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където при
рентгеново изследване установили счупване и му предложили операция, но ищецът
отказал, тъй като машината, с която работил, можела да се обслужва само от него и не
искал да преустанови работния процес. Заявява, че поради тази причини ръката била
само шинирана за около месец -месец и половина, след което обаче и до днес ищецът
не можел да свива пръстта си докрай и изпитвал болки. Преценява, че и до днес
ищецът имал уплах при навлизане в кръстовища, на които почти спирал преди да
премине през него.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
По допустимостта на исковата претенция
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
срещу застрахователя на деликвента пред съда, само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице доказателства за
заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 22.08.2019г., по което е
налице отказ от 20.09.2019г. Обстоятелството, освен удостоверено с писмо на
ответника, се признава от последния, поради което е отделено за безспорно с
протоколно определение от 20.06.2023г.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.
По основателността на претенцията
3
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на
застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на
причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от
произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно
наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на
застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с
доклада по делото.
От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на
застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел необезопасена маневра
за навлизане в кръстовище, без да пропусне движещият се с предимство автомобил,
управляван от ищеца. С това поведение е нарушил правилата на чл.47 и чл.50, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, а пряк резултат от него е произтеклия удар.
Механизмът на произшествието не е спорен между страните, нито евентуалната
отговорност на ответника, произтичаща от валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка ГО за увреждащото МПС. Обстоятелствата са отделени за
безспорни. Спорно е доколко травматичните увреждания са в пряка-причинно
следствена връзка от събитието, предвид твърденията на ищеца, че това е така, и
възраженията на ответника, че ищецът не е посочен като пострадал в констативния
протокол, а счупването е отразено в съдебномедицинско удостоверение десет дни след
удара.
Видно от представеното образно изследване, свидетелските показания и
експертното заключение, на 02.07.2019г., ден след инцидента, било установено, че М. е
с косо счупване на третия пръст на лявата ръка с ангажиране на основата й, в резултат
на което е наличен оток. Констатацията е на практика няколко часа след удара, който е
произтекъл на 01.07.2019г. около 18.50 ч, а прегледът е осъществен на следващата
сутрин в „ДКЦ 28 София“ ЕАД, после и в спешен кабинет на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ (така според показанията на свидетеля), където бил обездвижен чрез
шиниране. Произходът на увреждането сочи то да е произтекло именно от
претърпяното ПТП. От разпита на свидетеля Т. става ясно, че болки в лявата ръка
ищецът е изпитвал непосредствено след инцидента, което свидетелят лично установил,
тъй като се отзовал на негово обаждане и посетил местопроизшествието. Свидетелят е
категоричен, че още тогава ръката е била видимо увредена, а на следващия ден по
негово настояване посетили лекар в ДКЦ – Дружба за преглед и го придружил до
спешния център за поставяне на шина, тъй като имобилизацията била необходима,
4
заради установеното счупване. Предвид изложените факти, по които не е имало спор
по делото, съдът приема, че това увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с
пътното произшествие. Обстоятелството, че ищецът не е бил вписан като пострадал в
констативния протокол не отнема доказателствената сила на останалите събрани в
процеса доказателства. От една страна, протоколът се съставя от посетилия
произшествието дежурен ОПП, който вписва непосредствено възприетите от него
очевидни и обективни факти. При пострадал с по-тежки оплаквания е житейски
логично същият да бъде отразен в протокола за ПТП, а по-леко пострадалия ищец да не
бъде посочен, особено ако не е проявил оплакване непосредствено след инцидента,
което при шок е обяснимо. Съставянето на СМУ на 11.07.2019г. не отнася увреждането
към тази дата. Тогава е само отразено в издадения документ на база преглед и
представено образно изследване от 02.07.2019г. При самия преглед също е установено
оточност на ръката и на лявото коляно. Ето защо, съдът приема, че уврежданията -
счупване на трети пръст на лява ръка и хематом на ляво коляно, са резултат от
произшествието.
Предвид изложеното, исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП се явява основателна.
Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС №
4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта
на пострадалия - 47 години, характера на вредите – коса фрактура на трети пръст на
лявата ръка, наложила имобилизация за около месец, колкото е и нормалното
предписание за това (така в СМЕ), както и хематом на ляво коляно, временното
ограничаване на движението на ръката, което създава затруднения в битов план,
търпени интензивни болки след инцидента в първите една до две седмици и протеклия
до шест седмици възстановителен процес, уплахът от удара, намерил отражение в
поведението му на шофьор, съдът намери, че справедливият размер на дължимо
обезщетение е 4000.00 лева.
При обосноваване размера на справедливо обезщетение съдът изходи от
заключението на вещото лице относно възстановителният процес при проведено
оперативно лечение, което счита за най-правилно. Действително, видно от разпита на
свидетеля, такова лечение е било предложено на пострадалия, като то се
осъществявало с поставяне на остеосинтезни средства, но пострадалият отказал,
поради нужда да продължи работния процес, който би бил преустановен, ако не се яви
на работа. От показанията става ясно, че този процес се обезпечава чрез привеждане в
работен режим на машина, с която оперира единствено ищеца. Независимо от
причините – липса на достатъчно средства или избор с мотив да осигури работа в
предприятието, съдът намира, че грижа на ищеца е било да проведе това лечение, което
5
в най-пълна степен би довело до възстановяване от увреждането и то по начин, че да се
постигне пълно оздравяване. Ето защо, съдът съобразява срока за възстановяване,
даден в заключението на вещото лице, и не се произнася по възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с довод за отказ от
лечение, тъй като такова не е било заявявано с отговора на исковата молба, а за първи
път се твърди в хода на устите състезания, поради което се явява преклудирано.
Така обоснованото по-горе обезщетение следва да се присъди ведно със законна
лихва от 20.01.2020г. до окончателното плащане, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент.
Съгласно Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО,
постановено по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането. Разрешението е дадено с оглед разбирането, че пострадалия е длъжен
съгласно чл.380 КЗ да отправи първо претенция до застрахователя и ако той откаже
плащане, то за него се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният
срок по чл.496 КЗ е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се
явява допустим, но не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава
извод, че застрахователят е изпаднал в забава, считано от 22.08.2019г., когато ищецът е
предявил претенцията си за покриване на неимуществените вреди от събитието, след
който момент застрахователят отговаря за собствената си забава. В настоящия случай,
лихвата за забава се търси от по-късна дата – 23.11.2019г., което и с оглед
диспозитивното начало в процеса, следва да се съобрази от съда. Съгласно чл.111 б. „в“
ЗЗД лихвите се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Възражение за изтекла
погасителна давност е било своевременно заявено от ответника в срока за отговор,
поради което и предвид факта, че исковата молба е депозирана на 20.01.2023г., то
мораторна лихва върху обезщетението следва да се присъди до три години назад от
предявяване на иска или от 20.01.2020г.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът не е направил разходи по водене на делото, тъй като е бил освободен от
внасянето им по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
6
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.Н. при условията на чл.38 ЗА. В съдебната практика категорично се поддържа, че
възнаграждение по чл.38 ЗА се присъжда на пълномощника адвокат само при сключен
със страната, която представлява, договор за правна помощ, с отбелязване, че
представителството е поето при тези условия. По настоящото дело такъв договор не е
представян. Налично е само пълномощно (л.8 от делото), което прави
упълномощаването по делото надлежно, но на него не може да се основава присъждане
на разноски по чл.38 ЗА, доколкото липсва такава уговорка с упълномощителя.
Направени са разходи от бюджета на съда в размер на 450.00 лева –
възнаграждение на вещо лице. От тях ответникът следва да заплати на Софийския
градски съд 69.21 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът
следва да заплати и сумата от 160.00 лева – държавна такса по делото, също изчислена
въз основа на уважения размер.
Разноските на ответника са 150.00 лева –юрисконсултско възнаграждение,
дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено от съда по НЗПП с оглед фактическата и
правна сложност на делото. От тях в тежест на ищеца се възлагат 126.93 лева,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция, като възлагането е с оглед
правилото, че макар освободен от разноски по делото, ищецът винаги е задължен за
разноските на насрещната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, „ЗАД А.И.с“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, да заплати на М. Ж. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Пловдив, ж.к. „*******, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„******* (чрез адв. Д. Н.), сумата 4000.00 (четири хиляди) лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 01.07.2019г. в гр.София,
причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „БМВ 520 И“ с рег.№
*******, ведно със законната лихва от 20.01.2020г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума до
пълния заявен размер на претенцията от 26000.00 лева, като неоснователна, както и за
присъждане на лихва за забава за периода 23.11.2019г. – 19.01.2020г., като погасена по
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ЗАД А.И.с“ АД, ЕИК *******, да
заплати на Софийския градски съд сумата 160.00 лева държавна такса по делото, както
7
и сумата 69.21 лева – разноски по делото за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. Ж. М., ЕГН **********, да
заплати на „ЗАД А.И.с“ АД, ЕИК *******, сумата 126.93 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8