Р Е Ш Е Н И Е
№
........
гр.Плевен, 14.10.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично
заседание на осми октомври през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д. № 2850 по описа на съда за 2019 година, на
основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона
за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представляван ***– зам.управител срещу М.Л.М. с ЕГН **********
***. Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер CREX-15360313 М.Л.М. дала съгласието си, освен посочения
усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
На 28.05.2018г. М.Л.М. активирала, предоставената й от ищеца кредитната карта №
CARD-15707967, с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лв. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Ответницата М.Л.М. преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.07.2018г., когато било последното плащане
по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1169,51 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за
контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се задължения
доброволно, ответницата продължавала виновно да неизпълнява. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната
карта било в размер на 1169,51 лв., представляващо използваната главница в
размер на 1000 лв., както и договорна лихва от 01.07.2018г. (първа пропусната
вноска) до 09.11.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение)
върху използваната сума, в размер на 169,51 лв. Ответницата М.М. дължала обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 26,22 лв. за периода от 09.11.2018г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.02.2019г. (дата на завеждане на
делото).Ищецът твърди, че предявяване на исковата молба ответницата дължала на
дружеството ищец следните суми: 1. Главница – 1000 лв.; 2. Възнаградителна
лихва – 169,51 лв.; 3. Законна лихва за забава – 26,22 лв. или общо 1195,73
лева. За събирането на посочените суми ищеца предприел действия по съдебно
събиране на вземането си, като подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - Плевен. По частно гражданско дело
№ 1193/2019г. била издадена Заповед за изпълнение, след което заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и последният не
бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, включително след залепване на
уведомлението. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд – Плевен
и в законоустановения срок била предявена и исковата
молба.
В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че са налице вземания в
полза на ищеца срещу ответника за гореописаните суми, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателното им изплащане. При условия на
евентуалност предявява осъдителни искове за главница в размер на 1000 лева, възнаградителна лихва в размер на 169,51 лева и законна
лихва в размер на 26,22 лева. Претендира разноски.
В молбата ищецът твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс - СА“ рег.№********* – търговски и фирмен регистър
на Париж, съществуващо по законите на Френската република упражнява дейността
си в Р България чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕАД с ***.
В едномесечен срок от връчване на препис
от исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, чрез
назначеният й особен представител, с който е оспорила исковете като
неоснователни.
В съдебно заседание ищеца не изпраща
представител. В писмени молби развива съображения за основателността на
исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез
назначеният й особен представител, поддържа доводите в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15360313 от 11.10.2017г.,
сертификат № CREX-15360313, Общи условия за застраховка Закрила на плащанията
Плюс, приложение към договора CREX-15360313 CARD-15707967 от 11.10.2017г., че
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставила на ответницата и
кредитополучател М.Л.М., кредит в размер на 325,00 лв., като последната се е
задължила да върне кредита, заедно с лихвите. Ответницата се е задължила да
заплати на кредитора 3 месечни погасителни вноски в размер на по 117,96 лв., за
период от 20.11.2017г. до 20.01.2018г.,
като падежа на всяка вноска е 20 – то число на съответния месец, уговорен е
годишен процент на разходите 24,01 % и лихвен процент 21,70 %, а общата
стойност на плащанията е 353,88 лв. Страните са уговорили и отпускане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ответницата на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1000,00 лева, с годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90 % (лист
24), като сумата по кредита е договорено да се усвоява
чрез теглене в брой от банкомати и плащания чрез терминални устройства в
страната и в чужбина, кредитора се е задължил да издава месечно извлечение за
осъществените транзакции до 15 – то число на месеца, като ответницата се е
задължила да върне взетата сума с лихвите на месечни погасителни вноски дължими
до 1 – во число на месеца, следващ издаването на
извлечението, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен кредитен лимит до 1000
лв. Страните се договорили и за сключване на застраховка защита на плащанията,
при дължима месечна застрахователна премия от застрахования, която да се
начислява като задължение по месечната карта и да се плаща с месечната
погасителна вноска, в размер в зависимост от срока на кредита: 4,5% от
финансираната сума (от 3 до 6 месеца), 9% (от 7 до 12 месеца) и 0,8 % от финансираната
сума умножена по продължителността на кредита в месеци (над 12 месеца).Установява
се от представената по делото разписка за получена пратка, че на 28.05.2018г.
ответницата е получила пакета документи за кредита, като на същата дата, от
заключението на вещото лице се установи, че е превела парите от кредита по
друга своя сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
Установява се, че на 16.11.2018г., ищцовото дружество е изпратило последна покана, в която е
отразено, че задължението на ответницата
е: главница - 1000 лв., договорна лихва 169,51
лв. и обезщетение за забава 1,95 лв. или общо сума 1171,46 лв., дължима по Мастъркард CARD-15707967. Със същата покана на ответницата
е даден седемдневен срок за заплащане на посочените суми, с предупреждение за
съдебното им събиране.
От приложеното ч. гр. д. № 1193/2019 г.
по описа на Районен съд - Плевен се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
посоченото ч.гр.д. в Районен съд - Плевен и е издадена срещу ответницата,
заповед № 698/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумите : сумата от 1000 лева, представляваща главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта Мастъркард CARD-15707967, сумата от 165,51 лв.,
възнаградителна лихва за периода 01.07.2018г. – 09.11.2018
г. и сумата от 26,22 лв., мораторна лихва за периода 09.11.2018г.
– 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г.
до окончателното погасяване на вземането, както и за разноски - платена
държавна такса в размер на 25 лева и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на
постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на
уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Плевен, в законоустановения срок е
била предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключението на вещото
лице по съдебно - икономическата експертиза следното: усвоената сума по
кредитна карта Мастъркард CARD-15707967 е в размер 1000
лв., като вещото лице заяви, че ответницата е превела сумата по нейна сметка в
Банка ДСК ЕАД на 28.05.2018г. Установява се от заключението, че към датата на
подаване на заявлението, няма погасяване на задължението.
Към 15.10.2018г, кредитодателят
е изпратил на ответницата месечното извлечение, в което се сочи, че задължението
е в размер на 1169,51 лева, със срок на плащане 01.11.2018г., които съгласно
заключението на вещото лице включват 1000 лева главница, 139,51 лева непогасена
договорна лихва за периода 01.07.2018г. - 09.11.2018г. и 20 лева месечни такси
за обслужване. Лихвата за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г. е в
размер на 26,22 лева, колкото е изчислена от вещото лице.
При така установените обстоятелства
съдът приема следното от правна страна:
Основателността на предявените установителни искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9
от Закона за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422, ал.1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки:
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на описания в исковата молба валиден договор между посочените в
исковата молба лица с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за
ответницата да заплати на ищеца процесните суми; изпълнението на задълженията на ищеца по
този договор; размера на задължението на ответницата за главница и лихви,
начислени до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните суми; както
и всички други твърдени положителни факти, на които основава доводите си. В
тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-15360313 от 11.10.2017г., сертификат
№ CREX-15360313, Общи условия за застраховка защита на плащанията, приложение
към договора CREX-15360313, CARD-15707967 от 11.10.2017г., че между ищеца и
ответницата се е породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща
правното си основание в разпоредбите на чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона
за потребителския кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за кредит
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставила на ответницата и
кредитополучател М.М., револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта
Мастъркард, с максимален кредитен лимит 1000,00 лева, с годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите
44,90 %, като сумата по кредита е договорено
да се усвоява
чрез теглене в брой от банкомати
и плащания чрез терминални устройства в страната и в чужбина. Уговорено е
също така, че ответницата следва да върне усвоената сума, заедно с лихвата,
като заплаща месечни погасителни вноски, включващи и уговорените
застрахователни премии по застраховка защита на плащанията до 1 – во число на месеца, следващ издаване на месечно извлечение
за осъществените транзакции от ищеца, най – малко в размер: 60 лв., при усвоен
кредитен лимит до 1000 лв. Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно - икономическата експертиза, че ответницата е усвоила еднократно сумата
на 28.05.2018г. чрез превод по нейна лична сметка в Банка ДСК ЕАД, като
задължението възлиза в размер на 1169,51 лева, от които 1000 лева главница,
139,51 лева договорна лихва и 20 лева месечни такси за обслужване, които суми
са били дължими към 01.11.2018г. Първото просрочие на
задължението е на 01.07.2018г., поради което от тогава ищецът претендира договорната възнаградителна
лихва.
Съгласно чл.17 от договора, кредиторът
изготвя и изпраща на кредитополучателя извлечение отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършената
трансакция. Изтеглената на 28.05.2018г. сума в размер на 1000 лева е отразена в
месечното извлечение през месец юни и се дължи считано от 01.07.2018г. като
съгласно заключението възнаградителната лихва е в
размер на 139,51 лева. Съгласно чл.20 от договора кредиторът блокира картата
при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Относно оспорването на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, съдът не споделя становището на особения
представител на ответницата. Дружеството,
с което ответницата е сключила договор за кредит представлява небанкова
финансова институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в областта
на потребителското кредитиране не я прави банка, поради което сключеният между ищцовото дружество и ответницата договор за кредит няма
характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за
заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на договора за
кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит.
В този смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV
г.о., ГК на ВКС. В конкретната хипотеза, чл.3 при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер и не е било
необходимо за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита да е налице
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Относно твърденията на ответницата, че по делото липсва преддоговорна информация, съдът счита, че това твърдение е
опровергано от приложения по делото Стандартен европейски формуляр, който
съдържа всички клаузи на договора.
От лист 6 и следв. са приложени и Общи
условия по договора, които са неразделна част от договора и носят подписи на
страните на всяка страница.
Относно възражението на особения представител на ответницата, че
размера на лихвата е над допустимата по закон, съдът не споделя , тъй като в
заключението си вещото лице заяви, че уговорените в договора лихви са в рамките
на допустимите по ЗКП и не надвишават пет пъти законната лихва.
По изложените съображения, съдът счита,
че предявените искове за главница в размер на 1000 лева, възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2018г. до 09.11.2018г. в размер на
139,51 лева, месечна такса в размер на 20 лева и лихва за забава върху
главницата за периода 09.11.2018г. до 11.02.2019г. в размер на 26,22 лева са
основателни и следва да бъдат уважени.
Предявеният иск да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1195,73 лева е основателен до
сумата от 1185,73 лева, от които 1000 лева главница, 139,51 лева възнаградителна лихва върху главницата за периода от
01.07.2018г. до 09.11.2018г. и 20 лева месечна такса като за разликата до предявения
размер от 1195,73 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаването на установителните искове, съдът не следва да се произнася по
предявените като евентуални осъдителни такива.
Относно разноските, предвид уважаване на
исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, ответницата дължи на ищеца
направените по делото разноски съобразно уважената част на претенцията. Разноските
на ищцовото дружество съобразно представения списък
са в общ размер на 794 лева, от които 25 лева държавна такса в заповедното
производство, 50 лева юрк.възнаграждение в
заповедното производство, 125 лева държавна такса в исковото производство, 100
лева юрк.възнаграждение в исковото производство, 314
лева депозит за особен представител на ответницата и 180 лева депозит за вещо
лице. Съобразно уважената и отхвърлена част на претенциите, на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 74,37 лева и в исковото производство в
размер на 712,98 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
по предявените по реда на чл.422, ал.1
ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона
за потребителския кредит и чл.240 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.Л.М. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, с ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представляван ***– зам.управител сумата от 1185,73 лева, от които главница в
размер на 1000 лева, възнаградителна лихва върху
главницата за периода от 01.07.2018г. до 09.11.2018г. в размер на 139,51 лева,
месечна такса в размер на 20 лева и лихва за забава върху главницата за периода
09.11.2018г. до 11.02.2019г. в размер на 26,22 лева, за които суми е издадена
Заповед №698/22.02.2019г. по ч.гр.дело 1193/2019г по описа на Рс Плевен, като
за разликата до 1195,73 лева, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ГПК М.Л.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, с ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представляван ***– зам.управител разноски в
заповедното производство в размер на 74,37 лева и в исковото производство в
размер на 712,98 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙНОНЕН СЪДИЯ: