Р Е Ш Е Н И Е
10.05.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
28.04. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 409 2021
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0348-000614 от 28.09.2018 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на В.М.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 6, пр. 2-ро от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200,00 лева, за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателката обжалва НП в срок, чрез редовно упълномощен от нея процесуален представите – адв. Р.. В жалбата си излага твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, поради което същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска отмяна на НП поради маловажност на случая.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище по жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адв. хонорар.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
Жалбоподателката М. и покойният и съпруг В.М., починал на 07.04.2018 г. притежавали в режим на бездялова семейна имуществена общност лек автомобил марка и модел „Форд Мондео“, с рег. № КН7781ВВ, който приживе бил регистриран на името на В.М.. След смъртта на същия на 19.07.2018 г., децата му Радостина Валентинова Димитрова и Борислав Валентинов Манев дарили наследените от тях идеални части от автомобила на своята майка – жалбоподателката В.М..
На 30.08.2018 г., около 13:10 часа, жалбоподателката представила за регистрация въпросния лек автомобил в пункт за РТК, на ул. Саморанска №9. При регистрацията от комисия, в която участвали свидетелите К. и С. било установено от представените документи, че не е спазен законоустановения според тях 30 дневен срок за регистрация на новопридобито МПС, съгласно представения договор за дарение № 5571/19.07.2018 г.
С оглед установената дата на придобиване св. К. съставил на жалбоподателката АУАН за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. АУАН е връчен веднага след съставянето му на същата, срещу подпис, без възражения. Актът е подписан и от св. С. като свидетел на установяване на нарушението и съставяне на АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-0348-000614 от 28.09.2018 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на В.М.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 6, пр. 2-ро от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200,00 лева, за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели К. и С., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. И двамата добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло констатациите отразени в АУАН. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда и представените от процесуалния представител на жалбоподателя също са еднопосочни и спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато съществено процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно датата на нарушението посочена в същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП: „Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство
е длъжен в срок до един месец
да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба.“
В АУАН и в НП е посочено идентично и неправилно, че датата на нарушението е 30.08.2018 г., като не е спазен 30-дневния срок за регистрация на придобитото МПС от жалбоподателката с договор за покупко-продажба от 19.07.2018 г.
На първо място липсва какъвто и да е договор за покупко-продажба видно и от представените писмени доказателства и направената справка с АНО, само идеални части от въпросното МПС са били предмет на договор за дарение на 19.07.2018 г. след смъртта на съпруга на жалбоподателката, която и преди тази дата е била собственик при режим на СИО на този лек автомобил. На следващо срокът е посочен в АУАН като 30-дневен, а не като едномесечен, съгласно чл. 145, ал.2 от ЗДвП, в случая м. Юли 2018 г. е имал не 30, а 31 дни.
От изложеното се налага още и извода, че липсва единство между датата на извършване на нарушението, която би следвало да бъде 20.08.2018 г. и датата на установяването му, която погрешно е посочена като дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП – 30.08.201 г. Тези два момента са различни и съществени, които обаче не са отграничени нито от актосъставителя, нито от АНО. Те от своя страна водят до различни правни последици /преклузивни, давностни срокове, както и такива за съставяне на АУАН/, което налага тяхното ясно разграничаване. Съдът може и е длъжен и служебно да събира доказателства, но след очертаване на съответните им факти от административнонаказаващият орган в наказателното постановление, което същият не е сторил ясно и недвусмислено. Веднъж е посочен в текста на АУАН и НП като неспазен 30-дневен срок за регистрация, чиято начална и крайна дата не е посочена, а наред с това се сочи, че нарушението е осъществено конкретно на 30.08.2018 г., около 13:10 часа в пункт на РТК. Липсата на ясно, пълно и точно фактическо описание на нарушението, освен че препятства съда при събирането на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. Не може елементите на нарушението да се извеждат едва от съда и в хода на въззивното съдебно производство от представените и събрани служебно писмени и гласни доказателства. Ето защо, липсата на ясно, пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, респ. датата на нарушението във връзка с неспазения срок съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
На следващо и самостоятелно основание извън горепосочените доводи за безспорно допуснато съществено процесуално нарушение съдът приема, че неправилно АНО не е приложил в случая и нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието без съмнение разкрива белезите на маловажно такова.
Съдът намира, че действително с поведението си жалбоподателката формално е осъществила от обективна и субективна страна хипотезата на чл. 145, ал.2 от ЗДвП, която принципно подлежи на санкция по реда на чл. 177, ал.6, пр. 2 от ЗДвП.
Съдебният състав обаче намира, че в случая се касае за нарушение, което
е маловажно по своя характер и следва да се квалифицира като такова по чл. 28
от ЗАНН. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.93,
т.9 от НК във
връзка с препращащата норма на чл.
11 от .
Макар нарушението само по себе си да е от чисто формално естество и да
не предвижда съставомерни вредни последици следва да се отбележи, че дори и
косвени такива не са могли обективно да възникнат и още по-малко да накърнят
съществено обществените отношения регулиращи регистрацията на МПС. Това е така,
тъй като едномесечния срок за регистрация след придобиването изцяло на
процесното МПС от жалбоподателката е изтекъл само 10 дни /на 20.08.2018 г./
преди представянето му в пункт на РТК, при КАТ-Дупница от М.. Жалбоподателката
има безупречна справка за нарушител/водач, каквато е представена от АНО,
без нито едно нарушение извън
процесното. Налице са съобразно изложеното достатъчно доказателства за това, че деянието
представлява абсолютно изолирана и неволна проява, със значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, които ежедневно се извършват от лица с
множество нарушения по ЗДвП и най-често от търговци на МПС-та. Ето защо,
съдът намери, че в процесния случай е приложим чл. 28 от ЗАНН. Доколкото преценката за "маловажност на
случая" подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия
орган при наличие на предпоставките за прилагането му, е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В
този смисъл виж - Решение № 211
от 17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено в разрез с буквата и духа на материалния закон и поради това следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0348-000614 от 28.09.2018 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на В.М.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал. 6, пр. 2-ро от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200,00 лева, за извършено нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: