Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ардино, 09.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският
районен съд в публично заседание, проведено на тринадесети септември, през две
хиляди и осемнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря КАТЯ
ХАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 44/ 2018г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е
образувано по жалба на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Ардино, ул.„Иван Вазов“, зона-
„Индустриална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., срещу Наказателно
постановление № 09-001964 от 02.07.2018г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2
от КТ, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500
лева на дружеството за извършено нарушение на чл.166 ал. 2 от НАРЕДБА №7/ 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване.
В жалбата се
развиват доводи, че дружеството не е извършило нарушението, за което му е било
издадено атакуваното НП, както и че констатираното първоначално с АУАН и
вмененото му като виновно поведение с издаденото НП не съставлявало нарушение на
посочената наредба. Твърди, че в цеха има изготвена писмена инструкция за
безопасна работа с машините, с която били запознати работещите, и при поискване
от страна на проверяващите същата е щяла да им бъде предоставена. Поради
неизвършване на нарушението се иска отмяната на наказателното постановление. В
съдебно заседание се представлява от адв.М.С.-***, и иска отмяна на атакуваното
НП, на същите основания, и по съображения изложени по същество и в
представените писмени бележки.
Въззиваемата страна- Административно наказващият
орган /ДИТ- Кърджали/, представлявана от ст.юк Лейла Аптула, оспорва жалбата
като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като посочва, че
правилно е била ангажирана отговорността на дружество- жалбоподател, като се
посочва, че такава инструкция не е била представена въпреки дългият срок, който
е бил предоставен на работодателя. Иска да не се кредитират твърденията на жалбоподателя,
че не им била изискана тази инструкция, поради и което моли съда да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 04.04.2018г. служителите на Д „ИТ“- Кърджали;
актосъставителят-Хр.Ч. и свидетелят по акта- Е.Ю., са извършили проверка по
работни места в цех за добив и преработка на дървесина, находящ се в гр.Ардино,
и стопанисван от „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на
управление- гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, „Индустиална зона“, представлявано от
управителя Я.Г.Ч., и със управител на обекта Светослав Капсъзов. Проверката продължила
и като документална в ДИТ до 29.05.2018г., и обхващала задължението на
работодателя за предоставяне на работниците на здравословни и безопасни условия
на труд в дружеството. При извършената проверка служителите на ДИТ- Кърджали са
установили, че на 04.04.2018г. при използване на работно оборудване- пакетираща
машина, при което съществувал риск за
безопасността и здравето на работниците Работодателят /дружеството-
жалбоподател/ не е осигурил прилагането на писмена инструкция за безопасна работа на работещите с пакетираща машина в „Цех за
добив и преработка на дървесина“- експлоатиран от дружеството. Посочва се, че
до съставянето на АУАН на 29.05.2018г. дружеството- жалбоподател не е представил
писмена инструкция за работа с посочената пакетираща машина, използвана в цеха.
Установи се, че на 29.05.2018г. на упълномощено
от управителя на едноличното дружество лице /Елисавета Димова/ е бил връчен Протокол
от извършената проверка /с изх. № ПР 1811836/ с отразено в него констатирано
нарушение на чл.166 ал. 2 от НАРЕДБА №7/ 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване- че не е осигурил прилагането на писмена инструкция за
безопасна работа на работещите с пакетираща машина в „Цех за добив и преработка
на дървесина“- експлоатиран от дружеството, като е бил определен и срок за
отстраняване на нарушението /05.06.2018г./
Въз основа на така установеното е бил съставен
АУАН № 09- 001964/ 29.05.2018г. от гл.инс. Х.Ч., в присъствието на Е.Ю., в
който е била описана горната фактическа обстановка, като било прецено, че
констатираното по време на проверката съставлява допуснато нарушение от страна
на работодателя /дружеството- жалбоподател/ на разпоредбата на чл.166 ал. 2 от НАРЕДБА №7/ 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване- че не е осигурил прилагането на
писмена инструкция за безопасна работа на работещите с пакетираща машина в „Цех
за добив и преработка на дървесина“- експлоатиран от дружеството, въз основа на
всички установени по време на проверката обстоятелства и събрани доказателства.
Подробно били описани и доказателствата, които подкрепяли установяването на
нарушението. АУАН бил връчен на същата дата на упълномощеното лице за
запознаване със съдържанието му и за подписване, но в графа „Обяснения или
възражения на нарушителя“ не е било вписано нищо, като пак на същата дата /29.05.2018г./
упълномощеното лице на дружеството- жалбоподател получило екземпляр от него.
Съдът установи, че въз основа на горното и на основание чл.416 ал.3 от КТ, АНО, е издал
процесното НП № 09-001964/ 02.07.2018г., против дружеството- жалбоподател, като
в обстоятелствената част е пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН
относно извършеното нарушение, описал доказателствата, които подкрепят
установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на на чл.166 ал. 2 от НАРЕДБА №7/ 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, и за това извършено от дружеството-
работодател нарушение, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413 ал.2 от КТ, е наложил
на дружеството административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1 500 лева.
По делото са приложени процесното НП № 09-001964/
02.07.2018г. /и обратна разписка за връчване/,
АУАН № 09- 001964/ 29.05.2018г., Протокол от извършената проверка /с
изх. № ПР 1811836/ 29.05.2018г.; Призовка на осн.чл.45 ал.1 от АПК /с
задължение за явяване на 17.04.2018г. в ДИТ- Кърджали, и представяне на
определени документи- вкл.и инструкции и правила за безопасност на труда и
използваните машини и съобръжения/; - като същата е връчена на управителя на
проверяваният обект на 04.04.2018г.; обяснения от управителя на проверяваният
обект- в които е посочено, че в цеха няма инструкция за пакетиращата машина;
пълномощно и удостоверение от търговският регистър;
В проведеното по делото ОСЗ на 13.09.2018 г. от
страна на дружеството- жалбоподател са представени и приети от съда
допълнителни писмени доказателства- Инструкция за безопасна работа с машина за
пакетиране, върху която собственоръчно се подписали двама работници от
дружеството, че са запознати; и Инструкция за безопасна работа с опаковачна
машина, с с положени върху нея подписи и имена на двама работници;
Като свидетели по делото
са разпитани актосъставителят и свидетелят по акт, които в показанията си
потвърждават установеното по време на проверката и описаната горна фактическа
обстановка- работодателят не е осигурил прилагането на писмена инструкция за
безопасна работа с пакетиращата машина.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Установи се, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни
постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на
чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен седемдневния преклузивен срок за обжалване
на административния акт, предвиден в нормата на чл.59 ал.2 от ЗАНН, и е
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество се явява частично основателна
с оглед установената по делото фактическа обстановка и приетите доказателства.
По делото се безспорно се установи, че санкционираният правен субект /дружеството-
жалбоподател/ е осъществил състава на посоченото в АУАН и в НП неизпълнение на
административно задължение, доколкото не е изпълнил задължението си като
работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работниците
и служителите, като не е осигурил в цеха за добив и преработка на дървесина,
стопанисван от «Леском» ЕООД- Ардино, прилагането на писмена инструкция за
безопасна работа с машината за пакетиране /пакетиращата машина/- това е към
датата на проверката на място 04.04.2018г., така и към датата на документалната
проверка в ДИТ на 29.05.2018г. /на която дата е издаден и АУАН, посочен
по-горе/.
Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при
липса на съществени нарушения на процедурата в тази насока, като административно-наказващият
орган правилно е установил фактите и е привел нарушението под съответната
материална норма, както е и извършил правилна индивидуализация на наложеното
наказание, определяйки към минималният размер, предвиден в закона за това
нарушение.
За да достигне до този
извод съдът събра и приобщи към делото по надлежния процесуален ред всички относими
писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, и с тях изцяло е изяснено от
фактическа страна делото. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от съда с допустимите по закон доказателствени
средства.
По делото са прецени и
представените от дружеството- жалбоподател писмени доказателства /2 броя
Инструции за безопасна работа с машина за пакетиране и с опаковачна машина,
които са връчени за запознаване на работници от цеха, които са се подписали под
тях и съответно изписали имената си, но не е установено това да е било сторено
преди или до края на проверката – т.е. не се установи по делото с тези
инструкции да се запознали работещите с съответните машини в периода от
04.04.2018г. /датата на проверката по работни места в цеха/ до 29.05.2018г.
/датата на документална проверка в сградата на ДИТ/. Установи се, че
дружеството- жалбоподател е било задължено писмено да представи наличните
инструкции за безопасна работа с машини и оборудване в цеха до 17.04.2018г.,
което не е било сторено, като това не е сторено и до датата на издаване на АУАН
на 29.05.2018г. /като не са представени доказателства за това, и не е
установено на коя дата всъщност са представени тези инструкции на работещите с
посочената машина за опаковане- т.е. същите не са датирани/.
При така приетата
фактическа обстановка по делото, съдът е изгради своите правни изводи за
съставомерност на констатираното неизпълнение на административно задължение по
чл.413 ал.2 от КТ. В цитираната разпоредба е предвидена
административнонаказателна отговорност за работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание. По
делото с една категоричност се установи, че при извършената проверка на място в
цех за добив и преработка на дървесина, намираща се в Ардино, и стопанисван от дружеството- жалбоподале, и
впоследствие– при документална проверка, дружеството в качеството си на
работодател не е представило писмена инструкция за безопасна работа с машина за
пакетиране /пакетираща машина/.
Съдът приема, че
описаното деяние е осъществено под формата на бездействие, и съставлява
нарушение на чл.277 от КТ във връзка с чл.166 ал.2 от Наредба №7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. Нормата на
чл.277 от КТ задължава работодателя да разработва и утвърждава правила за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които
не могат да противоречат на нормативните изисквания. Конкретно разпоредено
задължение в тази насока се съдържа в разпоредбата на чл.166 ал.2 и ал.3 от
Наредба №7/23.09.1999г., според която при използване на работно оборудване, при
което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
осигурява прилагането на писмени инструкции, които трябва да са разбираеми за
работещите, за които се отнасят и да съдържат необходимата информация, в т.ч.:
условията за използване на работното оборудване; предвидимите ненормални
ситуации; изискванията за безопасност и здраве при работа и извлечените от опит
заключения при използването на работното оборудване.
Съгласна легалната
дефиниция, съдържаща се в разпоредбите на § 1 т.4 и т.5 от цитираната
Наредба №7 работно оборудване е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация,
устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа; като използване на работното
оборудване е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане,
спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване,
поддържане, почистване. В случая изпълнителното деяние по чл.413 ал.2 от КТ се
осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, което в настоящата хипотеза се изразява в нарушаване
разпоредбата на чл.166 ал.2 и 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване
на работното оборудване. Осигуряването осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд е важно задължение на работодателя и е изрично възложено от
закона /чл.127 и чл.275 КТ/, както и приложимите европейски норми в тази насока,
в които се сочи, че в рамките на своите отговорности работодателят предприема
необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците,
включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на
информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и
средства. В съответствие с националното законодателство и/или практика и
съобразно големината на предприятието и/или ведомството работодателят
предприема необходимите мерки, така че работниците и/или техните представители
в предприятието и/или ведомството да получават цялата необходима информация
относно рисковете за безопасността и здравето и защитните и превантивни мерки и
дейности по отношение както на цялото предприятие и/или ведомство така и за
всяко индивидуално работно място и/или длъжност. Като гаранция за спазване на
задължението за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд е
съдържащата се в чл.277 от КТ повеля към работодателя за разработване и
утвърждаване на правила за осигуряване на такива условия на труд в
предприятието, а част от тези правила са писмените инструкции за използване на
работното оборудване.
Приложимата в случая норма
на чл.166 ал.2 и 3 от Наредба №7 вменява на работодателя при използване на
работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на
работещите, да осигури прилагането на писмени инструкции, разбираеми за
работещите, за които се отнасят. В настоящият случай при извършена проверка в
производствения цех не са представени писмени инструкции за работа с
пакетиращата машина, представляваща работно оборудване, при което съществува
риск за безопасността и здравето на работещите, съгласно разпоредбите на §1 т.4
и 5 от ДР на същата Наредба.
При това положение съдът
стигна до извода, че дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател,
на посочената в АУАН и НП дата, не е изпълнил задължението си по чл.277 от КТ,
във връзка с чл.166 ал.2 от Наредба № 7/ 23.09.1999г., да осигури
прилагането на писмени инструкции, разбираеми за работещите, за които се
отнасят, за използване и безопасна работа с пакетиращата машина, с което е осъществил
административно-наказателният състав по чл.413 ал.2 от КТ.
Неоснователен е доводът в
жалбата и доразвит в съдебно заседание и представената писмена защита за липса
на доказателства за извършеното нарушение, обоснован с приложените по делото
писмени инструкции. Както и по-горе беше констатирано, посочените
документи не са датирани. Същите не са представени на проверяващите както при
проверката в обекта, така и на в следващите дни в ДИТ, когато управителят на
дружеството е билзадължен да представи всички налични документи- вкл.и такива
му били изискани, като конкретно са посочени. Писмените инструкции не са
представени пред административно наказващия орган дори и в по-късен момент във
връзка със съставения АУАН. При това положение съдът приема за неоснователно
направеното възражение за липса на нарушение, за липса на основание за налагане
на наказание- вкл. за неоснователни се приемат съжданията за липса на опасност
от машината или липса на описание на самата машина.
Съдът намира, нарушението
не покрива белезите на маловажност на санкционираната деятелност. В тази връзка
следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на маловажно
административно нарушение по чл.415 в ал.1 от КТ, изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажните
нарушения, установени по КТ, съобразно нормата на чл.415 в ал.1 от КТ, имат
два основни признака: 1/нарушението да е отстранимо веднага след установяването
му по реда на КТ, и 2/ от него да не са настъпили вредни последици за работници
и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В настоящия случай категорично не е налице
маловажност на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото в нарушението
не е отстранено веднага след установяването му, и въобще същото не е отстранено
до издаването на АУАН /и в даденият в него тридневен срок за възражения/,
поради и което липсват предпоставките за приемане на нарушението като
маловажно. Същевременно, както беше посочено по-горе, неприложима се явява и
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съобразно това съдът
приема, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложената имуществена
санкция. В чл.413 ал.2 от КТ е предвидено налагане на наказание имуществена
санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева, като определената на дружеството-
жалбоподател санкция от 1 500 лева е
фиксирана в тези рамки, в минималният размер, при съобразяване със всички факти
и обстоятелства по случая. С оглед на това, съдът приема, че размерът на
наложеното административно наказание е определен при съблюдаване на правилата
за неговата индивидуализация, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, както и на целите
на същото, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Имайки предвид горното съдът
приема, че АНО е квалифицирал нарушението в АУАН и НП към уреждащата го
материално правна норма. Правилно е приложена
и санкционната разпоредба като относно размера на административното наказание–
същият е в минимално предвидения за нарушението размер, поради което и съдът не
би могъл да го ревизира в насока на неговото намаляване.
В
хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да
налагат отмяната му изцяло като незаконосъобразно. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН, досежно образуването на административно-наказателно
производство и съставянето на АУАН, респ. и налагането на санкция с издаването
на НП, като не са изтекли
срокове за това. Съдът счита, че със съставянето
на АУАН е започнало административнонаказателното производство, същото е образувано в сроковете, предвидени в ЗАНН, и както АУАН, така и
процесното НП са издадени при спазване на процесуалните срокове.
С изложеното по-горе съдът приема,
че работодателят /дружеството-жалбоподател/ е допуснал нарушение на трудовото
законодателство /посоченото по-горе, обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-001964 от 02.07.2018г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Кърджали, с което на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление-гр.Ардино, ул.„Иван Вазов“, зона-
„Индустриална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., на основание чл.416 ал.5
вр. чл.413 ал.2 от КТ, е наложено административно наказание– имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл.166 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административния съд-Кърджали в 14- дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: