РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 658
гр. Пловдив, 07 април 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2405 по описа за 2021 год.
на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост
(ЗОС).
Образувано е по
жалбите на Ю.А.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.М., на Н.К.М., ЕГН **********,***,
и А.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, двете чрез адв. И., на М.А.К.,
ЕГН **********.
с постоянен адрес:***, М.Р.Р., ЕГН **********,***, и Т.Д.Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, тримата чрез адв. П., и на Д.М.С., ЕГН **********,***, чрез
адв. С., против заповед № 21 ОА-2175 11.08.2021 г. на кмета на Община Пловдив,
с която заповед е наредено отчуждаване на поземлен имот с идентификатор
56784.517.210 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив,
одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на изп.директор на АГКК, адрес на
поземления имот: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов" № 61, с площ 297 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, номер по предходен план 342, квартал 19а, при граници
по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори: 56784.517.411,
56784.517.205, 56784.517.209, 56784.517.1391, ведно със сгради, които попадат в
имота: сграда с идентификатор 56784.517.210.1 със застроена площ 73 кв.м. с
предназначение: жилищна сграда и сграда с идентификатор 56784.517.210.3, със
застроена площ 51 кв.м., който имот съгласно действащия ПУП-ПУР на част от
кв.З, кв.4, кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив, одобрен със решение
№ 60, взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, попада
в уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив, като е определено
равностойно парично обезщетение за поземления имот, описан в т. 1 на настоящата
заповед, в общ размер на 104 142 (сто и четири хиляди сто четиридесет и два)
лв. без ДДС, което е разпределено между съсобствениците в съответствие с
притежаваната от тях собственост: за Н.К.М., собственик на 1/6 идеална част.
равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за А.К.М., собственик
на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 17 257 лв.;
за М.А.К., собственик на 1/6 идеална част - равностойното парично обезщетение е
в размер на 17 357 лв.; за Д.М.С., собственик на 1/6 идеална част,
равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за М.Р.Р.,
собственик на 1/12 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер
на 8 678.50лв.; за Т.Д.Б., собственик на 1/12 идеална част, равностойното
парично обезщетение е в размер на 8 678.50 лв. и за Ю.А.Я., собственик на 1/6
идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357лв.
Жалбоподателят Ю.А.Я.
посочва в жалбата си, че заповедта е неправилна и следва да бъде отменена,
алтернативно посочва, че иска да бъде изменена в частта на определеното
равностойно парично обезщетение, като бъде увеличен неговия размер, тъй като
определената такава за ПИ е прекалено ниска. Посочва също, че не са били
оценени жилищните сгради в имота, които съществуват, и които стопанисва като
собственик. Твърди, че съществуващите постройки са търпими строежи и за същите
следва да се получи реална пазарна стойност за обезщетение. В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адм.М., който поддържа жалбата по
изложените съображения. Представя писмена защита, в която моли да не се
кредитира експертизата на в.л. З., тъй като са взети предвид няколко сделки с
идеални части от един и същ недвижим имот, което представлявала заобикаляне на
разпоредбата на ЗОбС, и макар формално да е допустимо, счита, че по този начин не
би могло да се достигне до определяне на законосъобразна осреднена цена. Противното
би означавало, че при наличие на разпореждане с идеални части от един и същ
имот, разпределен в повече от двадесет сделки, то би могло да се изследва като
пазарен аналог един единствен недвижим имот, което не може да покрие критериите
за „равностойно парично обезщетение" както и критериите за справедливост. В
този смисъл счита, че първоначалната експертиза не може да бъде критерии за
определяне на законосъобразна осреднена цена на отчуждавания имот. Позовава се
на възприетото в практиката на ЕСПЧ становище относно въпроса кога е спазен
балансът между интересите на общността и необходимостта от защита на
фундаменталните индивидуални права при отчуждаване на имоти на граждани за
обществени нужди. Посочва като порок на заповедта липсата на оценка на жилищните
сгради, находящи се в недвижимия имот, за които твърди, че са законни. Счита,
че в производството е станало ясно, че постройките са търпими и не подлежат на
премахване, поради което се следва обезщетение и в тази част. Претендира
направените по делото разноски.
Жалбоподателките Н.К.М.
и А.К.М. в жалбата си молят издадената заповед да бъде отменена. Посочват, че
неправилно имотът, за който са получили обезщетение, е отразен като площ от 297
кв.м., тъй като същият реално бил 312 кв.м. Считат също, че нереално е занижена
стойността на имота и присъденото обезщетение е крайно несправедливо, предвид
местоположението на имота в централната част на град Пловдив. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв. И., който посочва, че наследодателят на
всички жалбоподатели е закупил този имот през 20-те години, а през 40-те години
се строи жилищна сграда. Обществени нужди налагат този имот да бъде отчужден.
Твърди, че нарушението на издадения административен акт се състои в това, че
той не дължи сметка за най-важното – справедливо обезщетение. Моли да се отмени
издадената заповед като неправилна, немотивирана и незаконосъобразна и да уважат
жалбите на страните, респективно на А. и Н. М.. Счита, че правото има смисъл,
когато води до справедливост, която в случая е справедливо обезщетение. Намира,
че такова справедливо обезщетение се съдържа в тройната експертиза, която е
най-близко до пазарните стойности в момента в район Централен и моли съдът да
съобрази решението си с това заключение. Претендира разноски съгласно представения
списък.
Жалбоподателите М.А.К.,
М.Р.Р. и Т.Д.Б. намират заповедта за неправилна.
Жалбоподателката К.
счита обжалваната заповед за незаконосъобразна в частта относно определяне
размера на парично обезщетение за отчуждаване на поземления имот с кадастрален
идентификатор №56784.517.210, поради необоснованост, производствените правила
разпоредби, регламентиращи реда правила и противоречие и на административно-производствените
правила и противоречие с материално-правните разпоредби, регламентиращи реда и начина
на определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаване на недвижими
имоти. Счита така определеното обезщетение за неправилно, незаконосъобразно и
значително занижено в сравнение с реалните пазарни цени на сходни и имоти,
разположени в централната градска част на гр. Пловдив, поради което моли да се
измени обжалваната заповед в частта относно така определеното равностойно
парично обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот, като се увеличи
размера на обезщетението.
Жалбоподателите Т.Д.Б.
и М.Р.Р., намират заповедта за незаконосъобразна поради необоснованост,
съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие
с материално-правните разпоредби, както и поради несъответствие с целта на
закона и нарушаване на основни човешки права и принципи на правото, пълно
незачитане на правото на собственост на жалбоподателите върху притежаваните
идеални части от първия етаж на триетажна многофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 73 кв.м., която в заповедта е обявена за незаконен строеж и
изобщо не е включена в извършената оценка и определяне на общия размер
равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот, и за отчуждаването на
която сграда, нанесена в кадастралната карта на гр.Пловдив не е определено
изобщо равностойно парично обезщетение. Същевременно оспорват и заповедта като
незаконосъобразна и относно размера на определеното равностойно парично
обезщетение за отчуждавания поземлен имот, което е неправилно определено и
значително завишено в сравнение с реални пазарни цени на сходни имоти в
централната градска част на гр. Пловдив, като в него не е включено обезщетение
за съществуващите сгради, в частност за съсобствената им триетажна многофамилна
жилищна сграда с ид 56784.517.210.1 със застроена площ от 73 кв.м., в която
всеки от жалбоподателите притежава по ¼ ид.ч. от първия жилищен етаж.
Поради това молят да се отмени изцяло оспорената заповед или алтернативно съдът
да я измени, като признае правото на обезщетение на жалбоподателите за
отчуждаване на построената в отчуждавания имот триетажна многофамилна жилищна
сграда с площ от 73 кв.м. и като увеличи определеното в заповедта парично
обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот за всеки от
жалбоподателите, като завиши определеното равностойно парично обезщетение в
съответствие със закона е пазарните цени и да определи допълнително съответно
равностойно парично обезщетение за съответното притежавано право на собственост
на жалбоподателите върху разположената в имота многофамилна жилищна сграда с
площ от 73 кв.м.
Оспорват се като
неверни изводите в заповедта, че след като не са били предоставени от
жалбоподателите поисканите от общината налични строителни книжа относно
сградите, построени в имота, и че няма данни за времето когато са били
изградени, поради което не били изпълнени условията на параграф 16, ал.1 от ПР
на ЗУТ и на параграф 127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ. Оспорват като незаконосъобразно
твърдението, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 22, ал.14 от ЗОС,
съгласно която не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот,
предмет на отчуждаване. Посочват, че построените в имота сгради не са незаконни
и Община Пловдив разполага с писмени документи за това. В архивите на Общината,
в техническите и данъчните служби са налични картни материали и документи,
доказващи, че сградите в имот с КИ 56784.517.21 са построени много преди 7
април 1987г., нанесени са в старите кадастрални карти, преди 1987г. и информацията
за тях се съдържа разписните книги и в данъчните регистри на общината. Сграда с
КИ 56784.517.210.1 е била надлежно декларирана, подадени са били декларации по
съответния ред и са заплащани данъци на общината. Посочва, че за тази сграда са
били съставяни констативни актове по обстоятелствена проверка през 1967г. по
съответната процедура, изискваща съдействието на община Пловдив, нееднократно
са сключвани прехвърлителни сделки , в т.ч. през 1967, 1969г., 1977 г., за
които общината е издавала необходимите скици и удостоверения за данъчна оценка.
В тази връзка представя нотариални актове. Счита, че в архивите и службите на
общината се съхраняват стари карти и планове и регистрите към тях, по които
може да се проследи статута на всяка сграда. Претендират отмяна на заповедта, а
алтернативно – да се завиши първоначално определеното равностойно парично
обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот за всеки от
жалбоподателите в съответствие със законовите изисквания и пазарните цени и да
се определи допълнително съответното равностойно парично обезщетение за
съответно притежаваното право на собственост от жалбоподателите върху
разположената в имота триетажна многофамилна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор №56784.517.210.1 със застроена площ от 73 кв.м.
В открито с.з. жалбите на М.К., Т.Б. и М.Р. се
поддържат от адв П., която счита заповедта за незаконосъобразна и следва да
бъде отменена. Посочва, че не е единствен нейния порок, че неправилно е
занижено определеното обезщетението в нея. Счита, че заповедта е издадена с
порок в процедурата, тъй като в обявлението, представено по делото, липсвала
сграда, описан бил само имотът, намира за процесуално нарушение. За последното
органът е бил сезиран с възражение, представено по делото. Счита за порочен
изводът на административния орган да опише сградите като незаконни. Посочва, че
със заповедта е отчужден имотът, като изрично е посочено, че в него се намирали
сгради, които не се отчуждават, а било посочено, че се отчуждава поземлен имот
ведно с незаконни сгради. Посочва, че в преписката административният орган е
описал всички нотариални актове, въз основа на които са породени правата на
жалбоподателите по това дело, както и че незаконните сгради не подлежат на
сделки в гражданския оборот. Твърди, че за да се издадат нотариални актове
означава, че общината е издала удостоверения за данъчни оценки и е признала с
конклудентни действия, че тези сгради са законни. Посочва, че само на базата на
това, че лицата не разполагат със строителни книжа, органът е направил своите
изводи. На всички е известно, че за старите сгради, каквато е тази, не се пазят
строителни книжа от многото наследници, но това не ги прави незаконни. Счита,
че по делото са доказани действия на покупко-продажба, наследяване на имота,
извадки от различни планове. Тези сгради по никакъв начин не са незаконни. Посочва,
че не е необходимо да има изрично удостоверение за търпимост, за да бъдат
сградите търпими. Последното се установява с факта на построяването на сградата
и действащите към момента правила и норми. Счита, че и двете сгради са законни
и търпими. Посочва, че по делото участват собственици само на едната сграда,
тъй като за втората съществуваща сграда административният орган не е
конституирал всички заинтересовани страни. В производството пред
административния орган не участвала едната от собственичките на сградата - Б.Д.Б.,
което според жалбоподателите е друго основание за отмяна на заповедта - в заповедта
е посочено, че тя притежава сграда, която не е оценена, не е присъдено
обезщетение за нея.
Счита, че в
нарушение чл. 153, ал.1 от АПК в настоящето съдебно производство не участват
всички като заинтересовани страни, тъй като последната не е конституирана като
собственик на сграда КИ 56784.517.210.3. Счита, че със заповедта следва да се
оценят и отчуждят всички сгради в имота, като административният орган би
следвало да действа при обвързана компетентност и той единствено има право да
отчужди имота, сградите и да определи оценка. Смята, че съдът не би следвало да
може да определи първи и изначално оценка на сградите, след като такава не е
правена от административния орган. Посочва, че в настоящото производство се
установи, че сградата, собственост на всички жалбоподатели, е търпим строеж и за
нея следва административният орган да определи оценка. Алтернативно молят съда
да вземе предвид заключението по тройната експертиза. Посочва, че вещите лица са
включили при изследване на равностойното пазарно обезщетение идеални части,
които са ниско оценени.
В представената
писмена защита посочва като нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.З ЗОС във
връзка с публикуването на обявление за предстоящото отчуждаване, тъй като обявлението
съдържа вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които
следва да бъдат отчуждени. Видно от представеното по преписката обявление с
изх. №ВК508(132)/09.06.2021 за откриване на процедура по принудително
отчуждаване на недвижимия имот не е описан коректно и съгласно законовите
изисквания на ЗКИР, нито са посочени в обявлението и всички собственици,
притежаващи вещни права в отчуждавания имот, в това число Т.Д.Б. и М.Р.Р..
Посочва се също, че
сградите в имота са отчуждени в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗОС, без да е
определено за същите предварително и равностойно парично обезщетение в заповедта
на кмета с мотива че обезщетение не се дължи за незаконни такива. Счита, че по
делото са приложени множество доказателства - нотариални актове и договори за
разпоредителни сделки със същите сгради, считано от 1967г., по които сделки са
представяни от общината удостоверения за данъчни оценки и са платени местни
данъци, което свидетелства, че тези сгради са третирани като законни имоти от
общината, след като са допускани до извършване на разпоредителни сделки, в това
число конкретно и сграда КИ 56784.517.210.1, в която доверителите й са съсобственици.
Посочва нотариалните актове са собственост, като твърди за неверни,
противоречивите и недоказани изложените в заповедта доводи, че сградите са
незаконни. Намира, че по делото са представени достатъчно доказателства, които
моли съда да вземе предвид, установяващи законността на сграда с КИ
56784.517.210.1, в това число относно времето на построяване, нанасянето във
всички представени по делото кадастрални планове, изрично се призна от
ответника, че сградата е декларирана в ДМДТ на общината от всички жалбоподатели,
както и че същите заплащат данъци за нея. Освен това посочва, че със съдебен
акт е установено, че сграда с КИ 56784.517.210.1 е търпима, поради което административния
орган неправилно е преценил, че за нея не се дължи обезщетение. Посочва съдебна
практика в тази връзка. При условия на
евентуалност, моли заповедта да бъде
изменена, тъй като дадената в нея оценка
е силно занижена. Счита, че нито при оценката на имота в заповедта, нито в
първоначалното заключение на единичната СТЕ са взети предвид реални пазарни
аналози за конкретния период, а са подбрани такива, които са с по-ниски цени
или по данъчна оценка, за да се занижи обезщетението. Освен това са взети
предвид незастроени имоти, а не застроени такива, което е в разрез с методиката
посочена в чл. 22, ал.5 от ЗОС. Поради това моли да се завиши оределеното в
заповедта парично обезщетение за отчуждаване на процесния поземлен имот за
всеки от жалбоподателите, съдът вземе предвид най-високото определено равностойно
парично обезщетение за имота в т. 2 и т.З от заключението на тройната
експертиза, съобразно дяловете на жалбоподателите в собствеността. Претендира присъждане
на жалбоподателите направените разноски за настоящата инстанция по
представените списъци.
Ответникът – кмет
на Община Пловдив, чрез процесуалните си представители юрк. Т. и юрк.А., намира
жалбите за неоснователни. Счита се, предвид необходимостта от задоволяване на
общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, административният
орган правилно е наредил отчуждаването на ПИ с идентификатор 56784.517.210 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив за процесния имот,
като процесната заповед е издадена от компетентен орган заместник-кмет при
наличието на съответна материална и териториална компетентност и доказателства
за заместване. Считат за спазени изискванията за форма на административния акт
и на административно-производствените правила за издаването му. Счита оспорената заповед за постановена при
наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки от
правопораждащия фактически състав по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС: влязъл в
сила ПУП - ПР, съгласно предвижданията на който засегнатият имот попада в
уличната регулация на бул. „Васил Априлов", поради което извършеното
отчуждаване е в съответствие с неговите предвижданията; Изпълнено е
задължението да се публикува обявление, с което са уведомени собствениците на
имотите за предстоящото отчуждаване, като копия от него са изпратени за
публикуване съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС; Обявлението е
публикувано и в два централни и един местен ежедневник; Съдържанието на
обявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС, като заповедта е
издадена не по-рано от един месец след публикуване на обявлението в средствата
за масова информация; Определено е равностойно парично обезщетение за
предвидения за отчуждаване имот на оценител, отговарящ на изискванията на Закона
за независимите оценители, а размер е
определен не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта.
Обжалваната заповед
е постановена при спазване на административно-производствените правила, като
административното производство е проведено изцяло по реда на Глава III от ЗОС.
В чл. 21 от ЗОС се регламентира, че имоти - собственост на физически и
юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на
влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост. Оспорената заповед е постановена при наличието на нормативно
установените материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав
по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС, а именно: налице е влязъл в сила ПУП - ПР на
кв. „Христо Смирненски", гр. Пловдив, одобрен със Решение № 60, взето с
протокол № 4 от 13.03.2014 г. на Общински съвет - Пловдив, съгласно
предвижданията на който засегнатият имот попада в уличната регулация на бул.
„Васил Априлов". В този смисъл извършеното отчуждаване е в съответствие с
предвижданията на влезлия в сила ПУП, одобрен от компетентния орган по чл.21,
ал. 7 от ЗОС. Изпълнено е задължението да се публикува обявление (изх. №
18ВК508-132/09.06.2021 г.), с което се уведомяват собствениците на имотите за
предстоящото отчуждаване, като копия от него е изпратено за публикуване на
посочените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗОС места (информационното табло в
сградите на Община Пловдив на адрес пл. „Централен" № 1 и пл. „Стефан
Стамболов" № 1, в сградата на Район „Централен", Община Пловдив и на
интернет страницата на общината-видно от приложени в кориците на делото
протоколи). Обявлението е публикувано в два централни и един местен ежедневник.
Съдържанието на обявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗОС.
Заповедта е издадена не по-рано от един месец след публикуване на обявлението в
средствата за масова информация. Кметът на общината е възложил определянето на
равностойното парично обезщетение за предвидения за отчуждаване имот на
оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители.
Размерът на равностойното парично обезщетение е определен не по-рано от три
месеца преди издаването на заповедта.
Прави се възражение
по приетата съдебно-оценъчна експертиза с в.л.З.. Посочва се като неправилно в
частта относно взетия като пазарен аналог под № 14 в таблицата на стр. 5 от
заключението, където в нотариалния
акт е посочена обща цена за поземления имот и построените в него сгради в
размер на 383 400 лева, а вещото лице неправилно е определила стойността на
сградите и на земята, тъй като в случая определяща следва да е волята на
страните при определяне на цената, а не по оценителски методи да се установи
действителната стойност на земя и сграда. Като аналогичен се посочва е случаят на
пазарния аналог под № 9 в таблицата относно продажба на ПИ с идентификатор
56784.522.409, ведно с изградена в имота едноетажна сграда с площ от 83 кв. м.,
поради което счита, че при определяне на стойността на РПО не следва тези два
пазарни аналога да бъдат вземани предвид.
Относно
допълнителната СОЕ с в.л З. се посочва, че цената е определена от вещото лице,
като са използвани неотносими пазарни аналози, които не отговарят на
изискванията, регламентирани в ЗОС, поради което не следва да се кредитира.
Относно тройната
СОЕ се изтъква, че под № 2 в таблицата фигурира пазарен аналог, за който в нотариалния
акт е посочена обща цена за поземления имот и построените в него сгради в
размер на 383 400 лева, като вещото лице за метода, по който е определила
стойността на сградите и на земята, но се счита, че този начин на определяне на
цената не отговаря на нормативните изисквания, доколкото в случая определяща
следва да е волята на страните, а не по оценителски методи, които не са
обективен критерии за преценка на действителната стойност на земя и сграда.
Счита, че законодателят не предоставя възможност на вещото лице да нагажда
пазарните аналози, тъй като продажната цена е обективен критерий, който следва
да е посочен в договора, и е определима единствено по волята на страните по
сделката. Аналогично по отношение на другата
сделка, описана под № 3 в таблицата, която
касае продажба на ПИ с идентификатор 56784.522.409, ведно с изградена в
имота едноетажна сграда с площ от 83 кв. м., като счита за неправилно и
необосновано заключението на вещото лице, че сградата няма никаква стойност.
Счита, че определянето на обща цена не
означава, че сградата е без стойност, което от своя страна води до извод, че
вещите лица са подбрали пазарен аналог, неотговарящ на критериите на ЗОС, който
не следва да бъде вземан предвид. Счита, че при определяне на РПО не следва да
се вземат предвид едва 4 пазарни аналога поради това, че поземлените имоти,
предмет на нотариалните актове, са с лице на булевард. Счита, че това е в
разрез със законовите изисквания, като
оценителите изцяло по субективни критерии са изчислили размера на равностойното
парично обезщетение. В тази връзка намира, че ако сделките в релевантния период
са повече от 20, следва да бъдат взети предвид последните 20 с цел максимално точно
равностойно обезщетение. Посочва, че в хода на административното производство
са открити 13 сделки, имотите по всяка, от които отговаря на критериите на ЗОС.
Въпреки това вещите лица са взели предвид едва две от тях, като са необосновано
са игнорирали останалите. Поради това намира заключението на тройната СОЕ за
непълно. Предвид посоченото считат, че жалбите срещу заповедта в тази й част
следва да бъдат отхвърлени, а заповедта да не бъде изменяна.
В таблицата 2 на
стр. 6 под № 5 е описан нотариален акт за покупко-продажба на имот с
идентификатор 56784.520.29.1., която сграда е с РЗП 423 кв.м., а продажната
цена е 195 200 лева. Според ответника вещите лица неправилно са изчислили цената
на кв. метър, доколкото при деление на 195 200 на РЗП 423 се получава 461,46
лева на кв. м., а не посочената стойност от 692,20 лв./ кв.м.
В таблицата 2 на
стр. 6 под № 6 е описан нотариален акт за покупко-продажба на имот с идентификатор
56784.521.1029.1.6, като от приложения НА е видно, че се касае за сделка между
физически лица, поради което е неотносима.
Относно законността на сграда с идентификатор
56784.517.210.1 по КККР на гр. Пловдив посочва, че административният орган е
взел предвид официални документи, издадени от главен архитект на район
„Централен" при община Пловдив и главен архитект на община Пловдив, от
които ставало ясно, че разположените в ПИ 210 сгради не са както законни, така
и търпими, тъй като не са налице налични строителни книжа, които доказват
законността; няма данни за времето, което са били изградени; не са изпълнени
условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ; не
са налице достатъчно доказателства за произнасяне и по реда на § 21 от ЗУТ, поради
което намира за правилно и в съответствие със законовите разпоредби приложението
на нормата на чл. 22, ал. 14 от ЗОС, като за разположените в имота сгради не е
предвидил заплащане на обезщетение. Счита в тази връзка, че адм.д. №2493/2021
г. на Адм.съд - Пловдив, образувано по оспорване на отказа на гл. архитект на
район „Централен", община Пловдив като образувано след започване на
административното производство по издаване на заповед за отчуждаване на ПИ 210
ведно с разположените в него сгради и процесната заповед, поради което към
датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, кметът на община
Пловдив е спазил законовите изисквания, като не е определил парично обезщетение
за сградите в имота.
Правят се
възражения и във връзка с допълнителната СОЕ на в.л. А.З., като се посочва, че използваният
пазарен аналог сграда с ИД 56784.517.210.1 по КК и КР е неотносим, тъй като сградата,
предмет на издадения от кмета на община Пловдив административен акт, за която
жалбоподателите претендират обезщетение, няма нищо общо с него. Касае се за жилищна
сграда - обитаема, санирана, в изключително добро състояние, която няма еднакво
конкретно или преобладаващо предназначение със сградата предмет на отчуждаване.
Иска се, ако съдът
присъди РПО за сграда с идентификатор 210.1, да се определят съответните на
собственост на жалбоподателите в сградата и дължимото РПО за всеки поотделно.
Във връзка с
изложеното счита, че всички пазарни свидетелства, представени от вещите лица в
хода на производството, касаещи сделки със сгради, не следва да бъдат вземани
предвид, тъй като нито един от използваните пазарни аналози, имащи за предмет
определяне на РПО за сградата не отговаря на изискванията на закона, тъй като са
неотносими. Поради това намира, че ако сграда с идентификатор 56784.210.1 бъде
оценена, то обезщетението да се определи на база данъчната оценка на сградата.
Позовава се и на информация за състоянието на сградата в изготвената СТЕ по адм.
дело № 2493/ 2021 г. в СТЕ на в.л. инж. Я.Р., приобщено към настоящото дело.
Относно сграда с ИД
56784.517.210.2 по КК и КР, със ЗП 49 кв.м., с предназначение: жилищна сграда
се посочва, че не съществува на място в поземления имот (съгласно протокол и
констатация по извършена проверка от 29.07.2021 г.), поради което искането за
определяне на РПО за тази сграда следва да бъде отхвърлено. Относно сграда с
идентификатор 56784.517.210.3 по КККР на гр. Пловдив посочва, че не е
установена нито законност, нито търпимост на същата, нито каквото и да е друго
основание за заплащане на РПО. Поради това намира изводите на административния
орган, че горепосочената сграда не следва да бъде оценявана, за правилни, поради
което жалбите в тази част следва да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжна прокуратура
– Пловдив не встъпва в процеса.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Жалбите са
допустими – всички са подадени в 14-дневния срок, предвиден в чл.27, ал.1 от ЗОбС,
видно и от изпратените обратни разписки за всеки от жалбоподателите, при
наличие на правен интерес от оспорване на процесния административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
С обжалваната
заповед е отчужден част от поземлен имот с идентификатор 56784.517.210 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.
Пловдив, бул. „Васил Априлов" № 61. целия с площ 297 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план 342,
квартал 19а, при граници по кадастрална карта поземлени имоти с идентификатори:
56784.517.411, 56784.517.205, 56784.517.209, 56784.517.1391, ведно със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор 56784.517.210.1 със застроена площ 73 кв.м. с предназначение:
жилищна сграда и сграда с идентификатор 56784.517.210.3, със застроена
площ 51 кв.м., който имот съгласно действащия ПУП-ПУР на част от кв.З, кв.4,
кв.19А по плана на „Младежки хълм"- гр.Пловдив, одобрен със Решение № 60,
взето с протокол № 4 от 13.03.2014г. на Общински съвет - Пловдив, попада в
уличната регулация на бул. „Васил Априлов", гр. Пловдив.
Посочено е в
заповедта, че имотът се отчуждава от Н.К.М., ЕГН **********,*** - за 1/6
ид.част, А.К.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** - за 1/6 ид.част, М.А.К.,
ЕГН **********. с постоянен адрес:***- за 1/6 ид.част, Д.М.С.. ЕГН **********,***-
за 1/6 ид.част, М.Р.Р., ЕГН **********,***/12 ид.част, Т.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** ид.част, Ю.А.Я.. ЕГН **********,*** - за 1/6 идеална
част.
Със заповедта е определено
равностойно парично обезщетение за поземления имот, в общ размер на 104 142
(сто и четири хиляди сто четиридесет и два) лв. без ДДС, което да се разпредели
между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост, както
следва: за Н.К.М., ЕГН **********, собственик на 1/6 идеална част.
равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за А.К.М., ЕГН **********,
собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на
17 257 лв.; за М.А.К., ЕГН **********, собственик на 1/6 идеална част.
равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357 лв.; за Д.М.С., ЕГН **********,
собственик на 1/6 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер на
17 357 лв.; за М.Р.Р., ЕГН **********, собственик на 1/12 идеална част,
равностойното парично обезщетение е в размер на на 8 678.50лв.; за Т.Д.Б., ЕГН **********,
собственик на 1/12 идеална част, равностойното парично обезщетение е в размер
на 8 678.50 лв. и за Ю.А.Я., ЕГН **********, собственик на 1/6 идеална част,
равностойното парично обезщетение е в размер на 17 357лв.
Посоченото
обезщетение и разпределение на сумите по дялове на съсобствениците е определено
само за поземления имот съобразно квотите им, но без установените в имота
сгради, тъй като от страна на административния орган е прието, че сградите са
незаконни и на основание чл.22, ал.14 от ЗОС обезщетение за незаконни строежи
не се дължи, респективно за сгради с ИД 56784.517.210.1 и 56784.517.210.3 не се
предвижда изплащане на парично обезщетение. Относно сграда с идентификатор 56784.517.210.2
е установено, че същата не съществува, което обстоятелство е установено в хода
на административното производство и не е спорно по делото.
Органът се е
позовал в тази връзка на писма изх.№ № 20 РЦ 64(1)/03.08.2020г.,
20РЦ-695/29.12.2020г., издадени от главния архитект на район „Централен",
община Пловдив и 20РЦ 695(1)/19.01.2021г., издадено от главния архитект на
Община Пловдив, в които е посочено, че за сгради с идентификатори
56784.517.210.1 със застроена площ 73 кв.м., с предназначение: жилищна сграда, сграда
с идентификатор 56784.517.210.2 със застроена площ 49 кв.м. с предназначение:
жилищна сграда , и сграда с идентификатор 56784.517.210.3, със застроена площ
51 кв.м.,с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, не са налице налични
строителни книжа, които доказват законността им; няма данни за времето, което
са били изградени; не са изпълнени условията на§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §127,
ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ; не са налице достатъчно доказателства за
произнасяне и по реда на § 21 от ЗУТ.
За да определи
равностойно парично обезщетение за поземления имот с площ от 297 кв.м., органът
е възприел изготвената в хода на административното производство оценъчна
експертиза, възложена на 12.04.2021 г., съответно определяща времеви обхват на
изследването периода от 13.04.2020 г. до 13.04.2021 г., изготвена към
11.05.2021 г. Същата е определила посоченото равностойно парично обезщетение в
размер на 104 142 лв., позовавайки се на 13 броя пазарни аналога, осъществени
за периода.
Съгласно чл. 22,
ал. 5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите,
предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение,
което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на
подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на
имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Според чл. 22, ал. 6 от ЗОС конкретното предназначение на поземлени имоти,
урегулирани за застрояване с предходен подробен устройствен план, е
предназначението им, определено с предходния подробен устройствен план,
действал преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния
устройствен план по чл. 21, ал. 1. В § 1, т. 2 от ДР на ЗОС е дадена легална
дефиниция на "Пазарни цени на имоти със сходни характеристики", а в §
1, т. 3, б. "а" – легална дефиниция на "Имоти, намиращи се в
близост до отчуждавания имот".
От анализа на
цитираните разпоредби следва, че за определяне на "равностойно парично
обезщетение" по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗОС и § 1, т. 1, 2 и 3 от ДР на
ЗОС чрез пазарни аналози, като такива могат да служат само сделки с имоти,
отговарящи на следните характеристики: 1. възмездни сделки /покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека и др. /, като поне една от страните по тях
да е търговец; 2. сделките да се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, т.
е. да попадат в една и съща ценова зона /за урбанизираните територии/; 3. да са
сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са
вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота; 4. имотът,
предмет на сделката, да е с устройствен статут и предназначение, съответстващ
на този, който има отчуждаваният имот, но преди влизането в сила на ПУП, по
който се прави отчуждаването.
Изготвената в хода
на административното производство експертиза е оспорена и за изясняване на
спора от фактическа страна по делото е допусната и изслушана съдебно-оценъчна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява равностойно парично
обезщетение в размер на 120 151,00 лв., като е използвало петнадесет пазарни
свидетелства, представени по делото. В съдебно заседание вещото лице е
посочила, че е изследвала от общо 40000 сделки, от които съгласно изискванията
на §1 от ДР на ЗОС, касаещи посочения период, са останали 14, от общо 17
сделки, тъй като три от тях са били само между физически лица, поради което не
са включени при определянето на РПО /равностойното парично обезщетение/.
Допуснатата
допълнителна експертиза, имаща за цел да установи от една страна по-точно
равностойното парично обезщетение, като вземе предвид всички относими пазарни
свидетелства за периода, без ограничение в площта и обстоятелството дали са
застроени или не. На тази база вещото лице е установила общо 17 / т.е. още две
сделки/ като въз основа на тях е посочила РПО в размер на 175050 лв., а при
вземане предвид на застроени сгради, без ограничение в площта, вещото лице е
намерило 10 броя пазарни свидетелства, съответно РПО възлиза на 62180 лв.
Изчислени са и РПО на двете съществуващи сгради поотделно. Така за сграда с
идентификатор 56784.517.210.1 със застроена площ 73 кв.м. с предназначение:
жилищна сграда, вещото лице е посочило РПО в размер на 373 317лв., а за сграда
с идентификатор 56784.517.210.3, със застроена площ 51 кв.м. – в размер на
86937 лв., при наличие на едно пазарно свидетелство.
Основната и
допълнителна експертизи са оспорени и е изслушана тройна съдебно-оценъчна
експертиза, която да отговори на поставените в първоначалната и допълнителната
оценъчни експертизи въпроси. Вещите лица са намерили при 4 броя относими
пазарни свидетелства, съответно са изчислили РПО за поземления имот в размер на
297 кв.м. сумата от 218 482лв., съответно при налични за периода относими две
пазарни свидетелства – за сграда с идентификатор 56784.517.210.1 – РПО в размер
на 247 463 лв., и за сграда с идентификатор 56784.517.210.3 – РПО в размер
на 57 628 лв.
Представени са от
жалбоподателите доказателства за собствеността на всеки един от тях, както и данни
за заплащаните през годините местни данъци
и такси към общината. От Община Пловдив са представени копия от
кадастрално-регулационните планове на ПИ.
По делото бе
поискано изслушване на СТЕ относно спора за търпимост на сградите, която не бе
допусната, тъй като от страна на жалбоподателката Н.К.М. е инициирана процедура
за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 56784.517.210.1,
във връзка с което е бил постановен отказ с изх.№ 94012-33063/20.08.2021г. на
ВИД главен архитект на район „Централен”
при Община Пловдив за издаване на
удостоверение за търпимост на строеж – жилищна сграда с идентификатор
56784.517.210.1, находяща се в поземлен имот 56784.517.210 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр.Пловдив, с административен адрес бул.“Васил
Априлов“ № 61, гр.Пловдив. Срещу постановения отказ е подадена жалба, за което
е образувано адм.д.№ 2493 /2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Поради образуваното дело със същия предмет – установяване търпимостта на сграда
с идентификатор 56784.517.210.1, съдът не изследва в настоящото производство
отново този въпрос и спря производството по настоящото дело до решаването му с
влязъл в сила съдебен акт по посоченото дело. Определението за спиране е
потвърдено с определение № 9466 от 26.10.2022 г. по адм.д.№ 8164/ 2022 г. на
ВАС.
С влязло в сила
решение № 1915 от 28.10.2022 г. по адм.д.№ 2493 от 2021 г. по описа на
Административен съд - Пловдив съдът е установил търпимостта на сграда с
идентификатор 56784.517.210.1, поради което е отменил мълчаливия отказ на главния
архитект на район „Централен” при Община
Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на строеж – жилищна сграда с
идентификатор 56784.517.210.1, находяща се в поземлен имот 56784.517.210 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив, с административен адрес
бул.“Васил Априлов“ № 61, гр.Пловдив. В тази връзка въз основа на постановеното
съдебно решение по настоящата дело и се представи удостоверение за търпимост на
строеж № 19 от 23.12.2022 г., издадено от ВИД гл.арх. на Район „Централен“ при
Община Пловдив, в уверение на това, че за жилищна сграда с идентификатор
56784.517.210.1, находяща се в поземлен имот 56784.517.210 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр.Пловдив, с административен адрес бул.“Васил
Априлов“ № 61, гр.Пловдив са налице условията по приложимост на § 16, ал.1 от
ПР на Закона за устройство на територията. Посочено е, че сградата не подлежи
на премахване и забрана за ползване.
Предвид събраните
по делото доказателства, съдът намира оспорената заповед за издадена от
компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по
чл. 25, ал. 2 от ЗОбС. По делото е представена заповед, по силата на която В.Р.,
в качеството си на зам.кчет на Община Пловдив, е упълномощен да замества кмета
на Община Пловдив за времето от 25.05.2021 г. до неговото завръщане /л.160 по
делото/, представени са и доказателства за отсъствието на последния по
здравословни причини за процесните периоди – издаването на обявлението и
издаването на процесната заповед.
Съдът намира възраженията
на жалбоподателите за неспазване на процедурата по чл. 25 от ЗОС за основателни.
Видно от представеното обявление /л.158 по делото/ в същото не са посочени
имената на всички собственици в имота, въпреки нарочното възражение, отправено
до органа в хода на административната процедура – л. 304 по делото. Също така в
обявлението е описан само ПИ с номер, но не са посочени съществуващите в имота
сгради, които са също предмет на отчуждаване, съгласно изискването на чл.25,
ал.1, т.3 от ЗОбС.
Представени са
доказателства за публикувани обявления в два централни и един местен ежедневник
– л.64-67 по делото; изпратено е и обявление за поставянето на съобщението на
определеното място в сградата на общината – л.162 и л.163 по делото; спазени са
сроковете по чл. 25, ал. 2, изр. посл. и чл. 22, ал. 10 от ЗОС.
Съдът констатира като
процесуално нарушение и обстоятелството, че в процесната заповед не са посочени
имената на единствения собственик на сграда в имота с идентификатор 56784.517.210.3,
със застроена площ 51 кв.м., с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, от
когото се отчуждава процесната сграда, макар да е посочено изрично в т.1 от
заповедта, че същата се отчуждава, и въпреки че от мотивите на заповедта е ясно,
че на административния орган този собственик е бил известен и са налице
доказателства за собствеността му. Няма и данни по никоя от преписките,
приобщени към делото, че на това лице – Б.Д.Б., заповедта е била връчена.
Във връзка с
установеното по делото относно спорно обстоятелство за търпимостта на сграда с
идентификатор 56784.517.210.1, съдът намира възраженията на ответника относно игнорирането
на посоченото адм.д.№ 2493/ 2021 г. за неоснователни. Дали в това производство
или в друго, образувано по повод търпимостта на сградите (в частност сградата), този
въпрос е важен за правилното решаване на спора по настоящото дело
и правилното определяне на дължимото равностойно парично обезщетение по
отчуждаването. Предвид наличието на висящ спор със същото съдържание –
установяване търпимостта на сградата, съдът следва да даде приоритет на
образуваното дело и да изчака неговия резултат. Не могат да бъдат споделени
твърденията на ответника за това, че като е постановено по-късно, след
издаването на заповедта, решението няма правно значение за настоящото дело. Следва
да се посочи, че установяването на търпимостта не е само задължение на
собствениците. Тя може да бъде констатирана и от административния орган, в хода
на административното производство, за да обоснове законосъобразен
административен акт. Предвид обстоятелството, че собствениците не притежават
строителни книжа, в тежест на административния орган е да издири всички данни,
които се намират при него, за да направи
своите обосновани изводи за наличието или липсата на законност на процесните сгради.
Повече от очевидно е, че това не е сторено и представеното становище за липсата
на търпимост на сградите се явява оборено. Доказателство за това е и последващо
издаденото от гл. архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив
удостоверение за търпимост на съществуващата в имота сграда с идентификатор 56784.517.210.1.
Съгласно чл. 22,
ал. 14 от ЗОС не се дължи обезщетение за незаконни строежи в поземления имот -
предмет на отчуждаване. Съгласно § 16, ал. 4 от ПР на ЗУТ обаче при отчуждаване
на търпими строежи те се оценяват и за тях се дължи обезщетение на
собствениците по общия ред. Търпими строежи по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон. Следователно разпоредбата на чл. 22, ал. 14 от ЗОС следва да се
тълкува във вр. с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ в смисъл, че строежите в режим на
търпимост се приравняват на "законни", понеже не подлежат на
премахване.
В случая
административният орган е достигнал до грешни правни изводи относно търпимостта
на съществуващата в имота сграда с идентификатор 56784.517.210.1, засегната от
изменението, съответно - не е възложил на лицензиран оценител и оценката й,
която би следвало да се извърши по реда на чл. 22 от ЗОС, вкл. като се съобрази
и ал. 13 от ЗОС, ако административният орган я счете за търпима.
Поради изложеното,
доколкото със заповедта по чл. 25, ал. 2 от ЗОС е определено обезщетение само
за поземления имот, без да е определено обезщетение за наличните в него сгради,
съдът намира, че следва да отмени заповедта изцяло, като върне преписката на
кмета на общината за ново произнасяне, при което при провеждане на процедурата
по отчуждаване да се изследва търпимостта на сградите, като се съобрази
постановеното решение по адм.д.№ 2493/ 2021 г. на Административен съд – Пловдив
по отношение на сграда с идентификатор 56784.517.210.1.
Макар в настоящото
производство да се събраха доказателства относно РПО, съдът не може за първи
път в съдебна фаза да определя РПО за сградата от една страна защото не е
спазен редът по чл.25 ЗОбС за определянето на равностойното парично обезщетение
при съобразяване с всички изисквания на
чл.22 и §1 от ДР на ЗОбС, а от друга страна защото в заповедта липсва конкретно
обезщетение, което да подлежи на съдебен контрол, с който евентуално да бъде
потвърден или изменен постановения административен акт.
Предвид липсата на отделен
диспозитив в заповедта, който да касае определено обезщетение по отношение на
установената като търпима сграда, то се налага необходимостта заповедта да бъде
отменена изцяло, поради което не следва да се коментират изслушаните
съдебно-оценъчни експертизи, доколкото в новото административно производство
следва да бъдат събрани доказателства относно равностойното парично
обезщетение при съблюдаване изискванията
на закона.
При този изход на
делото основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на
направените по делото разноски. С молби от 25.10.2021 г. и от 01.12.2021 г. адв. П. е заявила, че всички
жалбоподатели са си разделили заплатените депозити за вещи лица поравно, а
именно сумата от 292 лв. за всеки от тях. Така на жалбоподателката Д.М.С. съгласно представения списък с
разноски се дължат разноски в размер на 2302 лв., от които 10 лв. за държавна
такса, 292 лв. за вещи лица и 2000 лв. адвокатско възнаграждение. Не следва да
се присъждат разноски в размер на 30 лв., направени за услуги към трети
лица/снабдяване с удостоверение за данъчна оценка/. На жалбоподателя Ю.А.Я. следва
да се присъди сумата от 302 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 292
л. заплатен депозит за вещи лица. От адв. М. се иска присъждане на адв.
хонорар, но нито се посочва какъв е неговият размер в списъка с разноски, нито
в представения договор за правна помощ на л.5 по делото е посочен такъв. На жалбоподателката Н.К.М. се следва
присъждане на разноски в размер на 802 лв., от които 10лв. държавна такса, 292
лв. за вещи лица и 500 лв. – половината от заплатения хонорар на адв. И.
съгласно представен списък с разноски. На жалбоподателката А.К.М. се следва
присъждане на разноски в размер на 802 лв., от които 10лв. държавна такса, 292
лв. за вещи лица и 500 лв. – половината от заплатения хонорар на адв. И.
съгласно представен списък с разноски.
На жалбоподателката М.А.К. се следва сумата от 902 лв., от които 10лв.
държавна такса, 292 лв. за вещи лица и 600 лв. адвокатски хонорар. На
жалбоподателя М.Р.Р. следва да се присъди сумата от 1102 лв., от които 10лв.
държавна такса, 292 лв. за вещи лица и 800 лв. адвокатски хонорар. На
жалбоподателя Т.Д.Б. следва
да се присъди сумата от 1102 лв., от които 10лв. държавна такса, 292 лв. за
вещи лица и 800 лв. адвокатски хонорар.
Не се споделят
възраженията на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Видно от заплатените адвокатски хонорари същите далеч не
надхвърлят минимума съгласно чл.8,ал.3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр.
88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Изключение прави единствено жалбоподателката Д.С.,
където хонорарът на адв. С. е 2000 лв., но съдът отчита правната и фактическа
сложност на делото, поради което намира възражението за неоснователно.
Ето защо и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед № 21 ОА-2175 11.08.2021 г. на кмета
на Община Пловдив.
ВРЪЩА преписката на административния орган за
ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Д.М.С., ЕГН **********,***,
сума в размер на 2302 /две хиляди триста и два/ лева, представляващи разноски
по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ю.А.Я., ЕГН **********,***,
сума в размер на 302 /триста и два/ лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Н.К.М., ЕГН **********,***,
сума в размер на 802/осемстотин и два/ лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на А.К.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, сума
в размер на 802/осемстотин и два/ лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.А.К., ЕГН **********.
с постоянен адрес:***, сума в размер на 902/деветстотин и два/ лева,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.Р.Р., ЕГН **********,***,
сума в размер на 1102 /хиляда сто и два/ лева, представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Т.Д.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, сума в размер на 1102 /хиляда сто и два/ лева,
представляващи разноски по делото.
Да се върне на
състава адм.д.№ 2493/ 2021 г. по описа на Административен съд –Пловдив,
изискано за послужване.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: