Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 30
гр. ВРАЦА, 06.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.01.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЯ АДЖЕМОВА
в присъствието на:
прокурора секретар ИРЕНА МИТОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр. дело N` 314
по описа за 2017 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№145/21.03.2017г. постановено по гр.д.№ 2888/ 2016г. по опис на ВРС,състав на
съда е отхвърлил предявените искове с правно осн. чл.
109 от ЗС от „ЕСТ“ АД, вписано в Тър-говския регистър
при Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ***, Бизнес център ***, пред-ставлявано
от Изпълнителния директор Я.Т.Д., с ЕГН ********** против В.Г.Ц. с ЕГН:**********
*** и Г.В.Ц. с ЕГН **********,с адрес: *** за премахване на изграденото в
поземлен имот № 005098, с код по ЕКАТТЕ:
30606 бунгало, с площ от
Отхвърлил е предявените искове с правно осн. чл.108 ЗС от „ЕСТ“АД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписва-нията, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, Бизнес център ***,
представлявано от Изпълнителния директор Я.Т.Д., с ЕГН ********** за установено
по отношение на Г.В.Ц. с ЕГН ********** и В.Г.Ц., с ЕГН: **********, с адрес ***,че
ищецът „ЕСТ“ АД, с ЕИК *********, е собственик на Бунгало, с площ от
Недоволно от решението е
останал "ЕСТ" АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.***,
Бизнес център***, представлявано от Изпълнителния директор Я.Т.Д.,което чрез АД
Г. го обжалва с въззивна жалба вх. № 6671/ 18.05.2017г.
В жалбата се правят оплаквания
за неправилност, незако-носъобразност поради
нарушение на материалния закон,както и не-обоснованост.Изтъква се,че
бунгалото,предмет на спора, е неза-конен строеж,който пречи,ограничава и
смущава ползването на имота,чийто собственик е въззивника.Навежда
се,че съдът по-върхностно е изследвал въпроса за
незаконосъобразността на из-граждането на бунгалото и
от тук неправилно е приложил и нарушил §16 от ПР на ЗУТ,позовавайки се само на
констатациите по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза.Същият
неправилно е тълкуван от районния съд,който въз основа на него е приел,че
строежът е търпим.Изтъква се,че §16 от ПР на ЗУТ не намира приложение по
отношение на временните постройки,каквато е процесното
бунгало.Изтъква се,че в случая §17 се явява спе-циална
норма по отношение на §16,която дерогира неговото дей-ствие по
отношение на имотите построени по реда на чл.120,ал.4 ППЗТСУ/отм./Оспорват
изводите направени по отношение на нап-равеното
възражение за придобивна давност от страна на ответ-ника Г.В.Ц.,като от събраните доказателства не може
да бъде направен категоричен извод,че последният е владял явно,непрекъснато и
необезпокоявано процесното бунгало повече от 10
години,като от тук, няма упражнено такова владение и от приобритателя
в лицето на другия ответник.Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС,а при условията на евентуалност са
иска уважаване на иска с правно основание чл.92 от ЗС.Иска се отмяна на
основание чл.537,ал.2 ГПК на нотариалния акт,с който ответникът Г.Ц. се
легитимира като собственик на процесния имот.Пред
окръжния съд жалбата се поддържа от процесуалните представители на въззивника,които развиват доводи в нейна подкрепа.Представят
писмени защити.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК,ответниците-въззиваеми Г.В.Ц. и В.Г.Ц.,*** чрез адв.В.Л.,*** дават писмен отговор,с който оспорват въззивната жалба и развиват подробни съображения за нейната
неоснователност,респективно за правилност на правните изводи направени от
районния съд.Пред окръжния съд,въззиваемите чрез
процесуалният си представител-адв.В.Л.,а въззиваемият Вл. Ц. и чрез адв.М.Л.,АК-Враца,оспорват въззивната
жал-ба,поддържат писмения отговор и развиват доводи в
негова подкрепа.Представя се писмена защита от дв.В.Л..
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и
приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от легитимна страна, с правен
интерес и е насочена против съдебен акт от категорията на об-жалваемите,при
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в
обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, пос-тановено в рамките
на правораздавателната власт на съди-лищата по
граждански дела и в съответствие с основанието на пе-титума
на искането за съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази
доводите на страните и съб-раните по делото
доказателства съобразно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,намира въззивната жалба неоснователна,
при следните съображения:
„ЕСТ“
АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.
София, представлявано от Управителя Адвокат С.М.Г. от САК, действащ чрез
пълномощника адв. Д.С.Д. от АК – Плевен, е предявило
при условия на евентуалност искове против Г.В.Ц. и В.Г.Ц.,***, с искане на
основание чл. 109 от ЗС да бъдат осъдени, да премахнат изграденото в имота на
„ЕСТ“ АД, с ЕИК *********, недвижим имот № 005098 бунгало, с площ от
Предявените искове са с правно основание
чл.109 ЗС, респективно при условията на евентуалност чл.124 вр.с
чл.108 ЗС,вр. с чл.92 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че през
Посочва се,че през
При
извършване на процедурата по разделяне на имот №005076,ищецът „ЕСТ“ АД
установява, че през
Така
описаният недвижим имот - Бунгало, попада в новообразуван имот № 005098, като
на издадената от Общинска служба „Земеделие“ - гр. Враца Скица №
02783/03.05.2016 г. е посочен като имот № 01 - Хижа, заслон, бунгало с площ
При
посочените по-горе твърдения, ищецът „ЕСТ“ АД, обос-новава
правният си интерес от защита на правото му на собст-веност
и установяване на действителното правно и фактическо положение по отношение на процесното бунгало, с оглед обстоя-телството,
че независимо от факта, че ответникът се е снабдил с документ за собственост за
процесния имот, същият е незаконно построен в
притежавания от ищеца недвижим имот и като такъв следва да бъде премахнат.
Искът за собственост се поддържа,при
условията на евен-туалност спрямо иска по чл.109
ЗС,като се поддържа,че ако се установи законност по отношение строежа на
бунгалото, ищецът е станал негов собственик по силата на приращението.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Г.Ц. е дал писмен отговор,с който е
оспорил исковите претенции,като поддържа да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани, тъй като е придобил собствеността върху процесното
бунгало по силата на договор за покупко-продажба от 15.08.2003г.,откогато е
установил фактическа власт върху него,снабдил се е нотариален акт за
собственост въз основа давностно владение,а междувре-менно го отчуждил, като го е дарил на сина си през
на 01.10.2015г.,което свое твърдение установява от представения н.а. за дарение на
недвижим имот №176,том.7 ,рег.№6074,дело 845/2015г. на нотариус В.В..В тази връзка прави възражение и по отношение на пасивната
си легитимация по пре-дявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответникът В.Ц.,конституиран като такъв с
допълнителна искова молба,също е дал писмен отговор, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Заявява становище за допустимост на иско-вете и за тяхната неоснователност с оглед факта,че се лиги-тимира като собственик по силата на извършено в негова
полза дарение,което го прави собственик въз основа на годно правно основание.
По производството от представените и ангажирани от стра-ните
писмени и гласни доказателства,от които се установява следната фактическа
обстановка:
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 178, т. III, дело № 159 от 12.03.2010 г. на Нотариус № 338 в
РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Враца като Акт № 32, том III, дело №
443/12.03.2010 г.,ищецът „ЕСТ“ АД е придобил собствеността върху недвижим имот,
находящ се в землището на с. ***.,община Враца,област
Враца м."***", представляващ ИМОТ № 005076 (нула, нула,
пет, нула, седем, шест) с код по ЕКАТТЕ: 30606, с площ на имота: 96.827 дка
(деветдесет и шест декара осемстотин двадесет и седем квадратни метра)-без подоб-ренията-,начин на трайно ползване - друга селищна
територия; вид собственост - на юридически лица;категория осма на земята при
неполивни условия.
С договор за покупко-продажба от
15.08.2003 г., с нота-риална заверка на подписите,
рег. №6014/15.08.2003 г. на нота-риус В.В. с район на действие РС Враца,ответникът Г.Ц. е
закупил бунгало-сглобяема конструкция
със стени сандвич-панели и външна дървена обшивка със застроена площ от 42.04
кв.м., първи ред в дясно, заедно с 1/3 ид. част от бун-гало-кухня-тухлено с външна дървена обшивка, застроено
на 65.05 кв.м.,първи ред в ляво, всички построени в имот 005051, на-ходящи се в землището на с. ***., в местността „***”-общинска
собственост.
По силата на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение №
142, т. IV, дело № 453 от 05.06.2015 г. на Нотариус № 338 в РНК, който акт е
вписан в Служба по вписванията - гр. Враца като Акт № 178, том VIII, дело
№1411/05.06.2015 г., ответникът Г.Ц. е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, пред-ставляващ
Хижа, заслон, Бунгало №15, с площ от
С нотариален акт №176, том VII, рег. №6074,
дело №845/ 2015 г. от 01.10.2015 г. ответникът Г.Ц. е дарил на сина си- ответника
В.Ц. бунгалото,на което е признат за
собственик по давностно владение.
По делото е допусната,изслушана и приета
без възражения от страните, съдебно-техническа експертиза,от чиито констатации
се установява, че бунгало №15, със застроена площ от 32кв.м. е построено в
поземлен имот 005076, в землището на с. ***., м. "***", община Враца,
с площ на имота 96.827 дка в периода 1978-1980. За бунгало №15 в Община Враца
няма съставени и надлежно заверени
строителни книжа. Бунгалото е отразено в КВС на имот 005051, който по-късно е
станал част от имот 005076. Заключава се,че въз основа на приложеното становище
№1430/27.07.2006 г. на главния архитект на Община Враца и Заповед
№РД-14-1295/25.08.2006 г. на ДНСК-София, бунгало №15 е било допустимо по
действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали
по време на изграждането му и представлява търпим строеж, който не подлежи на
премахване и забрана за ползване съгласно §16, ал.1 от ПРЗУТ. За имот 005076 е
изготвен ПУП, одобрен със Заповед №244/20.02.2007 г. на кмета на Община Враца,който
според обясненията на в.л. в с.з. от 30.01.2017г. е относим
само към предназначението на имота,а именно отреждането на терена за хотел и
ваканционно селище.С този ПУП няма разработено застрояване,като не е ясно какво
точно ваканационно селище се предвижда,както и дали процесното бунгало заедно със застроените още такива бунгала
в местността ще бъде запазено.Вещото
лице установява и, че процесния имот,в който изградено
бунгалото е извън регулационния план,и не може да бъде отразено,като е налична
КК на собствеността по ЗСПЗЗ,по която са изготвени скиците.Посочва,че към
момента на строежа на бунгалото 1978-1980г., няма данни, при извършените от
него справки, да е имало влязъл в сила регулационен план по отно-шение
на същото.
По делото са били разпитани са свидетелите А.П. и Й.И..
От показанията на двамата свидетели и двамата дългогодишни познати и
приятели с ответника Г.Ц. безпротиворечиво устано-вяват,че той,след покупка, има бунгало ,чието
местонахождение конкретизират в местност във Врачанския балкан.Посочват,че той
го ползва и владее повече от 10 години необезпокоявано и без да му пречи
някой,като и двамата свидетели, всеки един от тях, също има в близост до имота
на този ответник своя недвижима собственост,която ползва целогодишно, в
различни периоди,при което наблюденията им за владението на този ответник са непос-редствени.
При така установената по делото фактическа обстановка,след анализ,районният
съд е приел от една страна,че съобразно писме-ните
доказателства и изслушаната експертиза бунгалато е
със статут на "търпим строеж по смисъла на §16 от ,ал.1 от ПЗРЗУТ, от
друга страна,че ищецът не е установил и доказал,с какво точно въпросното
бунгало му пречи на упражнява правото си на собственост,при което искът с
правно основание чл.109 ЗС е отхвърлен,като неоснователен и недоказан спрямо
втория ответник и такъв по отношение на първия ответник Г.Ц.,за който е ус-тановено,че към датата на предявяване иска няма качеството
на негов собственик.
Отхвърлен е и алтернативния иск по чл.124,ал.1 вр.
с чл.108 ЗС,като е прието,че ответниците са установили
и доказали пра-вото си на собственост върху процесното бунгало по силата на установено давностно владение,респективно извършено дарствено разпореждане,а същевременно,ищецът не е доказал
правото си на собственост.
Без да са изложени мотиви,в диспозитива на
решението, е налице произнасяне,като е отхвърлено и искането по чл.537,ал.2 ГПК
за отмяна на нотариалния акт,въз основа на който ответникът Г.Ц. се легитимира
като собственик на спорното бунгало.
Въззивната инстанция,при гореустановената фактическа обста-новка,от
своя страна, прави следните правни изводи:
Ищецът, чрез представения н.а. № 178,т.ІІІ,рег.№ 2104, д.№ 59/2010г. се
легитимира като собственик на имот № 005076, ЕКАТТЕ: 30606,с площ от 96.827
дка,в м."***", в землището на с.***.,общ.Враца,който е придобил по
силата на покупко-продажба,от която изрично са изключени подобренията в него.
Същевременно,ответникът Г.Ц. се легитимира като собст-веник
на изграденото в имота бунгало № 15,предмет на исковите претенции с н.а. № №
142, т. IV, дело № 453 от 05.06.2015 г., по силата на който е признат за негов
собственик по давностно владение.
Ответникът В.Ц. се легитимира като собственик на процесното
бунгало по силата на извършено в негова полза даре-ние
по н.а. №176, том VII, рег. №6074, дело №845/ 2015 г. от 01.10.2015 г. от
ответника Г.Ц.,който му го е дарил.
Посочените по-горе обстоятелства не са спорни между страните.
Спорни,обаче са въпросите относно статута на процесното
бунгало, изградено в имота на ищеца,преди неговото придобиване-дали е законно
или незаконно,дали ли по отношение на него може да приложи §16 ПР на ЗУТ или
не,с оглед местонахождението му, като в тази връзка страните обсъждат и становището на Гл. архитект,съдържащо
се в делото, и според което то има статут на "търпим строеж" по
смисъла на посочената разпоредба, и в тази връзка, подлежи ли на преценка от
страна на съда удостовери-телната му сила,в
съответствие с установената съдебна практика на ВКС.
От становището на главния архитект,което инкорпорира в себе си,с оглед
начина на изготвянето му и удостоверение за търпи-мост, както и от
констатациите на изслушаната СТЕ,по отношение на статута на бунгалото към
момента на изграждането му/периода 1978-1980г./,то не подлежи на премахване и
забрана за ползване,съгласно §16,ал.1 от ПР на ЗУТ.Като становището на главния
архитект е подкрепено и със заповед № РД-14-1295/ 25.08.2006г. на
ДНСК-София/вж. становището и констатациите на СТЕ/
В тази връзка и с оглед възприетото в Решение № 238/ 17.05.2012г.по гр.д.№
1081/2011г. на ВКС,І г.о.:" в производ-ство по
чл.109 ЗС удостоверението за търпимост по §16 ПЗРЗУТ не е безусловно основание
за запазване на търпимия строеж, съот-ветно
отхвърляне на негаторния иск.При положение,че има
спор дали строежът е търпим и дали
представлява пречка за упражня-ване правото на
собственост на ищеца,гражданският съд следва да провери констатациите на това
удостоверение".
Това е прието и по Решение № 129/22.07.2014г. по гр.д.№ 4880/2013г. на І
г.о. на ВКС.
Като съобразява тази съдебна практика,въззивната
инстанция, намира във връзка с направените възражения по отношение при-ложимостта на инкорпорираното в становището на главния архикет на гр.Враца у-ние за търпимост на процесното бунгало, следното:
По делото е установено от констатациите по изслушаната СТЕ, които окръжният
съд приема като обективни и компетентни,че бун-галото
е изградено извън регулационния план на с.***., общ.Враца,т.е.удостоверението
не свързва строителството му с действащия към момента на изграждането му
регулационен план. Това,обаче,не означава,че то няма статута на търпим строеж, както
е посочил и главния архитект.Независимо от това,с оглед възражението на
ищеца,ще следва да отговори и на въпроса поставен от него дали то е законен или
незаконен строеж по смисъла на действалия към момента на строителството уреждащ
закон,респективно към момента на действие на ЗУТ.
По този въпрос,събраните доказателства са категорични,че за изграждането му
липсват строителни,надлежно заверени книжа, респективно съответни
разрешения./вж. констатации на експер-тизата/.
При това положение,повече от очевидно се налага извода,че бунгалото е със
статут на незаконен строеж.
В тази връзка,въззивната инстанция споделя
приетото в Решение № 493/24.06.2010г. по гр.д.№ 719/2009г. І г.о. на ВКС, цитирано
и в писмената защита на ответниците,че изграждането
на незаконен строеж, представлява такова неоснователно действие върху
имота,което би могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на
собственост,но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на
установените с благоустроствените закони строителни
правила и норми.В настоящия случай,както вече се посочи, бунгалото,предмет на негаторния иск е построено из-вън регулацията на населеното
място.Както се установява от СТЕ към момента съгласно Заповед №
244/20.02.2007г. на кмета на Община -Враца за имот № 005076,където попада то, е
изготвен ПУП,съгласно който територията на имота е предвидена за "Хотел и
ваканционно селище".В обясненията си в. с.з. в тази връзка вещото лице
допълва,че това е само предвиждане на терена за такова строителство,без да е
разработен план за застрояване, като в този ПУП не е отбелязано,какво точно вакационно селище предстои да се изгради,както и че не е
прието,че процесното бунгало,както и другите такива
изградени в района следва да се премахнат или запазят.Т.е, към момента не може
да се приеме,че бунгалото,предмет на спора,въпреки че е изградено незаконно,тъй
като за него няма строителни книжа, не съответства на приетия ПУП,за да бъде премахнато.
При това положение се налага извода,че независимо от начина му на
строителство,то не противоречи на действащите към момента благоустройствени
закони.
При развитите по-горе доводи,пак съгласно действащата отно-сима
съдебна практика на ВКС,касателно преценката за основател-ността или неоснователността на негаторния иск и приетото в т.3 от ТР №4/06.11.2017г. по
т.д.№ 4/2015г. на ОСГК на ВКС,в доказателствена
тежест на ищеца, е, да установи и докаже нали-чие на неоснователно действие,което му пречи да
упражнява пра-вото на собственост,което неоснователно
действие да е извършено от ответника.
В случая,ищецът освен,че се позовава на липсата за прило-жимост
на §16 от ПЗР на ЗУТ и незаконността на процесното
бунгало,други доводи,респективно доказателства,относно обстоя-телството,с какво точно то му пречи да упражнява
пълноценно правото си на собственост,не ангажира.
Във връзка с горното,единствено позоваването на незаконност на извършения
строеж,не е достатъчно основание,нито пък само въз основа на такъв довод може
да се поддържа,респективно уважи негаторния иск.
В това число,във връзка с установеното от СТЕ,че за имота има разработен и одобрен ПУП относим към неговото преотреж-дане,ищецът
не ангажира доказателства,че е с намерение, рес-пективно
с одобрени строителни книжа по изграждането на хотел и вакационното
селище,за строителството на каквито е отреден той. Но дори да бяха представени
такива доказателства,както вече се посочи,няма данни към момента,че бунгалото
пречи и не се вмест-ва в одобрения ПУП,изготвен по
повод преотреждането на терена за съответното
посочено строителство,съответно в тази връзка да подлежи на премахване.
Така,че правилно искът по чл.109 ЗС,като неоснователен и недоказан е бил
отхвърлен.
Такъв е искът по 124 ГПК вр. чл.108 ЗС ,вр. чл.92 ЗС.
Преди всичко от представения нотариален акт,с който ищецът се легитимира
като собственик на имота,се установява,че той придобил правото на собственост
без подобренията намиращи се в него.Или,каквито и да е било подборения,включая е процесното бунгало
изградено в имота са били изключени от обхвата на прех-върлителната
сделка.
При това положение,ищецът не може да се позовава на раз-поредбата
на чл.92 ЗС и да претендира правото на собственост по силата приращението.
Извън горното,първият ответник,за който съдът правилно е приел,че е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените ис-кове,предвид
правния интерес на ищеца за предявяването им срещу него,им се противопоставя
чрез възражение за придобивна дав-ност,за
което представя убедителни доказателства, като уста-новява
трайно и необезпокояването повече от 10 годишно давно-стно
владение върху бунгалото,за което са събрани безпроти-воречиви
доказателства,видно от показанията на разпитаните сви-детели.
Вторият ответник се легитимира като собственик на про-цесното
бунгало с извършеното в негова полза дарение.
Но не това е същественото,а факта,че ищецът в производст-вото
не доказва успешно изискващите се кумулативни предпоставки за уважаване на иска
по чл.108 ЗС,включително и поддържаното приращение по
чл.92 ЗС.
Правилно, в тази връзка,евентуалният собственически иск, както и
обвързаният с него иск по чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка,с който първия от-ветник се
е снабдил,са били отхвърлени.
При изложените съображения,обжалваното решение,като правил-но и съвпадащо с
изводите направени от въззивната инстанция, следва да
се потвърди.
На въззиваемите,при този изход на спора пред
окръжния съд, се следва възстановяване на направените разноски.В тази връзка, въззивната инстанция приема следното:
Съгласно чл.78,ал.1 вр. с ал.3 ГПК,на въззиваемите- ответници се следва
възстановяването на разноските пред тази съдебна инстанция,но за един адвокат,в случая на адв.В.Л., съгласно представения списък по чл.80 ГПК.Междувпрочем за про-цесулнато
представителство на въззиваемия В.Ц. и от адв.М.Л.,съгласно представения договор за правна защита и
съдействие,не е вписан размер на договорено адвокатско въз-награждение.
Що се отнася до възражението за прекомерност на догово-реното
адвокатско възнаграждение за процесуалното представи-телство
и защита на въззиваемите от адв.В.Л.,направено
от процесуалния представител на въззивника,съдът
намира следното: Производството пред въззивната
инстанция се движи по два съе-динени при условията на
евентуалност искове и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален
акт,свързан с исковата претен-ция по чл.108 ЗС.
Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.за минимал-ните
размери на адвокатските възнаграждения/ изм.доп. ДВ,бр.84/ 25.10.2016г./,чл.7,ал.1,т.5
от наредбата, приложим по отношение на иска по чл.109 ЗС и чл.7,ал.2,т.1 от
наредбата, приложим по отношение на иска по чл.108 ЗС,минималното възнаграждение
за първия иск е в размер на 300 лв.,толкова е и за втория иск. Двамата ответници-въззиваеми са заплатили по 400 лв.за защитата
пред въззивната инстанция, т.е. много под предвидения
минимум. При тази констатация,възражението за прекомерност е несъстоя-телно,следва да се остави без уважение,а на въззиваемите се възстановявят
направените от тях разноски в пълен размер,за процесуалното представителство и
защита от адв. В.Л..
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/21.03.2017г.постановено по гр.д.№ 2888/2016г. по
опис на РС-Враца.
ОСЪЖДА „ЕСТ“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управ-ление:гр.София,ул. ***, Бизнес център ***,представлявано
от Изпълнителния директор Я.Т.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.Ц. ,с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 400.00лв.-съдебно-деловодни разноски пред нас-тоящата инстанция представляващи заплатен адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА„ЕСТ“АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията ,с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управ-ление:гр.София,ул.
***, Бизнес център ***,представлявано от Изпълнителния директор Я.Т.Д. ДА ЗАПЛАТИ
НА В.Г.Ц. с ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 400.00лв.-съдебно-деловодни
разноски пред нас-тоящата инстанция представляващи заплатен
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от
датата на уведомяване на стра-ните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........