№ 634
гр. Враца, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.а
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420100563 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от К. А. П., ЕГН **********,
чрез адв. В. Ч., против Община Враца, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2023 г., около 18:40 часа, ищецът
управлявал собствения си лек автомобил „**********“ с рег. № *********, с посока
на движение от с. ******. извор към гр. Враца, като с него на предната дясна седалка
пътувал ****** П. А.. Ищецът сочи, че движейки се в гр. Враца, направо по ул.
„*****“ с посока към ул. „*****“ и срещу № 34 на ул. „*****“ /******/ върху
автомобила паднала част от крайпътно дърво, което го ударило в задната дясна част и
ищецът реализирал ПТП с материални щети по автомобила, изразяващи се в повреди
и деформации по каросерията. Сочи, че падналото дърво засегнало и предната част на
автомобила, като причинило повреди и в тази зона. За ПТП бил съставен Протокол за
ПТП № 1801124/28.11.2023 г. от мл. автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР –
Враца.
Заявява, че за установяване вида и размера на имуществените вреди било
образувано производство по реда на чл. 207 и сл. ГПК по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по
описа на РС – Враца, по което е изготвено и прието заключение на САТЕ, в което са
описани повредите и деформациите по автомобила – предна броня, халоген десен,
задна дясна врата, десен страничен панел с горна греда на десните врати и вътрешна
облицовка ПВЦ, ляв страничен панел с горна греда на левите врати, задно дясно
1
странично стъкло /в десния панел/ - стъкло и гумено покритие, покрив с вътрешна кора
на тавана /облицовка/, надлъжни греди за багажник – лява и дясна, увреждане на боята
по цялото купе. Сочи, че според вещото лице, общата стойност на необходимия труд е
2 740 лева, на необходимите консумативи и материали – 1 764 лева, на нови и
оригинални части на стойност 8 346,10 лева или общо 12 860,10 лева.
Сочи, че съгласно чл. 6, т. 3 от Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на Община Враца, длъжностно лице от общинска фирма
/изпълнител по договор/, отговарящо за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на общината, извършва периодично/постоянно поддържане на
всичките структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията
в общинските озеленени площи и насаждения по улици и алеи. Заявява, че ответната
община има задължението да поддържа дълготрайните дървесни видове на нейната
територия и растителните видове от зелената система на гр. Враца така, че същите да
не представляват опасност за гражданите и движението на автомобили по пътната
мрежа. Счита, че това, че е допуснато част от дървото да падне сама, съставлява
противоправно бездействие на ответника, респ. негови служитЕ./длъжностни лица,
довело до причинените на ищеца имуществени вреди. Счита, че ответната община не е
изпълнила задълженията си във връзка с премахване на опасностите от зелената
система за гражданите на общината.
Иска се постановяване на решение, с което Община Враца да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 12 860,10 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца лек автомобил
марка „**********“ с рег. № *********, в резултат от падане на дърво върху същия в
гр. Враца, на ул. ****** /******/ на 28.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както
и на разноските, сторени в производството по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС –
Враца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Враца, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място сочи, че след
справка в кадастралната карта на гр. Враца соченото място на ПТП представлява част
от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ. В съседство се намира частен
имот. Сочи, че Община Враца стриктно изпълнява задълженията си да полага
дължимата грижа, като поддържа публичен регистър на озеленените площи, на
дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината,
като периодично се поддържат, вкл. чрез резитба и оформяне на короните и
премахване на изсъхнали дървета и храсти. Заявява, че посоченото място на ПТП – ул.
****** не попада в озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на
дървета с историческо значение в общината. Няма подавали сигнали за това място за
2
дървета, които са болни, изсъхнали или застрашават сигурността. Счита, че
твърденията в исковата молба са голословни и не е посочено конкретно дърво.
Заявява, че не е установен механизмът на настъпване на твърдяните имуществени
вреди по автомобила, нито причинно-следствената връзка, като приетата в
производството по чл. 207 ГПК САТЕ установява само щетите по автомобила и
тяхната стойност. Счита, че за времето от настъпване на ПТП до изготвяне на САТЕ е
възможно да са настъпили допълнителни увреждания по автомобила. Сочи още, че
стойността на ремонта, установена от вещото лице, надхвърля стойността на
автомобила.
Счита, че от исковата молба не става ясно цяло дърво ли е паднало върху
автомобила, или част от него, отзад ли го е ударило, или и в предната част. Заявява, че
дори и да се приеме, че такъв инцидент е възникнал, то е била налице непреодолима
сила в резултат на влошена метеорологична обстановка и обявено извънредно
положение, като на 28.11.2023 г. е бил обявен жълт код за силен южен вятър на
територията на община Враца и със заповед на кмета е било обявено частично
бедствено положение.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК е прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че Община Враца поддържа публични регистри на озеленените площи,
на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение, които
са публикувани и свободно достъпни на електронната страните на общината на
електронен адрес www.vratza.bg/bg/**********.html.
Видно от Протокол за ПТП № 1801124/28.11.2023 г., съставен от мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Враца, на 28.11.2023 г., в 18:40 часа,
управляваният от ищеца П. лек автомобил „**********“ с рег. № ********* се движел
в гр. Враца, направо по ул. „*****“ с посока на движение към ул. „*****“, и срещу №
34 /**********/ по време на движението върху автомобила пада част от крайпътно
дърво, което удря автомобила в задната му част и реализира ПТП с материални щети –
задна дясна врата, задно странично стъкло, предна броня и др.
Видно от копия на Свидетелство за регистрация част II и Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 04.04.2023 г., лек автомобил „**********“ с рег. №
********* е собственост на ищеца К. П. и към датата на ПТП е бил в техническа
изправност.
3
Съгласно писмо изх. № 718500-181/28.05.2024 г. от Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Враца, с приложена Телефонограма №
573/28.11.2023 г., на 28.11.2023 г. е получено съобщение за произшествие и
необходимост от отстраняване на опасни предмети – дърво на пътното платно, което е
отстранено от един пожарен автомобил с петима служитЕ. за времето от 18:52 часа до
19:25 часа.
От заключението на САТЕ, прието по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС –
Враца, IV граждански състав, в инициираното от ищеца производство за обезпечение
на доказателства по реда на чл. 207 ГПК, е видно, че вследствие настъпилото на
28.11.2023 г. ПТП са били увредени следните части и детайли по автомобила: предна
броня, халоген десен, задна дясна врата, десен страничен панел с горна греда на
десните врати и вътрешна облицовка ПВЦ, ляв страничен панел с горна греда на
левите врати, задно дясно странично стъкло /в десния панел/ - стъкло и гумено
покритие, покрив с вътрешна кора на тавана /облицовка/, надлъжни греди за багажник
– лява и дясна, увреждане на боята по цялото купе. Вещото лице е изчислило, че
общата стойност на необходимия труд е 2 740 лева, на необходимите консумативи и
материали – 1 764 лева, на нови и оригинални части на стойност 8 346,10 лева или
общо сумата от 12 860,10 лева.
От приетото в настоящото производство и неоспорено от страните заключение
на САТЕ, се установяват механизмът на настъпване на ПТП и причинно –
следствената връзка между падането на процесния клон и щетите по автомобила.
Вещото лице е установило, че щетите по автомобила са получени от падане на част от
клон на масивно крайпътно дърво, с дължина около 5-6 метра и дебЕ.на около 30 см
по следния механизъм: ПТП е настъпило в района на бензиностанция „******“, като
лекият автомобил се е движел в дясната лента на платното за движение на главен път
Е79 в посока от гр. Монтана към гр. Враца със скорост около 40-50 км/ч. От едно от
дърветата, разположени между оградата на двора на ОПУ гр. Враца и платното за
движение, се е отчупил клон с дължина около 5-6 метра и дебЕ.на около 30 см, като
под действие на вятъра се отдЕ.л от стъблото на дървото и паднал върху движещия се
по това време по платното за движение лек автомобил „**********“ с peг. №
*********.
Долната част (по-дебелата) на клона е влязла в съприкосновение със задната
дясна част на купето на лекия автомобил в областта на тавана над задната дясна врата,
а клонът със своите разклонения е паднал косо по диагонал върху купето на
автомобила с насоченост към предната му лява част в областта на предния капак и
предната броня. Водачът е предприел аварийно спиране и се установил в покой в
десния край на платното за движение.
Вещото лице сочи, че деформациите и уврежданията по автомобила са се
4
получили в резултат на свободното падане на откъснатия клон на дървото под
действието на собственото му тегло и ударния импулс в резултат на сблъсъка на лекия
автомобил с клона при движение със скорост от около 40-50 км/ч.
Заключението е, че всички щети, описани от вещото лице в предходното
заключение, са получени в резултат на падане на масивния клон от крайпътно дърво
върху лекия автомобил.
Вещото лице посочва, че по данните от делото вятърът е духал от южна посока
от оградата на двора на ОПУ гр. Враца към платното за движение на главен път Е79
(Монтана — Враца). Посоката на падане на откъснатия клон от крайпътното дърво е
юг-север, но тъй като лекият автомобил се е движил в посока запад – изток, клонът се
отклонил в дясно, увлечен от лекия автомобил по посока на движението му, като се
установил косо на платното за движение върху купето на автомобила. Процесното
крайпътно дърво, както и останалите край него дървета се намират извън двора и
оградата на ОПУ гр. Враца от към платното за движение. В този район липсват сгради
има само бетонна ограда и крайпътни дървета. Мястото е открито, като бетонната
ограда в никакъв случай не ги предпазва от вятъра, тъй като тяхната височина
многократно надвишава височината на оградата.
Изслушан в съдебно заседание, вещото лице категорично потвърждава, че
щетите са от падане на клон, като дори е имало залепнали по автомобила дребни части
от кората на клона.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза,
изготвено от вещо лице ландшафтен архитект, което съдът възприема като обосновано
и компетентно изготвено, се установява, че дървото, от което се е отчупил процесният
клон, е пирамидална топола от рода Populus, което се характеризира с ясно изразена,
тясна пирамидална корона. Касае се за голямо дърво с около 25 метра височина, добре
облистено, на приблизителна възраст около 45 години.
Вещото лице изяснява, че тополите са бързо растящи дървета със сравнително
мека дървесина, светлолюбиви, влаголюбиви, лесно се адаптират към вредна среда,
поради което преди 60-70 години масово са използвани не само за крайпътно
озеленяване, а и в градска среда. Посочва, че този вид дървета достигат зрялата си
възраст за около 15-20 години, след това спират да растат на височина и започва
стареенето.
Вещото лице след оглед на място е установило, че на пръв поглед дървото е в
добро състояние, но мястото, от което се е отчупил процесният клон, е с по-тъмен цвят
на дървесината – кафява, което е показателно, че в сърцевината на дървото е
започнало гниене. Цветът на здравата дървесина е светъл до бледо жълт. Т. е. това е
старо дърво. Отчупеният клон е дълъг около 9 м, в най-дебелата част е с диаметър 30
см, начупен е на три места и се намира отстрани на пътя в зелената площ. Според
5
вещото лице, клонът се е отчупил, защото в основата си е загнил, цветът на
дървесината е кафяв.
Вещото лице изяснява още, че дървото е част от група дървета, засадени по
време на строителството на пътя гр. Враца – гр. Монтана в периода 1980-1985 година
и цялата група дървета е обрасла е подраст от различни други широколистни видове,
дори и с бръшлян, което е показателно, че за тези дървета не са полагани грижи.
Разпитана в съдебно заседание, вещото лице сочи, че подрастът и бръшлянът
не се появяват и формират за една – две години, а за повече време. След като в
основата на дървото има широколистни подрастващи, които са саморасляци, това е
показателно, че дървото не е поддържано. Посочва, че растителността е била окосена
само един до два метра от асфалта, а навътре покрай тополите не е косено. Вещото
лице заявява, че изминалият период от време не може да повлияе върху цвета на
дървесината на мястото, където се е отчупил клонът. Във вътрешността цветът е
кафяв, което означава, че дървото във вътрешността си гние.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза,
изготвено от вещо лице геодезист, е видно, че процесното дърво - топола - попада в
поземлен имот с идентификатор 12259.1008.94, с адрес: гр. Враца, ж.к. „**********“,
ул. „*****“ № 4, вид собственост: общинска публична, вид територия: Урбанизирана,
НТП За друг поземлен имот за движение и транспорт, площ 5232 кв. м, квартал 0,
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор
на АК; Собственост: Община Враца.
Този имот граничи с прилежаща транспортна инфраструктура, като пътният
участък, където е станал инцидентът с автомобила на ищеца, е част от републикански
път 1-1 /Е-79/ и съвпада с част от уличната мрежа в урбанизираната територия на гр.
Враца, определена с Подробен устройствен план - План за регулация /ПУП-ПР/ за
Хранително - вкусова зона - част I гр. Враца от 2010 г. Този пътен участък
представлява поземлен имот с идентификатор 12259.1008.185, гр. Враца, ж.к.
„**********“, ул. „*****“, вид собственост: общинска публична, вид територия
Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 57991 кв. м, Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, Заповед за
изменение на КККР № КД-14-06-12/14.03.2009 г. на началник на СГКК – Враца,
Записан в регистъра на имотите от КККР на гр. Враца, като собственост: Община
Враца.
За установяване на релевантните факти в производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля ****** П. А., чиито показания
съдът кредитира като основани на непосредствените му и преки възприятия,
последователни и незаинтересувани и въз основа на които приема за установено, че
при движение на лекия автомобил с посока от с. БЕ. извор към гр. Враца и на влизане
6
в града, срещу бензиностанция „******“, един клон паднал върху автомобила. След
като ищецът спрял колата, видЕ., че клонът е паднал над задната дясна врата и по
диагонал по продължение на цЕ.я таван на автомобила и тъй като бил много дълъг,
прехвърлял раздЕ.телната мантинела и попадал и в част от насрещното платно, а
разклоненията в предната му част попадали върху предния капак на автомобила, по
предното стъкло и под предницата на колата. В най-долната си част клонът бил с
диаметър 30 см и дълъг поне 5-6 м, като не бил изсъхнал. Свидетелят сочи, че по
самото дърво се виждало мястото, откъдето клонът се е отчупил. Описва, че дървото
се намира на около 4-5 метра разстояние от пътното платно, същото е топола и е доста
високо.
Свидетелят сочи, че имало видими щети по автомобила, като еърбеците се
отворили, таванът бил смачкан, задна дясна врата била деформирана в горната й част,
отпред по автомобила били счупени и деформирани броня, преден капак, калник.
Отзад имало усукване и багажникът не можел да се отвори. Сочи, че към датата на
разпита му автомобилът не е ремонтиран, а от 28.11.2023 г. стои в един гараж. Заявява,
че времето в деня на ПТП било мрачно, нямало валеж, имало лек снежец. Имало
някакъв вятър, но не бил много силен, а обичайно за сезона.
Свидетелят се е возил на предната пасажерска седалка в автомобила и
изложената от него хронология е вследствие личните му възприятия като пряк
очевидец и участник в ПТП, поради което съдът изцяло възприема показанията му
като достоверни и обективни.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Неотносими към спора са представени от ответната община Бюлетин рег. №
ОЦ-4021/30.11.2023 г. и Бюлетин рег. № ОЦ-3959/26.11.2023 г. на РДПБЗН – Враца,
първият касае датите 30.11. и 01.12.2023 г., а вторият – 26.11 и 27.11.2023 г., но не и
процесната дата – 28.11.2023 г. Неотносима е и Заповед № 1904/26.11.2023 г. на кмета
Община Враца, която касае посочените в нея села на територията на общината, но не
и гр. Враца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на Община Враца да заплати на ищеца сумата от 12 860,10 лева,
представляваща обезщетение за причинени на 28.11.2023 г. имуществени вреди от
увреждането на собствения на ищеца лек автомобил марка „**********“ с рег. №
*********, в резултат от падане на клон от дърво върху него в гр. Враца, на ул. ******
/******/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
7
условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав
на нормата, а именно: 1/ противоправно действие или бездействие /неполагане на
дължимата грижа/ от прекия изпълнител на възложената от ответника работа за
поддържане и опазване на зелената система на общината в частта от процесния пътен
участък, който е част от общинската пътна мрежа и за чието стопанисване отговаря
Община Враца; 2/ вследствие на което на процесната дата на ищеца са причинени
имуществени вреди, изразяващи се в щети по собствения му лек автомобил марка
„**********“ с рег. № *********; 3/ причинна връзка между деянието и вредите; 4/ че
вредите са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа; 5/ размера на вредите.
Вината съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
В тежест на ответника е оборване на презумпцията за вина, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител, както и възражението си за
настъпване на щетите вследствие наличие на непреодолима сила – възникване на
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер и причинна
връзка между събитието и вредите, а именно, че на посочената дата и време –
28.11.2023 г., около 18:40 часа, на територията на гр. Враца се е наблюдавала влошена
метеорологична обстановка, като е бил обявен жълт код за силен южен вятър на
територията на община Враца и със заповед на кмета е било обявено частично
бедствено положение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 49 ЗЗД /т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г./.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция /ППВС
№ 7/29.12.1958 г./ и е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от
вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на
възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-
обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите
работници или служитЕ., на които е възложил работата, или в чието задължение се
включва изпълнението на определени нормативно регламентирани задължения. Тази
отговорност възниква, когато са причинени вреди от лице, на което отговорният по чл.
49 ЗЗД е възложил някаква работа, при или по повод изпълнение на която са
причинени вредите. По отношение на поведението на непосредствения дЕ.нквент
следва да се установят всички елементи на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а
именно – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, а
8
вината на извършителя се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Правилото да не се вреди другиму е валидно както за действия, така и за
бездействия, които са противоправни. В случая ищецът твърди, че дЕ.ктното деяние на
ответната община се е изразило в бездействие на нейни служитЕ./длъжностни лица,
което е в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда, поради което на
установяване подлежи кое е било дължимото активно поведение на дЕ.квента –
нормативно предвидено задължение за определено действие, за да предотврати
настъпването на вредата.
Държавните органи, в т. ч. и общините са длъжни да изпълняват правомощията
си и предписаните им от нормативните актове задължения, защото така се постига
целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Общината
има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите – общинска
собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на
добър стопанин /чл. 11, ал. 1 ЗОС/.
Поземленият имот, в който се намира процесната топола, е публична общинска
собственост на Община Враца, с начин на трайно ползване: За друг поземлен имот за
движение и транспорт. Същият граничи с поземлен имот, който е част от
републикански път 1-1 /Е-79/ и съвпада с част от уличната мрежа в урбанизираната
територия на гр. Враца и също е публична общинска собственост на Община Враца,
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, според която общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон и § 7, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА, според който общинска собственост са и улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в сЕ.щата и зелените площи за обществено
ползване.
На общината чрез нейните органи и общински предприятия са възложени
дейностите във връзка с изграждане и опазване на зелената система на територията й.
Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или
общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване /чл. 61, ал. 2 ЗУТ/, които са
публична общинска собственост /чл. 61, ал. 4 ЗУТ/. Кметът на общината организира
съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на
дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината –
чл. 63, ал. 1 ЗУТ, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане
и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Такава
Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община
Враца е приета с Решение на Общински съвет – Враца № 701/29.06.2010 г. и с нея на
кмета на общината е възложено да ръководи, координира цялостната дейност по
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината - чл. 4, ал. 1,
9
както и да контролира изпълнението на наредбата - чл. 43.
Според чл. 24, ал. 1 от Наредбата, поддържането на зелените площи се
ръководи и контролира от сектор „Опазване на околната среда” („ООС”) при Община
Враца и се осъществява от изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка.
Посочено е, че то е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен
характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на
елементите на зелената система.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Наредбата, длъжностни лица от общинска фирма
/изпълнител по договор/, отговарящи за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на общината, извършват периодично/постоянно поддържане на
всичките структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните на растенията
в общинските озеленени площи и насаждения по улици и алеи.
Съгласно чл. 37, ал. 2, т. 1, дълготрайните дървета и храсти се премахват при
наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на
движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура, за чието
премахване кметът на общината дава писмено разрешение. Премахването на изсъхнали
дървета и храсти, както и на тези, чието състояние застрашава безопасността на
движението или сигурността на гражданите е предвидено и в чл. 14 и чл. 19, ал. 1, т. 3
от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност.
Следователно и с оглед гореизложеното, дължимото поведение на ответната
община е нормативно установеното в ЗУТ, в приетата от Общински съвет – Враца
Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината,
както и в Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност – постоянно поддържане и резитба на растителността и премахване на
такава, чието състояние застрашава движението и сигурността на гражданите.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено по
безспорен начин, че процесното дърво от вида „Топола“ попада в имот, който е
публична общинска собственост, поради което и самото дърво е собственост на
общината. Дървото като част от уличното озеленяване е част от основата на зелената
система на общината съгласно чл. 61, ал. 2 ЗУТ, съгласно която основа на зелената
система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско
значение - паркове, градини, улично озеленяване.
На основание цитираните по-горе нормативни текстове задължение именно на
Община Враца е било поддържането на дървото в здрав вид и в безопасно за
гражданите състояние. Тези задължения съгласно общинската Наредба се контролират
10
от сектор „Опазване на околната среда” („ООС”) при Община Враца и се осъществяват
от изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка.
При реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя
не е необходимо да бъде индивидуализиран прекият дЕ.нквент, а е достатъчно само да
бъде установено, че същият е действал по възлагане от страна на ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице противоправно деяние от страна на
прекия извършител на непозволеното увреждане, под формата на бездействие, което се
изразява в неизпълнение на предписаните от нормативните актове действия по
поддържане на елементите на зелената система на Община Враца. С оглед
установеното със заключението по СТЕ състояние на дървото и околната
растителност, са били налице предпоставки за отсичането на процесното дърво или
клон от същото, респ. неговото кастрене. Настоящият съдебен състав отчита факта,
установен от вещото лице, че около процесното дърво е налична саморасла
растителност /подраст/ и бръшлян, израстването на които отнема повече от 1-2 години,
което доказва по категоричен начин, че за групата дървета, част от която е и
процесното, не са полагани нужните грижи, а теренът е запустял. Следва да се отчете
вида на дървото – топола, която се характеризира с много мека дървесина, същото е
във възраст на стареене /около 45 години/, високо около 25 метра, и с оглед
оцветяването на дървесината, в сърцевината му е започнало гниене, т. е. дървото е
старо и не е здраво, което е налагало за него да бъдат положени съответните грижи
или същото да бъде премахнато, ако е необходимо.
Поради изложеното следва да се заключи, че съответните длъжностни лица,
посочени в Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
Община Враца, са бездействали в нарушение на разпоредбите на съответните
нормативни актове, а допускането на такова бездействие по отношение на
задължението на управление с грижа на добър стопанин от страна на Общината е
предпоставка за реализиране на нейната гаранционно-обезпечителна отговорност.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответната община, че
изпълнява задълженията си да полага дължимата грижа и периодично поддържа
всички структурни елементи на зелените площи и насаждения, вкл. чрез резитба и
оформяне на короните на дърветата. Както се установи от доказателствата, за зелената
площ, в която се намира дървото, не са полагани грижи за един продължителен период
от време, в който не е косено, не са почиствани самораслата растителност и бръшлян,
нито са полагани грижи за това конкретно дърво – същото е било старо и в процес на
гниене, довел до отчупването на клона. Тези обективни фактори – височина и
напреднала възраст на дървото, физиологичното състояние на дървесината, определят
дървото като опасно за сигурността на гражданите, преминаващи в близост, а предвид
неговата височина и дължината на отчупилия се клон – и за тези, преминаващи по
пътното платно.
11
Освен бланкетните твърдения на Община Враца, че грижи са полагани, не са
ангажирани абсолютно никакви доказателства, доказващи верността им, поради което
същите се явяват недоказани и оборени от събраните по делото доказателства. Както
бе посочено по – горе, дейността по поддържане на зелената система на общината е
непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер, осигуряващ
необходимите условия за комплексно функциониране на елементите й. Ответникът не
е ангажирал никакви доказателства за спазване на правилата за поддръжка на
декоративната растителност в процесния участък. Обстоятелството, че няма
постъпили сигнали от граждани за болни и изсъхнали дървета, които да застрашават
сигурността на гражданите, не променя по никакъв начин горните изводи. Подаването
на сигнал за наличие на определена опасност зависи от съвестта на конкретния
гражданин, а освен това изисква и опасността да е видима с просто око, което не е така
при процес на вътрешно гниене. Общината следва да изпълнява задълженията си по
поддържане на растителността непрекъснато и регулярно, независимо от наличието
или липсата на сигнали.
По категоричен и несъмнен начин са установени и причинените на собствения
на ищеца лек автомобил имуществени вреди, които представляват неблагоприятно
влияние върху патримониума на увреденото лице, изразяващо се в намалението на
същия /претърпени загуби/. Уврежданията на собствения му лек автомобил се доказват
безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по приетата по делото авто-техническа експертиза. Вредите като вид и
размер са установени със заключението по приетата по реда на чл. 207 ГПК авто-
техническа експертиза, неоспорена от ответника в производството по ч. гр. д. №
3195/2023 г. по описа на РС – Враца.
Възражението на ответника, че стойността на ремонта надхвърля стойността
на автомобила, също е недоказано. Единствените доказателства, ангажирани в
подкрепа на това възражение, са разпечатани обяви от сайт за продажба на
автомобили и от сайтове за продажба на резервни части. Същите обаче не са годни да
установят възражението на ответника, тъй като на първо място, това са офертни цени,
които не обвързват съда по никакъв начин, а на второ място, не изразяват средната
пазарна цена на дадена вещ.
Съдът намира за доказана и причинната връзка между деянието на прекия
дЕ.квент и настъпилите вреди. Същата по категоричен начин се установява от
заключението на вещото лице по приетата в настоящото производство авто-
техническата експертиза и от показанията на разпитания свидетел. Двете
доказателствени средства разкриват в пълнота и хронологично механизма на ПТП, а
вещото лице е категорично, че вредите по лекия автомобил са именно вследствие на
падналия върху него клон, като дори е имало дребни частици от дървесна кора по
12
боята на автомобила.
Ето защо и възраженията в писмения отговор, че автомобилът не бил
фотографиран в деня на ПТП и че е възможно до изготвяне на заключението по ч. гр.
д. № 3195/2023 г. да са настъпили и други увреждания, освен че са бланкетни, са и
неоснователни. Ответникът е имал възможност в производството по чл. 207 ГПК да
оспори заключението на вещото лице, което той не е сторил, същото е прието по
надлежния за това ред и представлява годно доказателствено средство в настоящото
производство, което съдът следва да цени съвместно с останалите доказателства. При
тази преценка не се разколебават по никакъв начин изводите на вещото лице за броя и
вида на уврежданията по автомобила, както и за причинната връзка между същите и
падналия върху автомобила клон.
По отношение на вината като елемент от състава на непозволеното увреждане,
ответникът следваше да проведе обратно доказване, т. е. да опровергае въведената от
законодателя оборима презумпция. Така и съдът е разпредЕ.л доказателствената
тежест с приетия по делото доклад, неоспорен от страните. От ответната община не са
ангажирани доказателства, годни да опровергаят законовата презумпция по чл. 45, ал.
2 ЗЗД за наличие на вина.
Неоснователно е възражението на Община Враца, че вредоносният резултат не
е произтекъл от бездействието на лице, комуто общината се явява възложител, а е
настъпил от непреодолима сила – наличие на силен вятър, заради който на територията
на Община Враца е обявено частично бедствено положение.
На първо място следва да се обсъди искането на ищеца по чл. 17, ал. 2 ГПК за
инцидентен съдебен контрол на валидността на Заповед № РД-18-К-25/26.11.2023 г. на
Областния управител на област Враца:
Когато административен акт не е обжалван по съдебен ред, но е влязъл в сила,
той не се ползва със СПН. Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК, в този случай
гражданският съд при всички случаи може да установи дали административният акт е
нищожен, или не. И ако е нищожен, го игнорира като несъществуващ и съответно –
непораждащ правни последици.
Съдът намира, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния
орган, в кръга на неговата компетентност съгласно чл. 50, ал. 1 ЗЗБ, в
законоустановената писмена форма, поради което и не се констатира порок, обуславящ
нищожност на заповедта. По правило съдебната практика и теория не приемат липсата
на мотиви като основание за нищожност, вкл. и в аспекта на толкова съществено
нарушение, било то на изискванията за форма на административните актове, било то
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Липсата на определен
реквизит, в случая по чл. 51, ал. 1, т. 6 ЗЗБ – срок на обявеното бедствено положение
може да се цени като основание за незаконосъобразност, но не може да повлияе върху
13
валидността на административния акт. По същество е налице волеизявление на органа,
съдържащо се в разпоредителната част на акта.
В този смисъл не може да се споделят възраженията ищеца, че посочената
заповед е нищожна.
Същевременно, същата установява единствено, че считано от 26.11.2023 г. е
било обявено бедствено положение на територията на област Враца, като е въведен в
действие Областен план за защита при бедствие в частта „Снегонавяване и
обледяване“, но по никакъв начин не доказва твърденията на ответника, че на
процесната дата е имало силен вятър, със скорост, при която е възможно отчупването
на процесния клон. По делото не са ангажирани доказателства, че на процесната дата
– 28.11.2023 г., в или около часа на настъпване на ПТП – около 18:40 часа, е имало
силен бурен вятър, който да е станал причина за отчупване на клона от дървото, нито
каква е била неговата скорост в този момент, за да се преценява евентуална връзка
между вятъра и счупването на клона.
Освен това, освен ако не се касае за много висока скорост на вятъра, каквито
доказателства липсват, такива метеорологични условия не са с извънреден характер,
като не могат да се приемат и за непредвидими. Очевидно за територията на
Република България е характерно влошаването на времето през зимния сезон – силен
вятър, валежи от дъжд, сняг, бури и т. н. Тези условия нито са непредвидими, нито с
извънреден характер. Поддръжката на зелената система в града е задължение на
общината през цялата година и през всички сезони.
Не на последно място, възражението на ответника би могло да бъде меродавно,
в случай че същият установи, че е спазил всички изисквания на закона относно
изпълнението на задълженията си по поддържане на озеленените площи и
декоративната растителност, но само и единствено поради въздействието на
непреодолима сила, събитието е осъществено, т. е. ако се установи, че дървото е било
здраво и в поддържан вид и състояние, което не е така. Вредоносният резултат при
непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато
той се предхожда от виновно поведение /така Решение № 204/10.03.2010 г. по гр. д. №
4284/2008 г., ВКС,ІV г.о./.
Предвид това за неоснователен следва да се приеме доводът на ответника, че
не носи отговорност за причинените имуществени вреди поради наличието на
непреодолима сила.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира за доказани
всички елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, с оглед на което искът е
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 12 860,10 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил „**********“ с рег. №
14
*********, вследствие паднал върху автомобила клон от дърво на 28.11.2023 г., около
18:40 часа, в гр. Враца, на ул. ****** /******/, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищеца, който претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК следните
разноски: 514,40 лева – платена държавна такса, 550 лева – депозити за вещи лица,
1 920 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение, 8,55 лева – съдебно
удостоверение, както и всички разноски в производството за обезпечаване на
доказателства по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС – Враца, както следва: 20 лева
– платена държавна такса, 600 лева – депозит за вещо лице, 3 лева – препис от
протокола, 1 200 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение.
Всички разноски са реално извършени в посочените размери, с изключение на
държавната такса за съдебно удостоверение, която е 5 лева, а не 8,55 лева.
Видно от представения по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС – Враца
договор за правна защита и съдействие от 29.11.2023 г., ищецът е заплатил на адв. Ч.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева с ДДС, платено в брой, за което
договорът служи като разписка.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 30.01.2024 г.,
ищецът е заплатил на адв. Ч. адвокатско възнаграждение за настоящото производство
в размер на 1 920 лева с ДДС, платено в брой, за което договорът служи като разписка.
Ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 1 920 лева, платено в настоящото исково производство,
което е неоснователно. Минималното адвокатско възнаграждение по предявените
искове, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1 557,41 лева, т. е. платеното
от ищеца в полза на адв. Ч. е под минималния размер – 1 536 лева без ДДС. Освен това
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, която предвижда възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение, ако то е прекомерно с оглед
действителната правна и фактическа стойност на делото. Настоящото производство се
характеризира както с фактическа, така и с правна сложност. По същото са проведени
четири открити съдебни заседания, събирани са разнообразни доказателствени
средства – писмени, гласни и три съдебни експертизи с различен предмет, при което
процесуалният представител на ищеца е проявил активност, поради което не може да
се счете, че възнаграждението е прекомерно. С оглед изложеното, не е налице
основание за неговото намаляване. Съгласно трайната практика, когато адвокатът или
адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, то насрещната страна се осъжда да
15
заплати възнаграждението с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Враца следва да заплати на ищеца
сторените разноски за настоящото производство и за производството по чл. 207 ГПК
по ч. гр. д. № 3195/2023 г. по описа на РС – Враца в размер на общо 4 812,40 лева.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Враца, код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Враца, ул.
„Стефанаки Савов“ № 6, представлявана от кмета Калин Каменов, ДА ЗАПЛАТИ на
К. А. П., ЕГН **********, с адрес: ************, следните суми: на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12 860,10 лева /дванадесет хиляди осемстотин и шестдесет
лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „**********“ с
рег. № *********, вследствие паднал върху автомобила клон от дърво на 28.11.2023 г.,
около 18:40 часа, в гр. Враца, на ул. ****** /******/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането; и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 812,40 лева
/четири хиляди осемстотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ - разноски за
настоящото производство и за производството по чл. 207 ГПК по ч. гр. д. № 3195/2023
г. по описа на РС – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
16