№ 22
гр.
Силистра, 23.01.2019
год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева
Добринка Стоева
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев частно търговско дело № 182/2018
год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 419, ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на Р.Х.И., подадена чрез
процесуален представител срещу Разпореждане за незабавно изпълнение от 21.10.2011г.
постановено по гр. д. № 554 по описа на ТРС за 2011г. за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 474 от 21.10.2018г., в полза на „Банка ДСК”
ЕАД.
Жалбоподателят
- Р.Х.И., не е доволен от посоченото разпореждане поради, което желае съда да
го отмени и да обезсили издадените по ч. гр. д. № 554 по описа на РС – Тутракан
за 2011г. Заповед за изпълнение № 474 от 21.10.2011г. и изпълнителен лист.
Излага доводи в подкрепа на жалбата си.
Ответникът по жалбата
- „Банка ДСК” ЕАД, представляван в заповедното производство от процесуален
представител, уведомен за жалбата изразява становище за нейната неоснователност
във връзка с което моли съда да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея
разпореждане. Претендира деловодни разноски.
Съдът
– след, като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Заповедното
производство е инициирано по Заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение подадено чрез представител от „Банка ДСК” ЕАД, срещу Р.Х.И.. Като
основание за паричното задължение – предмет на заявлението е посочен договор за
издаване на кредитна карта, по който Р.Х.И. е кредитополучател. Сезиран със заявлението
състав на РС – Тутракан, образувал гр.д. № 554/11г. по описа на съда и издал
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 474 от 21.10.2011г., и изпълнителен
лист в полза на „Банка ДСК” ЕАД.
В
срок след надлежно връчена покана за доброволно изпълнение Р.Х.И. подал
възражение по чл. 414 от ГПК, срещу заповедта за изпълнение и настоящата частна
жалба по чл. 419 от ГПК, срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
След
като извърши проверка на обжалвания акт въззивния съд констатира, че частната
жалба е редовна, подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в
законово определения срок. Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните причини:
Аргументите
изтъкнати от частният жалбоподател се свеждат до твърдението, че извлечението
от счетоводните книги на банката представляващо изпълнителен титул по смисъла
на чл. 417 от ГПК, не е редовен от външна страна документ, тъй като не отразява
всички необходими реквизити на задължението. Според процесуалния представител
процесното правоотношение представлява специфичен вид кредит, поради което
извлечението от сметки в случая следва да съдържа информация за претендираното
вземане, за неговата изискуемост и ликвидност. По делото не е спорно, че
заповедното дело е било физически унищожено тъй като е изтекъл законовия срок
за съхранението му. В тази връзка жалбоподателят позовавайки се само на
информацията от процесната заповед за изпълнение счита, че не са били налице
основанията за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист срещу длъжника.
Ответника
по жалбата твърди нейната неосноватеност, като ведно с отговора си прилага
заверен препис от извлечението от сметка на банката послужило, като основание
за подаване на заявлението по чл. 417 от ПК, инициирало заповедното
производство. От представеното писмено доказателство се установява, че
документа е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити.
Видно от представеното писмено доказателство, е че всички изискуеми
характеристики на вземането са посочени, същото е индивидуализирано и решаващия
съд, респективно длъжникът може да прецени характера на претендираното вземане.
Съдът
след, като съобрази, че твърдените от процесуалния представител на
жалбоподателя пороци на изпълнителния титул не са на лице намира жалбата за
неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея
разпореждане за незабавно изпълнение.
Предвид
всичко гореизложено ОС намира, че коментираната частна жалба е неоснователна и
следва да се отхвърли, а атакуваното с нея разпореждане да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото съдът намира за основателно искането на въззиваемия за
разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Силистренския окръжен съд,
търговски състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
за незабавно изпълнение от 21.10.2011г. постановено по гр. д. № 554 по описа на
ТРС за 2011г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, № 474 от 21.10.2018г.
ОСЪЖДА
Р.Х.И., да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
разноски за въззивното производство.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1: 2: