Р E Ш Е Н И Е
№ 406
гр.Плевен, 12.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Господинов касационно административнонаказателно дело № 387/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ОД НА
МВР- ПЛЕВЕН, чрез юрк. Г. А., против Решение № 93/10.03.2021 год., постановено по НАХД №
107/2021 г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно
постановление № 20-0938-004013/23.11.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР –
ПЛЕВЕН. С горното НП по отношение на М.Н.К. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
С оспореното решение първостепенният съд е осъдил на
основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М.Н.К.
направените по делото деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В касационната жалба се излагат доводи, че решението на РС
– Плевен е неправилно и противоречи на материалния закон, поради което е
направено искане за неговата отмяна. Твърди се, че безспорно е установено
обстоятелството, че М.К. е управлявал процесното МПС, не се спори, че същото е
със служебно прекратена регистрация и при съставянето на АУАН и НП не са
допуснати процесуални нарушения, или такива на материалния закон. Оспорват се
мотивите на РС – Плевен, че водачът не е знаел за прекратяване на регистрацията
на управляваното от него МПС, тъй като в деня на проверката с него е пътувал
собственика на автомобила, който е негов баща и чието задължение е било да
регистрира автомобила в двумесечен срок от закупуването му, неизпълнението на
което е станало причина за служебното прекратяване на регистрацията. Твърди се,
че е налице безспорно доказано виновно поведение от страна на ответника по
касационната жалба.
В заключение е
направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което се потвърди Наказателно постановление № 20-0938-004013/23.11.2020
г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН. Претендира се
присъждане на разноски.
Постъпил е
отговор на касационната жалба от М.К.Н. ***, подаден чрез адв. Х.Б. ***, в
който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Излагат се доводи, че както
дееца, така и собственикът на автомобила не са били уведомени за
обстоятелството, че регистрацията на процесното МПС е била прекратена служебно
към датата на проверката, поради което се поддържат доводите за липса на
умишлено поведение при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
В заключение е
направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила
оспорения въззивен съдебен акт.
Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява. За същия е постъпила писмена защита от адв. Б., в която се поддържат доводите от подадения отговор и се претендира присъждане на деловони разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
решението на РС – Плевен да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди
само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК
служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон.
В касационната жалба се излагат твърдения, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, но се оспорва преценката на въззивния съд, свързана с осъществяване на деянието, съставляващо адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. Касационният съдебен състав напълно споделя доводите на РС – Плевен, свързани с неосъществяване на административното нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП от М.К. от субективна страна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря в настоящия съдебен акт. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на административнонаказващия орган. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява обстоятелството, че към датата на установяване на административното нарушение М.К. е знаел за прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС. Безспорно е установено, че не той, а неговият баща е собственик на л.а. „***“ с рег. № ***. Обстоятелството, че на датата на установяване на административното нарушение в автомобила е пътувал и собственикът Н.М.К. е без значението, което му придава касаторът. Собственикът безспорно е бил длъжен да предприеме действия по регистрация на придобитото от него МПС в установения законов срок и към датата на проверката е могъл да предположи, че неизпълнението на това му задължение е довело до служебно прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, но няма данни той да е уведомил за това обстоятелство своя син, което се установява от показанията му. Други доказателства в обратна насока не са ангажирани.
Съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съобразно цитираната
препращаща норма, приложима се явява разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК,
съгласно която незнанието на фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление. Съгласно ал.2 на същия законов текст разпоредбата се отнася и за
непредпазливите деяния.
Ето защо решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., доколкото от представеното пред РС – Плевен пълномощно е видно, че адв. Б. е бил упълномощен да представлява жалбоподателя пред двете съдебни инстанции и е договорено адвокатско възнаграждение от 600 лв., РС – Плевен е присъдил разноски в размер на 300 лв., а с молба, депозирана пред първостепенния съд е представена разписка, установяваща заплащането на 300 лв., представляваща остатъка от договореното адвокатско възнаграждение съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/10.03.2021 год., постановено по НАХД № 107/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати в
полза на М.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** направени
разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 300 лв.
/триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/
2./П/