Решение по дело №5365/2019 на Районен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1030

                                 

гр.Русе, 28.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 29-ти юни през  две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при секретаря ШИРИН СЕФЕР,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5365 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Производството е за съдебна делба, с правно основание чл.69 от Закона за наследството, във фазата по допускането й.

Претенцията на ищцата Б.Т.П. се основава на твърдения, че с ответниците са съсобственици по наследство на описания в исковата молба недвижим имот – апартамент в гр.Русе. Твърди, че не могат да се поделят доброволно и моли имотът да бъде допуснат по делба при права - 1/2 ид.ч. за ищцата и 1/2 ид.ч. за ответницата.

Ответницата С.К.Б. оспорва иска. Твърди, че ищеца не е собственик на процесния имот, а имотът се притежава от сина на ответницата, привлечен като трето лице по делото. Последният придобил имота по силата на договор за дарение и въз основа на придобивна давност, като 1/2 ид.ч. от имота му дарила тя, а другата  1/2 ид. ч. придобил по давност.

Третото лице по делото И.К.В. изцяло поддържа становището на ответницата.

          За да се произнесе съдът съобрази следното:

От представеното у-ние за наследници е видно, че страните по делото са наследници по закон на К.А. ***, починал на 11.06.1985 г. – ответницата е дъщеря на наследодателя, а третото лице е неин син, а ищцата е внучка на наследодателя/дъщеря на сина му, който е починал на 15.03.2019 г. При откриване на наследството на Б.е била жива и съпругата му Б.Б., починала на 03.05.2010 г. При това положение по силата на наследствено правоприемство и в съответствие с разпоредбите на чл. 5 и чл.9 от ЗН е възникнала съсобственост върху оставеното в наследство имущество от него и преживялата съпруга при условията на равни дялове на децата, респ. низходящите им (по 1/2 ид.ч.). Оставеното в наследство имущество, предмет на настоящото дело за делба е апартамент в гр.Русе, подробно описан в нот. акт от 05.07.1979 г. (в препис на л.3 от делото) и в актуална схема на СГКК. Ответницата и третото лице (неин син) оспорват тези права като твърдят, че имотът е индивидуална собственост на третото лице по силата на дарение от ответницата на 1/2 ид.ч. от имота и придобиване по давност на другата 1/2 ид.ч. От представена от ответницата справка по лице на СВ-Русе е видно, че след завеждане на делото са вписани нот. акт по обстоятелствена проверка от 13.09.2019 г. за 1/2 ид.ч. от имота на името на третото лице и нот. акт за дарение от ответницата на третото лице от 10.12.2019 г. за другата 1/2 ид.ч. от имота. По делото е представен и препис от нот. акт от 13.09.2019 г., постановлението на нотариуса от с.дата за признаване на третото лице за собственик на имота и протокола на нотариуса за разпит на двама свидетели. По настоящото дело също е разпитан един свидетел за установяване придобивната давност, на която се позовават ответницата и третото лице. В тяхна тежест и да докажат такава. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита, че това не е направено. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”. Владението по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС включва два елемента - субективния /анимус/ и обективния /корпус/. В чл.79 от ЗС законодателят изисква за придобиване по давност установеното владение да е явно спокойно и непрекъснато в продължение на десет години, но не определя как - чрез какви действия то следва да е установено. Става въпрос за фактически действия от различно естество, които следва да се преценяват във всеки конкретен случай. В настоящия случай се установи че от дете третото лице живее в имота заедно с майка си и наследодателите/негови баба и дядо/ като никой от свидетелите не познава бащата на ищцата и не знае в какви отношения е бил с тях и с ответницата и сина ѝ. Никой от свидетелите не установява той да е демонстрирал намерението си да третира имота или ид. част от него като своя лична собственост и това да е демонстрирано по отношение на неограничен кръг лица, в т.ч. и спрямо собствениците – наследодателя, а след смъртта му – спрямо бабата, майката и чичото на третото лице. Обстоятелството, че майка му му прехвърля 1/2ид.ч. от имота сочи, че най-малко такова намерение не е демонстрирано спрямо нея. Не е ясно по какъв начин той е демонстрирал намерение да третира другата 1/2 ид.ч. от имота като своя и кога и спрямо кого е започнала тази демонстрация. По отношение на бащата на ищцата свидетелите заявяват единствено, че не са го виждали и не е идвал до имота, но не установяват това де е резултат от активно поведение на третото лице спрямо него. Освен това от смъртта на баба му до датата на съставяне на конст. нот. акт по обстоятелствена проверка не са изминали 10 години, от което следва че такова поведение следва да е демонстрирано и по отношение на нея, за което няма не само доказателства, а и твърдения. Изобщо остава неясно как той не демонстрира такова намерение спрямо майка си, а го демонстрира спрямо другите съсобственици/наследници. При това положение съдът счита възражението за придобиване на имота по давност от третото лице не е доказано и ищцата е запазила своята наследствена 1/2 ид.ч. от имота. По отношение на договора за дарение между ответницата и третото лице следва да се има предвид, че същият е сключен след завеждането на делото, а съгласно чл.226, ал.1 от ГПК ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение има действие и спрямо приобретателя. При делата за делба това правило се прилага независимо дали исковата молба е била вписана. В този смисъл е и трайната съдебна практика - Решение № 286 от 13.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3923/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова и Решение № 80 от 7.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6441/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят П. Стоев. С оглед на това делбата следва да се допусне между ищцата и ответницата като на осн. чл.226, ал.3 от ГПК решението има действие и спрямо третото лице.

          Така мотивиран съдът

 

 

                             Р   Е   Ш   И :

 

           ДОПУСКА съдебна делба между ищцата Б.Т.П., ЕГН:********** *** и  ответницата С.К.Б., ЕГН:********** ***  на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №4 в гр.Русе по ул.***№1В, жск „***“, ет.4, състоящ се от спалня, хол, дневна, сервизни помещения/кухненски бокс и тоалетна с баня/, коридор, тераса на дневната и тераса на спалнята, със застроена площ от 65,01 кв.м., с избено помещение №4 с площ от 6,39 кв.м., част от таванско помещение №3, заедно с 22,12%ид.ч. от сградата и отстъпеното право на строеж и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***с прилежаща изба 4, таван 3, 22,12 ид.ч. от ОЧС, ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта ***и над обекта – няма, ПРИ ПРАВА -  1/2 ид.ч. за Б.Т.П. и 1/2 ид.ч. за С.К.Б. като делото е разгледано при участието на трето лице помагач на ответницата - И.К.В., ЕГН:**********.

               ………………………………………………………………………

          Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред РОС в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                Районен съдия: