№ 12929
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110163599 по описа за 2021 година
След влизане в законна сила на Определение № 2951/02.02.2022 г., с което
производството е частично прекратено, делото се води по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД
срещу Н. Х. Ш., с която са предявени осъдителни искове за следните суми, представляващи
1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно:
937.60 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане; 143.50 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г.; 20.92 лв. – стойност на
услугата разпределение на топлинна енергия за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното плащане; 4.26 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.12.2018 г. до 24.09.2021 г. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период на ответницата
топлинна енергия в имота, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответницата изтъква, че от
представените документи за собственост на имота не се установява безспорно, че тя го е
1
придобила, поради разлика в имената и липса на удостоверение за идентичност на имена.
Сочи за недоказано, че тя живее в имота, респ. че тя е ползвала доставената до обекта
топлинна енергия, като акцентира върху липсата на удостоверение за заявен постоянен адрес
и върху това, че тя не фигурира в представените списъци на етажната собственост. Изтъква,
че издадените фактури касаят друг имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност за процесните вземания. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „фирма“ ЕООД изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 1/2 от сумите за доставена топлинна енергия и за извършена
услуга дялово разпределение за процесния имот през исковия период и мораторните лихви
върху тях.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот /л. 12 – 13/ се изяснява,
че на 24.08.1972 г. Н. Х. Д. и Н. П. А. са придобили чрез покупко-продажба собствеността
на процесния недвижим имот. Доколкото не се сочи нещо различно в договора, съдът
приема, че всяка от тях е придобила по 1/2 ид. ч. от имота.
Неоснователно е възражението на ответницата, че поради липса на удостоверение за
идентичност на имената и поради това, че тя не фигурира в представените списъци на
етажната собственост, не се установява, че тя е собственик на недвижимия имот. На първо
място, от служебно извършената справка в Национална база данни „Население“ /л. 46/ е
видно, че родителите на ответницата са с фамилия Д., а съпругът й – с фамилия Ш., което
води до обоснован извод, че името Н. Х. Д. е името на ответницата преди сключване на
граждански брак с Л.А. Ш., т.е. че се касае за едно и също лице – ответницата. На следващо
място, противно на твърденията в отговора, тя фигурира в представения на л. 17 – 19 списък
на етажните собственици.
Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за последващо
разпореждане от ответницата със собствеността върху процесния имот съдът формира
извод, че през исковия период тя е била съсобственик, притежаващ 1/2 ид. ч. от него.
Следователно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през
разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена
2
хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика.
В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № ***,
находящ се в ФИРМА, с абон. № ****. По силата на този договор ответницата отговаря за
1/2 от задълженията за процесния имот съобразно притежавания от нея дял в
съсобствеността, като обстоятелствата дали тя живее в имота и къде е постоянният й адрес
са ирелевантни.
С Определение № 23540/13.09.2022 г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е налице реална доставка на топлинна енергия до процесния
имот през исковия период, 1/2 от цената на която възлиза на претендираната сума от 937.60
лв.
От изложеното следва, че искът за стойността на доставената топлинна енергия е
доказан както по основание, така и по размер.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което
следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от
ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
3
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай гореизложеното означава, че с оглед датата на подаване на
исковата молба – 08.11.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 31.08.2018 г.
В случая до датата на подаване на исковата молба – 08.11.2021 г., са изтекли 3 години и
69 дни по отношение на вземането за главница за м. 05.2018 г. и за м. 06.2018 г., тъй като
срокът за заплащане на месечното задължение за м. 07.2018 г. е бил до 14.09.2018 г. и то е
станало изискуемо на 15.09.2018 г., поради което давността за него е прекъсната с
подаването на исковата молба.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност /от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г./, дължимо от
ответницата съобразно квотата й в съсобствеността, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК
/съобразявайки изравнителния резултат за целия отоплителен сезон, в който е включен
периодът, обхванат от давността, респ. броя месеци, за които е изтекла погасителната
давност/ и приема, че възлиза на сумата от 846 лв.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 846 лв. за периода от м.
07.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от
08.11.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 937.60
лв. и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
4
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия, както и забава в плащането му предвид липсата на
извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е доказан по
основание. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., тъй като изравнителните сметки са съответно от 31.07.2019 г.
и 31.07.2020 г. Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г.
върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 129.94 лв., поради което
акцесорният иск следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до 143.50 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая с Определение № 23540/13.09.2022 г.
съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за имота на ответницата е
извършвана през исковия период услугата дялово разпределение. Не спори между страните,
а и от писмените доказателства на л. 129 – 135 се установява, че услугата е извършвана от
„фирма“ ЕООД. Таксата за нея се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22,
ал. 2 от приложимите Общи условия. С посоченото определение е обявено за безспорно, че
1/2 от цената на услугата възлиза на претендираната от ищеца сума, т.е. на 20.92 лв. По
изложените съображения съдът приема, че искът за стойността на услугата дялово
разпределение е изцяло основателен, като ответницата дължи и законната лихва, считано от
08.11.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на уважената част
от исковете, а именно сума в общ размер на 467.96 лв., включваща: 101.26 лв. – държавна
такса, 276.70 лв. – депозит за особен представител, и 90 лв. – юрисконсултско
5
възнаграждение. При определяне на дължимата от ответницата държавна такса съдът
съобрази обстоятелството, че е внесена държавна такса по първоначално предявените
искове, но производството е частично прекратено, поради което държавната такса за
прекратените искове не следва да се възлага в тежест на ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Х. Ш., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, следните суми, представляващи 1/2
от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 846 лв. – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
08.11.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 129.94 лв.
– мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 24.09.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 20.92 лв. – сума за услугата разпределение на топлинна енергия за периода от м.
10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до окончателното
плащане на вземането; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 467.96 лв. – разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ – за разликата над 846 лв. до пълния предявен размер от 937.60 лв. и
за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г. включително, като погасен по давност; частично
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия – за разликата над 129.94 лв. до пълния предявен размер от 143.50 лв.;
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4.26 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.12.2018 г. до 24.09.2021 г. върху стойността на услугата дялово
разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6