Определение по дело №2490/2016 на Софийски градски съд

МОТИВИ ПО НОХД № 2490/2016 ПО ОПИСА НА СГС, НО,33 СЪСТАВ

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В.Н.О. за това, че на 02.12.2015 г. около 21.30 ч. в гр.С., ул.“********“, в близост до магазин „Зона“, като извършител в съучастие с Т.А.Б./съизвършител/ отнел чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 15 лв., съдържаща: сенки за очи марка „Golden rose“, на стойност 5 лв., палитра със сенки за очи, руж и червила на стойност 30 лв., черен молив за очи марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., дезодорант марка „Adidas“ на стойност 3,75 лв., спирала за очи марка „Golden rose“ на стойност 2,50 лв., гланц за устни марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., течно червило на стойност 1,50 лв., червило марка „Golden rose“ на стойност 1,75 лв., четка за коса на стойност 10 лв., слушалки марка „Samsung“ на стойност 20 лв., здравна книжка, дамски превръзки, на стойност 4 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7,50 лв., крем за ръце на стойност 1,50 лв., лична карта, снимки, визитки, секретни ключа – 3 броя на стойност 15 лв., дистанционно управление за аларма на стойност 7,50 лв., парична сума в размер на 50 лв. – всичко на обща стойност 160 лв., от владението на Д. С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила/след като Т.Б. избутал с тяло Д.М., с цел загуба на равновесие, В.О. издърпал със сила дамската чанта от рамото й, вследствие на което М. паднала на земята/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като О. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, както следва: с определение по нчд № 24987/2011 г. на 115 състав, влязло в сила на 03.04.2012 г., с което на В.Н.О. е определено общо наказание по присъдите по нохд № 3055/2010 г., нохд № 14349/2009 г., нохд № 5432/2009 г., нохд № 7716/2009 г., нохд № 5620/2011 г. и нохд № 967/2011 г. лишаване от свобода за срок от пет години – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.

Със същия обвинителен е повдигнато обвинение и на Т.А.Б. за това, че на 02.12.2015 г. около 21.30 ч. в гр.С., ул.“********“, в близост до магазин „Зона“, като извършител в съучастие с В.Н.О./съизвършител/ отнел чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 15 лв., съдържаща: сенки за очи марка „Golden rose“, на стойност 5 лв., палитра със сенки за очи, руж и червила на стойност 30 лв., черен молив за очи марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., дезодорант марка „Adidas“ на стойност 3,75 лв., спирала за очи марка „Golden rose“ на стойност 2,50 лв., гланц за устни марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., течно червило на стойност 1,50 лв., червило марка „Golden rose“ на стойност 1,75 лв., четка за коса на стойност 10 лв., слушалки марка „Samsung“ на стойност 20 лв., здравна книжка, дамски превръзки, на стойност 4 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7,50 лв., крем за ръце на стойност 1,50 лв., лична карта, снимки, визитки, секретни ключа – 3 броя на стойност 15 лв., дистанционно управление за аларма на стойност 7,50 лв., парична сума в размер на 50 лв. – всичко на обща стойност 160 лв., от владението на Д. С. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /избутал с тяло Д.М., с цел изваждане от равновесие на същата, след което В.О. издърпал със сила дамската чанта от рамото й и М. паднала на земята/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, както следва: с определение по нохд № 2102/2013 г. на 7 състав, влязло в сила на 20.03.2013 г., с което спрямо Т.А.Б. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени по нохд № 3786/2012 г., нохд № 12178/2012 г. и нохд № 16469/2010 г. лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК.

В съдебно заседание, проведено на 19.09.2016 г., на основание чл.287 НПК по искане на СГП е допуснато изменение на обвинението досежно датата на инкриминираното деяние, като същата е изменена от 02.12.2015 г. на 08.12.2015 г.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, като счита, че по безспорен и категоричен начин е доказано авторството и вината на подсъдимите О. и Б. в извършване на престъплението, за което са предадени на съд. Пледира същите да бъдат признати за виновни, като им се наложи наказание лишаване от свобода около и над средния размер, предвиден в закона, отчитайки отегчаващото вината обстоятелство – тяхното обременено съдебно минало.

Защита на подс.В.О. – адв.Р.К. пледира за постановяване на присъда, с която подс.О. да бъде признат за невиновен. В пледоарията си излага доводи, според които липсват доказателства, че подсъдимите са лицата, които са извършили инкриминираното деяние, тъй като последното е осъществено в тъмните часове на денонощието, без улично осветление, като св.А. не е могла да види и разпознае извършителите.

Защитата на подс.Т.Б. – адв.Б.Т. моли съда да постанови оправдателна присъда, тъй като по делото не са събрани достатъчно годни доказателства, за да се приеме, че е доказано деянието, в което Б. е обвинен. Според защитата, св.М. се явява заинтересован свидетел, тъй като е потърпевша и не следва да се кредитират нейните показания. Обръща внимание на обстоятелството, че втората свидетелка не е видяла извършителите в лице и не може да ги разпознае. Като спорен посочва момента, на коя дата е извършено деянието и в какъв час.

Подсъдимите В.О. и Т.Б. се възползват от правото си да не дават обяснения по обвинението, като не вземат отношение по последното и в пледоарията си, и в последната си дума.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият В.Н.О. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Т.А.Б. е роден на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, с ЕГН: **********.

Към месец декември 2015 г. св.Д.М. работела като продавач в кафене, находящо се в гр.С., ул.“********“ № 4.

На 08.12.2015 г. около 21.25 ч. св.М. приключила работа и докато се приготвяла да тръгне забелязала подсъдимите В.О. и Т.Б. да стоят пред кафенето, като единият от тях се опитал да влезе в последното, но свидетелката вече била заключила вратата. Тръгвайки си от кафенето, св.М. *** в посока магазин „Зона“. Мястото било осветено както от улично осветление, така и от осветлението на магазина. Св.М. забелязала, че на известно разстояние след нея вървяла св.Н.А., която познавала визуално като клиент на кафенето. В този момент подсъдимите В.О. и Т.Б. притичали бързо покрай св.А., като единият я ударил с тялото си и се насочили към св.М.. Подс.Б. преминал покрай свидетелката от дясната й страна, като я бутнал с тялото си наляво, с намерение да я изкара от равновесие и да я събори. В този момент подс.О. преминавал от лявата страна на свидетелката и дръпнал дамската й чанта, намираща се на лявото й рамо. От дърпането, св.М. паднала на земята, но въпреки това се опитала да задържи чантата си. Дърпайки силно, подс.О. повлякъл пострадалата след себе си, като успял да отскубне чантата от ръцете на свидетелката и двамата с подс.Б. избягали. Св. А. отишла до пострадалата и й помогнала да стане от земята, след което се обадила на 112 и съобщила за случилото се.

В отнетата дамска чанта на св.М. се намирали следните вещи: сенки за очи марка „Golden rose“, на стойност 5 лв., палитра със сенки за очи, руж и червила на стойност 15 лв., черен молив за очи марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., дезодорант марка „Adidas“ на стойност 3,75 лв., спирала за очи марка „Golden rose“ на стойност 2,50 лв., гланц за устни марка „Nivea“ на стойност 2 лв., гланц за устни марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., течно червило на стойност 1,50 лв., червило марка „Golden rose“ на стойност 1,75 лв., четка за коса на стойност 5 лв., слушалки марка „Samsung“ на стойност 20 лв., здравна книжка, дамски превръзки, на стойност 4 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7,50 лв., крем за ръце на стойност 1,50 лв., лична карта, снимки, визитки, секретни ключа – 3 броя на стойност 15 лв., дистанционно управление за аларма на стойност 7,50 лв., парична сума в размер на 50 лв. По експертен път е установено, че общата стойност на отнетите вещи, ведно с дамската чанта е в размер на 160 лв.

На 14.12.2015 г. било извършено разпознаване в сградата на 09 РУ-СДВР, при което св.М. с категоричност разпознала подс.О. като лицето, издърпало чантата от рамото й.

На 17.12.2015 г. било извършено разпознаване в сградата на 09 РУ-СДВР, при което св.М. с категоричност разпознала подс.Б. като лицето, което я избутало с тяло на инкриминираната дата.

Съдебното минало на подс. В.О. датира от 2003 г. и до настоящия момент е осъждан 30 пъти за престъпления против собствеността, като с определение по нчд № 5899/2015 г. на СРС, 17 състав, влязло в сила на 10.08.2015 г. му е определено едно общо наказание по нохд № 3055/2010 г., нохд № 14349/2009 г., нохд № 5432/2009 г., нохд № 7716/2009 г., нохд № 5620/2011 г., нохд № 13604/2010 г. и нохд № 967/2011 г. лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с 1 година, при първоначален строг режим за изтърпяването му. Със същото определение е определено едно общо наказание на О. по нохд № 3823/2009 г., нохд № 2014/2009 г. и нохд № 5229/2009 г. лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл.24 НК е увеличено с шест месеца, при строг режим на изтърпяване. Подс.О. е освободен от затвора по изтърпяване на така определените наказания на 09.10.2015 г.

Подс.Т.Б. от 2009 г. е осъждан 10 пъти все за престъпления против собствеността, като с определение по нохд № 2102/2013 г. по описа на СРС, 7 състав, влязло в сила на 20.03.2013 г. му е определено едно общо най-тежко наказание  измежду наказанията, наложени по нохд № 3786/2012 г., нохд № 12178/2012 г. и нохд № 16469/2010 г. а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.24 НК е увеличено с 5 месеца, като е определен строг режим за изтърпяването му. Освободен е от затвора след изтърпяване на така определеното наказание на 21.12.2013 г.  

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената и възприета от Съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на свидетелите Д.М. и Н.А. дадени в хода на съдебното следствие и тези, депозирани на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, заключение от съдебнооценителна експертиза,  протоколи за разпознаване на лица, свидетелства за съдимост, справки от МП ГД „ИН“.

За да изгради решаващите си изводи, съдът  се довери на показанията на св.М., в които последователно, обективно и непротиворечиво дава информация относно релевантните по делото факти. Св.М. в показанията си пред настоящия съдебен състав, както и в тези, депозирани на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред, пресъздава непосредствените си възприятия и демонстрира ясен спомен относно начина и механизма на осъщественото спрямо нея посегателство и участието на двамата подсъдими в осъществяването му. В хронологична последователност свидетелката описва конкретните действия на всеки един от подсъдимите, свързани с упражнената спрямо нея сила и отнемането на дамската й чанта. Без колебание и несигурност заявява, че е възприела визуално и двамата нападатели, на които дава подробно описание, акцентирайки върху индивидуални особености от визията им. Посочва, че е имала възможност в достатъчна степен да възприеме лицата на извършителите, за да ги разпознае. Въпреки че деянието е извършено в тъмните часове на денонощието, св.М. съобщава за наличието на улично осветление на мястото на извършване на престъплението, което й е дало възможност да възприеме, съхрани и възпроизведе индивидуализиращите белези на извършителите пред разследващия орган. Няколко дни по-късно пострадалата с категоричност е разпознала в лицето на извършителите подсъдимите О. и Б., индивидуализирайки характерните белези на всеки един от тях, което е обективирано в протокола за разпознаване на лица. От приобщените от досъдебното производство показания на пострадалата се установява, че на инкриминираната дата св.М. на два пъти е успяла да възприеме визията на подсъдимите, доколкото непосредствено преди инкриминираното деяние, двамата подсъдими са били пред кафенето, в което е работела. По отношение на този факт при разпита на св.М. пред съдебния състав се констатира липса на спомен, но след приобщаване на показанията й от досъдебното производство, депозирани само няколко дни след разследваното събитие, когато споменът от събитията е ясен и отчетлив,  пострадалата потвърди наличието на това обстоятелство. Следва да се отбележи, че между показанията на св.М. изложени пред съдебния състав и тези, дадени на досъдебното производство, не се наблюдават съществени противоречия, които да дискредитират възпроизведената от нея релевантна информация. В достатъчна степен споменът от стеклите се събития е съхранен и надлежно възпроизведен в хода на съдебното следствие, като по отношение на несъществени детайли, както и по отношение конкретизацията на намиращите се в дамската й чанта вещи е налице липса на детайлен спомен, който е преодолян чрез прочитане на показанията на свидетелката, дадени в значително по-близък период от време до инкриминираното деяние. Показанията на св.М. освен, че са поднесени обективно, непротиворечиво и искрено, те кореспондират на информацията, предоставена от св.А., която е очевидец на деянието и възпроизвежда идентични факти, свързани с механизма на осъществяване на престъплението и неговите извършители и в частност конкретните действия на всеки един от тях. Независимо, че св.А. не е успяла да възприеме визията на извършителите в степен да ги разпознае, убедително посочва, че непосредствено след извършване на престъплението, пострадалата е заявила, че е запаметила лицата им и ако има възможност ще ги разпознае. Съдът подходи с доверие по отношение на поднесената от св.А. информация, като прие показанията й за обективни, последователни и достоверно изложени.

Приложените по делото протоколи за разпознаване на лица са изготвени съобразно изискванията на НПК, поради което съдът изгради решаващите си изводи и въз основа на данните, обективирани в тях.

Съдът възприе като компетентно изготвено заключението от съдебно-оценителната експертиза, даващо оценка за стойността на инкриминираните вещи, отчитайки тяхната амортизация.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимите В.О. и Т.Б. са осъществили състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 пр.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ във вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, тъй като  на 08.12.2015 г. около 21.30 ч. в гр.С., ул.“********“, в близост до магазин „Зора“, като извършители в съучастие помежду си отнели чужди движими вещи на обща стойност 158 лв./сто петдесет и осем лева/, а именно: дамска чанта от изкуствена кожа, на стойност 15 лв., съдържаща: сенки за очи марка „Golden rose“, на стойност 5 лв., палитра със сенки за очи, руж и червила на стойност 15 лв., черен молив за очи марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., дезодорант марка „Adidas“ на стойност 3,75 лв., спирала за очи марка „Golden rose“ на стойност 2,50 лв., гланц за устни марка „Golden rose“ на стойност 1,50 лв., течно червило на стойност 1,50 лв., червило марка „Golden rose“ на стойност 1,75 лв., четка за коса на стойност 5 лв., слушалки марка „Samsung“ на стойност 20 лв., здравна книжка, дамски превръзки, на стойност 4 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7,50 лв., крем за ръце на стойност 1,50 лв., секретни ключа – 3 броя на стойност 15 лв., дистанционно управление за аларма на стойност 7,50 лв., парична сума в размер на 50 лв., от владението на Д. С. М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК.

От обективна страна подсъдимите О. и Б. в съучастие помежду си като извършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 158 лв. от владението на Д.М., употребявайки за това сила – подс.Б. блъснал с тялото си св.М., за да загуби тя равновесие, а подс.О. издърпал със сила дамската й чанта. И двамата подсъдими са извършили деянието при условията на опасен рецидив.

Предпоставките на чл.29 ал.1 б.”а” от НК са налице, тъй като подс.В.О. е извършил престъплението по настоящото дело, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно с определение по нчд № 5899/2015 г. на СРС, 17 състав, влязло в сила на 10.08.2015 г. му е определено едно общо наказание по нохд № 3055/2010 г., нохд № 14349/2009 г., нохд № 5432/2009 г., нохд № 7716/2009 г., нохд № 5620/2011 г., нохд № 13604/2010 г. и нохд № 967/2011 г. за извършени престъпления по чл.198 и 199 НК, а именно лишаване от свобода за срок от четири години, като на основание чл.24 НК така определеното общо наказание е увеличено с 1 година, при първоначален строг режим за изтърпяването му. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно в обвинителния акт е посочено определение по нчд № 24987/2011 г., влязло в сила на 03.04.2012 г., с което са групирани наказания, наложени на О. по нохд № 3055/2010 г., нохд № 14349/2009 г., нохд № 5432/2009 г., нохд № 7716/2009 г., нохд № 5620/2011 г. и нохд № 967/2011 г., което според прокуратурата обуславя наличието на предпоставките на чл.29 ал.1 б.А“ НК. Принципно това е вярно, но не е взето предвид обстоятелството, че с определение по нчд №5899/2015 г., влязло в сила на 10.08.2015 г. е извършено ново групиране на наказанията по посочените присъди, като към съвкупността е присъединено и наказанието по нохд № 13604/2010 г. Именно това осъждане на подс.О./като последно по ред групиране на наказанията/ обуславя предпоставките на чл.29 ал.1 б.“а“ НК.

Подс.Т. е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, тъй като по  нохд № 2102/2013 г. по описа на СРС, 7 състав, влязло в сила на 20.03.2013 г. му е определено едно общо най-тежко наказание  измежду наказанията, наложени по нохд № 3786/2012 г., нохд № 12178/2012 г. и нохд № 16469/2010 г. за престъпления по чл.195 НК, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.24 НК е увеличено с 5 месеца, като е определен строг режим за изтърпяването му.

От субективна страна престъплението е извършено от подс.О. и подс.Т. при пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали те да настъпят. Налице е и общност на умисъла на двамата подсъдими по отношение на осъществената спрямо пострадалата сила и отнемане на инкриминираните вещи.

По делото  бе установено по един безспорен и категоричен начин времето, мястото, механизмът на деянието и неговото авторство. Липсва каквото и да е съмнение относно датата на осъществяване на разследваното събитие. Неточността на отразяване на действителната дата на престъплението в обвинителния акт е преодоляна чрез допуснатото в съдебно заседание изменение на обвинението по отношение на този обективен признак. Извън всякакво съмнение, с пълна категоричност както от показанията на пострадалата, така и от тези на св.А. е доказана датата на осъществяване на разследваното събитие.

Вътрешната устойчивост и последователност в разказа на пострадалата досежно възприетите и възпроизведени правно-значими за инкриминираното поведение факти, съпоставен с извършеното в съответствие с изискванията на НПК разпознаване на лица, както и с показанията на св.А. очертава недвусмислен извод, че подсъдимите В.О. и Т.Б. са извършили престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Съдът не възприе доводите на защитата за липса на основание за кредитиране показанията на св.М., поради нейната заинтересованост като потърпевша от престъплението. Действително информационните източници досежно авторството на деянието са ограничени до показанията на пострадалата и осъщественото от нея разпознаване. Това обстоятелство само по себе си не може да дискредитира изложената от св.М. релевантна информация. Преценявайки внимателно показанията на пострадалата поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал, съдът подходи с пълно доверие към изложеното от свидетелката, като непосредствено се убеди в обективността, искреността и категоричността на нейните показания, които намират стабилна опора във възпроизведените факти и обстоятелства от св.А..

Съдът оправда подсъдимите О. и Б. по повдигнатото им обвинение за разликата до 160 лева, представляваща обща стойност на инкриминираните вещи, тъй като в обвинителния акт е пропусната една от вещите, предмет на отнемане – гланц за устни марка „NIVEA“, оценен по експертен път на стойност 2 лева. Макар да е установено по безспорен начин, че тази вещ също се е намирала в дамската чанта на пострадалата, отнета от подсъдимите, липсата на повдигнато обвинение по отношение на тази вещ, ограничава съда само до възможността да констатира този факт, без да има възможност да признае подсъдимите за виновни за отнемането й. От друга страна, съдът установи, че стойността на две от инкриминираните вещи, отразени в обвинителния акт е посочена некоректно и липсват доказателства за така приетата от прокурора стойност: палитра със сенки за очи, руж и червила е отразена в обвинителния акт на стойност 30 лв., а установената и доказана стойност чрез съдебнооценителната експертиза е 15 лв.; стойността на четка за коса е отразена в обвинението като 10 лв., но по експертен път е доказана действителната й стойност 5 лв.  Съдът оправда подсъдимите и по отношение на инкриминираните вещи без стойност: лична карта, снимки, визитки, които съгласно константната съдебна практика и теория не могат да бъдат предмет на отнемане. 

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като отегчаващи вината обстоятелства осъжданията на подсъдимите О. и Б. извън тези, обуславящи предпоставките на опасния рецидив. Вярно е, че деянията за тези осъждания са извършени от подсъдимите преди да навършат пълнолетие, но многобройността на извършените престъпления против собствеността, а по отношение на подс.О. и за престъпления, идентични на разследваното, предпоставят извод за завишена степен на обществена опасност на личността на двамата подсъдими и ги характеризира като личности с трайно изградени престъпни навици и поведение. Към отрицателните обстоятелства следва да се отнесе и фактът на осъществената от подсъдимите сила спрямо лице от женски пол, с оглед постигане на улеснение при сломяване на неговата съпротива. По отношение на подс.О. не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че по-малко от два месеца след освобождаването му от местата за лишаване от свобода, във връзка с изтърпяване на наказание лишаване от свобода, е извършил процесното деяние.

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетена невисоката стойност на инкриминираните вещи, които са в размер на 158 лева, както и младата възраст на двамата подсъдими.

Посочените обстоятелства мотивираха настоящия съдебен състав да наложи на подс.В.О. наказание лишаване от свобода в размер на седем години, а на подс.Т.Б. наказание лишаване от свобода в размер на шест години. Съдът прие, че така наложеното наказание на всеки от подсъдимите и в посоченият размер ще постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, като ще въздейства предупредително, превъзпитаващо и възпиращо спрямо подсъдимите О. и Б., ще им отнеме възможността да вършат други престъпления, като наред с това ще реализира необходимата възпитателна и предупредителна функции спрямо останалите членове на обществото.

На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 ЗИНЗС/ в редакцията преди изменението и допълнението с ДВ, бр.13/07.02.2017 г./ съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на така наложените наказания на подсъдимите В.О. и Т.Б. в затвор.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите В.О. и Т.Б.  да заплатят солидарно по сметка на МВР направените по делото разноски за съдебнооценителна експертиза в размер на 52,44 лева, по сметка на СГС направените по делото разноски за явяване на вещо лице и защита на съдебнооценителна експертиза в размер на 50 лева, както и държавна такса в размер на по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                   СЪДИЯ при СГС: