Р Е Ш
Е Н И Е
№ 978
гр. Перник, 19.10.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
X-ти
състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година,
в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Златарева
при
секретаря Даниела Благоева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4497
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.30, ал.1 ЗН.
Образувано е по искова молба от Т.В.П. и
М.В.Г., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 ЗН за
намаляване на дарствено разпореждание, извършено в полза на ответницата Л.Б.Н.
на 12.10.2012 г., и за възстановяване на запазената част на ищците от
наследството на В.С.Н. в размер от по
¼ за всяка от тях.
Ищците твърдят, че са наследници по
закон - дъщери, а ответницата е преживяла съпруга, на покойния В.С.Н., б.ж. на
гр. Перник, починал на 15.07.2016г. Твърдят, че приживе с дарение, оформено в
нотариален акт №1, том II, рег. № 1072, дело №178 от 12.10.2012г. на нотариус И.М.с
район на действие-Районен съд-Брезник, наследодателят им надарил ответницата
със следния недвижим имот: урегулиран поземлен от IV-129, кв. 13 по плана на ***,
одобрен със Заповед №2303 от 1957г. с площ на имота от 1053 кв.м., заедно с
построената в имота двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 57,3
кв.м. Твърдят, че впоследствие с договор за покупко-продажба от 19.5.2016г.
ответницата продала същите имоти на трето за спора лице. Считат, че с дарението е накърнена запазената
им част от наследството на В.С.Н., поради което искат възстановяването й.
С отговора на исковата молба ответницата
оспорва иска. Счита, че запазената част на ищците от наследството не е
накърнена, тъй като към момента на смъртта му покойният В.С.Н. притежавал и
друго движимо и недвижимо имущество, в т.ч. лек автомобил марка „Шкода
Фелиция“, 12,174 дка земеделски земи, възстановени на наследодателя му С.Г.Н.,
съответна от дела му от наследството на последния идеална част от 33,710 дка
земеделски земи и 13,900 дка гори, както и поземлен имот с идентификатор 55871.503.864 с площ от
548 кв.м., находящ се в ***, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Районен
съд-Перник приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените
искове са допустими и съдът следва да се произнесе по същество.
От
фактическа страна:
Видно от удостоверението за
наследници В.С.Н., починал на 15.07.2016г., има две деца – ищците, и съпруга-
ответницата по настоящето дело.
Видно от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №1, том II, рег. № 1072, дело №178 от 2012г. на нотариус И.М.с
район на действие Районен съд-Брезник, със същия на 12.10.2012г. В.С.Н. е дарил
на Л.Б.Н. следния недвижим имот, находящ се в землището на село Гигинци, община
Брезник, а именно урегулиран поземлен имот VI-129, в кв. 13 по плана на селото,
одобрен със заповед №2303/1957г. с площ
от 1053 кв.м., заедно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда със
застроена площ от 57,3 кв.м.
С Нотариален акт №126,том I, рег. № 447, дело №117 от 19.05.2016г. на нотариус А.Ц.с
район на действие Районен съд-Брезник Л.Б.Н. е продала на В.Ю.П.гореописания
недвижим имот за сумата от 60 000 лв.
От свидетелство за регистрация / на
л. 89 от делото/ се установява, че В.С.Н. е притежавал лек автомобил Шкода „Фелиция“,
регистриран на 01.01.1995г.
От представената справка от Община
Перник / на л. 11/ се установява, че В.С.Н. е имал сключен граждански брак с Л.Б.А.,
след брака с фамилия Н., за което обстоятелство е съставен акт за брак
9/14.01.2005г. – втори и за двамата.
Във връзка със собствеността върху
поземлени имоти с идентификатор 55871.503.864 с адрес ***и изградените в същия постройки по делото е
изискано и приложено нотариално дело № 608/2016г. на нотариус М.. От
приложените книжа и оформения нотариален акт за покупко-продажба №30, том IV,
рег. № 12255, се установява, че на 14.12.2016г. Л.Б.Н. е продала на Т.В.П. и М.В.Г.
собствените си 106/548 ид.ч. от поземления имот и 1/6 ид.ч. от изградената в
него масивна жилищна сграда. В нотариалния акт се съдържа констатация,
неоспорена от страните, че след така оформената нотариална сделка ответниците
са станали собственици на 397/548 ид.ч. от поземления имот и на цялата сграда.
От тук и от останалите приложени по нотариалното дело книжа съдът приема за
установено, че към момента на откриване на наследството В.С.Н. е притежавал
½ ид.ч. от сградата (останалата ½ е притежавана от бившата му
съпруга Олга Стойнева, починала на 30.04.2003г. и оставила като наследници по
закон двете ищци ) и 397/548 ид.ч. от земята (доколкото от доказателствата по
делото се установява, че земята не е била предмет на производството по съдебна
делба на прекратената съпружеска имуществена общност, респ. същата е била
индивидуална собственост на В.С.Н.).
От удостоверението за наследници,
изд. на 27.09.2017г. / на л. 61-63 от делото/ се установява, че Г.С.Н.е починал
със семейно положение вдовец на 24.11.1956г., при което е оставил единствен
наследник по закон С.Г.Н. /син/. Последният е починал на 18.11.1993г. и е
оставил наследници по закон Т.С.Н./ съпруга/ и четири деца – М.С.Д., В.С.Н., З.С.С.и
В.С.Г.
С Решение № 70-1 от 22.04.1999г. / на л.
72 от делото/ на наследниците на Г.С.Н.е възстановено правото на собственост съгласно
плана за земеразделяне на *** върху шест ниви с площ от 5,500 дка, 4,003 дка,
6, 398 дка, 3,004 дка, 3,403 дка и 3,501 дка. С решението /на л. 80/ на същите е възстановена собствеността върху
ниви с площ от 1,218 дка, 1,066 дка, 0,798 дка, 3,658 дка и 1,184 дка в землището на ***. С Решение №
11/29.08.2000г. / на л. 86 от делото/ им е признато правото на сосбственост върху
отнети земи и гори и са възстановена в нови реални граници собствеността върху
имот № 145025 с площ от 13900 дка , представляваща залесена горска територия в
местността „ Гручарски рид“.
Видно от решение № 70-1 от
22.02.1999г. /на л. 65 от делото/ със същото на наследниците на С.Г.Н. се
възстановява правото на собственост в стари реални граници върху три ниви с
площ от 2,813 дка, 1,276 дка и 0,784 дка в землището на ***. С Решение №70 от
22.04.1999г. / на л. 70 от делото/ на същите се възстановява правото на
собственост съгласно плана за земеразделяне на нива с площ от 5 дка в землището
на село Гигинци.
С решение №70 от 22.04.1999г. / на л. 67
от делото/ на наследниците на Сотир-Борис Гигови се възстановява правото на
собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на *** на нива с площ
от 2 301 дка.
От заключението на изслуваната съдебно-оценителна
експертиза / на л. 141 от делото/, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че пазарната стойност на лекия автомобил
Шкода „Фелиция“ към момента на откриване на наследството е 320 лв.
Съдът приема за установено от
неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице инж. Д.П. / на л. 166 от делото/, че стойността на имот № 145025,
представляващ залесена горска територия, към момента на откриване на
наследството, е 8 427,58 лв.
По делото са изслушвани първоначална и
повторна съдебно-технически експертизи, от които съдът кредитира втората с вещо
лице Я.П. като по- обоснована и дадена от експерт с необходимата оценителска
правоспособност. От това заключение се установява, че пазарната стойност на
поземления имот с идентификатор 55871.503.864 и построената в него еднофамилна
сграда е 95 800 лв. Според експертизата пазарната стойност на УПИ VI-129 в
землището на с . Гигинци е 35300 лв. Стойността на земеделските земи по представените
решения за възстановяване, е общо 16 728 лв.
От
правна страна:
За основателността на иска с правно
основание чл.30, ал.1 ищците следва да докажат, че са сред кръга от наследници
с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител или
съпруг, както и че наследодателят им се е разпоредил безвъзмездно със свое
имущество чрез дарението в полза на ответницата.
В тежест на ответницата е да докаже
какво имущество се включва в наследствената маса (в този смисъл е
последователната практика на ВКС, обективирана в Решение № 396 от 11.05.2009г.
по гр.д. № 200/2008г. III г.о. на ВКС,
Решение № 1144 от 26.11.2008г. по гр.д. № 4899/2007г., V г.о. на ВКС и Решение
№156 от 19.02.2009г. по гр.д. № 5392/2007г. на ВКС).
В настоящия случай по делото е безспорно
установено, че ищците Т.В.П. и М.В. Г. са низходящи от първа степен на
починалия на 15.07.2016г. техен наследодател В.С.Н., поради което и същите имат
право на запазена част.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка стойността на останалото след смъртта на В.С.Н. имущество възлиза на
76 011,45 лв., от които 320 лв. –
стойност на притежавания в индивидуална собственост лек автомобил, 397/548
ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и двуетажната къща в гр.
Перник на обща стойност 95 800
лв. (доколкото по делото няма данни за
стойността на сградата и земята по отделно), ¼ ид.ч. от земеделските
земи на стойност 16 728 лв., ¼ от горите на стойност 8427,58 лв.
На основание чл. 31 ЗН за определяне
масата на наследството към тази сума следва да се добави стойността на
подарения имот към момента на откриване на наследството, или 35 300
лв., при което се получава сумата от
111 311,45 лв.
Разполагаемата част в процесния случай е
1/ 4 от наследствената маса по чл.31 ЗН, т.е 27 827,86 лв., като всяка от двете
ищци има запазена част в същия размер, или общо размерът на запазената част за
двете ищци е 55 655,72 лв.
От останалото неразпоредено след смъртта
на наследодателя им имущество на стойност 76 011,45 лв., ищците са
получили по 1/3, или всяка от тях е получила имущество на стойност 25 337,15 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
размерът на накърняване на запазената част на всяка от ищците е с по 2490,71 лв.
С оглед обстоятелството, че на
12.10.2012 г. надарената е прехвърлила правото на собственост върху подареното
имущество на трето лице следва да се приеме, че възстановяването на запазената
част на ищците следва да се извърши стойностно, като ответницата бъде осъдена
да им заплати необходимата за допълване на запазената им част сума.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК съдът намира, че следва да осъди ответницата да заплати на
ищците сумата от 1480 лв. за направените
по делото разноски, от които 80 лв. за платена държавна такса, 950 лв. - за адвокатско
възнаграждение и 450 лв. за експертизи.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Т.В.П. с ЕГН ********** и на М.В.Г. с ЕГН ********** от
наследството на В.С.Н., починал на 15.07.2016г., като
ОСЪЖДА
Л.Б.Н. с ЕГН ********** да заплати на Т.В.П. с ЕГН ********** и на М.В.Г. с ЕГН
********** по 2490,71 лв. /две хиляди
четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и една стотинки/ на всяка от тях, представляващи сумата,
необходима за допълване на запазената част на Т.В.П. и М.В.Г. от наследството
на В.С.Н..
ОСЪЖДА Л.Б.Н. с ЕГН ********** да
заплати на Т.В.П. с ЕГН ********** и на М.В.Г. с ЕГН ********** сумата 1480 лв.
/хиляда четиристотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: