РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 4405/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал.1, пр. първо ГПК и чл. 108 от ЗС.
Ищецът А.В.Щ. твърди, че е наследник по закон – син, на В.Я.Щ., гражданин на Руската Федерация, починал на ****г. Твърди, че на 03.04.2013 г., имот включен в наследството на баща му, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.814.1.33, с адрес гр. София, район Витоша, бул. България № ********, с площ от 77,90 кв.м., ведно с прилежащите му 1,51 % идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот 68134.1932.814.1.168 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с паркомясто Р.4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв.м., съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814, заедно с паркомясто Р.5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19,5 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814., е продаден от лицето М.А.В., като пълномощник на В.Щ., на първия ответник „А.“ ЕООД. Твърди, че с учредителен акт от 09.12.2013 г. дружество „А.“ ЕООД е апортирало в новоучредено дружество с фирма „А.2.“ ЕООД имотите предмет на посочената по-горе сделка. Сочи, че фактическата власт върху имотите се осъществява от лицето М.А.В., която е управител и на двете дружества, като сочи сделките да не са породили прехвърлително действие, тъй като са нищожни и излага доводи за недобросъвестност на В., респ. на дружествата, от чието име е действала. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на ½ идеална част от описаните по-горе имоти, както и да осъди втория ответник да му предаде владението върху тях (уточнителна молба от 10.12.2018 г.).. Претендира разноски.
Ответникът „А.“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него, като твърди, че сделката, по силата на която той е придобил права върху процесните имоти не страда от пороци и е бил добросъвестен при сключване на договора. Претендира разноски.
Ответникът „А.2.“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него. В отговора на исковата молба сочи, че управителят на дружеството М.А.В. е доведена дъщеря на наследодателя на ищеца В.Я.Щ., когото тя приемала като свой собствен баща и чиято воля е била след смъртта му имотът да остане в нейна собственост. В о.с.з., проведено на 28.01.2020 г. ответникът уточнява, че от края на 2012 г. М.А.В. е установила фактическа власт върху имота, с намерение да го свои, като това владение (както в частта на субективните му елементи, така и на обективните) е продължила да упражнява и чрез дружествата „А.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД, поради което твърди имотът да е придобит от последното по силата на изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност. Излага доводи, че сделката, обективирана в нотариален акт № 49/03.04.2013 г. не е нищожна, а евентуално е унищожаема, поради което е изтекъл срокът за позоваване на унищожаемостта. Евентуално се твърди, че физическото лице М.А.В. има право на ползване върху имота, тъй като майка й Л.В.В. е собственик на другата ½ идеална част от имота. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Между страните не е спорно, а и се установява от нотариален акт № 50/05.11.2008 г., че В.Я.Щ. е придобил собствеността върху апартамент А.33, находящ се на пети етаж, в жилищна сграда в блок А, с площ от 77,90 кв.м., ведно с 1,51 % от общите части на сградата, находяща се в гр. София, район „Витоша“, бул. България ***, построена в УПИ № І-814, в кв. 85, по плана на гр. София, м. Манастирски ливади – запад, заедно с 0,3743 % идеални части от правото на собственост от урегулирания поземлен имот; паркомясто Р.4, находящо се на сутеренно ниво – 2, в бл. А, със застроена площ 19,5 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или обща площ, заедно с идеалните части от общите части на сградата – сутерена - 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот; паркомясто Р.5, находящо се на сутеренно ниво – 2, в бл. А, със застроена площ 19,5 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или обща площ, заедно с идеалните части от общите части на сградата 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот.
Установява се, че В.Я.Щ. и Л.В.В. са сключили граждански брак на 10.04.2010 г.. Видно от приетото удостоверение за смърт на В.Я.Щ. той е починал на ****г., от приетото по делото удостоверение за право на наследяване се установява, че А.В.Щ. е син на В.Я.Щ..
На 03.04.2013 г. М.А.В.,
действаща като пълномощник на В.Я.Щ. е продала на дружество „А.“ ЕООД,
представлявана от управителя М.А.В. процесните недвижими имоти. Видно от
вписванията в Търговския регистър на 11.02.2014 г. е вписано дружество „А.2.“
ЕООД, чийто капитал е формиран от непарична вноска, направена от едноличния
собственик на капитала „А.“ ЕООД и представляваща процесните недвижими имоти.
Според показанията на свидетеля Ц.Г., той е семеен приятел на М.А.В. и В.Я.Щ., като с тях се запознал когато пристигнали в Р.България през 1999 г. Свидетелят сочи, че те започнали да живеят в гр. София, в апартамент на бул. България, където живеели М., майка й Л.и В.. Свидетелят сочи, че цялата 2012 г. В.боледувал, като често с М. пътували за лечение. В края на ноември се прибрали последно от Израел и тогава казали, че болестта е много напреднала и че заминават за Украина и може би повече В.няма да се връща. За Украина заминали тримата, но само М. се върнала, след като В.починал. Свидетелят сочи, че М. му се обадила да му каже, че В.е починал непосредствено след смъртта му. Сочи, че преди заминаването си В.казвал, че този апартамент е на М. и остава за нея. След смъртта на В., апартаментът на бул. България продължила да го използва М. като жилище, където и към момента на депозиране на показанията свидетелят сочи, че тя живее с дъщеря си. Майка й имала апартамент в Украина и живее там. Свидетелят сочи, че М. и В.са баща и дъщеря, както и че знае, че В.имал и син в Москва. Синът на В.– А.свидетелят сочи, че не го е виждал никога, но знае, че от преди две години преди депозиране на свидетелските показания той предявил претенции за апартамента в Р. България, в който М. живее и това дошло като „гръм от ясно небе“.
При така установеното фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Със смъртта на В.Я.Щ. той престава да бъде правен субект, предоставените от него пълномощия се прекратяват (арг. чл. 41, ал.1 пр. трето ЗЗД), съответно сделките сключени от негово име са нищожни, поради липса на съгласие, тъй като е направено изявлението от името на лице, което поради смъртта си не може да участва като страна в граждански правоотношения. Пълномощникът действал от името на продавача е управител и на дружеството купувач по сделката, като се установява, че той е знаел за смъртта на упълномощителя си към момента на сключване на договора, т.е. налице е недобросъвестност и у купувача „А.“ ЕООД, поради което в случая е неприложимо правилото на чл. 41, ал.2 ЗЗД, че прекратяването на пълномощията не може да се противопостави на третите добросъвестни лица. Извършеният апорт от „А.“ ЕООД в капитала на „А.2.“ ЕООД също не е породил вещно-транслативен ефект, тъй като е направен от несобственик. Независимо от правните изводи на съда за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том. ІІ, рег. № 10707, дело 229/2013 г. на нотариус Румен Димитров, същият не следва да се отменя по реда на чл. 537, ал.2 ГПК, тъй като разпоредбата е приложима само по отношение на констативните нотариални актове ( В този смъсил ТР № 3/29.11.2012 г. по т.р. № 3/2012 г. на ОСГК).
По делото се установява, че след смъртта на В.Я.Щ. доведената му дъщеря М.А.В. е установила фактическа власт върху процесния недвижим имот, като намерението й е било да го свои. Това й намерение несъмнено се установява от последвалите в сравнително кратък срок нейни действия като управител на дружества „А.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД, насочени към придобиване на имота чрез правни сделки, в които участва единствено тя, действайки от името на продавача и купувача, респ. на едноличния собственик на капитала и дружеството, в чийто капитал като учредителна, непарична вноска са внесени процесните имоти. Така установеното владение, както на физическото лице М.А.В., така и на „А.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД, управлявани от нея към момента на сключване на сделката, респ. апорта, е недобросъвестно – първоначално е установено чрез завладяване (а добросъвестното владение се установява при наличие на сделка, която обаче поради пороците си не може да породи вещно-прехвърлителното си действие), а в последствие е установено от дружествата „Ахау“ със сделка, в която законният представител на купувача е знаел, че се сключа от името на лице, което е починало, респ. че пълномощникът няма представителна власт.
Предявяването на иска е действие на противопоставяне на владението, поради което към момента подаване на исковата молба – 30.03.2018 г. не е изтекъл необходимият 10-годишен срок за упражняване на необезпокоявано владение за придобиване на имота от недобросъвестния владелец по давност – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Процесните имоти са придобити преди сключване на брака между В.Я.Щ. и Л.В.В.. В.Я.Щ. е бил гражданин на Руската федерация, а преживялата му съпруга – на Р.Украйна. Същите към момента на смъртта на В.Я.Щ. са имали обичайно местопребиваване на територията на Р. България – според показанията на свидетеля от края на 1999 г., малко преди да сключат брак, те живият в гр. София. Ето защо по аргумент от правилата на чл. 79, ал.3, вр. с ал. 2 КМЧП приложимо по отношение на имуществените им отношения е българското материално право. Процесните имоти са придобити от В.Я.Щ. преди сключване на брака му с Л.В., поради което са били негова лична собственост. По отношение наследствените права на ищеца А.В.Щ. в недвижимите имоти на територията на Р.България, с оглед разпоредбата на чл. 89, ал.2 КМБП, приложимо е също българското материално право. Наследодателят В.Я.Щ. е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга и сина си А.Щ., които по правилото на чл. 9, ал.1 ЗН, има наследствен дял от по ½ идеална част. Предвид изложеното ищецът по силата на наследяването е собственик на ½ част от процесните недвижими имоти. Следва да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесните недвижими имоти.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните гласни доказателства, че прицесните имоти се ползват от ответника „А.2.“ ЕООД чрез управителя му. Възраженията на ответника „А.2.“ ЕООД, че М.А.В. имала право на ползване на името, тъй като майка й е собственик на другата ½ идеална част са иревантни, тъй като на първо място, всеки съсобственик има право да ползва съсобствената вещ, в т.ч. и да я ревандикира от другия съсобственик и на второ място, тъй като не се установява в полза на „А.2.“ ЕООД да е учредено в предвидената от закона форма право на ползване от другия съсобственик. Предвиди изложеното ответникът „А.2.“ ЕООД следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението на процесните недвижими имоти.
По разноските.
При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 2594,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А.В.Щ., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с постоянен адрес: Р.Ф., гр. Москва, ******, ул. ****** срещу „А.“ ЕООД, ЕИК: ******установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, че А.В.Щ., е собственик на ½ идеална част от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.814.1.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район Витоша, бул. България № ********, с площ от 77,90 кв.м., при съседи: на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, над обекта 68134.1932.814.1.41., ведно с прилежащите му 1,51 % идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот 68134.1932.814.1.168, заедно с паркомясто Р.4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв.м., съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814, заедно с паркомясто Р.5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19,5 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А.В.Щ., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., с постоянен адрес: Р.Ф., гр. Москва, ******, ул. ****** срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК: ******установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1, пр. второ ГПК, че А.В.Щ., е собственик на на ½ идеална част на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.814.1.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район Витоша, бул. България № ********, с площ от 77,90 кв.м., ведно с прилежащите му 1,51 % идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот 68134.1932.814.1.168, при съседи: на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, 68134.1932.814.1.41., заедно с паркомясто Р.4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв.м., съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814, заедно с паркомясто Р.5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19,5 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814 и ОСЪЖДА „А.2.“ ЕООД, ЕИК: ******да предаде владението на А.В.Щ., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., на основание чл. 108 ЗС на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.814.1.33, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район Витоша, бул. България № ********, с площ от 77,90 кв.м., ведно с прилежащите му 1,51 % идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот 68134.1932.814.1.168, при съседи: на същия етаж: 68134.1932.814.1.69, 68134.1932.814.1.40, 68134.1932.814.1.34, под обекта 68134.1932.814.1.25, 68134.1932.814.1.41., заедно с паркомясто Р.4, находящо се в сутерен, ниво – 2, в блок А, със застроена площ от 19,5 кв.м., съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814, заедно с паркомясто Р.5, находящо се в сутерен, на ниво – 2, в блок А, с площ от 19,5 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сутерена, съответстващи на 18,27 кв.м. по площообразуване или площ, включваща и идеалните части от общите части на сградата, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1932.814.1.168, от 37,77 кв.м., заедно с 0,1564 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1932.814.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: